Р Е Ш Е Н И Е
№ 610/26.10.2023г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–ПАЗАРДЖИК, VII-и състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Хубчева адм. дело № 855 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203-чл. 207 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) и чл. 226 от АПК и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба от Ф. Х. Ф. К., гражданин на Република
Испания, в момента в Затвора – Пазарджик, първи отряд, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София, да му
заплати 10 000,00 (десет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Сочи, че претърпените от него неимуществени вреди са
претърпени вследствие на конвоирането му в Затвора – Пловдив през месец юни
2021 год. за участието му в съдебни заседания по в.н.о.х.д. № 167 от 2021 год.
по описа на Апелативен съд – Пловдив, като престоят му в пенитенциарното
заведение е бил от три до пет денонощия, в килия за чужда делегация. Последният
му престой в Затвора – Пловдив е бил на 15.08.2022 год. - 16.08.2022 год. и на
17.08.2022 год. е бил конвоиран обратно в Затвора - Пазарджик. Твърди, че за 14
(четиринадесет) месеца е прекарал не по-малко от 60 (шестдесет) дни в Затвора –
Пловдив. Оплаква се, че условията в килията, в която е бил настаняван, са били
ужасни и трудно описуеми, преживял е стрес и неблагоприятни за здравето му
ситуации. Липсвал е дюшек, възглавница и завивки. Имало голям отвор с
тоалетната, през който е можело да се премине без да се отваря вратата, а при
използване на мивката в тоалетната се е изтичала вода в краката на ищеца.
Липсвала е подова настилка, всичко е било изкъртено. Също така се оплаква, че
не е било възможно спането в помещението от наличието на дървеници и хлебарки.
Моли съдa да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство
на правосъдието гр. София да му заплати 10 000,00 (десет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
С допълнителна
молба вх. № 9277 от 17.11.2022 год., в изпълнение на указанията на съда, ищецът
е уточнил исковия период на претенцията си и е ангажирал допълнителни
доказателства – справка от Затвора Пловдив за времето му на престой в Затвора –
Пловдив, в килия „Чужда делегация“, във връзка с участието му във ВНОХД № 167
от 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С протоколно определение от
21.04.2023 год. настоящият съдебен състав е допуснал изменение на исковата
молба по отношение на посочения период и с оглед направеното твърдение на ищеца
е приел, че исковият период е този, който е посочен в представената по делото
справка с Писмо вх. № 9656 от 29.11.2022 год. от Началника на Затвора – Пловдив
(л. 206 от делото) – от месец юни 2021 год. до месец август 2022 год.,
пребивавал е общо 13 (тринадесет) пъти, а именно: от 28.05.2021 год. до 02.06.2021
год.; от 02.07.2021 год. до 07.07.2021 год.; от 28.07.2021 год. до 02.08.2021
год.; от 30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 13.12.2021 год. до 16.12.2021
год.; от 04.01.2022 год. до 10.01.2022 год.; от 17.01.2022 год. до 19.01.2022
год.; от 21.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.;
от 09.05.2022 год. до 11.05.2022 год.; от 13.06.2022 год. до 15.06.2022 год.; на
27.06.2022 год. По отношение на лошите условия в килията „Чужда делегация“
в Затвора
– Пловдив допълва, че същата е била пренаселена (в периоди от пребиваването му
там е бил настаняван в килия с още 9 човека), имало счупени легла, на които е
било невъзможно да се нощува, дюшекът на леглото е бил скъсан, нямал е нито
спално бельо, нито одеяло, хигиенни условия в килията са били лоши, нямало е
препарат за миене и за почистване, стените и подовата настилка са били
изкъртени, нямало е маса и стол, леглата са били с дупка и са пропадали, както
и възможност за проветряване на помещението, много хора са пушили в същата
килия, а ищецът е непушач. По отношение на неимуществените вреди допълва, че се
изразяват във физически и психически дискомфорт, преживен стрес, от условията
му на пребиваване в килията „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив.
С протоколно определение
от 27.01.2023 год. постановено по настоящото дело по описа на същия съд е
предоставена правна помощ на ищеца, изразяваща се в процесуално
представителство по делото и предвид посочения адвокат от Адвокатска колегия –
Пазарджик, на Ф. Х. Ф. К. е назначен за процесуален представител адвокат Х.Б.С.,
вписан под номер 3669 в Националния регистър за правна помощ. Също така по
искане на ищеца за преводач от испански на български език му е назначен Р. П.
М.– ЕТ „Пино – Роналдо Мартинес“.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се
представлява и от служебния защитник адвокат С.. Чрез преводачът поддържа както
иска си, така и посочените от него периоди на увреда. Излага съображения за неговата
основателност и доказаност. Счита, че условията в килия „Чужда делегация“ в
Затвора – Пловдив са били нехуманни, нечовешки, тези обстоятелства вредят на
физическото и психологическото здраве – стрес, нерви, умора, ухапвания от
насекоми и вреди на човешкото достойнство, които може да са начин за
изтезаване. Лошата хигиена и условията там са му попречили да упражни правото
си на защита в наказателното производство, в което е бил участник в Апелативен
съд – Пловдив. Счита, че при така поставените лоши битови условия на пребиваване
в килията „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив е налице нарушение на чл. 3 от
ЕКПЧ. Моли съдът да приеме исковата му претенция, в нейната цялост, за
основателна и доказана и да осъди ответната страна да му заплати 10 000,00
(десет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди. Служебният защитник на Ф. Х. Ф. К. изразява становище, че
въз основа на приетите и неоспорени гласни и писмени доказателства по делото се
установява, че претенцията е доказана и моли за уважаването й.
Ответната страна
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез пълномощника
юрисконсулт Р., оспорва така предявения иск по неговата основателност и
доказаност. Изразява становище, че по време на пребиваването на ищеца в Затвора
– Пловдив, администрацията на затвора е направила всичко необходимо за
осигуряване на нормални социално-битови условия на лишените от свобода, с които
да не се унижава достойнството им. По отношение на свидетелските показания на
лишените от свобода В.А. и Д.А. моли да не се дава кредит на доверие на
показанията им, защото двамата лишени от свобода водят идентични дела за същата
килия и имат личен мотив да преекспонират условията на в това помещение с цел
облагодетелстване и създаване на впечатление за много тежки условия за
пребиваване в него. Допълнително отбелязва, че лишеният от свобода Ф.К. е бил
настаняван във въпросната килия за процесния период 13 (тринадесет) пъти, със
средна продължителност 2-3 дни, за които кратки периоди не може да се има
такова силно вредоносно насищане, каквито са свидетелските показания, поради
което моли претенцията да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност – ако
съдът приеме, че исковата претенция е основателна и доказана, моли при
определяне размера на обезщетението съдът да се съобрази с насоките в
нормативната база, съобразно социално - икономически стандарт на живот в
Република България, съгласно т. 19 и т. 20 от Решение № 304 от 20.04.2022 год.
по адм. дело № 1420 от 2022 год., влязло в законна сила. Представя писмени
бележки.
Прокурорът при
Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за недоказаност на исковата
претенция. Счита, че съдът не следва да взема предвид свидетелските показания
на Д.А., тъй като двете лица имат идентични съдебни претенции, въз основа на
които са образувани искови производства пред Административен съд – Пазарджик.
Видно от представените по делото справки от Затвора – Пловдив, не се
установяват твърденията, изложени в исковата молба, че килията е необорудвана с
вода и че е лоша хигиената в нея. Моли съдът да отхвърли исковата претенция
като неоснователна.
Административен
съд - Пазарджик, VII-и състав, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следното от фактическа страна:
Ищецът Ф. Х. Ф. К.,
гражданин на Република Испания, в момента в Затвора – Пазарджик, първи отряд, е
задържан на 08.01.2016 год. С Определение от 11.10.2016 год. по ч.н.д. № 27 от
2016 год. на Окръжен съд – Пазарджик му е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по ДП № 3М 1721 от 2015 год. по описа на РУ наМВР –
Пазарджик, преминало в нохд № 335 от 2017 год. на Окръжен съд - Пазарджик.
Същият е признат за виновен в това, че на 21.12.2015 год. в гр. Пазарджик, в
съучастие като съизвършител с В.Т.А., Д.Г.А. и с друго неизвестно лице, чрез
използване на сила и сплашване, са отнели чужди движими вещи от владението на
различни лица с намерение противозаконно да ги присвоят, като общата стойност
на отнетите вещи е 66 714,00 (шестдесет и шест хиляди седемстотин и четиринадесет)
лева, грабежът е в особено големи размери, извършителите са били въоръжени и
грабежът е бил придружен с причиняване на средни телесни повреди, поради което
ищецът е осъден на 20 (двадесет) години лишаване от свобода. В.н.о.х.д. № 167
от 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив е обявено за решаване на
16.08.2022 год. и по него няма постановен съдебен акт.
От ЗА началник
на Затвора – Пазарджик е изготвена и представена по делото справка от 11.10.2022
год. (л. 26 от делото), в която са посочени датите на извършените конвоирания
на ищеца до Затвора – Пловдив, във връзка с ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на
Апелативен
съд – Пловдив, както следва: от 28.05.2021 год. до 02.06.2021 год.; от
30.06.2021 год. до 02.07.2021 год.; от 29.07.2021 год. до 02.08.2021 год.; от
30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 14.12.2021 год. до 16.12.2021 год.; от
04.01.2022 год. до 06.01.2022 год.; от 17.01.2022 год. до 19.01.2022 год.; от
16.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год.; от
18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.; от 10.05.2022 год. до 11.05.2022 год.; от
13.06.2022 год. до 15.06.2022 год.; от 27.06.2022 год. до 30.06.2022 год.; от
04.07.2022 год. до 08.07.2022 год.; от 27.07.2022 год. до 30.07.2022 год.; от
01.08.2022 год. до 04.08.2022 год.; от 08.08.2022 год. до 11.08.2022 год.; от
15.08.2022 год. до 17.08.2022 год.
В Становище с
рег. № 7934 от 13.10.2022 год., изготвено от ИФЗ ПС „ФЛКР“ инспектор Кибарев до
Началника на при Затвора – Пловдив е посочено, че за периода на престоя на Ф. Х.
Ф. К. в същото пенитенциарно заведение не са правени основни ремонтни дейности
на стаите, в които е пребивавал лишения от свобода, но са извършвани текущи
ремонти – смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на
осветителни тела и други. Също така не е допускано да има счупени прозорци
(същите са подменяни своевременно). Допълненое е, че ГДИН е сключила централен
договор за дезинсекция и дератизация (ДД) обработки на всички помещения в
затворите и общежитията към тях и има утвърден график, по който се извършва ДД
на помещенията в затвора. Приложени са ксероксни копия заверени „вярно с
оригинала“ от Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 650 от
20.01.2021 год., сключен на 20.01.2021 год. между ГД „ИН“ и ДЗЗД „Фаворит
Мениджмънт“ (от л. 33 до л. 45 от делото) и протоколи за извършена ДД обработка.
От тях се установява, че в Затвора - Пловдив е извършвана дератизация – два
пъти годишно и дезинсекция – осем пъти годишно.
От докладна
записка от 17.10.06.2022 год., изготвена от гл. инсп. Георги Гавазов, НС „НОД“
към Затвора – Пловдив до Началника на Затвора – Пловдив (от л. 28 до л. 30) се
установява на кои дати и с колко броя лица Ф. Х. Ф. К. е бил настаняван в килия
„Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив, а именно: 28.05.2021 год. + 5 лица;
29.05.2021 год. +5 лица; 30.05.2021 год. + 5 лица; 31.05.2021 год. +9 лица;
01.06.2021 год. + 4 лица; 02.07.2021 год. +8 лица; 03.07.2021 год. + 2 лица;
04.07.2021 год. + 7лица; 05.07.2021 год. + 6 лица; 06.07.2021 год. + 5 лица;
28.07.201 год. + 3 лица; 29.07.2021 год. + 6 лица; 30.07.2021 год. + 4 лица;
31.07.2021 год. +4 лица; 01.08.2021 год. + 4 лица; 30.11.2021 год. + 3 лица;
13.12.2021 год. + 3 лица: 14.12.2021 год. + 3 лица; 15.12.2021 год. +2 лица;
04.01.2022 год. +2 лица; 05.01.2022 год. +2 лица; 06.01.2022 год. + 3 лица;
07.01.2022 год. + 2 лица; 08.01.2022 год. + 2 лица; 09.01.2022 год. +2 лица;
21.02.2022 год. + 7 лица; 18.04.2022 год. + 5 лица; 19.04.2022 год. = 4 лица;
09.05.2022 год. + 3 лица; 10.05.2022 год. + 7 лица; 13.06.2022 год. +3 лица;
14.06.2022 год. + 3 лица; 04.07.2022 год. + 4 лица; 05.07.2022 год. + 4 лица;
06.07.2022 год. + 3 лица; 07.07.2022 год. + 3 лица; 01.08.2022 год. +2 лица;
02.08.2022 год. + 3 лица; 03.08.2022 год. + 3 лица; 08.08.2022 год. + 2 лица;
09.08.2022 год. + 2 лица; 10.08.2022 год. + 2 лица; 15.08.2022 год. + 2 лица;
16.08.2022 год. + 2 лица. Посочена е и информация за датите, на които ищецът е
бил настаняван в килия „Транзит“ и „ОП-3“ в Затова – Пловдив.
От
затворническата администрация в гр. Пловдив е представена и справка, в която е
посочено, че в Приемно отделение са обособени следните помещения: стая „Чужда
делегация“, стая „ОП-3“, стая „РЦ“, стая „ОП-2“, стая „ОП-1“ и стая „Транзит“
(л. 70 от делото). От нея се установява следното:
Стая „Чужда
делегация“ е с квадратура, без да е включен санитарен възел – 24,84 кв.м.,
санитарният възел е с площ 3, 35 кв. м., 2 броя прозорци, с размери 067х1,16 см
и 097х1,16 см и тоалетна с размер 016 х 1,16 см.
Стая „ОП-3“ е с
квадратура, без да е включен санитарен възел – 11,63 кв.м., санитарният възел е
с площ 3, 00 кв. м, 1 брой прозорец с размери 1,19х0,99 см и тоалетната е с
отдушник -100 фи;
Стая „РЦ“ –
квадратура 27,07 кв. м., санитарен възел с 2,66 кв. м., 2 броя прозорци с
размери 049х1,2 см и 1х1,2 см, размерът на прозореца на тоалетната е 034х1,2;
Стая „ОП-2“ е с
квадратура – 26,28 кв. м., санитарното помещение е 2,7 кв. м., има два боря
прозорци с размери 044х1,18 и 098х1,18 кв. м., размерът на прозореца на
тоалетната е 035х1,18 см;
Стая „ОП-1“ е с
квадратура от 26,47 кв. м., санитарното помещение е 2,80 кв. м., размерът на 2
броя прозорци в това помещение са 05х1,18 см и 097х1,18 см, размерът на
прозореца на тоалетната е 03х1,18 см;
Стая „Транзит“ е
с 14,90 кв.м., размерът на санитарния възел е 3,27 кв. м., има 1 брой прозорец
с размер 1,20х1, а тоалетната отдушник – 100 фи.
