Р Е Ш Е Н И Е №96
Гр. Р., 22.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.нският окръжен съд, търговско отделение
в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при
участието на секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от председателя
търговско дело № 48 по описа на РОС за 2016 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 374 и сл. ГПК
Ищецът А.Е.А., ЕГН: ********** *** е предявил
осъдителни искове против Д гр. Р., ЕИК ***** за заплащане на сума в размер на 63 000 лв,
представляваща дължими вноски за месец юли, август и септември 2015 г., всяка
една от тях в размер на 21 000 лв по чл. 4 от Договора за прехвърляне на
вземане/цесия/ от 31.10.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Твърди,
че по силата на цитирания договор е прехвърлил на ответното дружество вземането
си към К. в размер на 210 000 лв, произтичащо от Договор за преференциален
безсрочен депозит № 7951 от 18.04.2005 г. за сумата от 126 000 лв, като заедно с вземането си е
прехвърлил на ответното дружество и всички свои права отнасящи се до него.
За извършената цесия е уведомил Централно управление на
***** на 31.10.2014 г. с писмо вх. № 10373. На същата дата е подписано и
допълнително споразумение, с което са направени промени в договора, свързани с
въвеждането на две прекратителни условия, за които се твърди, че не са
настъпили. В тази връзка и по силата на договореното между страните
ищецът претендира изплащането на вноските за месец юли, август и септември 2015
г., които въпреки многократните му покани ответното дружество не е изпълнило.
Ответното дружество оспорва предявените
претенции като счита същите за неоснователни. Позовава се на ненастъпила
изискуемост на договорената цена, наличие на основателни съмнения относно
съществуването и обема на прехвърленото право, както и индиция за осъществяване
на договорно условие, чиито последици са спиране сроковете за плащане на цената
по договора, за всяко от които развива подробни доводи.
Съдът след като проверени
редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове,
включително и тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните,
както и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Съдът намира,
че предявените искове са допустими.
Съдът
определя правната квалификация на предявените искове като такива – по чл.
79 във вр. с чл.99 и сл. – за неизпълнение на договорно задължение за заплащане на
договорена цена на цедирано вземане и чл. 86 ЗЗД – за
лихва за забава.
По делото не се
спори, а и от приетите и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че на 31 .10.2014 г. двете страни са сключили Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ по силата
на който ищецът А.А. е прехвърлил
вземането си към К. в размер на
210 000 лв, произтичащо от Договор за преференциален безсрочен депозит №
7951 от 18.04.2005 г. на ответното дружество Д гр. Р., ведно с
всички свои права отнасящи се до него, за сумата от 126 000 лв. Съгласно чл. 3 от Договора за прехвьрляне на вземаяе /цесия/
от 31.10.2014 г. цедираното вземане преминава вьрху цедента от момента на
сключване на договора
изцяло и в пълния си обем, с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително
изтекли бьдещи лихви и др. На същата дата –
31.10.2014 г. страните са подписали и допьлнително споразумение кьм процесния договор, с което са направени промени в него свьрзани с вьвеждането на две прекратителни
условия.
Страните
изрично се съгласяват, че действието на Договора за прехвърляне на вземания се
поставя в зависимост от следното прекратително условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД, а именно: отказ на банката да признае
последиците от извършеното от Цесионера прихващане по реда на чл. 104 от ЗЗД на Вземания срещу вземанията на
Банката от Цесионера, произтичащи от Договора за кредит, описани в пункт „Б“ от
преамбюла на допълнителното споразумение. Предвидено е, че прекратителното условие ще се счита
за настьпило, ако в рамките на 6 месеца от подписване
на договора за
прехвърляне
на вземане /цесия/ от 31.10.2014 г. Банката не е
издала на ответното дружество
писмено потвърждение, или друг документ, от което да е видно, че Банката не отчита
като погасени задълженията на Д. по договора за кредит за размера на прехвърленото вземане. Прието е,
че предоставянето на издаденият от банката документ за приемане или не на
прихващалето на ответното
дружество е задължение на цесионера.
Второто прекратително условие е уредено в § 3 /1/ и настьпва, ако след сключването на
споразумението по отношение на Банката бъде открито производство по несъстоятелпост по реда
на ЗБН и бъде предявен иск по чл.
59, ал. 3 или ал. 5 от
ЗБН за обявяване
недействителност на прихващането, като в този
случай уговорените срокове за заплащане на вземането по договора спират да
текат до приключване на производството по предявения иск с влязло в сила решение.
Представено е Уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД , отправено от ищеца А.Е.А.
до Е.З.К. и Станислав Георгиев Лютов –
квестори на К., входирано в Централното
управление на банката под № 10373/31.10.2014 г., с което същият
в качеството му на цедент прави изявление по чл. 104 във вр. с чл. 103 и
чл. 99 ЗЗД и уведомява банката по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
за извьршеното прехвърляне
на вземането
му кьм банката.
По делото е представена и молбата на Д за
предявяване на вземанията на дружеството пред синдиците на КТБ, придобити по
силата на Договор за цесия с физическо лице цедент – А.Е.А. с размер на
вземането 210 000 лв, както и законна лихва върху главницата от откриване
на производството по несъстоятелност – 22.04.2015 г. Видно от същото
предявяването е извършено под условие – възможност, изрично редвидена в чл. 102
ЗБН, като условието като бъдещо несигурно събитие би се осъществило ако
извършените прихващания бъдат обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността по инициатива на легитимираните лица
/синдиците, Фонда или други кредитори/. Доказателства за настъпването на това
събитие няма наведени.
Представено е решение № ЗБН66-343 от
20.01.2016 г. на съвместно осъществяващите правомощията на синдик на ***** А.
Донов, Кристи Маринова и Лазар Илиев, от което е видно, че е било отправено от Д
гр. Р. възражение вх. № ЗБН66-343/03.09.2015 г. срещу списъка на приетите от
синдика вземания на кредиторите. Възражението на Д гр. Р. е срещу невключването на вземане в размер на
5 836 890,94 лв в списъка на приетите от синдика на КТБ АД /н/
вземания и включването на вземания в общ размер 84 924 476,23 лв с ред на вземанието по чл. 94, ал.1, т.7 ЗБН с искане тези вземания да бъдат включени по
реда на чл. 94, ал.1, т.4 ЗБН. Изложени
са твърдения за това, че през периода
29.10.2014 г. до 04.11.2015 г. Д е придобило вземания в размер на
90 565 367,17 лв, като в списъка на приетите вземания са включени
само част от тях. В цитираното решение
синдиците на КТБ признават придобиването от страна на Д гр. Р. на вземания от
КТБ АД /н/ от подробно изложени цеденти, сред които е и ищецът в настоящото
производство А.Е.А., извършеното надлежно уведомяване на КТБ за това, както и
за отправените впоследствие от Д гр. Р. изявления за прихващане, чрез които
прихваща вземанията, придобити чрез цесия от посочените в решението цеденти
/вкл. ищеца А./ със задълженията си към КТБ, произтичащи от договори за банков
кредит. Възражението е счетено за
неоснователно с аргумент за това, че след съобщаване на цесията по реда на чл.
99, ал.4 ЗЗД старият кредитор по прехвърленото вземане се счита заменен с новия
кредитор и възразилият кредитор няма вземане, подлежащо на допълнително
включване в списъка на приетите от синдика на КТБ вземания, както и за това, че
по отношение на искането за включване на всички вземания на Д като такива с ред
по чл. 94, ал.1, т. 4 ЗБН, цесионерът на когото е прехвърлено вземане по банков
влог не добива качеството „вложител“. Цесионерът става кредитор на банката, но между
него и банката не съществува отношението по договора за платежна сметка, което
е специфичното отношение и обуславящо качеството „вложител“ за кредитор на
банката, поради което не може да се ползва с привилегията по чл. 94, ал.1 т.4
ЗБН.
