О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ .................
гр.София, 08.08.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ ,I-ви въззивен състав, в закрито заседание на осми
февруари две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Николов ВНЧД № 206 по описа за 2021г. и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал.8 от НПК.
Образувано е по частен протест срещу
Определение по ЧНД № 14250 /2020г.
по описа на СРС-НО, 10 състав, с което е отменено постановление на СРП от 30.09.2020г.
(изведено в деловодството на СРП на 01.10.2020г.), с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 358/2019г. по описа на
09 РУ - СДВР; пр. пр. № 53956/2018г. по описа на СРП, образувано и водено за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В протеста се излагат съображения за
незаконосъобразност на атакуваното определение на СРС, като се иска от
въззивния съд да отмени същото и да потвърди постановлението на СРП.
Аргументите на прокуратурата за това са, че не е осъществено престъпление по
чл.183,ал.1 от НК, тъй като бащата бил изпълнявал задълженията си към детето
си, като полагал за него грижи, давал му пари, задоволявал нуждите му. С тези си действия бащата смятал, че
изпълнявал задължението си да плаща издръжка, затова представителят на
държавното обвинение смята, че от субективна страна бащата не е осъществил
състав на престъплението по чл.183,ал.1 от НК.
В протеста не се правят доказателствени
искания.
Протестът е процесуално допустим-
подаден е в срок от правоимащ субект, пред местно компетентен съд и срещу акт,
който подлежи на проверка в производство по въззивен съдебен контрол по реда на
глава 22 от НПК.
След проверка и
оценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства и
извършените процесуални действия от органите на държавното обвинение, Софийски
градски съд намира за установено от фактическа страна следното:
Разгледан по същество протестът е неоснователен и
следва да бъде оставен без уважение, а първоинстанционното определение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
От данните по делото се установява,
че с постановление на СРП от 19.02.2019г. (изведено
в деловодството на СРП на 20.02.2019г.) е образувано наказателно производство
по пр. пр. № 53956/2018г. по описа на СРП за това, че за периода от месец юли
2012г. до месец декември 2018г. /включително/ в гр. София, след като е бил
осъден с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 8437/2012г. по описа на СРС,
82 състав, да издържа свой низходящ - непълнолетното си дете И.Х.И., като й
заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, чрез нейната майка и законен
представител Г.Й.С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В процеса на разследване са събрани множество
доказателствени източници, подробен анализ на които е направен от първата
инстанция.
Тъй като в протеста не са инвокирани твърдения относно
фактическата обстановка, приета от първата инстанция, то въззивният съд намира
за безпредметно отново да я обсъжда.
Все пак
контролната съдебна инстанция намира за
необходимо да посочи, че от събраната към момента в хода на досъдебното
производство доказателствена маса от фактическа страна се установява, че за Х.И.Х.е възникнало задължение да плаща издръжка на малолетното си дете И.Х.И. в
размер на 150 лева месечно, платима от първо до седмо число на текущия месец,
считано от 03.07.2012г. Това задължение е възникнало след влизане в
сила на 11.07.2012г. на определение от 03.07.2012г. на СРС, ГО, 82 състав, постановено по гр. дело № 8437/2012г., с което е одобрена спогодба между И.Х.И. /действаща чрез своята майка и законен
представител Г.Й.С./ и Х.И.Х.. Със същата спогодба Х.Х.се е задължил да заплати на детето си И.Х.И., за срок от 6 месеца назад, считано от 03.07.2012г., сумата от общо 900 лв., която следвало да се плаща за срок от 10 месеца или по 90 лв. месечно, считано
от 03.07.2012г., платима от първо до седмо число на месеца.
Въз
основа на влязлото в сила на
11.07.2012г. протоколно определение на СРС, с
което е одобрена спогодбата, на 27.09.2012г. бил
издаден изпълнителен лист на И.Х.И.
чрез нейната майка и законен представител Г.Й.С..
Тъй
като Х. не си изпълнявал
задължението за заплащане на издръжката на своята
низходяща, през месец октомври 2012г. Г.Й.С. подала молба и било образувано срещу Х.И.Х.изп.
дело № 30255/2012г. на ДСИ при СРС, 27 участък.
Х. поддържал връзка с детето си /до началото на 2019г./ и
се грижел за него, като през лятото на 2015г. платил дентално лечение на дъщеря си в размера
на 3000 лева. През 2016г. И.И. за два
месеца живяла при баща си,
тъй като майка й била в Италия. В периода 2016г.-2018г. Х. давал на И. по 100 -
150 лева всеки път, когато тя го посещавала в с. Волуяк, купувал е учебниците за училище, плащал курсове по волейбол /в периода 2012г. - 2016г./, курсове по италиански език /за няколко
месеца през 2016г./, сметките за телефона, както и че й е купувал подаръци при
поводи и дрехи без поводи, за което майката на И. знаела.
Разпитана
свидетелката Г.Й.С. посочва, че не е имало уговорка Х.Х.да заплаща издръжката на И.И. чрез подаръци,
плащане на сметки, лично даване на пари на детето. При очна ставка Х. заявява, че когато е давал пари на И.И. не е конкретизирал, че
дадените й пари са за нейната издръжка.
В хода
на досъдебното производство е назначена съдебно - оценителната експертиза, като вещото лице по нея дава заключение, че общият брой на дължимите месечни
издръжки на И.Х.И. за периода от 11.03.2013г. до 11.12.2018г. е една частична
месечна вноска от 110 лева и шестдесет и осем месечни вноски от по 150 лева или
в общ размер на 10 310 лева.
За
де е осъществен състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, диспозицията
й изисква, осъденият да заплаща издръжка на свой близък, съзнателно да не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.
Правилно първостепенният съд е приел, че
Х.Х.е осъден да
заплаща на малолетното си дете И.Х.И. в размер на 150 лева месечно, като видно
от заключението на съдебно - оценителната експертиза, издръжката не е плащана
за повече от два месеца.
Обстоятелството, че Х. е плащал за лечение на малолетното
си дете, за подаръци, телефон и пр., не може да се счита за точно изпълнение на задължението за издръжка,
защото предназначението на последната е да осигури средства за посрещане на
ежедневните нужди на правоимащото лице /в този смисъл е Решение №
158/25.10.2017 г. на ВКС по н.д. № 690/2017 г., III Н.О./.
В подкрепа на изложеното е и
факта, който признава при очната ставка Х., че когато е давал пари на И.И. не е конкретизирал, че
дадените от него пари са за нейната издръжка. Следователно самият той е
приемал, че подаръците и парите които е давал на детето си не са били
предназначени за покриване на алиментно
задължение.
По делото не се установява Х.Х.да е имал материални
затруднения ежемесечно да плаща издръжката, нито други обективни обстоятелства
препятстващи изпълнението на това задължение.
Поради
констатираната необоснованост на постановлението от 30.09.2020г. (изведено в
деловодството на СРП на 01.10.2020г.), с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 358/2019г. по описа на 09 РУ - СДВР;
пр. пр. № 53956/2018г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, въззивната
инстанция намира, че определението на СРС като законосъобразно следва да бъде
потвърдено. Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, СГС, НО, 1-ви въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.12.2020г. на СРС, НО, 10
състав, постановено по НЧД №14250 /2020г.
по описа на съда за 2020г., с което е отменено
постановление от 30.09.2020г. (изведено в деловодството на СРП на 01.10.2020г.), с което
е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 358/2019г.
по описа на 09 РУ - СДВР; пр. пр. № 53956/2018г. по описа на Софийска районна прокуратура.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.