Затворническата
администрация е представила и становище, изготвено от инспектор пробация в
Затвора – Пазарджик от 26.04.2022 год. (л. 191 от делото), в което е описала
условията за живот в стая „Чужда делегация“. Посочва, че санитарният възел
разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация,
врата е здрава и функционира. Стаята разполага с две осветителни тела и
достатъчно дневна светлина, отоплява се с „централно“ отопление, по стените и
тавана няма плесен, мухъл и течове. Отбелязва, че за процесния период от време
няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята и с какви размери са
били.
От друга справка
от 18.10.2022 год., изготвена от младши експерт В. Т. до Началника на Затвора –
Пловдив се установява, че в същото пенитенциарно заведение разполагат с
постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла,
възглавници, достатъчен брой за обезпечаване нуждите на всички лишени от
свобода. Лицата, пребиваващи в Затвора – Пловдив имат право да получават от
своите близки спално бельо и одеяла, както и да заявяват такива в обслужващия
ги търговски обект на територията на затвора. Изрично е посочено, че затворническата
администрация няма възможност да раздава чисто нов постелъчен инвентар, но
спалното бельо и одеялата са чисти, изпрани и обезпаразитени. При постъпване
всеки лишен от свобода получава спално бельо и постелъчен инвентар, за което се
води отчетност. Два пъти в седмицата всеки лишен от свобода има право да занесе
спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора или да бъде заменено въз
основа на молба до началника на затвора. В отделението, където е бил настаняван
ищецът, за всяко легло има осигурени дюшек, възглавница, комплект чаршафи, а за
есенно-зимния сезон и два броя одеяла. При престой до 5 дни спалното бельо се обработва
в служебна пералня след заминаване на лишения от свобода.
От становище от
24.11.2022 год., изготвено от инспектор К. до Началника на Затвора -
Пловдив (л. 207) се установява, че през
процесия период не са правени основни ремонтни дейности в затвора, но са
извършвани текущи ремонти. През 2017 год. общите помещения са били боядисвани,
дограмата е сменена с нова ПВЦ, поставен е бил гранитогрес в общите умивални,
банята е обща, подът е с мозайка, а стените с фаянсови плочки. Банята се ползва
по утвърден от затворническата администрация график. Във всяко спално помещение
има течаща вода и плътно преградени санитарни възли, отопляват се с централно
парно, добре осветени са, с отваряеми прозорци за естествена вентилация и
проветрение.
В справка, изготвена
на 19.06.2023 год. от инспектор „СДВР“ А. до Началника на Затвора – Пловдив (л.
252) е посочено, че след извършена проверка в дневника за завеждане на молби и
жалби от лишените от свобода, пребиваващи в „Приемно отделение“ Ф. Х. Ф. К. не
е подавал сигнали и не е търсел съдействие за отстраняване на пропуски,
свързани с подсигуряването му с „подходящ“ постелъчен инвентар.
От справка,
изготвена на 22.06.2022 год. от младши експерт Т. до Началника на Затвора –
Пазарджик (от л. 253 до л. 254 от делото) се установява, че в Затвора – Пловдив
дюшеците, които се ползват от лишените от свобода са здрави и в добро
състояние, но някои от тези лица сами ги повреждат. За поддържането им е
разкрит работен обект за ремонтирането им, а в случай, че не подлежат на
ремонт, се бракуват. Чистачът на „Приемно отделение“ води отчетност на
постелния инвентар и спалното бельо, грижи се за доброто състояние на дюшеците
и в случай на повреден дюшек го предава за ремонт. В подкрепа на изложеното са
приложени: Заповед № Л-3132 от 16.12.2022 год. за разкрит работен обект - за
ремонтиране и изкърпване на дюшеци (л. 255 пак там); протокол за извършване на
бракуване на негодни дюшеци (л. 256); копия от извършено приемане и предаване
на дюшеци (в произволни дати) между чистача на „Приемно отделение“ в Затвора –
Пловдив и лицата, пребиваващи в пенитенциарно заведение (от л. 257 до л. 250 и
същите се съдържат по делото от л. 266 до л. 269). От последните приемно –
предавателни ведомости се установява, че на 28.05.2021 год. ищецът е върнал
един брой дюшек, а на 02.07.2021 год. е върнал освен един брой дюшек и един
брой възглавница.
По искане на
ищеца в хода на съдебното производство са ангажирани свидетелските показания на
В.Т.А. и Д.Г.А., и двамата понастоящем в Затвора – Пазарджик. Двамата свидетели
заедно с ищеца са обвиняеми по ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на Апелативен
съд – Пловдив.
