№ 1048
гр. В., 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110201193 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на М. П. М., ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 24-0819-
004445/10.12.2024г. на Началника на група при ОД-МВР-В., сектор СПП, с
което му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
400.00 лева на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.
В жалбата се навеждат единствено доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила, поради което и се иска отмяна на постановлението
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, възз. М. се явява и се представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания. По същество адв.Д. излага становище, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като не посочено
правилно мястото на което е установено нарушението. Поради това и пледира
за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явявя представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 10.10.2024г. в гр.В., на ул.“Д.Ж.“ до стадион „Ч.М.“ около 14,47 часа
1
въззивника управлявал мотоциклет с ДК № **. Движението му било
забелязано от полицейски служители между, които свид.Н., които изчакали да
паркира и му извършили проверка. При нея се установило, че за управлявания
от въззивника мотоциклет, който бил собственост на Л.Б. и нямал сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Поради това против него бил съставен акт за нарушение, което било
квалифицирано като такова по чл.638 ал.3, вр. чл.481 ал.3 от КЗ. При личното
предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не
били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел
изцяло фактическите констатации в акта и правната квалификация на
нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ. За него, на същото законово основание на
въззивника е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на
400 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган от
Началника на сектор „ПП” при ОД-МВР-В., съгласно Заповед № 365з-
4404/21.07.2020г. на Директора на ОД-МВР-В..
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В
същото, както и в акта, се съдържат всички минимално изискуеми по силата
на закона реквизити. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съставомерните признаци
на нарушението са описани с необходимата конкретика, като изрично е
посочено кой е собственик на превозното средство. В акта нарушението на
2
възз.М. е било квалифицирано като такова по чл.638 ал.3 от КЗ. При съставяне
на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения,
респективно не са били налице спорни обстоятелства, които да се нуждаят от
разследване.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Н.. При
разпита му в съдебно заседание се установи, че въззивника в действителност е
управлявал мотоциклета по ул.“Н. Вапцаров“, а не по така посочената в НП
ул.“Д.Ж.“. По тази улица не са възприели движението му.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, като е отнесъл фактите към
хипотезите на правните норми. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че въззивника е управлявал мотоциклета, във връзка с чието
използване към момента на извършване на проверката не е имал валиден и
действащ договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност”.Това
обстоятелство, което се доказва от приложената по преписката справка за
извършена проверка, не се и оспорва. Безспорно по делото е също така, че
въззивникът не е собственик на превозното средство. Това обаче не го
освобождава от задълженията му като водач на МПС да спазва изискванията
на КЗ и да управлява превозно средство, за което има валиден застрахователен
договор.
Съдът намира за неоснователни възраженията за неправилно
приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ сочи, че
лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Граждански отговорност” се санкционира. В случая всички
съставомерни фактически обстоятелства на тази норма са били налице той е
управлявал автомобил, който не е бил негова собственост и за който не е
имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Поради това, като съобрази, че наказанието по чл.638 ал.3 от КЗ
се налага на лице, различно от собственика, нарушило задължения, уредени в
самата санкционна норма, съдът намира, че санкционната норма съдържа в
себе си и нарушеното правило за поведение.
Съдът следва да посочи, че място мястото на извършване на деянието
е съществен негов елемент от обективна страна, обуславящ пространствените
3
рамки на обвинението. Същият пряко кореспондира, както с факта на
извършеното нарушение, така и с компетентността на органите по неговото
установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол за
законосъобразност върху така извършената санкционна дейност. Недопустимо
се явява неговото извеждане въз основа на анализ на доказателствата в
противоречие с изрично определеното място на нарушението в АУАН и НП. С
оглед на това, погрешното попълване на този реквизит в съдържанието на
АУАН, изводимо от разпоредбата на чл. 42, т. 3, предл. 2 от ЗАНН и в
съдържанието на НП, изводимо от чл. 57, т. 5, предл. 3 от ЗАНН, както в
правната теория, така и в съдебната практика се приема за съществено
нарушение на процесуалните правила от категорията на формалните,
доколкото винаги води до неяснота относно обвинителната теза. В този
смисъл НП страда от непреодолим порок, който влече неговата отмяна,
доколкото погрешно в АУАН и НП е посочено мястото на нарушението. Този
порок е неотстраним в съдебна фаза. В случая не става въобще ясно къде
счита АНО, че е осъществено административното нарушение – дали това е в
на ул.“Д-рЖелезкова“ и именно там са възприели управлението на МПС, или
на ул.“Н. Вапцаров. Неправилното, непълното объркващо или неточно
конкретизирано посочване на място на извършване на нарушението в АУАН и
в НП, се приравнява на липсата му, т. е. това посочване е в нарушение на
императивното изискване на чл. 42, т. 3, пр. 2 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, относно посочване на мястото на нарушението. При това положение
съдът намира, че между действителното мястото на нарушението и това
отразено в АУАН и НП е налице пълно разминаване. Съгласно съдебната
практика неправилното посочване на мястото на нарушението и/или
посочването на различни места на нарушението, е съществено процесуално
нарушение, обуславящо на самостоятелно основание отмяна на санкционния
акт в цялост.
Съдът счита, че нарушението на чл. 42, т. 3 от ЗАНН не може да се
санира чрез изменение на обвинението, доколкото се касае за задължителен
реквизит, пряко засягащ правото на защита в първата фаза на процеса и
поради това и правещ изцяло незаконосъобразен. Административно-
наказателното производство е строго формално именно, за да се гарантира
правото на защита на наказаното лице не само при издаване на наказателното
постановление, а във всяка фаза на процеса. Още при започване на
4
производството със съставяне на акта следва да са ясни всички страни на
деянието от субективна и обективна страна. Явно обаче към момента на
съставянето контролният орган е изобщо не е посочил правилното място, на
което е било установено управлението на МПС.
Посочените по – горе нарушения са съществени, тъй като ограничават
правото на защита на жалбоподателят и са основание за отмяна на НП.
Административно наказателното производство е формален процес,
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за
налагане на административно наказание.
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 24-0819-004445/ 10.12.2024г.
на Началника на група при ОД-МВР-В., сектор СПП, с което на М. П. М.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер
на 400 лв. на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В.
по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган, по компетентност.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5