№ 2876
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110123466 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано е по искова молба, подадена от „Т. С.” ЕАД,
срещу Р. Ц. П., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
16.02.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 6721/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника
на адреса на топлоснабдения имот: гр. С., ж.к. И., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб. № ***** за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с
оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е
легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната
енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане, още повече в
случая тази услуга е осъществявана от ищеца. Заявява искания за допускане на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, за приемане като доказателства по делото на
представените с исковата молба писмени документи.
Ответникът, с възражение по чл. 414 ГПК оспорва предявените искове, като счита, че
претенциите на ищеца са неоснователни. Релевира възражение за изтекла кратка
погасителна давност.
С уточняваща молба /л.72/ ищецът е посочил, че ответникът е собственик на процесния
имот, но в полза на трето лице било учредено вещно право на ползване. Изложено е също,
че макар ответникът да е притежател на т.нар. „гола собственост“, същият подал заявления-
декларация за откриване на партида през 2016 г., поради което между страните възникнало
облигационно отношение за доставка на ТЕ.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т. с.“ ЕООД с молба от 24.01.2025 г. е
заявило, че поддържа предявените от ищеца искове, като е представило и писмени
доказателства.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия
за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника
ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума,
дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение,
настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта
им.
С доклада по делото съдът е обявил за общоизвестно съдържанието на общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
На 06.01.2025 г. е постъпила молба от ответника /л.65/, в която е направено искане за
прекратяване на производството, като е изложено, че претендираните суми са заплатени.
Представен е и фискален бон за сумата от 2853,90 лв., платена на 21.11.2024 г. /л.66/.
На 16.01.2025 г. по делото е постъпило становище /л.74/ от ищцовото дружество, с
която се навеждат доводи, че в хода на процеса от страна на ответника чрез извършени
плащания са погасени претенциите за главница за ТЕ и дялово разпределение, мораторна
лихва върху главницата за ТЕ и дялово разпределение, разноски по заповедното и исковото
производство, както и законната лихва от дата на депозиране на заявлението до датата на
плащане на сумата, като се сочи че непогасени са останали задълженията за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производство.
В проведеното на 03.02.2025 г. о.с.з. съдът е допълнил доклада по делото, като е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните всички обстоятелства,
на които се основават исковете на ищеца, в това число и че претендираните суми са изцяло
заплатени.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид
и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на процеса на претендираните
с исковата молба суми се потвърждава от ищеца, поради което заявените искови претенции
следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане.
По разноските:
Плащането на сумите, предмет на настоящото производство е извършено от
ответника в хода на процеса, като със същото са погасени сумите, претендирани с исковата
молба, дължимата се лихва за забава и заплатената държавна такса. Доколкото ответникът е
дал повод за завеждането на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК същият следва да
заплати на ищцовото дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер за заповедното производство в размер от 50,00 лв. и за исковото производство 100,00
лв., определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул."Я." № *** срещу Р. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ж.к. "И.",
бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 2026,98 лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2020 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот с
абонатен № 136076, находящ се в гр. С.. ж.к. "И.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ведно със
законна лихва от 05.02.2024 г. до изплащане на вземането, 402,67 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. – 25.04.2023 г. върху платена главница по обща фактура за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2021 г., включваща лихва за периода от 16.10.2021 г. до 24.01.2024 г.
върху главница за периода от м.07.2020 г. до м.04.2023 г., 52,56 лв. – стойността на услуга за
дялово разпределение за периода от м.09.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
05.02.2024 г. до изплащане на вземането и 10,75 лв. – мораторна лихва за периода 15.02.2021
г. – 25.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6721/2024 г., по описа на СРС, 178-ми състав, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Р. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ж.к. "И.", бл. **, вх. *, ет. *, ап.
**, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул."Я." № ***, сумата от 150,00 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за заповедното и исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната на
ищеца „Т. С.” ЕАД – „ Т. с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3