От свидетелските
показания на В.Т.А. се установява, че двамата с ищеца са пребивавали в Затвора
– Пловдив, в една килия „Чужда делегация“, във връзка с воденото в Апелативен
съд наказателно дело, тъй като двамата са съпроцесници. Заявява, че килията е
много мръсна, без замазка на пода, а когато са пребивавали там на вратата на
тоалетна е имало огромна дупка с размери 50х50 см, на която са слагали чаршаф,
за да не се вижда през нея и да не влиза миризма в спалното помещение. Заявява,
че са били много хора в една килия, достигали са до десет души в помещението.
Най-малко са били по трима човека. Имало е много дървеници и хлебарки, поради
което са имали възможност за нощен сън, а на другия ден е трябвало да се явяват
в съдебни заседания. По пода е имало фасове, кафета, изсипани опаковки и други.
Заедно с ищеца е чистил килията, за да си осигурят чисти условия на
пребиваването им. Изхвърляли са големи чували с боклуци. Възглавници не са им
били давани по време на престоя им, носили са си, както възглавници, така и
спално бельо. Дюшеците били тънки, приличали на шалте, а някои са били събирани
от няколко дюшека и са слагани в найлонова торба. От горните легла са падали
парцали от дюшеците върху по-долните. Сгъвали са дрехи и хавлии, за да могат да
спят. Мивката е била наклонена, с отвор отдолу и е течала в краката им.
Отопление имало, но постоянно се е пушело в килията и не са могли да затворят
прозореца. В процесното помещение са разположени пет двойки легла. Нямало е
стол и маса. Искали са препарати за почистване и им е била предоставяна малко в
една чаша от кафе.
От свидетелските
показания на Д.Г.А. се установява, че двамата с ищеца са били в Затвора –
Пловдив, в една килия „Чужда делегация“, в Затвора – Пловдив, във връзка с
воденото в Апелативен съд наказателно дело – двамата са съпроцесници и винаги
са били заедно (около 13-14 пъти), по време на пребиваването на ищеца в килия
„Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив. Един единствен път е бил настаняван в
друго спално помещение, различно от това, в което е бил Ф. Х. Ф. К.. По време
на престоя им там е нямало подова настилка, тоалетната не е функционирала,
мивката е течала върху краката им и е нямало отдушник в тоалетната. Вратата на
тоалетната е била с огромна дупка, т.е. тези, ползващи санитарното помещение са
се виждали от другата страна – от спалната част на килията. В тоалетната е
нямало кошче за боклук, тоалетната хартия е била изхвърляна в тоалетната и
често е била запушена. От стената е излизал маркуч, който е влизал в нея, за да
се пусне вода. В килията постоянно е миришело лошо, защото е имало остатъци в
чували за изхвърлянето на боклук, но те не са били изхвърляни с дни. Не им са
предоставяни пособия и препарати за почистване. Опитвали са се с картончета от
опаковки от вафли да си почистят. Не са им били предоставяни постелъчни
материали, нито възглавници, често е нямало дюшеци, а тези които са били давани
са били много стари, негодни за спане, мръсни, пълни с хлебарки и дървеници.
Когато са се опитвали да ги ползват, са се събирали на топка в единия им край и
после е трябвало да се разстилат. Не им е било давано спално бельо за времето
на престоя им в това помещение. В тази килия е било винаги пълно и се е пушело.
Най – много са били десет човека в нея. В килията е имало пет двойни легла,
общо десет легла. Никога не са се били къпали в Затвора – Пловдив.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта
на иска:
Исковата
претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и
следващите от АПК. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3 от закона. Съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, искът се разглежда
по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл. 284,
ал. 1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Ищецът е легитимиран
от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл. 3
от ЗИНЗС като лице, прието в Затвора – Пазарджик като подсъдим и „Задържан под
стража“ въз основа на съдебен акт, постановен от Окръжен съд – Пазарджик по НОХД
№ 335 от 2017 год. по описа на същия съд, за извършено престъпление по чл. 199,
ал. 2 от НК и е с неокончателно влязла в сила присъда в размер на двадесет
години лишаване от свобода и към момента на подаване на исковата молба е
обжалвана пред Апелативен съд – Пловдив. Ищецът е заявил, че претенцията му е
за периода от 28.05.2021 год. до 02.06.2021 год.; от 02.07.2021 год. до
07.07.2021 год.; от 28.07.2021 год. до 02.08.2021 год.; от 30.11.2021 год. до
01.12.2021 год.; от 13.12.2021 год. до 16.12.2021 год.; от 04.01.2022 год. до
10.01.2022 год.; от 17.01.2022 год. до 19.01.2022 год.; от 21.02.2022 год. до
22.02.2022 год.; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.; от 09.05.2022 год. до
11.05.2022 год.; от 13.06.2022 год. до 15.06.2022 год.; на 27.06.2022 год. Исковата
претенция е насочена към ответната страна Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище София, който като юридическо лице е пасивно
легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял в следствения
арест на Затвора - Пловдив, килия „Чужда делегация“ – по арг. на чл. 12, ал. 2
от ЗИНЗС. Следователно исковата претенция е насочена срещу ответна страна,
която има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявения иск - - по арг. на чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал.
2 от ЗИНС искът се предявява пред административния съд по мястото на
увреждането или по настоящия адрес на увредения, поради което Административен
съд-Пазарджик е родово и местно компетентен да разгледа спора.
При така
посочения предмет на иска, исковата претенция е процесуално допустима, но по
отношение на посочените периоди от време, през които Ф. Х. Ф. К. е пребивавал в
килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив. Не са налице отрицателни
процесуални предпоставки и при наличие на необходимите положителни такива –
исковата претенция е процесуално допустима.
По
основателността на иска:
Разгледан по
същество, исковата претенция е частично основателна. Съображенията за това са
следните:
За да бъде приет
за основателен искът за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следователно
отговорността на Държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (Изм.
– ДВ, бр. 13 от 2017 год., в сила от 7.02.2017 год.). В ал. 2 на същата
разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се
смятат и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Следователно фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни
елементи: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразен
административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за
ищеца и пряка, и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.
Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото
правило на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Ишецът е посочил
предмет на иска си претенция за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно
действие/бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неимуществени вреди в размер на 10 000,00 (десет хиляди)
лева, за периода: от 28.05.2021 год. до 02.06.2021 год.;
от 02.07.2021 год. до 07.07.2021 год.; от 28.07.2021 год. до 02.08.2021 год.;
от 30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 13.12.2021 год. до 16.12.2021 год.;
от 04.01.2022 год. до 10.01.2022 год.; от 17.01.2022 год. до 19.01.2022 год.;
от 21.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.;
от 09.05.2022 год. до 11.05.2022 год.; от 13.06.2022 год. до 15.06.2022 год.;
на 27.06.2022 год., изразяващи се в това, че при настаняването му в килия
„Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив е бил в лоши битови условия – наличие на
хлебарки и дървеници, боклук и дупки по пода, лоши хигиенни условия, липсвала е
настилка, липсвал е дюшек и спално бельо, нямало е маса и стол, килията е била
пренаселена (в периоди от пребиваването му там е бил настаняван в килия с още 9
човека), заедно с пушачи, а същият е непушач. Вследствие на тези
действия/бездействия на администрацията на Затвора – Пловдив са му причинени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически дискомфорт,
преживен стрес, от условията му на пребиваване в килията „Чужда делегация“ в
Затвора – Пловдив.
За успешното
провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже
причинно-следствената връзка между незаконосъобразните действия/бездействия и
претендираните вреди (Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 год. на Върховния
административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2015 год.). Съгласно чл. 4 ЗОДОВ „държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“.
Разпоредбите на
чл. 3 и чл. 43, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 (предишна ал. 4) от ЗИНЗС са законови
гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от
свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание
за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това
основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова
среда, в случая ищецът е бил конвоиран и настаняван в килия „Чужда делегация“ в
Затвора – Пловдив, във връзка с обжалването на невлязлата му присъда пред
Апелативен съд – Пловдив.
В тази насока,
следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017 год.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.
м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т. н.
Според чл. 43,
ал. 5 ЗИНЗС (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2017 год., в сила от 7.02.2017 год.),
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане
на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
По отношение на
твърденията за наличие на хлебарки и дървеници съдът счита, че исковата
претенция в тази част е недоказана:
Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници
и хлебарки през разглежданите искови периоди. Установява се от представените и
приети писмени доказателства, че през 2021 год. и 2022 год., по няколко пъти,
регулярно, са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на
помещенията на Затвора - Пловдив, включително и спалните такива, което е
доказано, съгласно сключен договор между ГДИН и външна (лицензирана) фирма, и от приложените протоколи за обработка, в които
е отразено и че след извършване на обработката не е установено наличието на
вредители. Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия, паразитни
насекоми – дървеници и хлебарки, за които са свидетелствали разпитаните
свидетели - не са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно
бездействие на специализираната администрация в гр. Пловдив за посочените
искови периода. ГДИН е положил дължимата
грижа като добър стопанин, за да се справи с наличието на дървеници и хлебарки.
Наличието им в килията не може да се приеме от съда за пряка последица от незаконосъобразно
поведение на ответника за посочените искови периоди,
доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за
справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на
затвора. В тази част исковата молба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна
и недоказана.
По отношение на твърденията за пренаселеност на килия
„Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив, съдът счита, че исковата претенция в тази част за частично основателна
и доказана:
За посочените от ищеца периоди, за които претендира
обезвреда, ищецът е пребивавал в килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив.
От предоставените справки от затворническата администрация се установява, че
същата е с квадратура, без да е включен санитарен възел – 24,84 кв.м.,
санитарният възел е с площ 3,35 кв. м., 2 броя прозорци, с размери 067х1,16 см
и 097х1,16 см и тоалетна с размер 016 х 1,16 см. В различните периоди на
настаняването му там ищецът е пребивавал с различен по брой лишени от свобода.
