ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 903
гр. Бургас , 10.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500580 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.262, ал.3, вр. чл.274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от Л.М. Т. с адрес гр.П., кв.Л. ул.“З. С.“ № *, със съдебен
адрес: гр.Варна, ул.“Вл. Варненчик“ № 55, ет.4, офис 2 – чрез адв.Ангел Ангелов, против
разпореждане № 260350 от 11.02.2021 г. , постановено по гр.д.№ 472/2020 г. по описа на
РС-Айтос, с което въззивната й жалба против постановеното по същото дело решение №
260036/05.10.2020 г. е върната на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК, като просрочена.
Жалбоподателката счита обжалваното разпореждане за неправилно, тъй като не са
били налице предпоставките за връщане на въззивната й жалба. Сочи, че върху разписката за
връчване на решението е налице вписване, че съобщението е връчено на 13.10.2020 г. на
лицето „В. Р. В.-*“, без положен от последната подпис и без отбелязване, че получателката е
съгласна да приеме съобщението и да го предаде на адресата. На следващо място се
изразява несъгласие с доводите на районния съд, че дори и връчването да не е било
надлежно, то ответницата е била уведомена за съдебното решение най-късно на 12.01.2021г.
– датата на приложеното от нея адвокатско пълномощно, респ. това е била най-късната дата,
на която решението е предадено на ответницата от нейните роднини, поради което
подадената от нея въззивна жалба на 09.02.2021г. при всички случаи е просрочена. В тази
връзка, жалбоподателката твърди, че пълномощното от 12.01.2021 г. е изпратено от нея на
адвоката й по пощата, за което като доказателство към частната жалба е представено копие
от пощенския плик, а самото пълномощно е депозирано в съда на 02.02.2021 г., от която
датата би следвало да тече за нея срока за обжалване. По горните съображения се иска
отмяна на обжалваното разпореждане на РС-Айтос и връщане на делото за администриране
на въззивната жалба.
1
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Р. Т. Т., в
който се навеждат съображения за неоснователност на частната жалба и искане за
оставянето й без уважение.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по
делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Настоящата частна жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по
чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, въззивният съд намира депозираната частна жалба за
основателна, по следните съображения:
Производството по гр.д.№ 472/2020 г. по описа на РС-Айтос е приключило с
постановяването на решение № 260036/05.10.2020 г. От данните по делото се установява, че
ответницата Л. Т. живее тайно в чужбина – в Г., в какъвто смисъл са и твърденията в
исковата молба, но независимо от това изпратеното до нея съобщение за връчване на
решението е върнато с отбелязване, че е получено на 13.10.2020 г. от „В. Р. В. – *“ на
посочения адрес в с.К., общ.А.
Въззивният съд констатира, че в нарушение на изискванията на чл.44, ал.1 и чл.46,
ал.2 ГПК в разписката за връчване на решението липсва положен подпис от получателя,
липсват данни дали същият представлява лице от домашните на ответницата, което живее
на адреса, както и изрично отбелязване на съгласието на получателя да приеме съобщението
и да го предаде на адресата. Горното обосновава извод за нередовно връчване на решението
на АРС на ответницата с приложената разписка от 13.10.2020 г., поради което районният съд
е следвало да разпореди ново връчване, но това не е сторено.
Впоследствие на 02.02.2021 г. по делото е постъпила депозирана от адв.Ангел
Ангелов заявка за фотокопиране на цялото дело, към която е приложено надлежно
пълномощно от 12.02.2021 г., предоставено му от ответницата за процесуално
представителство в съдебното производство по гр.д.№ 472/2020 г. на АРС до
приключването му във всички инстанции. Искането за фотокопиране е уважено от съда с
резолюция от 04.02.2021 г. на съдията-докладчик, отбелязана ръкописно върху заявката.
На 09.02.2021 г. в АРС е входирана въззивна жалба от ответницата против
постановеното решение, депозирана по пощата на 08.02.2021 г., видно от пощенското
клеймо на приложения плик.
С обжалваното разпореждане от 11.02.2021 г. районният съд е приел, че жалбата е
просрочена и е постановил връщането й на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК. За да достигне
до този извод, съдът е приел, че ответницата следва да се счита за уведомена или на
13.10.2020 г. – датата на връченото съобщение, или на 12.01.2021 г. – датата на приложеното
2
пълномощно на адв.Ангелов, поради което е преценено, че въззивната жалба е подадена
след срока.
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция и намира
обжалваното разпореждане за неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.259, ал.1 ГПК, срокът за въззивно обжалване на
решението е двуседмичен, считано от връчването му на страната. Връчването обаче следва
да е редовно извършено при спазване на законовите изисквания за това, предвидени в ГПК.
В случая по делото е видно, че поради нарушения на чл.44, ал.1 и чл.46, ал.2 ГПК
съобщението от 13.10.2020 г. не удостоверява редовно връчване на решението на
ответницата, тъй като в разписката за връчване на решението липсва положен подпис от
получателя, липсват данни дали същият представлява лице от домашните на ответницата,
което живее на адреса, както и изрично отбелязване на съгласието на получателя да приеме
съобщението и да го предаде на адресата. Поради това, срокът за обжалване на
постановеното от РС решение не е започнал да тече от 13.10.2020 г., както неправилно е
приел районния съд.
Срокът за обжалване не е започнал да тече и от датата на приложеното пълномощно
на адв.Ангелов – 12.01.2021 г., доколкото от същото по никакъв начин не следва, че
ответницата е била уведомена на тази дата за постановеното решение, поради което изводът
на районния съд в този смисъл също е неправилен. Тук следва да се отбележи, че въпреки
приложеното пълномощно, по делото няма данни решението да е връчено на адвокатския
пълномощник на ответницата по правилата на ГПК. Що се касае до искането за
фотокопиране от 02.02.2021 г. и резолюцията на съдията-докладчик от 04.02.2021г., с която
то е разрешено, тъй като по делото няма данни дали и кога книжата са получени оТ.дв.А.,
същото не може да се приеме за доказателство за надлежно връчване на решението на
ответницата. Но дори и да се приеме обратното, то най-ранният момент, в който книжата са
връчени на адвоката на ответницата е датата на резолюцията от 04.02.2021 г., поради което
подадената по пощата на 08.02.2021 г. въззивна жалба не е просрочена, тъй като
двуседмичния срок за въззивно обжалване по чл.259, ал.1 ГПК не е бил изтекъл.
Предвид изложеното, Бургаският окръжен съд намира, че в случая не са били налице
предпоставките по чл.262, ал.2, т.1 ГПК за връщане на въззивната жалба от районния съд
като просрочена, поради което обжалваното разпореждане се явява неправилно и следва да
бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на АРС за администриране на жалбата.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 260350 от 11.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 472/2020
г. по описа на Районен съд – Айтос, с което въззивната жалба на Л.М. Т., със съдебен адрес:
3
гр.Варна, ул.“Вл. Варненчик“ № 55, ет.4, офис 2 – чрез адв.Ангел Ангелов е върната на
основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК, като просрочена.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Айтос за администриране на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4