РЕШЕНИЕ
Номер
43 21.12.2022 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе,
четвърти състав, на първи декември две хиляди двадесет и втора
година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
при секретаря Диана Михайлова, като
разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело №
296 по описа за 2022 година, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на И.Ц.К., ЕГН **********, с адрес *** против Решение № 2153-17-169/17.06.2022 г., издадено от директора на ТП
на НОИ Русе. С оспореното
решение е отхвърлена жалбата на К. срещу Разпореждане № 1/18.03.2022 г. на
Ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе и същото разпореждане
е потвърдено. Иска се отмяна на решението като съдът постанови възобновяване на
наследствената пенсия за инвалидност на К. за посочен в жалбата период. В
съдебно заседание не се представлява. Представя Молба вх. № 4756/25.11.2022 г.
от надлежно упълномощен процесуален представител, с която се иска даване на ход
на делото; ангажира писмени доказателства и изразява становище по спора, като
на практика поддържа изложените в жалбата възражения. Претендира присъждане на
разноските в производството и на адвокатско възнаграждение.
Ответникът – директор на ТП на НОИ Русе, редовно
уведомен, се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощен
представител – главен юрисконсулт Ц.Р., която оспорва жалбата като
неоснователна. Представя писмени бележки по съществото на спора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице, което има интерес и право на
оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на
изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за
необходимите приложения; след проведено оспорване по административен ред, което
е абсолютна процесуална предпоставка. По изложените причини същата е
процесуално допустима за разглеждане и основателна по същество.
Със Заявление вх. № 2115-17-25/22.01.2016 г. И.К. е
поискала отпускането на наследствена пенсия от нейния баща – Ц. К., починал на
15.01.2016 г. С Разпореждане № 2/08.03.2016 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ (ПО) на К. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради
общо заболяване (НПИОЗ) по чл. 74 от КСО. С Разпореждания № 2/19.05.2016 г.; № **********/01.07.2016
г. и № **********/01.07.2018 г. на същия административен орган, през годините е
изменян размера на отпуснатата НПИОЗ.
Служител на
НОИ – експерт по осигуряването ИП е подал сигнал № 2154-17-33/02.07.2019 г. до
сектор ОП, в който посочва, че изплащането на НПИОЗ на К. следва да се
прекрати, тъй като съгласно представена диплома peг. № 6302-38/18.06.2019 г. от
Английска езикова гимназия – Русе, с решение на УЗК протокол № 8/17.06.2019 г.
тя придобива средно образование. Посочено е, че е изплатена пенсия до
23.05.2019 г. включително.
С Разпореждане №3/05.07.2019
г. (№ **********/08.07.2019 г.) (л. 22
от преписката) е определена НПИОЗ от Ц. К.в полза на
наследниците му (неговите деца), като е посочен размера и срока на изплащане.
Записано е още, че И.Ц.К. е завършила средно образование, навършила е 18 г. и
отпуснатата пенсия следва да бъде прекратена от 18.06.2019 г.
Със Заявление вх. №
2107-17-126/15.10.2019 г. К. е сезирала директора на ТП на НОИ Русе с искане
изплащането на НПИОЗ да бъде възстановено, като е представила уверение –
документ от Университет Де Монтфорт Лестър, издадено на 08.10.2019 г. в превод
на български език. Удостоверява се, че К. е студентка в посочения университет –
редовна форма, като е посочен периода на обучение 30.09.2019 г. – 17.06.2022 г.
С писмо изх. №
2107-17-126/3/25.11.2019 г. началник сектор „ОП“ е уведомил К., че „на основание
чл.31, ал.1, т.3.б.“б" от НПОС е необходимо да представите допълнително:
документ, издаден от учебното заведение, в което сте записана, който е
оригинален документ или електронен документ, подписан с квалифициран електронен
подпис на учебното заведение, или електронно генериран документ, за който
учебното заведение е предоставило възможност за верификация на неговата
интернет страница, снабдена с удостоверение за автентичност на уебсайта но
смисъла на Регламент /ЕС/ №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО,
като верността на данните, вписани в документа, е удостоверена по този ред.“ Определен
е едномесечен срок за представяне на изисквания документ. Представен е вече посоченият документ от Университет Де
Монтфорт Лестър, издаден на 08.10.2019 г., като същият е регистриран вх. №
2107-17-126/4/19.12.2019 г. С Разпореждане
№ 1/23.12.2019 г., издадено от ръководител ПО е изменена НПИОЗ, отпусната на К..