За да бъдат спазени предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека ищецът е следвало
да пребивава в помещението при осигурена площ в размер на 4 кв. м. Следователно
предвид площта на процесното помещение, без в него да е включено санитарното
помещение, разделено на броя на обитателите, същото следва да се населява от
максимум шест човека. На 31.05.2021 год. килията е била населявана от ищеца и
още девет лица, на 02.07.2021 год. от ищеца и още осем
лица; на 04.07.2021 год. от ищеца и още седем лица; на 05.07.2021 год. от
ищеца и още шест лица; на 29.07.2021 год. от ищеца и още шест лица; на 21.02.2022
год. от ищеца и още седем лица; на 10.05.2022 год. от ищеца и още седем лица. В
тези периоди, в това помещение в Затвора – Пловдив, е било налице
пренаселеност, тъй като не е имало осигурени 4,00 кв. м. за всеки настанен в
помещението, поради което не е налице спазване изискването на чл. 43, ал. 3 от
ЗИНСЗ и ищецът е обитавал помещение, в което не е разполагал с достатъчно площ
за обитаване. В този смисъл е и практиката на Съда по правата на човека,
включително в пилотното решение „Нешков и други срещу България“, поради което
съдът счита, че само по отношение на посочените времеви периоди ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от
ЕКЗПЧОС. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели. В
тази част исковата претенция, съдържаща твърденията за пренаселеност на килия
„Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив, е частично основателна и доказана, а в
другата – неоснователна, тъй като на лицето е била осигурена минималната
жилищна площ от 4,00 кв. м.
По отношение на
твърденията за наличие на боклук и дупки по пода, лоши хигиенни условия, липса на
настилка, дюшек, спално бельо, маса и стол, пребиваване с пушачи в една килия и
други лоши битови условия, съдът счита, че исковата претенция в тази част за основателна
и доказана:
От
предоставените справки от затворническата администрация в гр. Пловдив се
установява, че в килията „Чужда делегация“ не е бил извършван основен ремонт, а
също така и не са представени доказателства за наличието на маса и стол в това
помещение. Също така от приетите и неоспорени гласни доказателства по делото,
съдът може да направи категоричен извод, че лицата пребиваващи в тази килия са
били поставяни в лоши битови условия. Помещението не е било почиствано от
предходните му обитатели, не е бил изхвърлян събраният боклук, както и че се е
налагало на ищеца и другите с него лица да го почистват. Не му са били
предоставяни почистващи средтва и се е налагало да осигури престоя си в тази
килия като положи нужните грижи за почистването й, включително и като е събирал
и изхвърлял отпадъчния материал, останал от лицата, пребивавали преди него там.
В процесната килия
е имало санитарно помещение, което не се оспорва от страните, но от показанията
на свидетелите В.Т.А. и Д.А. се установява, че водата от мивката в тоалетната е
била счупена, течала е върху краката им, поради което не са могли да я ползват,
както и че на врата на тоалетната е имало дупка, която са покривали с чарфаш,
за предотвратят лошите миризми и шумове от там. Нямало е кошче за отпадъци и
санитарните материали са били изхвърляни в тоалетната чиния, която се е
запушвала и е имало неприятни миризми в помещението.
От
доказателствата по делото, включително и гласните свидетелски показания се
установява, че предоставените за ползване дюшеци, спално бельо и завивки са
били в много лошо състояние и ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за
живот по време на престоя му в килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив. От
представените справки от Затвора – Пловдив се установява, че само за два от
периодите на пребиваването му там му е предоставян дюшек и възглавница.
Действително ищецът
е бил поставян в килията с пушачи, въпреки че същият е непушач и това е
увреждаща за здравето му среда. Посочените обстоятелства се доказват чрез
ангажираните гласни доказателства в настоящото съдебно производство. Според Световната
здравна организация (СЗО) тютюнопушенето и другите форми на потребление на
тютюневи изделия е важна причина за заболявания и преждевременна смърт по целия
свят. Целта на ограничаване употребата на тютюневи изделия е да се спомогне за
намаляване броя на смъртните случаи и заболяванията, свързани с тези продукти.
Ето защо, администрацията на затвора не е положила дължимите действия по
ограничаване и контрол на използваните тютюневи средства в килията. Това
обстоятелство следва да се счита за увреждащо здравето на ищеца.
Разпоредба на
чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4
от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 год. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 год. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 год., които нямат задължителна
сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: „10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат“.
В този смисъл е
и налице многобройна съдебна практика на българските съдилища – Върховния административен съд и Върховния
касационен съд. Съдът може да посочи част от тези решения, а именно: Решение
№ 10166 от 11.07.2012 год. на Върховния административен съд по адм. д. № 15508
от 2011 год.; Решение № 6667 от 15.05.2013 год. на Върховния административен
съд по адм. д. № 13664 от 2012 год.; Решение № 104 от 20.02.2009 год. на Върховния
касационен съд по гр. д. № 5895 от 2007 год. и други. В тях се приема, че
липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел,
достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата
за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото
лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода. В този смисъл са и цитираните по-горе решения на Съда по правата на
човека, по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в
които се е твърдяло нарушение на чл. 3 от Конвенцията, произтичащо от битовите
условия в местата за лишаване от свобода.
Предвид изложеното,
се доказа, че ищецът е бил поставян в условия, които определено представляват
лоши битови условия, от кръга на разгледаните, вследствие на
действия/бездействия на затворническата администрация, причинили неимуществени
вреди на ищеца. Налице е нарушение на изискванията на чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, чувство на малоценност,
безпомощност, страх, унижение, изразяващи се във физически и емоционален
дискомфорт на ищеца.
Във връзка с
установените по делото факти и направения по-горе мотивиран анализ, съдът
намира, че исковата претенция на ищеца е частично основателна и доказана, т.е.
само за част твърдените незаконосъобразни действия/бездействия реално са претърпени
неимуществени вреди и само по отношение на твърденията за наличие нана боклук и
дупки по пода, лоши хигиенни условия, липса на настилка, дюшек, спално бельо,
маса и стол, пребиваване с пушачи в една килия и други лоши битови условия, както
за пренаселеност на килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив на следните
дати: 31.05.2021 год., 02.07.2021 год., 04.07.2021 год., 05.07.2021 год., 29.07.2021
год., 21.02.2022 год. и 10.05.2022 год., е доказана причинно-следствена връзка,
поради което следва бъде уважена в тези й части като да се ангажира отговорността
на ответната страна по чл. 1 от ЗОДОВ. В останалите й части, исковата претенция
на Ф. Х. Ф. К., следва да отхвърли като неоснователна и недоказана, и не следва
да се ангажира отговорността за заплащане на обезщетение, предвид чл. 5, ал. 1
от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал. 2 от АПК.
Относно размера
на исковата претенция по отношение на уважената й част:
Държавата
отговаря за вредите, причинени от актове, действия и бездействия на нейни
административни органи и длъжностни лица, като отговорността обхваща всички
вреди - пряка и непосредствена последица от увреждането – както имуществени,
така и неимуществени.
Неимуществените
вреди, претърпени от ищеца, подлежат на репариране по критерия на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - по справедливост, за да се намери
паричният еквивалент на необходимото и дължимо обезщетение, като се преценят
видът, интензитетът, обемът и продължителността на търпените неимуществени
вреди.
От събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът при пребиваването си в килия
„Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив е преживял психическо натоварване,
описани по-подробно в началото на настоящия съдебен акт, вследствие от лошите
битови условия - наличие на боклук и дупки по пода, липса на настилка, липса на
дюшек, пребиваване с пушачи в една килия и други. Съдът, като съобрази
характера и интензитета на изживените от ищеца дискомфорт и психическо
натоварване, които не се характеризират с трайност и дълъг период от време, не
е довело до системно натрупване на негативни преживявания и прецени тези
обстоятелства съобразно принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
във връзка с параграф 1 от ЗОДОВ, счита че за обезщетяване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди е необходима и достатъчна сумата от 1 500,00 (хиляда
и петстотин) лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за неимуществени вреди е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 10 000,00 (десет
хиляди) лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищецът не е
въвел искане за присъждане на законни лихви след завеждане на иска върху
главницата на претендираното вземане, поради което съдът не следва да ги
обсъжда и произнася.
С оглед изхода
от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса
разноски, съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, съгласно която, когато
искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл разноските
направени от ищеца са в размер на 10,00 (десет) лева за заплатената държавна
такса.
Също така Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София следва да заплати на
Административен съд – Пазарджик и направените по делото разноски за назначения на
ищеца преводач от испански на български език в общ размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд – Пазарджик, VII-и
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София да заплати на Ф. Х. Ф. К., гражданин на Република Испания, в момента в
Затвора – Пазарджик, обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неосигуряването на добри битови
условия в Затвора – Пловдив, килия „Чужда делегация“, за периода от 28.05.2021
год. до 02.06.2021 год.; от 02.07.2021 год. до 07.07.2021 год.; от 28.07.2021
год. до 02.08.2021 год.; от 30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 13.12.2021
год. до 16.12.2021 год.; от 04.01.2022 год. до 10.01.2022 год.; от 17.01.2022
год. до 19.01.2022 год.; от 21.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 18.04.2022
год. до 20.04.2022 год.; от 09.05.2022 год. до 11.05.2022 год.; от 13.06.2022
год. до 15.06.2022 год.; на 27.06.2022 год., както и за пренаселеност в Затвора – Пловдив, килия „Чужда делегация“ за датите
на 31.05.2021 год., 02.07.2021 год., 04.07.2021 год., 05.07.2021 год., 29.07.2021
год. и 10.05.2022 год., поради неосигуряване му на минимално изискуемата площ
от 4,00 кв. м. за всеки настанен в помещението, в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на Ф. