№ 106
гр. София, 24.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, във вр. чл.248
ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от подсъдимия ГР. АТ. М.
срещу протоколно определение от 23.02.2022 г. на Районен съд – гр.Е. П.,
постановено по НОХД № 351/2021 г. по описа на същия съд, с което е
оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия, за
прекратяване на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от
НПК, на съдебното производство по посоченото дело и връщането му на
Районна прокуратура – гр.Е. П., за отстраняване на допуснати на досъдебното
производство процесуални нарушения.
В частната жалба на подсъдимия Г.М. се излагат съображения относно
незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния съд за
липсата на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните му права.
Според жалбоподателят, при изготвянето на процесуалния си акт, прокурора
не се е съобразил с указанията на СОС, дадени в определение от 29.09.2021 г.,
постановено по ЧНД № 509/2021 г. по описа на същия съд. В частност – сочи
се, че внесеният обвинителен акт се различава от предишния, който е приет
1
от съда за несъответен на разпоредбата на чл.246 от НПК, единствено по
вмененото на подсъдимия за нарушено правило за поведение на пътя – това
по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Твърди се и, че в коментирания обвинителен акт не са
залегнали, доколкото са останали неизяснени, съществените факти относно
„движението на телата в купето на автомобила и достигането им в
положението, в което са намерени от свидетелите, както и относно
отварянето на шофьорската врата на автомобила”. С тези аргументи, се
заявява искане за отмяна на обжалваното определение на
първоинстанционния съд и връщане на делото в предходната му процесуална
фаза, за отстраняване на допуснатото от Районна прокуратура – гр.Е. П.
съществено процесуално нарушение.
С. окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната
жалба, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е било инициирано по повод на
внесен от Районна прокуратура - гр.Е. П. обвинителен акт, с който е
повдигнато обвинение срещу подсъдимия ГР. АТ. М. за престъпление по
чл.343 ал.3, бук.”а”, вр. ал.1, бук.”б”, вр. чл.342 ал.1 от НК, а именно за това,
че на 10.03.2013 г., в с.Л., община Е. П., при управление на лек автомобил
марка „Мазда” с рег. № ******, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в разпоредбите на чл.5 ал.3 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, като по
непредпазливост причинил тежка телесна повреда на В. Г. С., и деянието е
извършено в пияно състояние.
При решаването на процесуалните въпроси, подлежащи на обсъждане в
проведеното от районния съд разпоредително заседание, съгласно чл.248, вр.
чл.247а ал.2, т.1 от НПК, решаващият състав на този съд, не е намерил
допуснати, както в хода на досъдебната фаза на процеса, така и при
изготвянето на крайния за тази фаза процесуален акт, съществени
процесуални нарушения, които да рефлектират на правото на защита на
обвиненото лице и съответно да налагат прекратяване на съдебното
производство по делото, и връщането му на прокуратурата за отстраняването
им. В този смисъл се е произнесъл с определение по чл.249 ал.3, вр. чл.248
ал.1, т.3 НПК /предмет на настоящата проверка/, с което е оставил без
уважение заявени от защитника на подсъдимия възражения.
2
Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на
първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, т.е. напълно
правилно и законосъобразно първия съд е приел липсата на посоченото в
разпоредбата на чл.249 ал.1 и ал.2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК процесуално
основание за прекратяване на съдебното производство по настоящото дело и
връщането му на прокурора.
Правилно първостепенният съд е приел за неоснователно възражението
на защитника на подсъдимия, за наличието на негоден да постави началото на
съдебната фаза обвинителен акт, съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 НПК.
Това защитно възражение не е било подкрепено с никакви конкретни
аргументи /а такива липсват и във въззивната частна жалба/ освен с
твърдението, че внесеният обвинителен акт не отразява указанията на СОС,
дадени в определение от 29.09.2021 г., постановено по ЧНД № 509/2021 г. по
описа на същия съд, с което е приет от съда за несъответен на изискванията
на чл.246 от НПК, предходния изготвен и депозиран по делото обвинителен
акт.
Въззивната инстанция също счита, че внесеният в РС Е. П. обвинителен
акт, по който се е развило съдебното производство по настоящото дело,
напълно отговаря на изискванията, визирани в чл.246 от НПК и не се
наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК.
В обстоятелствената част на акта ясно е отразена позицията на прокурора
относно престъплението, инкриминирано на обвиненото лице и неговите
обективни и субективни признаци, по начин позволяващ на същия „да научи
за какво престъпление е привлечен” /чл.55 ал.1 НК/, което е с основно
значение за осигуряване правото му на защита. В частност, противно на
доводите на защитника на подсъдимия М., въззивният съд съзря изложени в
обвинителния акт фактически твърдения относно конкретиката на действията
на подсъдимия М., обективиращи допуснати от него нарушения на правилата
за поведение на пътя – инкриминираното му такова по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Доколкото с коментираният процесуален акт на прокурора се предявява и
поддържа посочената квалификация на нарушението, запълващо бланкетната
норма на чл.343 ал.3, бук.”а”, вр. ал.1, бук.”б”, вр. чл.342 ал.1 от НК, то
правилно първостепенния съд не е споделил доводите на защитата, че
прокурора не е изпълнил указанията на съда за отстраняване на допуснати
3
процесуални нарушения в предходния обвинителен акт, дадени по реда на
чл.249 ал.1, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК.
Правилно първостепенният съд е приел за неоснователно и
възражението на защитата, че констатирани по разследването пропуски при
събиране на доказателствени материали /неизясняване на съществените
факти, относно движението на тялото на подсъдимия в купето на автомобила
след произшествието и отварянето на шофьорската врата/, налагат връщане
на делото в предходната му процесуална фаза, за отстраняването им.
Практиката на касационната съдебна инстанция, застъпена и в т.1 от ТР №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС е категорична, че процесуалните нарушения,
допуснати при събирането и проверката на доказателствата, не съставляват
основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на прокурора. Регламентът на чл.248 ал.4 от НПК стига и още по-далеч, като
поставя процесуална забрана в провежданото по реда на чл.248 от НПК
разпоредително заседание на първоинстанционния съд да се обсъждат
нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателствата и доказателствените средства. Това разрешение намира
своето основание в процесуалното принципно положение, че съдебното
производство е главна /централна/ фаза на наказателния процес и не
съществува никаква пречка необходимите процесуални действия по
събирането и проверката на доказателствените материали, да бъдат
извършени в хода на съдебното следствие, като бъдат събрани нови
доказателства или ако са допуснати нарушения при събирането на някои от
наличните, тези доказателства да бъдат надлежно /законосъобразно/ събрани,
както по искане на страните, така и по почин на съда. Ето защо, въпросът за
допуснати в първата фаза на процеса процесуални нарушения при събиране
на доказателствените материали, е такъв по съществото на делото и е
недопустимо да се разглежда по този начин в процесуалния стадии, в който
понастоящем се намира делото.
С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав на СОС
приема, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, доколкото
първоинстанционния съд напълно правилно и законосъобразно е приел, че не
са налице основанията по чл.249 ал.1, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК за
прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му в
предходната процесуална фаза, поради което
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.02.2022 г. на Районен
съд – гр.Е. П., постановено по НОХД № 351/2021 г. по описа на същия съд, с
което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия ГР. АТ.
М. – адв. Е. Й., за прекратяване на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с
чл.248 ал.1, т.3 от НПК, на съдебното производство по посоченото дело и
връщането му на Районна прокуратура – гр.Е. П., за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.
Определението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5