Решението на синдиците № ЗБН66-343 от 20.01.2016 г. е обжалвано от Д
гр. Р. и по него е образувано търг. дело № 3619/2016 г. СГС, ТО, VI-22 състав. Същото е оставено без движение за внасяне на
държавна такса, за която Д гр. Р. е
отправило искане до цесионера за припадащага му се част от нея.
С определение № 360/30.06.2016 г. ,
постановено по търг. дело № 48/2016 г. по описа на РОС е спряно производството
по делото до влизане в сила на решението
по търг. дело № 3619/2016 г., ТО, VI-22с-в по описа на СГС. доколкото не е
налице яснота каква част от вземането придобито от ищеца А.Е.А. чрез процесния Договор за цесия от 31.10.2014 г. е
включено в списъка на кредиторите и дали въобще е включена, което от своя
страна поражда съмнение относно съществуването на насрещната престация за
плащане на цесионната цена и съответно основателността на исковете по търг.
дело № 48/2016 г. по описа на РОС.
С
определение № 196/11.10.2016 г. постановено по В.ч.търг.дело
№ 265/2016 г. по описа на ВТАС същото е отменено като въззивната инстанция е приела и изложила
подробни мотиви за това, че решението по
търг. дело № 3619/2016 г. на СГС по вързажението на «Д., с което се оспорва решението на синдиците на
КТБ № ЗБН66-343 от 20.01.2016 г. не ще има значение за правилното решаване на спора по
висящото пред РОС търг. дело № 48/2016 г. с
ищец А.А.. Наведени са доводи за това, че решението на синдиците касае
два въпроса – неприето вземане в размер на 5 836 890,94 лв и искане
за включване на всички вземания на «Д. като такива с ред
по чл. 94, т.4 от ЗБН. Съдебният състав
е приел, че тези въпроси са неотносими към настоящият спор, доколкото преди
всичко не са налице данни, че в
неприетото вземане на Д се включва вземането, придобито от ищеца А.А.
по сключения между тях договор за цесия, както и не е преюдициален
за спора по т.д. № 48/2016 г. на РОС въпросът по кой ред
следва да бъдат отнесени вземанията на «Д. като кредитор на КТБ АД /в
несъстоятелност/ - дали да бъдат
всички приети като такива с ред
по чл. 94, т.4 ЗБН. Акцентира се на обстоятелството, че синдиците изрично сочат, че
са уведомени и са зачели действието на сключения между страните договор
за цесия, както и че са уведомени за извършеното от дружеството прихващане с
вземанията, придобити чрез цесия от посочените в решението цеденти, сред които
е и ищецът по делото А.Е.А.. Следователно не са налице данни, че в неприетото
вземане на Д се включва вземането, придобито от ищеца А.А. по
сключения между тях договор за цесия.
В
подкрепа на извършеното признаване от страна на КТБ на извършеното прихващане с вземанията,
придобити чрез цесия по договора за кредит от 14.12.2006 г. е и представеното
по делото банково удостоверение № 9346/18.12.2014 г., видно от което салдото по кредитната сметка на Д е в размер
на 2 491,94 лв /след извършените
прихващания от страна на ответното дружество, вкл. и прихващането с цедираното
вземане на ищцовата страна/.
Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно –икономическа
експертиза, която съдът кредитра изцяло и от цитираното по-горе банково
удостоверение № 9346/18.12.2014 г., в счетоводството на Д към 31.12.2014 г. и
31.12.2015 г. е отразено, че в следствие на сключения между дружеството и А.Е.А.
Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 31.10.2014 г. е извършено
прихващане на задължения към К. /в
несъстоятелност/ по Договор за банков кредит от 14.12.2006 г. за сумата от
210 000 лв, в резултат на което: 1. В счетоводствато на Д към 31.12.2014
г. и 31.12.2015 г. е отразено погасяване в размер на 210 000 лв на кредит
на дружеството към К. по Договор за банков кредит от 14.12.2006 г.; 2. В
счетоводствато на Д към 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. е отразено задължение на
дружеството към А.Е.А. в размер на 126 000 лв
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Цесията съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД почива на съгласие
между кредитора и трето на облигационното правоотношение лице да бъде
прехвърлено определено вземане. Специалният закон не предписва ограничение за
разпореждане с вземане към банкова институция било то и в състояние на
неплатежоспособност с оглед принципно утвърдената свобода на страните да
встъпят в конкретно по съдържанието си отношение както и да определят
предпоставките да се обвържат. По аргумент от чл. 20а ал. 1 ЗЗД съгласуваната
воля има сила на закон за съдоговорителите. Нормата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД
определя субективните предели на постигнатото съгласие - то обвързва безусловно
страните, а в предписани от закона случаи проявява действие и по отношение на
трети лица. Относителният характер на облигационното отношение ангажира
длъжника да изпълни на лицето, към което се е задължил. От тази гледна точка и
уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД освобождава длъжника от ангажимента да счита
за свой кредитор цедента, легитимирайки за такъв цесионера. Самият текст не
поставя под съмнение действието на договора между цедента и цесионера, а от
момента на уведомлението го разпростира и по отношение на длъжника.
С решение № 664/22.04.2015 г. на СГС по търг.дело № 7549/2014 г. е
открито производство
по несьстоятелност на ,,Корпоративна
гьрговска банка” Ад, с начална дата на неплатежоспособност 06.11.2014
г. Ответното дружество сьс молба за предявяване на вземания вх. № ЗБН6З-1344/22.0б.2015 г. е предявило
,,под условие“ вземането
си кьм ,,Корпоративла тьрговска банка” Ад придобито по силата на договор за цесия с ищеца А. в размер на 201
000 лева, като в молбата изрично е посочено, е вземанеето
се предявява под условие в случай, че бьде обявено за недействително извьршеното от Д. прихващане
с придобитото от цедента А.
вземане кьм К. в размер на 201 000 лева.
По делото не е
спорно, че ответното дружество е в списъка на кредиторите
с приети вземания и е кредитор на Банката, под отлагателно условие. Сьгласно
разпоредбата на чп. 96, ап. 1
от ЗБН статут на кредитор с предявени
под отлагателно условие ваемания му дава
възможлост да участва в частичните сметки за разпределение. На практика при всяка една хипотеза
ответното дружество или ще запази
статуквото си на дружество с погасени задьлжения към
банката или ще бъде кредитор, на който ще бъдат изплатени вземанията
приети по надлежния ред.
Не на последно място, видно
от приетото по делото като писмено доказателство - Решение № ЗБН66-343 от
20.01.2016 г. на синдиците на КТБ, в същото изрично
е прието, че договорите за цесия по които ответното дружество е цесионер след извършване
на сьобщаването на цесията по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от страна на цедента старият кредктор
по прехвърленото вземане се смята заменен с новия кредитор, като
уведомяването стабилизира правата в лицето на цесионера и длъжникът не може за изпълни валидно другиму. В решението изрично е посочено, че извьршената от ищеца А.А. цесия
е породила своето действие, след уведомяваве на банката
от страна за сключеният договор.
Съдът
намира за неоснователни наведените от ответната страна възражения за това, че
не е ясно дали във вземането на
ответното дружество къв КТБ е включено и прехвърленото по цесията вземане. Отговорът на този въпрос се съдържа в
самото решение на синдиците - Решение № ЗБН66-343 от 20.01.2016 г., в което същите
сами признават и сочат, че са уведомени и са зачели действието на сключения
между страните по делото договор за цесия, както и че са уведомени за
извършеното от дружеството прихващане с вземания, придобити чрез цесия от
посочените в решението цеденти, сред които изрично е изписано и името на ищеца А.Е.А..
Следователно не са налице данни, че в неприетото вземане на ответното дружество
се включва и вземането, придобито по процесния договор за цесия, сключен между
страните в настоящото производство. Освен това обстоятелството дали ответното
дружество ще бъде включено в списъка на приетите вземания като кредитор с
привилегия или не, не е предмет на договора за цесия, сключен между страните в
настоящото производство, нито е условие за плащане на договорената цена.
Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, разгледани в
тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът намира за неоснователни и наведените
от ответната страна възражения за това, че са налице визираните в
Допълнителното споразумение към Договора за прехвърляне на вземане от
31.10.2014 г. отлагателни събития. В цитираното допълнително споразумение от 31.10.2014г., страните изрично са се съгласили, че действието на договора за прехвьрляле на
цесия се поставя в зависимост от следното прекратително
условие по смисъла на чл.
25 ЗЗД, а именно: приключване на производството по предявен срещу
цесионера иск по чл.
59, ал.
3 или ал. 5 от Закона
за банковата несъстоятелност с влязло в сила сьдебно решение за обявяване за недействително прихващането. Както към момента на приключване на устните състезания,
така и към момента на депозиране на писмените бележки на ответната страна, с
която се поддържат твърденията за наличие на основателни съмнения относно
настъпването на договорната предпоставка за спиране на плащанията – а именно
наличие на предявен иск по чл. 59, ал.3
и ал. 54 ЗБН за обявяване на недействителността на прихващането, доказателства по
делото в тази насока няма
представени. Едва при сбьдване на това прекратително условие действието на договора за прехвърляне
на вземания ще се прекрати автоматично и ще се приложи разпоредбата на чл.
25, ал.2 ЗЗД.
Само за прецизност следва да се отбележи
и обстоятелството, че последното открито съдебно заседание по делото с оглед защита интересите на страните и
установяване на всички обстоятелства по делото е насрочено и проведено на
25.04.2017 г., т.е. след
изтичането на срока предвиден по чл. 59, ал. 3 или ал.
5 от Закона за банковата несъстоятелност, а именно – 22.04.2017 г. за
предявяване на искове от страна на синдиците на банката за обявяване за недействително
на дадено
прихващане. Доказването за наличие на предявен иск по отношение на
процесното вземане е в тежест на ответната страна, която в случая не е изпълнена. Наведените доводи от страна на процесуалния представител на
ответната страна за това, че в медиите е налице изявление на синдиците, че
всички прихващания са оспорени в срока, без писмени доказателства за това по
конкретното дело е най-малкото неуместно.
С оглед установяване основателността на
заявената претенция не на последно място следва да се зачете и приетото по
делото заключение по изготвената съдебно
– счетовадна експертиза. Вещото лице по същата
след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на
ответното друежество установява наличие редовни счетоводни записвания, при които е отразено прихващането
на вземането на ищеца А.Е. А. към ,,КТБ” със
задьлжението на ,,Д.
по Договор за банков кредит от 14.12.2006г., в
резултат на което задьлжението
по кредита е със салдо по кредитната сметка след
прихващане в размер 2 491,94
лева.
Изложените доводи налагат извода, че не
са
налице предвидените в договора за цесия
и додълнителното споразумение
кьм него прекратители
основания водещи до неплащане на
договорената по договора за цесия цена. По силата на
договореното между страните и при липса на прекратителни условия по
допьлнителното споразумение ответното
дружество следва да изплаща на ищеца
договорената продажна
цена по чл. 4
от Договора за прехвърляне на
вземане /цесия/ от 31.10.2014
г. за прехвърленото вземане в размер
на 126 000 лева.
Претендираните първи три вноски, всяка в
размер на 21 000 лв, или общо в размер на 63 000 лв се явяват дължими , в какъвто размер е и
заявената претенция, което при липсата
на доказателства за извършено плащане, я прави основателна.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответната страна са
направените по делото разноски, за което е представена справка по чл. 80 ГПК.
Предвид гореизложеното, Р.нски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д
гр. Р., ЕИК ***** да заплати на А.Е.А., ЕГН: ********** *** сумата от
63 000 лв, представляваща дължими вноски за месец юли, август и септември
2015 г., всяка една от тях в размер на 21 000 лв по чл. 4 от Договор за
прехвърляне на вземане/цесия/ от
31.10.2014 г. сключен между страните, ведно
със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба –
08.02.2016 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на
6 840 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: