РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. София , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000504149 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 5147 от 25.08.2020г. постановено по гр.д.№ 3775/2017г. по описа на СГС,
ГО, 4 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.45 ЗЗД, като Т. Н. М. е осъдена
да заплати в полза на „ВАЛИСИ“ ЕООД /в несъстоятелност/, сумата от 553 446.74
/петстотин петдесет и три хиляди, четиристотин четирдесет и шест, 0.74/лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди - претърпени загуби, в резултат на
престъпление по чл.212 НК - документна измама, изразяваща се в теглене на средства, без да
предава на ищцовото дружество, превеждането им в полза на трети лица и впоследствие
теглене и преводи в своя полза, на суми от особената сметка на дружеството, открита в
„ОББ“ АД, IBAN: **********, разпорежданията по която се извършват по реда на чл.658
ал.1 т.9 ТЗ, надвишаващи по размер тези, за които е била изрично упълномощена да тегли и
превежда, посредством предоставено й от „ВАЛИСИ“ ЕООД пълномощно, въвеждайки в
заблуждение банковите служители, че има право да извършва тегления и преводи в размер
надвишаващ този, за който е била изрично упълномощена, посредством представяне на
Определение на СГС от 11.05.2011 г., което се отнася до ежемесечно плащане на постоянни
разходи, на неистински - подправени нареждания за теглене и преводно нареждане, върху
което подписът на синдика е подправен, и на неистински - неавтентични и неверни съдебни
удостоверения за връщане на суми, заплатени за изброените в ИМ разходи, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска - 27.03.2017г. до
1
окончателното й изплащане.
Със същото решение е отхвърлен иска за имуществените вреди за разликата над
сумата от 553 446.74 лв. до сумата от общо 557 571.74лв., или за сумата от 4125 лв.,
като неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като Т. Н. М. е осъдена да заплати на „ВАЛИСИ“ ЕООД /в
несъстоятелност/, сумата от 922.32 /деветстотин двадесет и два, 0.32/лв.,
направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска, а в полза на СГС
сумата 22 138.00 /двадесет и две хиляди, сто тридесет и осем/лв.,
представляваща дължимата държавна такса върху уважената част от иска.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответницата по делото.
Жалбоподателят-ответник Т. Н. М. оспорва решението в неговата осъдителна част
и моли да бъде отменено решението в тази му част, а искът - отхвърлен като неоснователен
изцяло. Посочва, че решението е постановено по нередовна ИМ, тъй като липсва активна
процесуална легитимация за синдика - Р. Т. - ищец по делото, по иск по чл.45 ЗЗД,
обосновано с ограничената процесуална легитимация на синдика. Твърди, че по правило
синдикът е легитимиран да предяви от свое име само отменителните искове по чл. 646 и чл.
647 ТЗ и тези, изрично посочени в чл. 649 ТЗ, по които искове същият има качеството на
страна. Тези норми сочат предметния обхват на исковете, във връзка с които надлежната
процесуална легитимация е предоставена по изрична норма на синдика. По всички други
спорове страна е самият кредитор, като синдикът осъществява само процесуално
представителство в процеса, съгласно правомощията, дадени на синдика в чл. 658, ал.1, т.7
ТЗ /в този смисъл решение № 76 от 11.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 815/2012г. І Т.О/. Затова
твърди, че синдикът не разполага с активна процесуална легитимация да завежда от свое
име други искове, извън отменителните, вкл. процесния по чл.45 ЗЗД.
На второ място твърди, че ИМ е недопустима, като нередовна поради липса на
представен удостоверителен документ за актуално състояние на ищцовото дружество, като
не е представено доказателство за представиледната власт на соченият в ИМ синдик на
дружеството - Р. Т.. В заключение изтъква факта, че съдът е направил неправилна правна
квалификация на исковата претенция, което е довело до произнасяне по непредявен иск т.е.
решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Неправилно съдът я е осъдил в
качеството й на физическо лице, докато в ИМ на лист първи, абзац 4, ищецът сочи, че
ангажира нейната отговорност в качеството й на управител на дружество. Същевременно не
е представен договор, въз основа на който е изпълнявала вменените й задължения с
определение на съда спрямо „Валиси" ЕООД. Не е ясно налице ли е договорно
правоотношение за извършване на счетоводни услуги. Посочва, че приложеното по делото
Определение на СГС от 11.05.2011г. на СГС, TO, VІ-5 с-в е правно ирелевантно. По
2
същество оспорва изводите на СГС, че след като е налице несъответствие на положените
подписи върху нарежданията-разписки с представения в банката образец на подпис, то
липсва съгласие за изпълнението на платежните операции от страна на платеца, а от там и
извод за наличие на неразрешени платежни операции. Действително, наличието на подпис
върху платежния документ, който съответства на подписа, положен от титуляра или от
неговия пълномощник върху спесимена, е доказателство за изразена воля от титуляра за
нареждане или даване на съгласие за изпълнението на платежната операция, а от там и за
определянето на тази операция като разрешена, по смисъла на чл. 51, ал.1, изр. 1 от ЗПУПС.
Наличието на подпис върху платежния документ, който не съответства на подписа, положен
от титуляра или от неговия пълномощник върху спесимена, обаче не води автоматично до
определянето на тази операция като неразрешена, по смисъла на чл. 51, ал.1, изр. 2 от
ЗПУПС, тъй като определянето на една платежна операция като разрешена или неразрешена
е обусловено единствено от наличието или липсата на съгласие на платеца. Следователно, за
да се установи дали платежните операции са разрешени или не, е необходимо да се докаже
пълно и главно дали синдикът Т., е нареждала да бъдат изпълнени такива или е давала
съгласието си за тяхното изпълнение или не. Отделно от гореизложеното твърди, че съдът е
следвало да спре настоящото производство, поради наличието на досъдебно производство,
индивидуализирано с номер и опис, водено за престъпление срещу нея по чл.212 ал.1 от НК,
абсолютно идентично на твърденията в ИМ, преценени като деликт от граждански съд,
който по същество приема, че е виновна в извършване на престъпление по чл.212 НК.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ВАЛИСИ“ ЕООД /в несъстоятелност/ оспорва жалбата и
моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че противно
на твърденията на жалбоподателката искът е предявен от обявеното в несъстоятелност
дружество - „Валиси“ ЕООД, а не от неговият синдик. Именно „В. - в несъстоятелност е
носителят на накърнените материални права, а оттук - и на правото на иск по конкретния
правен спор. При предявяването на иска, ищецът е представляван съобразно правилото на
чл.658, ал.1, т.7 ТЗ - от синдика на несъстоятелното дружество, чието качество се установява
от писмените доказателства. От друга страна твърди, че Т.М. е управител на дружеството
„ТНМ - Консулт и проектиране“ ЕООД, което е осъществявало счетоводното обслужване на
несъстоятелното дружество, но този факт не отнема деликтната й отговорност, нито пък й
придава своеобразен деликтен имунитет. Договор между „Валиси“ ЕООД - в
несъстоятелност и Т.М. никога не е съществувал. По същество на спора посочва, че е
доказано пълно и главно наличието на противоправно деяние, осъществено от
жалбоподателката, тъй като подписите във всички изследвани документи от групи 8.1.1.
(нарежданията-разписки), 8.1.2. и 8.1.3., (които в съвкупността си представляват всички
преводни нареждания), не са положени от синдика на несъстоятелното дружество. Също
така, вещото лице категорично установява, че ръкописните текстове в обектите от група
8.1.1. (нарежданията-разписки) и 8.1.3. (трите броя преводни нареждания от 22.08.2016г.) са
изписани от Т. Н. М.. На последно място, според комплексната (съдебно-почеркова и
3
документно-техническа експертиза), изслушана и приета без оспорване в о.с.з. на
17.06.2020г., при създаването на всички 30 бр. копия на изследваните съдебни
удостоверения са използвани „заготовки“ - листове хартия с предварително отпечатано
изображение на комплекса от четири реквизита - печатан текст „Председател, „секретар, два
подписа и отпечатък от кръгъл печат. На първо място, всички безкасови плащания са
извършвани в полза на трети лица - свързаните с М. дружества - „ТНМ - Консулт Прим“
ЕООД, „Ай Пи Ар Хост ЕООД и „ТНМ - Монитор“ ЕООД. В платежните нареждания като
основание за плащанията е посочено едно и също - връщане на задатък, внесен на
21.07.2016г. Видно от молба на синдика на „Валиси“ ЕООД от 04.04.2016г. за представяне
на сметка за разпределение по т.д.№ 1024/2010г., на 08.03.2016г. по реда на прякото
договаряне са продадени всички недвижими имоти на обявеното в несъстоятелност
дружество. Ето защо, през юли 2016г. е било фактически и правно невъзможно да се
провежда процедура по осребряване на имущество на „Валиси“ ЕООД, която да изисква или
позволява внасянето на задатък, което е видно и от представеното извлечение от особената
банкова сметка на дружеството. Като управител и собственик на свързаните лица, М. е
знаела, че дружествата получават сумите на несъществуващо основание. Претендира
разноските.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.84 ал.3
ЗЗД.
Ищецът „ВАЛИСИ“ ЕООД /в несъстоятелност/ твърди, че с Определение на СГС от
11.05.2011 г. по т.д. № 1024/2010г. на СГС, ТО, на синдика на „ВАЛИСИ“ ЕООД /в
несъстоятелност/ е разрешено да упълномощи Т. Н. М. с правото да извършва ежемесечно от
особената сметка на дружеството, открита в „ОББ“ АД, с IBAN: **********, безкасови
преводи и тегления на каса в съответствие с разрешенията на съда по несъстоятелността по
чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ, във връзка с покритие на постоянните разходи, присъщо необходими
за развитие на производството по несъстоятелност, подробно изброени в определението.
Извън изброените в определението разходи, всички останали разходи в производството по
несъстоятелност са извършвани с отделна молба или на база отчета на синдика по чл.659 ал.
2 ТЗ, съдържащи подробна обосновка на необходимостта от съответния вид разход, като
всеки от разходите е разрешаван от съда с резолюция върху отчета или молбата и издаване
на нарочно удостоверение, което да послужи пред обслужващата банка, в което подробно се
описва лицето, на което следва да се плати, цел и размер на плащането. Твърди, че
ответницата, в качеството си на сетоводител, използвайки неистински и преправени
документи, въвеждала в заблуждение банковите служители, че разполага с разрешение на
съда по несъстоятелността, като теглела суми, извън тези, за които е изрично
упълномощена, от особената сметка на дружеството и ги превеждала в полза на трети лица
/търговски дружества/, а впоследствие теглела и превеждала сумите по своя банкова сметка
и полза. По този начин причинила на ищцовото дружество имуществена вреда - претърпяна
загуба в размер на общо 557571.74лв., представляваща имуществена вреда, причинена от
престъпление по чл.212 НК - документа измама и обсебване, която сума претендира, ведно
със законните последици.
4
Ответницата Т.М. оспорва исковете, като възразява, че не е осъществила състава
на престъпление по чл.212 НК - документна измама, т.к. не се е ползвала от неистински
документи, не е съставяла такива за пред банка, а дори да се приеме, че подписите върху тях
не са положени от сочените като техни автори лица, то представяйки ги при извършване на
банковите операции, не е знаела за последното. Възразява, че теглените и превеждани суми
са постъпили в касата на ищцовото дружество, както и че не е давала съгласие, като
приносител на платежните документи, за извършване на платежните операции.
От фактическа страна се установява, че с решение от 23.08.2010г. постановено
по т.д.№ 1024/2010г. по описа на СГС, ТО, 5 състав, ищцовото дружество е изпаднало в
несъстоятелност, като е обявена свръхзадължеността му, на основание чл. 607 а, ал.2 вр. чл.
742, ал. 1 от ТЗ с начална дата, считано от 15.3.2009г. Едновременно е открито производство
по несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 607 а, ал. 2 вр. чл. 742, ал. 1, като
за временен първоначално, а след ОС на кредиторите за постоянен синдик е назначена Р. Т..
Съдът е взел предвид, че проведеното на 07.10.2010 г. събрание на кредиторите на
„Валиси” ЕООД е избрало за постоянен синдик с 67, 48% от вземанията на кредиторите по
списъка по чл.686 т.1 ТЗ Р. П. Т., която е представила изрична декларация съобразно чл.655
и чл. 656 ал.2 ТЗ, съдържаща писменото съгласие по чл.656 ал.1 ТЗ с нотариална заверка на
подписа, и след като взел предвид, че е включена в утвърдения от Министъра на
правосъдието списък на лицата, които могат да бъдат синдици, обнародван в ДВ. Като
начална дата на встъпване в длъжност е определена 11.10.2009г., когато синдикът е
представил акт за встъпване в длъжност. С Определение на СГС от 11.05.2011 г. по т.д. №
1024/2010г. на СГС, ТО, VІ-5 състав, на синдика на „ВАЛИСИ“ ЕООД /в несъстоятелност/,
в лицето на Р. Т. е разрешено да упълномощи Т. Н. М. с правото да извършва ежемесечно от
особената сметка на дружеството, открита в „ОББ“ АД, с IBAN: **********, безкасови
преводи и тегления на каса в съответствие с разрешенията на съда по несъстоятелността по
чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ, във връзка с покритие на постоянните разходи, присъщо необходими
за развитие на производството по несъстоятелност, подробно изброени в определението. На
л.447 от том 2 се намира и нотариално заверено на 05.04.2011г. пълномощно, издадено от
синдика Т., по силата на което упълномощава Т.М. с правото да тегли суми и да извършва
банкови преводи на суми от особената сметка на дружеството Валиси, открита в ОББ АД,
съобразно разрешенията на СГС, ТО, 5 състав, издадени по т.д.№ 1024/2010г.
Договор между „Валиси“ ЕООД - в несъстоятелност и Т.М. никога не е съществувал.
Договор за счетоводно обслужване е сключен на 01.03.2011г. между „ТНМ - Консулт и
Проектиране“ ЕООД и „Валиси“ ЕООД (н), като фактът на неговото сключване и действие
се установява от представения отчет на синдика вх.№ 25886/23.03.2011г., както и от
удостоверението на СГС, VI-5 състав по т.дело 1024/2016г., издадено въз основа на
определение на съда от 11.05.2011г., с което е разрешено ежемесечното плащане на „ТНМ-
Консулт и Проектиране на възнаграждение от 200 лева, дължимо за възложеното счетоводно
обслужване на “Валиси“ ЕООД /в н./ Обстоятелството, че Т.М. е управител на дружеството
„ТНМ - Консулт и проектиране“ ЕООД, което е осъществявало счетоводното обслужване на
несъстоятелното дружество, не отнема деликтната й отговорност, в качеството й на
физическо лице.
От заключението на депозираната пред първа инстанция на л.559 /основна/ и
л.680 том 2 /допълнителна/ съдебно-графологични експертизи, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че ръкописните
текстове в графите, описани в заключението в процесните 29 броя „Нареждане разписка“,
67 броя „Платежно нареждане /вносна бележка/“, са изписани от Т. Н. М.. Подписите в
графа „Получих сумата“ и в графа „подпис на лицата, които могат да се
разпореждат/титуляр или пълномощник - физически лица, лице по спесимен - за
юридически лица/“ в два от тях - „Нареждане разписка“ за по 1350лв., от 09.06.2016г. са
положени от Т. Н. М.. Подписите в графа „подпис на лицата, които могат да се разпореждат
5
/титуляр или пълномощник - физически лица, лице по спесимен - за юридически лица/“ и за
„Подпис на наредителя“, не са положени от Р. П. Т..
При изготвяне на 34 бр. копия на Съдебни удостоверения по т.д.№ 1024/2010г. на
СГС, заверени с ръкописно изписан текст „Вярно с оригинала“ и подпис, са използвани
„заготовки“, изготвени по описания в СГЕ начин. Ръкописните текстове „Вярно с
оригинала“ и ръкописните попълнения под печатен текст „т.д.№ 1024/2010“ и подписите,
положени срещу ръкописен текст „Вярно с оригинала“, са изпълнени от ответницата Т. Н.
М..
В този смисъл очевидно е, че подписите във всички изследвани документи от групи
8.1.1. (нарежданията-разписки), 8.1.2. и 8.1.3., (които в съвкупността си представляват
всички преводни нареждания), не са положени от синдика на несъстоятелното дружество,
в лицето на Р. Т.. Също така, вещото лице категорично установява, че ръкописните
текстове в обектите от група 8.1.1. (нарежданията-разписки) и 8.1.3. (трите броя преводни
нареждания от 22.08.2016г.) са изписани от Т. Н. М.. Според комплексната (съдебно-
почеркова и документно-техническа експертиза), изслушана и приета без оспорване в о.с.з.
на 17.06.2020г., при създаването на всички 30 бр. копия на изследваните съдебни
удостоверения са използвани „заготовки“ - листове хартия с предварително отпечатано
изображение на комплекса от четири реквизита - печатан текст „Председател, „секретар, два
подписа и отпечатък от кръгъл печат. При съставянето на текста на съответното
удостоверение е използван шаблон - един и същ печатен текст, в който след ред 4 са внасяни
изменения. След отпечатване на този текст, върху заготовките, на обозначените с
пунктирани линии места, са нанасяни съответните ръкописни текстове. Накрая, от така
създадения документ е изготвено електрофотографско копие. Всички документи, са
отпечатани на едно и също печатащо устройство. В експертизата, вещото лице установява,
че ръкописните текстове „Вярно с оригинала , които са положени на всички тридесет копия
на съдебните удостоверения са изписани от ответницата Т. Н. М., като подписите срещу
този ръкописен текст също са положени от нея. Ръкописните попълнения под печатния
текст „т.дело 1024/2010г. в горния ляв ъгъл на листа (изх. № и дата на съответното съдебно
удостоверение) и на трети ред (дата на определението на съда, въз основа на което е
издадено съдебното удостоверение) са копия на ръкописни текстове, изписани от Т. Н. М..
От заключението на депозираната пред първа инстанция на л.635 том 2
съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че общият размер на сумите изтеглени в брой от Т.
Н. М. от особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД /в н./ в „ОББ“ АД, за периода от март 2016г.
до ноември 2016г. възлизат на 54471.74лв. Общият размер на сумите, преведени от Т. Н. М.
от особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД /в н./ в „ОББ“ АД, в полза на „ТНМ Консулт
прим“ ЕООД, въз основа описаните в т. 1.3. от ИМ преводни нареждания, за периода от
август 2016г. до февруари 2017г. възлизат на 214 505 лв. Общият размер на сумите,
преведени от Т. Н. М. от особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД /в н./ в „ОББ“ АД, в полза
на „ТМ Монитор“ ЕООД, въз основа описаните в т.1.3. от ИМ преводни нареждания, за
периода от август 2016г. до янари 2017г. възлизат на 138 840 лв. Общият размер на сумите,
преведени от Т. Н. М. от особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД в „ОББ“ АД, в полза на
„Ай Пи Ар Хост“ ЕООД, въз основа описаните в т. 1.3. от ИМ преводни нареждания, за
периода от август 2016г. до януари 2017г. възлизат на 145 630 лв.
Всички безкасови плащания са извършвани в полза на трети лица, а именно -
свързаните с М. дружества - „ТНМ - Консулт Прим“ ЕООД, „Ай Пи Ар Хост ЕООД и „ТНМ
- Монитор“ ЕООД. В платежните нареждания като основание за плащанията е посочено
едно и също - връщане на задатък, внесен на 21.07.2016г. Видно от молба на синдика на
„Валиси“ ЕООД от 04.04.2016г. за представяне на сметка за разпределение по т.д.№
1024/2010г., на 08.03.2016г. по реда на прякото договаряне са продадени всички
недвижими имоти на обявеното в несъстоятелност дружество. В този смисъл изобщо не
6
е бил внасян задатък респ.. не се налага неговото връщане след провеждане на търг.
Съгласно заключението от ССЕ след постъпване на сумите, преведени от Т. Н. М. от
особената сметка на „ВАЛИСИ“ ЕООД /в н./ по банковите сметки на „ТНМ Консулт прим“
ЕООД, „ТМ Монитор“ ЕООД и „Ай Пи Ар Хост“ ЕООД, са извършени последващи
разпореждания с тях отново от Т. Н. М. - тегления и преводи към нейни лични сметки и
други банкови сметки така, както е описано подробно в Приложение № 2 - таблица към
заключението, в преобладаващия брой от случаите, незабавно след като банковите сметки
на трите горепосочени дружества са заверени със сумите, изплатени от „Валиси“ ЕООД,
Т.М. изтегля обратно сумите на каса или на банкомат, респ. превежда същите по личната си
банкова сметка или за погасяване на свои лични задължения.
С оглед гореизложеното съдът е приел за доказано пълно и главно, че ответницата е
използвала така изготвените неавтентични документи с невярно съдържание, за да извърши
тегленията и преводите на сумата от общо 553 446.74лв., която е преведена от особената
сметка на ищцовото дружество в полза на „ТНМ Консулт прим“ ЕООД, „ТМ Монитор“
ЕООД и „Ай Пи Ар Хост“ ЕООД, до описаните в заключението размери, които
впоследствие тя лично е изтеглила в брой или превела в своя полза от сметките на тези три
дружествата, като ги е получила за себе си, без правно основание, с намерение да ги
присвои.
САС извърши служебна проверка като изиска справка от СРП дали към момента има внесен
обвинителен акт срещу жалбоподателката по пр.пр.№ 7857/2017г. по описа на СГП, изпратена по
компетентност в СРП на 28.07.2017г. Видно от писмо от 08.01.2021г. до момента няма внесен
обв.акт в съда.
В о.с.з. на 27.02.2019г. по делото е разпитан св.П., чийто показания съдът кредитира напълно
като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви. Така се установява, че е присъствал лично
на среща между синдика Т. и счетоводителя М.. Последната била видимо притеснена, обяснила, че
през цялата 2016г. имала лични проблеми, била обект на изнудване, поради което е извършвала
процесните тегления с неистински платежни нареждания и съдебни удостоверения. Р. я попитала
осъзнавала ли, че това е престъпление, а отговорът на счетоводителя бил положителен. Тогава Т.
сезирала Прокуратурата.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Първо по възражението за недопустимост, съдът правилно е преценил същото
като неоснователно, доколкото искът е предявен от обявеното в несъстоятелност
дружество - „Валиси“ ЕООД, а не от неговия синдик Т.. Именно „В. - в несъстоятелност е
носителят на накърнените материални права, а оттук - и на правото на иск по конкретния
правен спор. При предявяването на иска, ищецът е представляван съобразно правилото на
чл.658, ал.1, т.7 ТЗ - от синдика на несъстоятелното дружество, чието качество се установява
от писмените доказателства, представени с исковата молба, както и от служебно
извършената справка в търговския регистър по партидата на дружеството.
Второ - ответник по иска е физическото лице М., а не „ТНМ - Консулт и
Проектиране“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала се явява тя. В
случая се претендират вреди, под формата на претърпяна загуба, като се търси деликтна
7
отговорност на счетоводителка, за действия, осъществени от нея без представителна власт в
производство по несъстоятелност, във фазата по осребряването, изразяващи се в съставяне
на неистински документи с невярно съдържание, тяхно използване пред служители на ОББ
АД с цел извличане на имотна облага в особено големи размери - общо 553 446.74лв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че е неоснователно възражението на
жалбоподателка за нередовност на ИМ респ. процесуална недопустимост на
постановеното решение. Според ясните и недвусмислени твърдения на ищеца по делото
действията на ответницата, от които произтича процесното вземане се състоят в: а)
подправяне на подписи, фалшифициране на съдебни удостоверения и разпореждане с
парични суми от банковата сметка на ищеца чрез използване на тези неистински документи
пред служители на ОББ АД; б) действията не са възложени на ответницата със сключен
между страните договор респ.пълномощно, издадено от синдика Т.; и в)извършването им не
съставлява договорно неизпълнение под формата на неосъществяване на очакван резултат, а
причиняване на вреда, под формата на претърпяна загуба, настъпила от виновни и
противоправни действия - непозволено увреждане.
Безспорно доказателствената тежест се носи от ищеца, който пълно и главно следва
да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Деянието
трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на
отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua
non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. И обратно, ако вредата би
настъпила в сферата на едно лице, дори и ако деянието не беше осъществено, липсва
причинна връзка между тях. 3атова при изясняване на причинната връзка е нужно да се
отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното
деяние. При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства САС намира, че
отговорът е положителен т.е. налице са всички елементи от фактическия състав.
Съгласно чл. 660 ТЗ синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на
добър търговец, а отговорността му за запазване имуществото на несъстоятелното
дружество, е основна част от вменените му по закон задължения и не би кореспондирало с
предаване на имущество на трети лица, без удостоверяване на правата им по отношение на
съответните вещи. Както синдикът се назначава от съда, така и за преупълномощените от
него лица, е необходимо разрешение на съда. Неговата дейност е по осъществяване на
предоставените от ТЗ функции за удовлетворяване интересите на кредиторите на
намиращото се в несъстоятелност търговско дружество, посредством управлението на
предприятието за запазване и попълване масата на несъстоятелността и други дейности,
предвидени в закона. Съгласно разпоредбата на чл.663 ал.3 ТЗ синдикът дължи на длъжника
и на кредитора обезщетение за виновно причинени вреди при осъществяване на
правомощията си. Това е форма на деликтна отговорност, аналогична на хипотезата на чл.74
ЗЧСИ, както и тази, визирана в чл.73 ЗННД. Респективно всички упълномощени от синдика
лица, вкл.счетоводителя също носят отговорност за виновно причинените вреди на деликтно
основание. М. е назначена от синдика с изрично разрешение на съда по несъстоятелност, но
само за изрично и изчерпателно посочени действия. Извън изброените в определението
разходи, всички останали разходи в производството по несъстоятелност са извършвани с
отделна молба или на база отчета на синдика по чл.659 ал. 2 ТЗ, съдържащи подробна
8
обосновка на необходимостта от съответния вид разход, като всеки от разходите е
разрешаван от съда с резолюция върху отчета или молбата и издаване на нарочно
удостоверение, което да послужи пред обслужващата банка, в което подробно се описва
лицето, на което следва да се плати, цел и размер на плащането.
В този смисъл действията, извършени извън изрично разрешените от съда, попадат в
общия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, а не към договорно неизпълнение на
мандатно правоотношение. Според въззивния съд само пълномощното не е достатъчно за
доказване обвързаността на страните с неформален договор за поръчка, съответно
оттеглянето на пълномощното не е достатъчно доказателство за прекратяване на такъв
договор, поради оттегляне на поръчката по чл. 287 ЗЗД. То не е общо, генерално, а
конкретно и е свързано само и единствено с разрешенията на СГС по т.д.№ 1024/2010г.
Доколкото такива разрешения няма дадени от съда, то и действията на счетоводителя
изобщо не попадат в хипотезата на отклонение от поръчката.
Неоснователни са твърденията на въззивницата, според които по делото липсват
доказателства относно това осчетоводявани ли са във „Валиси“ ЕООД - в несъстоятелност
сумите, с които М. противоправно и виновно се е разпореждала. Всички безкасови
плащания са извършвани в полза на трети лица, а именно свързаните с М. дружества -
„ТНМ - Консулт Прим“ ЕООД, „Ай Пи Ар Хост ЕООД и „ТНМ - Монитор“ ЕООД. В
платежните нареждания като основание за плащанията е посочено все едно и също
основание - връщане на задатьк, внесен на 21.07.2016г. Видно от приложеното към
становището от 17.07.2017г. доказателство №22 - молба на синдика на „Валиси“ ЕООД от
04.04.2016г. за представяне на сметка за разпределение по т.дело 1024/2010г., на
08.03.2016г. по реда на прякото договаряне са продадени всички недвижими имоти на
обявеното в несъстоятелност дружество, което е в изпълнение на взетото решение на ОС на
кредиторите. Ето защо, през юли 2016г. е било фактически и правно невъзможно да се
провежда процедура по осребряване на имущество на „Валиси“ ЕООД - в несъстоятелност,
която да изисква или позволява внасянето на задатък, а по-късно и неговото връщане
обратно, което е видно и от представеното извлечение от особената банкова сметка на
дружеството. Като управител и собственик на свързаните лица, М. е знаела, че дружествата
получават сумите на несъществуващо основание. След като плащанията са извършени в
полза на трети лица, дори и хипотетично не е възможно същите да се осчетоводят като
постъпления в несъстоятелното дружество. Нещо повече, видно от ССЕ в преобладаващия
брой от случаите, незабавно след като банковите сметки на трите горепосочени дружества
са заверени със сумите, изплатени от „Валиси“ ЕООД - в несъстоятелност, Т.М. изтегля
сумите на каса или на банкомат, респ. превежда същите по личната си банкова сметка или за
погасяване на свои лични задължения.
В обобщение въззивният съд намира, че са доказани пълно и главно всички елементи
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД - деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не
случайно) свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината предшества
следствието и го поражда, като вредата закономерно произтича от деянието на
жалбоподателката; увреждащото деяние (съставяне на неистински документи с невярно
съдържание и тяхно използване пред ОББ АД) е противоправно (решение по гр. дело №
3026/2008 г., четвърто г. о., ВКС). Дали деянието може да се квалифицира и като
престъпление по чл.212 НК, не е предмет на настоящото производство. В случая правно
релевантно е единствено поведението на счетоводителя, което е противоправно – без
разрешение на съда и синдика, и което единствено се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
9
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи в полза на въззиваемата страна
направените по делото разноски, но такива няма направени и не се претендират, съгласно
изричното изявление на процесуалния представител на въззиваемата страна.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5147 от 25.08.2020г. постановено по гр.д.№ 3775/2017г. по
описа на СГС, ГО, 4 състав, в обжалваната осъдителна част.
Решението, като необжалвано, е влязло в сила в отхвърлителната част .
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10