Решение
гр. С., 30.07.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на десети юли
през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14 051
по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Ищцата С.Д.Н. твърди, че по силата на н.а. № 121 от
2000 г. на нотариус Е. К., закупила от Т.П. И. имот, който с н.а. № 69 от 2004
г. дарила на сина си Н.М., а именно - УПИ № І-25, кв. 2, м. В.з. С. север, с
площ от 950 кв.м. (идентификатор 68134.2040.25), ведно с построената в него вилна
сграда (идентификатор 68134.2040.25.1) на два етажа, на всеки от които има по
един апартамент – на първия етаж ап. № 1 с площ от 188, 98 кв.м. (вкл. и гараж)
и прилежащ сутерен от 66, 40 кв.м., на втория – ап. № 2 с площ от 149, 83 кв.м.
и тавански етаж с площ от 51, 80 кв.м. Тъй като със съдебно решение от
27.10.2010 г., гр.д. № 5817/10 г., СГС І-4, влязло в сила на 17.11.2010 г.,
н.а. № 69 от 2004 г. е обявен за нищожен, ищцата твърди, че имота не е напускал
патримониумът й и само тя е негов собственик и го владее. Претендира да се
признае по отношение на ответницата, че С. Н. е титуляр на правото на
собственост, както и да й се присъдят разноските по делото.
Ответницата Т.П.И. оспорва иска, като изтъква, че
ищцата е придобила от нея спорния обект още през 2000 г. с н.а. № 121, но
сочената сделка е нищожна, поради липса на воля, противоречие с добрите нрави и
заобикаляне на закона, както и защото М. (син на ищцата) не е имал валидно
упълномощаване от ответницата И. (с която във времето са имали близки
отношения). Твърди, че в нейна полза е изтекла придобивна давност за времето от
2.08.1999 г. до 15.06.2008 г.
Третото лице помагач „ОББ” АД оспорва иска и
претендира разноски, тъй като първоначално банката е участвала в процеса като
ответник.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от н.а. № 150 и н.а. № 151 от 2.08.1999 г. ответницата
Т.П.И. е закупила по отделно първи и втори етаж от двуетажна вилна сграда на
ул. 46 № 54, находяща се в гр. С., в.з. С.-север, с площ от 56, 71 кв.м.,
заедно с припадащи се мазе, тераса, ниша, както и гараж, и мястото,
съставляващо парцел І-25, с площ от 950 кв.м.
Според н.а. № 121 от 2.08.2000 г. на нотариус Е. К., Т.П.И.,
представлявана от Н.И.М., действащ като неин пълномощник (съгласно нотариално
заверено пълномощно рег. № 523 от 26.01.2000 г. на нотариус С.Т.), продава на С.Д.Н.
***, в.з. С. – север, ул. 46 № 54, с площ от 1050 кв.м. по скица, а по
нотариален акт 950 кв.м., заедно с построената в мястото двуетажна вилна сграда
със застроена площ от 56, 71 кв.м., състояща се от сутерен, първи и втори етаж,
гараж и изградена в груб строеж двуетажна пристройка включваща сутерен, първи и
втори етаж, със застроена площ от 183 кв.м. за сумата от 51 447 лв.
В посочения н.а. № 121 от 2000 г. е отразено, че при
съставянето му е представено удостоверение изх. № 72, рег. № 4998 от 4.07.2000
г. за пълномощно, нотариално заверено с
рег. № 523 от 26.01.2000 г. от нотариус С.Т..
По делото е представено удостоверение изх. № 15 от
5.03.2014 г. на нотариус С.Т., в което е отразено, че за нотариално
удостоверяване под рег. № 523 от 26.01.2000 г. е записано: Т.П.И., ЕГН **********,
(а видно от извадка от общ регистър на нотариуса ЕГН **********) в качеството
на упълномощител, упълномощава Н.И.М., ЕГН **********, с пълномощно за продажба
на вилна сграда, находяща се в гр. С., в.з. С.-север, ул. 46 № 54, вкл. и с
права по чл. 38 ЗЗД, да получи продажната цена.
С н.а. № 69 от 27.07.2004 г. С.Д.Н. дарява на сина си Н.И.М.
УПИ № І-25, в гр. С., м. В.з. С., с площ от 950 кв.м., заедно с построената в
мястото вилна сграда, с два етажа (всеки от които съставляващ апартамент),
както и тавански етаж.
С решение от 27.01.2010 г., СГС, І-4, по гр.д. №
5817/10 г., влязло в сила на 17.11.2010 г. сделката по посочения по-горе н.а. №
69 от 27.07.2004 г. е обявена за нищожна като привидна.
Разпитан е св. А.П.П., който е заявил, че ищцата
гостувала в дома му в Бургас, и той присъствал на разговор по телефона, при
който ищцата се скарала с Н.М. и скъсала изготвено пълномощно, което според
свидетеля било във връзка с апартамент в Бургас.
Относно владението на имота по делото са разпитани св.
В. П. Ф., Д.С.С. и П.С.К..
При така очертаната фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
На първо място следва да се подчерта, че предявеният
иск е допустим и възраженията на ответната страна и третото лице-помагач, че в
случая за ищцата липсва интерес, са напълно неоснователни. Ищцата твърди, че е
титуляр на правото на собственост върху спорния имот по силата на продажбена
сделка от 2000 г., като сочи, че правата върху обекта не са излизали от
патримониума й, тъй като разпоредителната сделка „дарение” от 2004 г. е
прогласена за нищожна като симулативна. Правният интерес за иск по чл. 124 ГПК,
съответно активната процесуална легитимация, се извежда от твърденията,
че имотът се владее от ищцовата страна и правото на собственост е смущавано и
оспорено от ответната страна. Доколко тези твърдения са верни е въпрос по
същество и в тежест на ищцата е, чрез събиране на доказателства, да установи
своята активна материалноправна
легитимация.
От събраните по делото доказателства се установява, че
през 1999 г. ответницата И. закупила процесния парцел и сграда, с два етажа, находяща
се в него. Ищцата Н. се домогва да установи, че е закупила правото на
собственост върху обекта с н.а. № 121 от 2.08.2000 г. Основен спорен въпрос е
дали при сключването на продажбената сделка в случая е налице валидна
представителна власт от страна на продавача – ответницата И., учредена в полза
на представителя Н.М.. Настоящият състав приема, че ищцовата страна, чиято е била
доказателствената тежест да установи валидност на сделката, не е сторила това. За
този извод съдът взе предвид следното:
По смисъла на чл. 18 ЗЗД договорът за покупко-продажба
на недвижим имот трябва да бъде сключен с нотариален акт. Когато някоя от страните
по този договор действа не лично, а чрез представител, съгласно чл. 37 от с.з.
упълномощаването трябва да бъде писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени
едновременно. Представеният по делото нотариален акт№ 121 от 2000 г.,
изготвен за сключване на въпросната спорна продажба не установява, че
пълномощникът М. е действал при валидно упълномощаване. В акта нотариусът е
отразил, че пълномощникът е действал въз основа на правата, дадени му от
пълномощно рег. № 523 от 26.01.2000 г. Соченото пълномощно обаче не е било
представено пред нотариуса, нито е депозирано по делото (макар да е било
изискано и от трето неучастващо в процеса лице Н.М.). Нотариусът, изготвил н.а.
№ 121 от 2000 г. е удостоверил единствено, че пред него е представено
удостоверение, за съществуването на
пълномощно с № 523 от 26.01.2000 г. Той не е извършил проверка на самото
пълномощно, неговите реквизити, относимостта му към процесната сделка, съответно
- имот, и пр. Следователно налице е невярно нотариално удостоверяване на
съществуваща представителна власт. Материалната доказателствена сила на това
удостоверяване от нотариуса отпада и то не доказва факта на упълномощаването
(така и Сталев, Ж, БГПП, С., 2000 г., стр. 851). При това положение следва
наличието на представителна власт да бъде надлежно установено в хода на
настоящия процес.
От удостоверение № 15 от 5.03.2014 г. и извадка от
регистър на нотариус С.Т. се установява, че М. е бил упълномощен от ответницата
И. да продава вилна сграда гр. С., в.з. С.-север, ул. 46 № 54. Тези данни
обаче, предвид и категоричното оспорване от ответната страна, не са годни да
установят чрез пълно и главно доказване, че в случая сделката е сключена при
валидна представителна власт за конкретния спорен имот. По делото се установява,
че процесната сграда първоначално е била съставена от самостоятелни обекти, че в
последствие е била преструктурирана, достроявана и пр., а от събраните доказателства
не става ясно за коя именно конкретна вещ е с нотариално пълномощно е учредена
представителната власт за разпореждане. Т.е. нотариусът, пред който е сключена
продажбената сделка е установил само наличие на акт за упълномощаване, но не и съдържанието на волята на
представляваната страна. Последното не се установява и в хода на процеса.
В настоящото решение е необходимо да се посочи отново,
че установяването на съдържанието на нотариалната преписка на нотариус К. по
н.а. № 121 от 2000 г. е следвало да бъде сторено от ищцата. Допускането на
доказателствени искания в тази насока обаче в седмото по ред съдебно заседание,
проведено на 3.07.2014 г., при положение, че производството е образувано през
2010 г., съдът е отчел като преклудирано. Дори и да е било допуснато събирането
на поисканите доказателства обаче,
същите не биха могли да установят самото действително съдържание на
обема на представителната власт, тъй като той може да се докаже само от
пълномощното, а то като документ, не е представено по делото.
За пълнота следва да се отбележи, че св. П. (доколкото
със свидетелски показания въобще може да се установява отрицателен факт) е дал
сведения за унищожаване на пълномощно, касаещо имот в Бургас.
Отделно следва да се посочи, че възражението на
ответницата, че цитираното по-горе удостоверение на нотариус Тютюнджиев не
касае И., не се възприема от съда. Вярно е, че в самия текст на посочения
документ е изписано погрешно единния граждански номер на лицето, но същият е вярно
отразен в представената извадка от регистъра на нотариуса.
С оглед изложените доводи следва да се приеме, че
сделката по н.а. № 121 от 2000 г. е нищожна по силата на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като не се установява продавача Т.И. да е изразила валидно съгласие за
същата, доколкото не се доказа наличие на валидна упълномощителна сделка за
конкретния имот по н.а. № 121 от 2000 г. Предвид този извод, ищцата не
установява, че е собственик на процесния имот въз основа на твърдения от нея
титул, а именно – продажбена сделка. В този смисъл предявеният иск по чл. 124 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото възраженията за изтекла в полза на
ответницата придобивна давност са с евентуален характер, същите (и относимите
към тях доказателства) не следва да бъдат обсъждане досежно тяхната
основателност.
Следва да се изтъкне само за пълнота на изложението,
че настоящият състав не споделя довода, поддържан от третото лице помагач, че
доколкото дарението на процесния имот от С.Н. на Н.М. е обявено за нищожно,
поради установена относителна симулация, то прилагайки правилата за прикритата
сделка (продажба) имотът следва да се счита за принадлежащ на купувача М.. В
хода на настоящия процес не се доказа наличие на съглашение за продажба,
прикрито в отношенията между М. и Н., което да носи характеристиката на валиден
продажбен договор, тъй като няма никакви данни продажната цена (съществен
елемент от сделката) да е заплатена от М. на Н.. Следователно не е налице
възможност за прилагане на правилата за прикритата сделка - чл. 17, ал. 1 ЗЗД,
от където следва и извода, че М. не може да се счита за собственик на имота.
(така и по друг повод в решение № 107 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 689/2011 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
Предвид изхода на спора на ищцата не се следват
разноски, а на ответницата следва да се присъди сумата от 7500 лв. за
адвокатска защита.
Що се касае до претенцията за разноски на
представителя на „ОББ” АД, съдът приема същата за основателна. В тази връзка
следва да се отчете обстоятелството, че първоначално банката е участвала в
процеса като ответник, който е депозирал писмен отговор. На основание чл. 78,
ал. 4 ГПК и предвид факта, че производството по отношение на този ответник е
прекратено, следва да се присъдят разноски в размер на 9206,75 лв. (изчислен
съобразно Наредба № 1 от 2004 г., в редакция към ДВ, бр. 2 от 2009 г.).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.Н.,
ЕГН ********** срещу Т.П.И., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че УПИ № І-25, кв. 2, м.
В.з. С. север, с площ от 950 кв.м. (идентификатор 68134.2040.25), ведно с
построената в него вилна сграда (идентификатор 68134.2040.25.1) на два
етажа, на всеки от които има по един апартамент – на първия етаж ап. № 1 с площ
от 188, 98 кв.м. (вкл. и гараж) и прилежащ сутерен от 66, 40 кв.м., на втория –
ап. № 2 с площ от 149, 83 кв.м. и тавански етаж с площ от 51, 80 кв.м., е
собственост на С.Д.Н..
ОСЪЖДА С.Д.Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на Т.П.И. сумата от 7500 лв. като разноски и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на „ОББ” АД сумата от 9206, 75 лв. като разноски.
Решението е постановено при участие в процеса на „ОББ”
АД - третото лице помагач на страната на ответницата.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: