РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Кърджали, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20235100500019 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С решение № 406/24.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1005/2022 г., Районен съд –
Кърджали е изменил размера на присъдената с влязло в сила протоколно определение от
29.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 138/2017г. по описа на Pайонен съд - Кърджали
ежемесечна издръжка, която П. Х. Х. е осъден да заплаща на малолетното си дете Г. П. Х.,
действащо чрез нейната майка и законна представителка С.В.Н., като я увеличил от 180 лв.
на 600 лв., считано от 10.08.2022г. - датата на предявяване на иска до навършване на
пълнолетие на детето или настъпването на друга причина, изменяща или погасяваща
издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, платима по
банкова сметка с IBAN: BG66FINV915010******** с титуляр С.В.Н..
С решението ответникът - баща е осъден да заплати на детето Г. П. Х., действащо
със съгласието на своята майка, и сумата 500 лв., представляваща разноски по делото, а по
сметка на Районен съд - Кърджали сумата в размер на 604.80 лв., съставляваща държавна
такса върху увеличения размер на издръжката.
С решението е допуснато предварителното изпълнение в частта му относно
присъдената издръжка.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът-баща П. Х. Х., който
чрез процесуален представител, го обжалва като неправилно, необосновано и постановено
при избирателно и непълно изследване на доказателствата по делото, довело до
1
неправилното им интерпретиране, а от там и до неправилно приложение на материалния
закон. В жалбата се излагат съображения, че дължимата се на детето издръжка не била във
възможностите му, предвид обстоятелствата, че не работи по трудово правоотношение и не
реализира периодични доходи, не притежава недвижимо имущество, от което да се издържа
и което да отдава под наем или продаде и, че здравословното му състояние е влошено.
Жалбодателят моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд – Кърджали.
В срока по чл. 263 от ГПК по делото е постъпил чрез процесуален представител, от
въззиваемата - Г. П. Х., действаща чрез своята майка и законен представител С.В.Н., отговор
на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Моли съдът
да потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и обосновано.
В съдебно заседание, въззивникът П. Х. Х., редовно призован, не се явява. Чрез
депозирано от процесуалния му представител писмено становище, поддържа възззивната си
жалба.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител въззиваемата Г. П. Х.,
действаща чрез своята майка и законен представител С.В.Н., оспорва въззивната жалба и
моли атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и
обосновано. Моли съда да определи на безплатно представляващия я адвокат
възнаграждение, с оглед осъществената от него на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗА
помощ.
От Дирекция „Социално подпомагане“ - Кърджали, отдел „Закрила на детето“ по
повод извършеното им съобщаване по реда на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, са
постъпили писма с вх. № 373/03.02.2023 г. и с вх. № 1213/05.04.2023 г.
Окръжният съд, в качеството си на въззивна инстанция, по повод депозираната
жалба и след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Въззивната жалба, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е
процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от изрично релевираното в жалбата. При така очертаната
рамка на инстанционната проверка, настоящата инстанция намира обжалваното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо, а относно преценката за неговата
правилност, съобрази следното :
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 150 от СК за
увеличение размера на присъдената с влязло в сила протоколно определение от 29.03.2017
год., постановено по гр.д.№ 138/2017г. по описа на Pайонен съд - Кърджали ежемесечна
издръжка, която бащата П. Х. Х. е осъден да заплаща на малолетното си дете Г. П. Х., чрез
нейната майка и законна представителка С.В.Н., от 180 лв. на 600 лв., считано от 10.08.2022
г. - датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие на детето или настъпването
на друга причина, изменяща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва при
2
забава за всяка просрочена вноска. Исковата претенция е мотивирана с изминалия над
петгодишен период от време, в който детето е пораснало и са се увеличили разходите за
неговото отглеждане и възпитание, както и възникналите през м. септември 2021 г.
сериозни здравословни проблеми – раково заболяване.
Съгласно разпоредбата, отразяваща правното основание на предявения иск - чл.150
от СК, за да бъде изменен размерът на присъдена по-рано издръжка, е необходимо да се
констатира изменение на обстоятелствата, при които същата е била определена. С т. 19 на
ППВС № 5/16.11.1970 г. е дадено легално тълкуване на понятието "изменение на
обстоятелствата", като е посочено, че такова ще има когато е налице трайно съществено
изменение в нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите
на издържащия. Предпоставките определено са поставени при условията на алтернативност,
поради което е достатъчно наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан
по своето основание. В настоящия казус въззивният съд определено намира, че са налице
предпоставките за исканото изменения на дължимата издръжка, в частност налице са трайни
съществени изменение в нуждите на издържаното малолетно дете.
В този смисъл в производството не е спорно, че въззиваемата Г. П. Х. е дъщеря на
въззивника П. Х. Х. /Удостоверение за раждане от 25.09.2009 г., издадено въз основа на Акт
за раждане № 1185/25.09.2009 г./. Не е спорно и, че с влязло в сила на 06.04.2017 г.,
протоколно определение от 29.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 138/2017г. по описа на
Pайонен съд – Кърджали, бащата П. Х. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
малолетното си дете Г., чрез нейната майка и законна представителка С.Н., от 130 лв. на 180
лв., считано от 02.02.2017 г. до настъпване на причина, изменяща или погасяваща
издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска. Установено е
в производството и, че майката осъществява родителските права, респективно осигурява и
непосредствените грижи за малолетното дете.
Не е спорно, че от момента на определяне на първоначалната издръжка са минали
повече от шест години, което обстоятелство само по себе си говори за изменение на
нуждите на издържаното дете. Независимо от това не е спорно и обстоятелството, че
въззиваемата – малолетното дете Г. е в тежко здравословно състояние, с поставена диагноза
за едно рядко раково заболяване с възможни усложнения - Сарком на Юинг на ляв фемур с
патологична фрактура. Ноторно в този смисъл за настоящия съд, подобно и на
първоинстанционния съд, е и обстоятелството, че са провеждани регионална и
общонационална кампании за набиране на необходими за специализирано лечение и за
наложителни интервенции в чужбина средства, в първоначално обявен размер от около 500
000 лв.
Изхождайки от релевираното във въззивната жалба, спорно в производството е само
обстоятелството, какъв следва да бъде размерът на дължимата се на това дете месечна
издръжка. За да определи този размер и въззивният съд подложи на обсъждане събраните
по делото доказателства, установяващи фактическите параметри на казуса и обуславящи
приложението на относимата правна норма. От приобщените писмени доказателства се
3
установява, че здравословното състояние на детето е налагало извършването на оперативни
интервенции, медикаментозно лечение, постоянни медицински консултации и наблюдение,
и престои в болница. В този аспект от депозираните от уведомената на основание чл.15,
ал.6 от ЗЗДетето Дирекция „Социално подпомагане“- Кърджали становища, се установява,
че детето и майката се намират в болница в Р.Германия, и че на 21.01.2023 г. е била
извършена първата операция на детето, а през месец февруари и следваща такава, че същото
е под постоянен лекарски контрол и наблюдение и, че понастоящем по отношение на
детето се провеждат химиотерапии и физиотерапии.
Установено е в производството и обстоятелството, че майката не работи от
21.09.2022 г., поради факта, че полага непосредствени грижи за детето си (служебна бележка
от Агенция по заетостта с изх. № 60-09-08-22781/06.10.2022 г.). Видно от справка от НАП с
изх. № 090332200196733/21.09.2022 г., ответникът няма деклариран действащ трудов
договор. При проведения по реда на чл.176 от ГПК на 31.10.2022 г. разпит в
първоинстанционното производство, ответникът е заявил, че не работи на постоянен трудов
договор, а на частно, като строител и монтажник, заработвайки месечно според
извършваната работа, като в онзи период твърди, че реализирал доходи от около 500-600 лв.
Съгласно представена от ответника като физическо лице Декларация за семейно,
материално и имотно състояние от 15.09.2022 г., месечния му доход възлизал на 0 лв. и
притежавал 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се във вилна зона „С.“, гр. Кърджали. По
делото, от представен от самия ответник болничен лист се установява, че същият
осъществява дейност и като ЕТ“Х.- Х. Х.“, чиито доходи обаче същият не декларира по
делото. А от цитираните вече становища на Дирекция „Социално подпомагане“- Кърджали,
се установява и ново обстоятелство, а именно, че бащата П. Х. е декларирал пред тях ,че от
около началото на тази календарна година живее и работи във Великотърновска област.
По делото и бащата, и майката ангажират писмени доказателства –медицински
документи, установяващи в различни периоди от време наличие на техни здравословни
проблеми.
При така установеното от фактическа страна, по делото се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта му, разходите за
образование, здравословното му състояние и др. , а възможностите на дължащия издръжка –
според неговите доходи и материално състояние. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. задължението на
родителите е безусловно.
Предвид изложеното, както вече беше посочено, съдът намира, че в производството
безспорно е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК,
4
налагащо увеличение на дължимата се месечна издръжка и от родителя, който не упражнява
родителските права, а именно бащата. Конкретният необходим размер, който определено в
казуса следва да надхвърля обикновените разходи за издръжка на малолетно дете, следва да
се съобрази с констатираното наличие на тежкото здравословно състояние на детето Г. с
така поставена й диагноза "Сарком на Юинг на ляв фемур с патологична фрактура" - едно
рядко раково заболяване с възможни усложнения, налагащо и извършването на значителни
разходи за специализирани клинични изследвания, престои, лечения и терапии в лечебни
заведения, вкл. и в чужбина /всъщност това обстоятелство не се оспорва във въззивната
жалба/. А относно възможностите бащата да дава безусловно императивно дължима се от
него издръжка в един завишен размер, въззивният съд съобрази, че той е на 49 години, една
особено работоспособна възраст, даваща възможност за пълна реализация на физическите и
интелектуалните му способности; съобрази, че той упражнява професии – строител и
монтажник, имащи добра реализация в обществото, с оглед и установеното пред настоящата
инстанция ново обстоятелство, че той вече е намерил работа във Великотърновска област;
съобрази също, че бащата не дължи и издръжка другиму; съобрази също и, че в настоящия
момент няма данни за негови сериозни здравословни проблеми, доколкото представеният от
него медицински документ е датиран от 2019 г.
Доколкото майката С.В.Н. реализира и неоценяемите грижи по непосредственото
отглеждане на детето, то бащата следва да даде в оценяем израз необходимите за детето
грижи, предвид и сериозния здравословен проблем на същото. В този смисъл настоящата
инстанция споделя правния извод на решаващия съд и препраща към него, че при
необходими за детето месечно 1000 лв., от които майката следва освен неоценяемите грижи
да дава и 400 лв. оценяема издръжка, разликата от 600 лв. следва да бъде поета от бащата.
Разбира се, така определеният завишен размер, съгласно цитираната норма на чл.150 от СК
при отминаване на необходимостта от средства за специализирания медицински престой и
лечение на детето, може да бъде намален.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение, като правилно следва да се потвърди.
При този изход на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА, на адв. Д. П. от Ак-К., сумата в размер на 500 лв. на основание чл.7, ал.1,
т.6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставеното на въззиваемата, въз основа
на приложения Договор за правна защита и съдействие от 10.04.2023 г., безплатно
процесуално представителство и защита.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 406/24.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1005/2022 г.
по описа на Районен съд – Кърджали.
5
ОСЪЖДА П. Х. Х., с ЕГН ********** от гр. Кърджали, кв. "В.", бл.**, ап.**, да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, на адв. Д. П. от Ак-К., с личен № 18000*****,
сумата в размер на 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна правна помощ и представителство на въззиваемата Г. П. Х., действаща чрез
своята майка и законен представител С.В.Н..
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,
ал.3,т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6