Р Е Ш Е Н И Е
№…...
гр.Велико Търново, 14.02.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №3468 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.150 от СК за изменение – увеличение размера на присъдена издръжка, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното изплащане.
Непълнолетният ищец М.И.Т., действащ лично и със съгласието на майка си А.Х.Д., чрез пълномощника си адв.М. Н. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че ответникът е негов баща, чийто граждански брак с майка му е прекратен с развод с влязло в сила на 03.05.2006г. съдебно решение на брачния съд, с което упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката, респ. бащата е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 45лв., изменена - увеличена на 70лв. с вл. в сила съдебно решение по гр.д.№2674/2007г. на ВТРС, респ. увеличена от 70лв. на 110лв. с влязло в сила на 30.06.2016г. съдебно решение по гр.д.№845/2016г. по описа на ВТРС. Сочи, че от определянето на последната издръжка до настоящия момент са изминали повече от 3г., като към момента вече е ученик в ІХ клас на ПМГ "*" гр.*, значително са нараснали нуждите на детето, налице е съществено изменение и в икономическите условия в страната пред последните години - значително повишаване цените са стоките и услугите, както и увеличение на МРЗ за страната. Твърди, че ответникът няма задължение за издръжка към други лица, в трудоспособна възраст е и реализира доходи от трудова дейност, надхвърлящи доходите му при определянето на размера на последната издръжка. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да измени – да увеличи размера на определената му месечна издръжка от 110лв. на 250лв., считано от датата на предявяване на ИМ до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.
В СЗ непълнолетният ищец лично и със съгласието на майка си, вкл. и чрез пълномощника си адв.Н. от ВТАК, поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. Претендира направените по делото съдебни разноски.
Ответникът И.Г.Т. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но частична неоснователност на предявеният иск, който оспорва по размер над размера на минимално нормативно определената месечна издръжка. Твърди, че от повече от 5г. не е виждал сина си, като майката поставя бащата в невъзможност да вижда сина си. Сочи за отказ на майката на предложението на бащата да води детето на спорт по негов избор, за да не я обременява финансово, което потвърждава, че майката е в състояние да издържа сина им. Твърди, че средната му месечна заплата възлиза на 592,48лв. и под средната работна заплата както за страната, така и за региона, респ. средната месечна заплата на майката възлиза на 1958,64лв. и е 3 пъти по-голяма от неговата такава. Твърди, че финансово му е невъзможно заплащането на претендирания от ищеца увеличен размер издръжка и поради това, че е страна по Договор за отпускане на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот №1908/R/2006, като съгласно Анекс №2 към същия изплаща 154,14лв. месечна вноска по кредита, респ. е притежател на кредитна карта, по която също изплаща сума в размер на 167,68лв., както и издържа болната си майка М. Н. Т., за която полага ежедневно грижи и й купува лекарства.
В СЗ ответникът лично и чрез пълномощника си адв.Чокойски от ВТАК поддържа доводите, изложени в писмения отговор и моли искът да бъде отхвърлен за разликата над нормативно определения минимален размер издръжка до пълния предявен размер от 250лв. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане от ***г***.Търново, ответникът И.Г.Т. е баща на непълнолетния ищец М.И.Т., роден на ***г., на 15. По делото не е спорно, че гражданският брак между родителите на детето е прекратен с развод с влязло в законна сила на 03.05.2006г. съдебно решение на брачния съд, с което упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката, на бащата е определен режим на лични отношения с детето и е осъден да му заплаща издръжка в размер на 45лв., чийто размер е изменен от 45лв. на 70лв. с влязло в сила решение по гр.д.№2674/2007г. на ВТРС. С влязло в законна сила на 30.06.2016г. съдебно решение по гр.д.№845/2016г. по описа на ВТРС присъдената в полза на детето месечна издръжка от 70лв. е изменена - увеличена на 110лв., считано от датата на предявяване на ИМ до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за забава.
Видно от Служебна бележка изх.№3716/30.08.2019г., изд. от ПМГ "*" гр.*, непълнолетния М. през уч. 2019/2020г. е записан в ІХа клас, профил "Математически" - математика с английски език. Видно от изготвения соц. доклад за положението на детето от ДСП В.Т., детето се отглежда в семейната среда на майката в жилище, съсобствено на майката и съжителят й, като при социалната анкета с бащата последният е заявил, че не осъществява контакти със сина си М.. Видно от соц. доклад, ответникът живее в собствено жилище.
Видно от Служебна бележка изх.№366000-23349/28.10.2019г., изд. от ОДМВР - *, майката А.Х.Д. работи в МВР и получава средно месечно БТВ в размер на 1958,64лв. Видно от удостоверение изх.№164/27.11.2019г., изд. от "*" ЕООД, ответникът за периода от м.01.2019г. до м.10.2019г. получава средно месечно БТВ в размер на 592,45лв. Видно от кредитно досие, изд.от "*" АД, на ответника е разрешен на 15.08.2006г., два месеца след прекратяване на брака на родителите с развод, ипотечен банков креди за покупка на недвижим имот в усвоен размер от 8516,05лв., който, видно от Анекс №2 към Договор №1908/R/2006, се издължава на анюитетни вноски в размер на 154,14лв. На ответника след завеждане на настоящия иск - на 18.11.2019г. е разрешен кредит в размер на 700лв., вид издължаване - на погасителни вноски, от който усвоен е в размер на 167,68лв. По делото не е оспорено ответното твърдение, че издържа болната си майка М. Н. Т., чиято рецептурна книжка на хронично болен е приета като писмено доказателство, в която са вписани диагнози на заболявания от които страда болната и назначена й медикаментозна терапия.
По делото е прието като доказателство изисканото и приложено Гр.д.№845/2016г. по описа на ВТРС, като видно от съдържащото се в него удостоверение изх.№79/13.04.2016г., изд. от "*" ЕООД, средно месечното БТВ на бащата при предходното определяне на издръжката е в размер на 453,34лв., което е по-ниско от получаваното от него БТВ към настоящия момент.
Изслушан по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето в присъствие на соц. работник Б. М. заяви, че ходи на плуване, на уроци по химия и при нужда - на уроци по математика, подготвя се да учи медицина.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.150 от СК за изменение – увеличение на присъдената в полза на непълнолетния ищец издръжка е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът се явява частично основателен и доказан.
За да уважи искова претенция по чл.150 от СК за увеличаване на издръжка, съдът следва да констатира, че е налице изменение на обстоятелствата, при които същата е присъдена.Съгласно Постановление №5/16.11.1970г. на Пленума на ВС основателността на иска предполага наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Съгласно чл.142 ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, която я дължи, като последните се определят от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице.
В процесният случай, доколкото от определяне на издръжката на детето в размер на 110лв. по гр.д.№845/2016г. по описа на ВТРС е изминал продължителен период от 3г. и 7 месеца към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция, то безспорно е налице трайно съществено изменение на обстоятелствата, изразяващо се в трайно нарастване на нуждите на непълнолетния М., предвид физическото му израстване, което не е и спорно между страните, в резултат на което са се увеличили нуждите му от храна, облекло, учебни пособия и за извънкласни форми, т.е. за физическото и духовното му развитие. Основателността на предявения иск за увеличаване на издръжката на детето предполага наличието на една от двете алтернативно дадени предпоставки за уважаването на иска. В процесният случай, трайното нарастване на нуждите на лицето, имащо право на издръжка, предвид физическото израстване на М., води до извода, че предявеният иск с правно основание чл.150 от СК за увеличаване на присъдената в негова полза месечна издръжка е доказан по основание, което не се оспорва от ответника. Предявеният в иск по чл.150 от СК за издръжка на детето се оспорва от ответника само по размер над нормативно определената в чл.142 ал.2 от СК минимална издръжка, която е в размер на 1/4 от МРЗ за страната. Основателността на иска по чл.150 от СК в случая е предпоставена и от изменението в икономическите условия в страната след определянето на издръжката в размер на 110лв. на детето, както и от увеличаването на МРЗ за страната, която за 2019г. е в размер на 560лв., съответно за 2020г. в размер на 610лв., като следващата се на детето месечна издръжка не може да бъде под размера на минималната по закон, съгласно чл.142 ал.2 от СК, месечна издръжка, която за 2019г. е 140лв., а за 2020г. - 152,50лв.
На основание чл.142 ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В процесният случай определената месечна издръжка на М. от 110лв. е под минимално визираният в закона размер месечна издръжка, което също е основание за нейното изменение - увеличаване и обуславя доказаност на иска по основание.
Непълнолетният М., на 15г., е ученик, в ІХ клас и безспорно се нуждае от средства за издръжка, необходими за задоволяване на физическите и духовните му потребности, включващи и занимания в извънкласни форми. Ответникът е баща на ненавършилия пълнолетие М. и по силата на чл.143 ал.2 от СК му дължи издръжка безусловно, независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Възможностите на дължащия издръжка се определят от неговите доходи, имущество и квалификация. В процесният случай ответникът, дължащ издръжка, е на 55г., в трудоспособна възраст. Т. притежава имущество /жилище/ и не дължи издръжка по закон на други ненавършили пълнолетие деца. Получаваният от бащата доход от труд в размер на средномесечно БТВ за периода м.01.-м.10.2019г. е 3,31 пъти по-нисък от този на майката и е в размер на 592,45лв., който е малко над МРЗ за страната за 2019г. и около МРЗ за 2020г., поради което съдът приема, че ответникът не разполага с възможности да престира на сина си претендирания размер месечна издръжка от 250лв. Макар и получаваното средно месечно БТВ от ответника от 592,45лв. да е по- високо от размера му от 453,34лв. при предходното определяне на издръжката, то във всички случаи доходът му от труд е около минималната и под средната работна заплата за страната, съответно за региона на гр.В.Т., както за 2019г., така и за 2020г. и трикратно по-нисък от доходите на майката, поради което съдът счита, че не е съобразно възможностите на бащата да престира на сина си претендирания размер месечна издръжка от 250лв., като същия е в състояние да заплаща на сина си месечна издръжка в размер, малко надхвърлящ минималната издръжка по закон. Доколкото не е оспорен от ищеца, при преценка възможностите на ответника да престира издръжка съдът съобрази и факта, че Т. издържа и болната си майка. Родителят дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно, независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си, поради което разходите, които родителят прави за собствената си издръжка, в случая за погасяване на кредити /банков ипотечен кредит, разрешен му още на 15.08.2006г., и ново отпуснатия му след завеждане на делото /на 18.11.2019г./, съгласно трайната съдебна практика, не се приспадат от доходите му, въз основа на които се прави преценка за възможността му да дава издръжка. Изхождайки от критериите по чл.142 ал.1 от СК и след като прецени нарасналите нужди на вече 15 годишния ищец и обсъдените по-горе възможности на бащата, съдът счита, че следва да измени - увеличи издръжката на детето от 110лв., като му определи месечна издръжка в размер на 150лв., считано от 15.11.2019г. до 31.12.2019г., незначително надхвърляща минималния размер издръжка за 2019г. от 140лв., и в размер на 160лв., считано от 01.01.2020г., която е към минималния размер издръжка за 2020г. от 152,50лв., до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, в който размер увеличена издръжка следва да уважи иска по чл.150 от СК, ведно с акцосерната претенция за законна лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, респ. да го отхвърли за разликата над увеличения размер издръжка до пълния претендиран размер от 250лв., като неоснователен и недоказан. Останалите необходими средства за месечната издръжка на детето следва да се осигуряват от майката, ведно с преките грижи по отглеждането и възпитанието му, доколкото и доходът й трикратно надхвърля този на бащата.
На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка в полза на непълнолетното дете.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславя основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски, съгласно представен списък /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, съразмерно с уважената част от иска, в доказан размер от 107,14лв.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на ответната претенция за съдебни разноски, съгласно представен списък, съразмерно с отхвърлената част от иска, в доказан размер от 192,86лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВТРС сума в размер на 74,40лв., представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжка, ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.150 СК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА размера на определената месечна
издръжка по Гр.д.№845/2016г. по описа на
ВТРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА следното:
ОСЪЖДА И.Г.Т. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетния си син М.И.Т., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си А.Х.Д., с ЕГН **********, ежемесечна издръжка занапред в размер на 150 лв. / сто и петдесет лева/, считано от датата на предявяване на ИМ 15.11.2019г. до 31.12.2019г. или увеличение на досегашния размер на издръжката от 110 лева на 150лв. за периода от 15.11.2019г. до 31.12.2019г., и в размер на 160 лв. /сто и шейсет лева/ месечна издръжка, считано от 01.01.2020г. или увеличение на досегашния размер на издръжката от 110лв. на 160лв., считано от 01.01.2020г., до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта на вземането до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от непълнолетния
ищец М.И.Т., действащ лично и със
съгласието на майка си А.Х.Д., против И.Г.Т.
иск с правно основание чл.150 от СК за разликата над уважения до пълния
предявен размер месечна издръжка от 250лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъдената издръжка на детето.
ОСЪЖДА И.Г.Т. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на непълнолетния си син М.И.Т., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си А.Х.Д., с ЕГН **********, сума в размер на 107,14 лв. /сто и седем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважения иск.
ОСЪЖДА М.И.Т., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка
си А.Х.Д., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на И.Г.Т. ***, с ЕГН **********,
сума в размер на 192,86 лв. /сто
деветдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по
делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА И.Г.Т. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 74,40 лв. / седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от деня, посочен в СЗ като дата на обявяването му - 21.02.2020г., пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………