№ 101
гр. София, 04.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110120237 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Н. Г.
А.,ЕГН **********,с адрес *****,срещу „И“АД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от Г Т и А М,с искане за осъждане
на ответника да заплати сумата от 717 лева,която е платена без
основание,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
Ищцата А. твърди,че е сключила с ответника договор за заем № *****
като ответникът е предоставил на ищцата в заем сумата от 1000 лева,а ищцата
следвало да върне парична сума в общ размер от 1125,40 лева. Ищцата сочи,че
при съобразяване клаузата на чл.4 от договора за заем на същата дата ищцата
сключила и договор за поръчителство с „Ф Б“ЕООД,а по този договор
възникнало възнаграждение в полза на гаранта в размер от 591,60 лева. В
исковата молба се твърди,че е уговорено възнаграждението по договора за
гаранция да бъде изплащано едновременно с вноските по договора за заем. В
исковата молба са релевирани твърдения за свързаност на двете дружества –
заемодател и гарант. Ищцата А. твърди,че договорите са недействителни и
счита,че има вземане спрямо ответника от 717 лева,в това число 591,60 лева
по договор за поръчителство. Ищцата поддържа,че цялата сума от 717 лева
следва да бъде възстановена от ответника заемодател,защото чрез сключване
на договор за поръчителство се достига до реализиране на скрита печалба.
Ответникът „И“АД не е подал писмен отговор.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор за паричен заем № *****,сключен на 13.05.2020
1
г.,между „И“АД,като заемодател,и Н. Г. А.,като заемополучател,съгласно
който страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което заемната парична сума възлиза на 1000
лева,подлежаща на връщане на 17 вноски като вноски са дължими еднократно
на две седмици,лихвеният процент е 35 %,а годишният процент на разходите
възлиза на 40,50 %.
Установява се,че на 13.05.2020 г. е сключен договор за поръчителство №
*****,сключен между Н. Г. А. и „Ф Б“ЕООД при уговорено възнаграждение
по договора в размер от 591,60 лева.
По делото е приет стандартен европейски формуляр,както и погасителен
план.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от провеждането на доказване,че парична сума е заплатена,но е
заплатена без основание. Съобразявайки правилото за разпределение на
доказателствена тежест,уредено съгласно чл.154 от ГПК страната ищец следва
да проведе доказване,че е заплатила паричната сума,а в тежест на ответника е
възложено доказването,че има основание да получи паричната сума. Когато
страната носи доказателствената тежест за установяване на съответен
факт,страната следва да проведе пълно доказване,че съответният факт е
настъпил,т.е. от доказателствата по делото трябва по категоричен и несъмнен
начин да се установява реализирането на съответния факт. Съдът приема,че
ищцата А. не е провела доказване относно факта на плащане на паричните
суми,поради което само на това основание искът се явява недоказан и подлежи
на отхвърляне,защото за уважаване на иска с правно основание чл.55,ал.1 от
ЗЗД не е достатъчно да бъде проведено доказване,че договорното
правоотношение е недействително,но и провеждане на доказване факта на
реализирано плащане. В хипотезата,когато сключен между страните договор е
недействителен,този договор не би могъл валидно да породи правни
последици,съответно заплатена на основание недействителния договор
парична сума би се явила платена без основание. Съдът извършва преценка
към момента на сключване на договорното правоотношение дали договорът е
действителен или е налице порок,който обуславя неговата недействителност.
Софийският районен съд приема,че е налице основание да бъде счетено,че
договорните правоотношения – по договор за заем и по договор за
поръчителство се явяват недействителни,защото е допуснато нарушаване на
императивни правни норми. В конкретния случай една от страните по
договорите е физическо лице,поради което следва да се приеме,че е
потребител. Законът за потребителския кредит ( ЗПК ) регламентира чрез
императивни разпоредби условията,на които заемното правоотношение следва
да отговаря,за да бъде действително. Тези разпоредби са предвидени за
предоставяне защита на потребителя,който е икономически по-слабата
страна,за да бъде избегнато прекомерното увеличаване общия размер на
дълга,както и за да бъде обезпечено правото на заемополучателя към
сключване на договора за заем да има конкретна и точна представа за общия
размер на задължението,което поема. Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК при
сключване на договор за заем с физическо лице размерът на годишния
2
процент на разходите не би могъл да надвишава 50 % от размера на заемната
парична сума. Цитираната разпоредба е императивна,т.е. страните не могат да
уговорят дължимост на парични суми по договора за заем,които нарушават
установената горна граница на ГПР. В настоящия случай ищцата А. в един и
същи ден е сключила два договора – за паричен заем при заемна парична сума
от 1000 лева и за поръчителство при възнаграждение,дължимо в полза на
дружеството гарант в размер от 591,60 лева. Съдът счита,че макар да са
сключени два отделни договора чрез сключването им се достига до
нарушаване на императивна правна норма,установена в полза на потребителя.
С оглед това,че чрез приемане на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК се цели
предоставяне защита на заемополучателя потребител чрез регламентиране на
максималния размер на дължимата парична сума над заемната парична
сума,съдът приема,че противоречи на закона уговаряне на допълнително
дължими парични суми независимо дали тези парични суми са договорени по
договора за паричен заем или чрез сключване на друг договор. С оглед
обстоятелството,че посоченият в договора за заем годишен процент на
разходите възлиза на 40,50 %,както и при съобразяване размера на
възнаграждението по договора за поръчителство,което надвишава половината
от заемната парична сума – при заемна парична сума от 1000 лева
възнаграждението за гаранта възлиза на 591,60 лева,се достига до
резултат,при който общият размер на задължението за страната
заемополучател се формира в нарушение на императивна правна
норма,регламентирана съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. Софийският районен съд
приема,че чрез уговаряне на възнаграждение по договор за поръчителство
независимо от това дали заемополучателят по договора за паричен заем би
допуснал неточно изпълнение или би изпълнил точно своите задължения за
връщане на заемната парична сума се нарушава принципът на
добросъвестност,с оглед което договорът за поръчителство е недействителен и
не би могъл валидно да породи последици. Така мотивиран,съдът намира,че
договорите за заем и за поръчителство се явяват недействителни,което
означава,че на връщане подлежи чистата сума по договора за кредит,т.е.
заемната парична сума. В този смисъл за уважаване на искова
претенция,предявена по реда на чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е от значение
доказването каква парична сума е заплатена над заемната парична сума. В
настоящия случай с определението по реда на чл.140 от ГПК съдът е указал на
ищцата А.,че не сочи доказателства за реализиране плащане на парични
суми,но въпреки дадените указания ищцата не е ангажирала доказателства,с
които да докаже факта на плащане,а доказването на този факт е възложен в
нейна доказателствена тежест. В тази насока съдът намира за необходимо да
бъде посочено,че фактът на плащане се доказва чрез писмени доказателства –
според погасителния план,представен от ищцата А. с исковата молба
задълженията по договора се погасяват в брой в офис на дружеството,по
банков път,в офиси на „*****““ЕАД,в офиси на Фаст пей или чрез използване
на банкова карта. Следователно при съобразяване уговорените начини за
плащане на паричните суми ищцата А. следва да разполага с писмени
доказателства,които да установят факта на плащане на съответни парични
суми,както и разполага с възможността да се снабди с писмени
доказателства,с които да докаже какви парични суми е заплатила. Липсата на
представени писмени доказателства,установяващи факта на плащане, налага
3
разбирането,че искът,предявен за връщане на парична сума от 717
лева,заплатени без основание по договор за заем и по договор за
поръчителство подлежи на отхвърляне. Самостоятелен аргумент за
отхвърляне на исковата претенция в частта за сумата от 591,60 лева е и
фактът,че тази парична сума е уговорена по договора за
поръчителство,респективно пасивно легитимиран да възстанови паричната
сума е дружеството гарант. Плащането,реализирано по недействително
договорно правоотношение,е реализирано при начална липса на
основание,което значи,че насрещната страна по недействителния
договор,която е получила паричната сума,е пасивно легитимирана да отговаря
по предявения иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД. С оглед
обстоятелството,че страна по договора за гаранция е дружество,различно от
дружеството ответник,в тази част исковата претенция подлежи на
отхвърляне,защото ответникът не е материалноправно легитимиран да
отговаря за връщане на тази парична сума. В тази насока от съдържанието на
договора за поръчителство се установява,че дружеството заемодател е
единствено легитимирано да приема изпълнение вместо поръчителя,но това
не означава,че паричната сума се заплаща в полза на заемодателя,а единствено
сочи,че заемодателят получава плащането на възнаграждението по договора за
гаранция,което впоследствие нарежда в полза на дружеството гарант. Предвид
това,че двете дружества представляват самостоятелни правни
субекти,независимо от изложените от ищцата А. доводи,че дружествата са
свързани лица,когато претенцията за връщане на парична сума не е насочена
срещу съответното юридическо лице – търговец,което е страна по договора,по
който се твърди да е реализирано плащане без основание,исковата претенция
подлежи на отхвърляне. Така мотивиран,съдът намира,че искът в частта за
сумата от 591,60 лева следва да бъде отхвърлен.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД,предявен от Н. Г. А.,ЕГН **********,с адрес *****,срещу „И“АД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Г Т и А М,
за осъждане на ответника да заплати сумата от 717 лева ( седемстотин и
седемнадесет лева ) – платена без основание.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4