Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София,08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на втори
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА И.
мл.с. ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 5161 по описа за 2019г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
12546/15.01.2019г. по гр.д. № 65446 по описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 120-ти състав са отхвърлени исковете,
предявени с искова молба вх. №
2031531/14.12.2017г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******срещу Р.С. И., ЕГН ********** с правно на основание чл. 422
вр. с чл. 124 и чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 149 от Закона
за енергетиката за признаване за установено, че Р.С. И., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******заплащане на сумата от 2579,41лв., представляващи
стойност на потребена топлинна енергия за стопански
нужди за периода от март 2014г. до април 2015г. в имот в гр. София, бул. „*******по
договор между страните; сумата от 602,47лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от
01.05.2014г. до 24.04.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 27213/2017г. на Софийски районен съд, като ищецът
е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от 650лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5025473/14.02.2019г. от ответника по исковете
- Т.С.”ЕАД, ЕИК *******. Изложило е
съображения, че решението е постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че предявеният иск не бил на основание на
договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, а на основание на
чл. 59 от ЗЗД, в заявлението по ч. 410 от ГПК това било посоченото
основание на исковете, такова било посочено и в исковата молба изрично посочил,
че няма сключен договора с ответника и страните не са обвързани с такъв , но
ответникът потребил
топлинна енергия и така се обогатил за сметка на обедняването на ищеца.
Претендирал е разноски
Въззиваемият-ответник по исковете - Р.С. И., ЕГН **********
е
оспорил жалбата. Посочила е решението е правилно. Правната квалификация на исковете била
правилно определена от районния съд, защото ищецът сочел, че ответник е
потребител на топлинна енергия, ищецът не бил оспорил доклада на районния съд.
Исковете били предявени на договорно основание, не било установено
съществуването на такова, оспорила била документи за същото.
Третото лице
помагач на страната на въззивника-ищец: Т.“ООД , ЕИК *******не
е изразило становище по жалбата.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 2031531/14.12.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******срещу Р.С.
И., ЕГН ********** която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл.
124 и чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД да
признае за установено, че Р.С. И., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******заплащане на сумата от 2536,57лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -28.04.2017г. до изплащането й, представляващи стойност обогатяване
на ищеца за сметка на обедняването на ответника от потребяване на топлинна
енергия за стопански нужди за периода от март 2014г. до април 2015г. в имот в
гр. София, бул. „*******без да има сключен договор между страните; сумата от 590,53лв., представляващи лихва за
забава на плащането на главницата от 2536,37лв. за периода от 01.05.2014г. до
24.04.2017г.,; сумата от 42,84лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението -28.04.2017г. до изплащането й, представляващи стойност обогатяване
на ищеца за сметка на обедняването на ответника от дялово разпределение на
топлинната енергия в имота ; сумата от
11,94лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от
42,84лв. за периода от 01.05.2014г. до 24.04.2017г.,за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 27213/2017г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят разноски. Посочил е, че ответникът би
собственик на имотите, те се ползвали за
стопански нужди, били топлоснабдени и
ответникът следвало да сключи писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия
за стопански нужди, предложение за което ищецът му бил отправил. Между страните
не бил сключен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди
, но въпреки това ви мота такава била доставяне от ищеца и потребявана
от ответника. Така ответникът се обогатил за сметка на обедняването на
ищецът и ищецът искал да му се присъди стойността на това, с което ответникът
се обогатил са сметка на обедняването на ищеца
Ответникът Р.С. И., ЕГН **********, в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Навела е твърдения, че не е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди в имота, нито е друг клиент на топлинна енергия в имот, не била
сключила договор с ищеца. Титуляр на партида за имота било ІІІ-то лице и то
отговаряло за плащане на процесните суми. Евентуално
вземанията били погасени по давност. Претендирала е разноски
Третото лице
помагач на страната на ищеца- Т.“ООД , ЕИК *******не е
изразило исковете.
По делото е
приложено заповедно дело № 27213/2017г. по описа на СРС, 120-ти състав, съгласно което по заявление
от 28.04.2017г. е издадена заповед от 05.05.2017г. и от 15.11.2017г.
по чл. 410 от ГПК с които е разпоредено Р.С.
И., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******сумата
от 2579,41лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -28.04.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на доставена топлинна
енергия за периода от март 2014г. до април 2015г. в имот в гр. София, бул.
„Витоша“ № *******; сумата от 602,47лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от
01.05.2014г. до 24.04.2017г.,; съдебни
разноски от 63,64лв., длъжникът е
депозирал възражение срещу заповедите, на 04.12.2017г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедите и такива е
представил на 14.12.2017г.
Приети са
нотариални актове № 200/25.10.200г. и № 2/25.10.2000г. установяващи право на собственост на ответника
върху имотите възникнало на 25.10.2000г.
Приети са
протокол и договор, съгласно които Т.“ООД
е натоварено от етажни собственици на сграда в която са имоти да извършва
дялово разпределение на енергията в имотите.
Приети са
заключения по техническа и счетоводна експертиза , документи за отчет на
уредите в имота, съгласно които стойност на потребена
в имота топлинна енергия за периода е 2362,04лв. и за нея няма отразени
плащания и документи за същото, по записвания на ищеца и на „Топлоконтрол“ потребител на енергия в имотите за процесния период е „Банев-тежка индустрия“АД.
При така
установеното съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно.
По допустимостта на решението в
обжалваната част:
Съдът
приема, че постановеното решение в обжалваната част е недопустимо , защото е постановено по непредявен иск. С исковата
молба ищецът изрично е посочил основанието на предявените искове –
неоснователно разместване на блага поради потребяване на топлинна енергия за
стопански нужди от ответника в собствените му имоти без да е възникнало валидно
договорно правоотношение между страните за същото. Предметът на делото се
определя от ищеца и в случая твърденията за факти и за субективни права на
ищеца, които се въвеждат като предмет на делото са искове по чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД. Постановеното решение от районния съд е по искове с друго основание – договорно правоотношение по чл. 149 и
сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Действително, погрешната
правна квалификация не води до недопустимост на съдебното решение, ако съдът се
е произнесъл по исковете, така както са предявени, тоест по фактите, наведени
от ищеца за основание на исковете. В случая районният съд с постановеното
решение не само е дал погрешна правна квалификация на исковете, но и не се е произнесъл по исковете така,
както са заявени от ищеца с посочените
факти - разместване на блага без
основание поради липса на сключен писмен договор между страните но потребяване
на топлинна енергия за стопански нужди от ответника в имота, което е довело до
обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Районният съд се е произнесъл по искове с основание договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, независимо, че предявените искове са били
други.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че решението на районният съд е недопустимо и
същото следва да се обезсили, като делото следва да се върне на СРС за
произнасяне по исковете така, както са предявени, след извършване на преценка за допустимостта
на исковете за част от сумите, доколкото
заявените суми с исковата молба като размер и основание не съответстват на
сумите по заповедта за изпълнение , тоест следва да съобрази необходимост от
указания по чл. 129 от ГПК.
По
отговорността за разноски:
Съдът
приема, че не следва да разпределя отговорността за разноски по делото . Това е
така, защото съдът не се произнася по съществото на спора. Разноските направени
пред въззивния съд ще следва да се разпределят от
районния съд с оглед изхода на делото по предявените искове.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 12546/15.01.2019г. по гр.д. № 65446 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 120-ти състав в обжалваната част.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд
за произнасяне по предявените искове с правно основание чл. чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86
от ЗЗД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.