Главен експерт по
осигуряването ИП е подал сигнал „ПО“ № 2154-17-6,7/ 14.02.2022 г., като е
посочено, че К. следва да се изключи от наследниците на Ц. Н. К., тъй като
не е представила искания документ в срок, поради което пенсията на основание
чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) следва да се
прекрати. Пенсията е изплатена до 31.08.2021 г. включително.
С писмо изх. № 1019-17-2611/2/08.11.2021
г. директорът на ТП на НОИ е уведомил К., че представения от нея документ за
учащ вх. №1019-17-2611/03.11.2021 г. не отговаря на изискванията на чл. 34, ал.
1, т. 3, буква "б" от НПОС и
не може да се приеме за обработка и продължаване изплащането на наследствена
пенсия. В писмото са посочени изискванията, на които следва да отговаря документа
за учащ, издаден от учебно заведение на територията на държава членка на
Европейския съюз. К. е предупредена, че ако в едномесечен срок от получаване на
писмото не представи искания документ, административният орган ще се произнесе
съгласно чл. 1, ал. 5 от НПОС, като пенсията ще бъде прекратена. В
административната преписка е представен вътрешноведомствен имейл № 1019-17-2611/03.11.2021
г., от който се установява, че имейла от цитирания университет, в който К. е
записана редовна форма на обучение, не е електронно подписан.
С писмо изх. № 1012-12-266/1/10.12.2021 г. директорът
на ТП на НОИ Русе е отговорил на запитване на К. от 02.12.2021 г. относно
изплащане на наследствена пенсия, като е дал подробни разяснения в тази връзка.
Позовал се е на изискването на чл. 34, ал. 1, т. 3, буква
"б" от НПОС, в който е регламентирано, че лицата, които учат в
чужбина удостоверяват това обстоятелство и срока на обучение в началото на
всеки семестър или учебна година с издаден от учебното заведение документ.
Посочил е изискванията, на които следва да отговарят тези документи – да е
оригинален документ по смисъла на § 2а, т. 4 от ДР на НПОС, както и начините на
неговото подаване: на хартиен носител; електронен документ; електронно
генериран документ. Дадени са разяснения защо в предходен период на К. е
отпусната пенсия и защо са приети представените от нея уверения за учащ в чужбина
вх. № 2107-17-126/4/19.12.2019 г. и вх. № Ц3007-17-13/ 15.10.2020 г. Посочено
е, че за последно представения документ за учащ вх. №3007-17-25/07.10.2021 г. е
установено, че представлява електронен документ, възпроизведен на хартиен
носител, същият няма значението на оригинален документ и не е валиден. Обяснено
е и защо не може да се приеме за редовен подаденият по електронен път от
учебното заведение документ вх. №1019-17-2611/03.11.2021 г. – същият не е
подписан с електронен подпис и не се дава възможност за верификация на интернет
страницата на учебното заведение. По посочените причини, К. не може да получава
НПИОЗ след 01.09.2021 г.
С Разпореждане
№ 1/18.03.2022 г. (изх. № 2146-17-113/15.04.2022 г.), издадено от
ръководител ПО, е прекратено изплащането на НПИОЗ на К., считано от 01.09.2021
г., тъй като същата е представила документ за учащ вх. №1 019-17-2611/03.11.2021
г., който не отговаря на изискванията на чл. 34, ал. 1, т. 3, буква "б" от НПОС. Като
основание за прекратяване на плащането е посочена нормата на чл. 96, ал. 1, т.
4 от КСО. Разпореждането е връчено на лицето от 21.04.2022 г.
Приложени са в
административната преписка доказателства, че К. е сезирала директора на ТП на
НОИ със Заявление вх. № 2107-17-36/31.03.2022 г. с искане за официално
произнасяне по така създалия се прецедент, за да може да защити правата си в
случай на отказ. В тази връзка, с писмо изх. № 2107-17-36/1/27.04.2022 г.
директорът на ТП на НОИ Русе е уведомил К., че в едномесечен срок следва да представи
ново уверение издадено от „Dе Montfort University, Leicester", като
изрично посочва начините, по които същото следва да бъде представено пред
осигурителната институция.
И.К. е обжалвала Разпореждане
№ 1/18.03.2022 г. (изх. № 2146-17-113/15.04.2022 г.) с жалба вх. №
1012-17-213/19.05.2022 г. в частта, в която е прекратено изплащането на НПИОЗ
от 01.09.2021 г. Сочи се, че разпореждането е постановено при съществено
нарушение на административно производствените правила. В жалбата се проследява
хронологично представянето на документи, издадени от Dе Montfort University,
Leicester, като
доказателство, че К. е студентка в същия университет в периода 2019 г. - 2022
г., специалност „Архитектура“. Твърди се, че представените документи са електронни
такива и университета не издава документи на хартиен носител относно
обстоятелствата, които подлежат на доказване от К.. Описва подробно действията,
които е предприела за получаването на уверение, че е студентка в университета,
като счита, че е направила всичко необходимо в тази връзка. Посочва, че това е
последната година, в която е студентка и в която има право да получава НПИОЗ.
Цитирана е съдебна практика и е въведено твърдение, че ако институцията е имала
съмнение относно достоверността на представяните писмени доказателства е
следвала да извърши проверка при техния издател. Иска се отмяна на
разпореждането и възстановяване на плащането на пенсията.
Във връзка с посочената
жалба, директорът на ТП на НОИ Русе е постановил Решение № 2153-17-169/17.06.2022
г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил Разпореждане №
1/18.03.2022 г. (изх. № 2146-17-113/15.04.2022 г.) на ръководител ПО. В
мотивната част на решението е изложена установената фактическа обстановка, като
е посочено, че наследствената пенсия с наследодател Ц.Н. К. е
определена за изплащане за двама наследници И.Ц.К. и К. Ц. К. съгласно
чл. 81, ал. 1, т. 2 от КСО. За К., като лице, навършило 18 г. е посочено, че
следва да доказва с документ от съответно учебно заведение, че е учащ. Във
връзка с необходимите доказателства, административният орган се е позовал на
разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 3, буква "б" от НПОС. Посочена е
причината, поради която представеното уверение вх. № 1019-17-2611/03.11.2021 г.,
получено по електронен път от университета в Лестър, не може да се приеме за
оригинален документ. Направен е извод, че предявената претенция за продължаване
изплащането на НПИОЗ е неоснователна.
Към административната
преписка е представено и Разпореждане № 2135-17-154/30.06.2022 г. на
ръководителя ПО, с което на основание чл. 1, ал. 5 от НПОС, на К. е отказано
възстановяване плащането на НПИОЗ поради непредставяне на документ за учащ в срока по чл. 5, ал. 1
от НПОС.
Недоволна от така
постановеното решение, К. оспорва същото в настоящото съдено производство с
доводи за незаконосъобразност поради съществено нарушение на процесуалните
правила и материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Направено е
изрично изявление, че „ … с посочената жалба обжалвах Разпореждане № I от
18.03.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе
само в ЧАСТТА, с която е прекратена от 01.09.2021 г. наследствената ми пенсия
от наследодателя Це. Н. К.. В
останалата част, касаеща увеличаване размера на пенсията на моя брат К. Ц. К., не съм обжалвала разпореждането.“ Според жалбоподателката,
обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. В
жалбата е проследено представянето на доказателства, че К. е студентка във
Великобритания от 2019 г. до момента на подаване на жалбата, като подробно са
изложени обстоятелствата, при които те са издадени. Твърди се нарушение от
страна на ръководителя на ПО и на директора на ТП на НОИ Русе като горестоящ
административен орган да изпълнят задълженията си по чл. 35 - чл. 37 от АПК.
Посочва се, че жалбоподателката надлежно е представила всички доказателства,
които доказват качеството й на учащо лице, поради което няма причина за
неизплащане на полагаемата й се НПИОЗ. Счита, че при възникнали съмнения
относно достоверността на представените от нея документи, в тежест на
административния орган е да извърши проверка на същите, което в конкретния случай
не е сторено. Вследствие на процесуалните нарушения, неправилно е приложен
материалния закон, последица от което е постановения отказ за изплащането на
пенсията. Като друг довод относно незаконосъобразността на обжалваното решение се сочи несъответствието
му с целта на закона, тъй като целта на закона е предоставяне право на осигурително
обезщетение в случаи като този на жалбоподателката и е недопустимо да бъде
лишавана от възможността да получи същото. Прави изявление, че докато чака да
получи пенсия за периода 01.09.2021 г. – 17.06.2022 г., обучението й във
Великобритания е приключило към момента на подаване на жалбата и К. очаква да
получи дипломата си. Иска се от съда да
отмени оспорваното решение и да върне преписката на административния орган с
указания да бъде възобновено изплащането на полагащата й се НПИОЗ.
С Определение
от 14.07.2022 г. съдът е конституирал страните и е разпределил тежестта на
доказване. Указал е на жалбоподателя, че на основание чл. 171, ал. 5 от АПК във
връзка с чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в негова тежест е да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Дал е
указания на ответника, че съобразно чл. 170 от АПК, тежестта за установяване
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен
акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му е на
административния орган.
С Молба вх. № 4756/25.11.2022 г. като доказателство по
делото е представено копие на диплома за висше образование –
втора степен на жалбоподателката К., от която се установява, че същата е
завършила одобрената програма по архитектура и е получила
образователно-квалификационна степен „Бакалавър” с идентификационен № 2518503/ 24.06.2022
г., като дипломата й е издадена от Университет „Де Монфорт”, Великобритания,
както и Доклад за постиженията от висшето образование. В молбата е описана
фактическата обстановка и е изложено становище по съществото на спора. Релевира
се възражение, че след като официално университетът е уведомил пряко
административния орган, че не може да издаде друг документ като доказателство,
то ответникът е следвало да съобрази това обстоятелство, а при обратната
ситуация поради неизпълнение на задължението си да изясни фактическата
обстановка обжалваното разпореждане следва да бъде отменено дори и само на това
основание. Твърди се още, че към датата на представяне на въпросното
уведомление (02.11.2021 г., респ. 29.11.2021 г.), Великобритания не попада в
кръга на посочените държави по буква "б" на чл. 34, ал. 1, т.
3 от НПОС. Жалбоподателката счита, че след като е изтекъл преходния период за
прилагане на европейското законодателство (31.12.2020 г.) и тя е представила
необходимите според нея писмени доказателства, то тогава следва да се приложи
чл. 34, ал. 1, т. 3, буква „а“ от НПОС. Прави се изявление, че обжалваното
решение противоречи на целта на закона, която е да подпомага учащия като го
стимулира да продължи обучението си, докато в конкретния случай К. е лишена от
права, гарантирани й със закон. Иска се от съда да отмени решението и да върне
преписката на административния орган за произнасяне, с което да признае правото
на жалбоподателката да получи НПИОЗ от своя баща.
Процесуалният представител на ответника също е ангажирал
писмени бележки по делото, в които твърди, че жалбата е подадена срещу
законосъобразен административен акт, поради което е незаконосъобразна. Изложени
са подробни доводи във връзка с прилагането на чл. 34, ал. 1, т. 3,
буква "б" от НПОС, като посочва причините, поради които представените
от К. писмени документи не могат да се приемат за редовни.
При
така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Не е
спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от
компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и
такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 117, ал. 3 от КСО във
връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО, в кръга на
правомощията му по закон.
Спазена е
разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити
на оспорения индивидуален административен акт. Заповедта съдържа както правното
основание, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед
изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежната писмена
форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Жалбоподателят не е предявил възражения срещу формата на оспорения акт.
Съдът
намира, че при постановяването на обжалвания административен акт не е допуснато
соченото от жалбоподателката съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, изразяващо се в постановяване на обжалвания административен акт при
неизяснена фактическа обстановка. Съгласно материалната норма, която
административният орган е приел, че следва да приложи към казуса – чл. 34, ал.
1, т. 3, буква "б" от НПОС тежестта на доказване е върху лицето,
което е подало заявление за получаване на НПИОЗ. В този случай,
административният орган би извършил нарушение на задълженията си по чл. 35 и
следващи от АПК, само ако К. беше представила документ, отговарящ на
предвидените в нормата изисквания и неговата редовност е предизвикала съмнение
в административния орган.
Основният
спор между страните се състои в това, дали К. е представила надлежно
доказателство относно факта, че е учащ/студент за периода 01.09.2021
г. – 17.06.2022 г. Съдът намира, че следва да даде положителен отговор на този
въпрос на база съвкупност от косвени доказателства по следните причини:
В пенсионното досие на К. е
налично уверение вх. № 1019-17-2611/03.11.2021 г. Уверението представлява
писмо, изпратено на официална електронна поща на ТП на НОИ Русе от официална
електронна поща на Dе Montfort University, Leicester – университетът, в който К.
се обучава по специалност „Архитектура“.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 3,
буква "б" от НПОС, Чл. 34. (1) Деца, които учат след
навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, са 3. лица, които учат в чужбина – те
установяват това обстоятелство и срока на обучението в началото на всеки
семестър или учебна година с документ, отговарящ на следните изисквания: б)
документ, издаден от учебно заведение в държава – членка на Европейския съюз,
на Европейската икономическа зона (Исландия, Норвегия, Лихтенщайн) и Швейцария,
който е оригинален документ или електронен документ, подписан с квалифициран
електронен подпис на учебното заведение, или електронно генериран документ, за
който учебното заведение е предоставило възможност за верификация на неговата
интернет страница, снабдена с удостоверение за автентичност на уебсайт по смисъла
на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО,
като верността на данните, вписани в документа, е удостоверена по този ред.
От
посочената норма може да се направи извод, че представеният документ може да е
генериран по три начина:
1.
На хартиен носител, който е оригинален
документ. Легалната дефиниция за оригинален документ се съдържа в § 2А, т. 3 от
ДР на НПОС - писмен документ, който пряко произхожда от издателя му, подписан е
от него или негов законен представител и където е приложимо, е оформен с печат.
2.
Електронен документ, подписан с квалифициран
електронен подпис на учебното заведение
3.
Електронно генериран документ, за който
учебното заведение е предоставило възможност за верификация на неговата
интернет страница, снабдена с удостоверение за автентичност на уебсайт по
смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО, като верността на данните, вписани в документа, е
удостоверена по този ред.
Легалната дефиниция за понятието електронен
документ се съдържа в чл. 3, § 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО и съгласно посочената
разпоредба „Електронен документ“ означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или
аудио-визуален запис. В българското законодателство понятието
електронен документ е дефинирано в следните закони:
ü
Граждански процесуален кодекс - § 1, т. 3 от
ДР на ГПК Електронен документ е
документът по смисъла на чл.
3, параграф 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
ü Закон
за електронното управление - § 1, т. 5 от ДР на ЗЕУ Електронен документ е електронен
документ по смисъла на Регламент
(ЕС) № 910/2014.
ü Закон
за съдебната власт - § 1, т. 2 от ЗСВл
Електронен
документ е електронен документ по смисъла на чл.
3, параграф 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
(ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.).
Макар с представените имейл и уверение от К.
на 02.11.2021 г. да не е изпълнено специалното условие на чл. 34, ал.
1, т. 3, буква "б" от НПОС за подписване на електронния документ с
квалифициран подпис, това не означава, че те не са електронни документи, които
могат да служат като доказателство. Формално погледнато, действително,
К. не е представила документ по нито един от посочените начини. Съдът обаче
намира, че начинът, по който К. е доказала факта, че е студент, е допустим. Не
се спори, че на официалната електронна поща на ТП на НОИ Русе на 02.11.2021 г е
получен имейл от Dе Montfort University, Leicester, с който се
удостоверява факта, че същата е студентка в университета. Представено е писмо от
университета, с което се потвърждава, че К. е студентка в университета и е
записана за обучение за периода 04.10.2021 г. – 17.06.2022 г. Видно от
съдържанието на имейла, то е почти идентично с това на писмата, които К. е
представяла пред ТП на НОИ Русе като доказателство за предходните периоди на
обучение в същия университет. Не следва да се пропуска факта, че удостоверението
е подписано от заместник – директора на Директората по студентски и академични
услуги при университета.
В
рамките на съдебното производство като доказателство е представено копие на
диплома за висше образование – втора степен на жалбоподателката К., от която се
установява, че същата е завършила одобрената програма по архитектура и е
получила образователно-квалификационна степен „Бакалавър” с идентификационен №
2518503/24.06.2022 г., като дипломата й е издадена от Университет „Де Монфорт”,
Великобритания, както и Доклад за постиженията от висшето образование. Макар това
писмено доказателство да е ново, и да не е обхванато от разпоредбата на чл. 35
– чл. 36 от АПК, то значението му за изхода на спора е голямо, с оглед на
представените преди това от оспорващата писмени доказателства от същия
университет. Не е възможно жалбоподателката да получи диплома за образователна
степен, без да се е обучавала необходимия период от време, като безспорно
информацията от представените доказателства съвпада с тази в дипломата.
Настоящият
съдебен състав намира, че издадената заповед не е съответна на материалния
закон, като релевираните в жалбата и молбата - становище възражения в тази
насока са основателни.
Не е спорно, че органът е приел идентично на
представеното на 02.11.2021 г. уверение още на 08.10.2019 г., че К. е студент в
университета в Лестър. Именно този документ е послужил за издаване на Разпореждане
№ 1/23.12.2019 г., постановено от ръководител ПО е изменена НПИОЗ, отпусната на
К.. Следователно, административният
орган е приел, че има редовно удостоверяване относно обучението на К. и от този
факт за нея са настъпили благоприятни за нея последици като изплащане на НПИОЗ.
След
като оспорващата е представяла идентични доказателства (независимо на хартиен
носител или като електронно писмо или като електронен документ) относно
реквизити, подписи на издалите ги лица, специалност, университет и разлика единствено
в периода на обучение (което е и нормалното развитие на нейното обучение), и
при съобразяване на представената като доказателство надлежно преведена диплома
за завършена бакалавърска степен „Архитектура“, налице са доказателства, че в
периода 01.09.2021 г. – 17.06.2022 г. е била учаща се в този университет.
Доколкото Разпореждане № 1/23.12.2019 г. е стабилен административен
акт и същото е обвързвало органа, тъй като в него не е посочен краен срок за
отпускането й, то последващото Разпореждане № 1/18.03.2022 г. (изх. №
2146-17-113/15.04.2022 г.) за прекратяване на пенсията на
основание непредставянето на оригинален документ, или електронно подписан
документ е незаконосъобразен административен акт. Горестоящия административен
орган е допуснал нарушение на материалния закон, като е потвърдил
незаконосъобразното Разпореждане № 1/18.03.2022 г., поради което неговото решение следва да се отмени.
Относно
твърдението на жалбоподателката, че за нея е приложима разпоредбата на чл. 34,
ал. 1, т. 3, буква „а“ от НПОС, съдът намира същото за неоснователно. Видно е,
че К. се е позовала на нея само поради факта, че съдържа и следния текст „…документи,
издадени от едно и също учебно заведение, се изискват оформени по този ред само
при първоначалното им представяне“.
Нормата
е неприложима поради факта, че К. е започнала обучението си в период, в който
Великобритания е била държава членка на Европейския съюз, т.е. в случая
първоначално представяне ще бъде приложимо за документ, представен от
жалбоподателката след 01.01.2021 г. Отделен е въпросът, че представените от нея
доказателства за обучение не отговарят на условията, посочени в тази
разпоредба.
Съдът намира за основателно
оплакването на жалбоподателката относно несъответствието на обжалваното решение
с целта на закона. Наследствените пенсии имат за цел да обезпечат членовете на
семейството/други близки лица на осигуреният, които са били издържани от него
до смъртта му. Безспорно е, че целта на отпускане на НПИОЗ на наследници, които
са учащи, е да гарантира тяхното конституционно право на образование в
случаите, когато осигурителното събитие (смърт на родител) е настъпило. В
закона няма условие дали учението на наследника продължава в страната или в
чужбина. В този смисъл, при изпълнение на всички законово установени условия,
които както се установи в конкретния казус са налице, е недопустимо на К. да
бъде отказано изплащането на НПИОЗ.
В обобщение, налага се извод за незаконосъобразност на оспорвания акт, и
същият следва да се отмени
Жалбоподателката е направила своевременно искане за присъждане на
разноски и за възнаграждение за един адвокат. Представена е фактура за превод
на документи от 28.09.2022 г. на стойност 272 лева, както и Договор за правна
защита и съдействие № **********/27.09.2022 г., от който се установява, че е
заплатено възнаграждение на адвокат в брой в размер на 400 лева. Следователно,
общо в полза на К. следва да се присъди сума в размер на 672 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Русе, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-17-169/17.06.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе, с което е
потвърдено Разпореждане № 1/18.03.2022 г. (изх. № 2146-17-113/15.04.2022 г.),
издадено от ръководителя на Пенсионно осигуряване
ВРЪЩА административната преписка на Ръководителя на
Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе за издаване на акт съобразно
тълкуването на закона, дадено в настоящето производство.
ОСЪЖДА ТП
на НОИ Русе да заплати на И.Ц.К., ЕГН **********,*** разноски и възнаграждение
за един адвокат общо в размер на 672 (шестстотин седемдесет и два) лева.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: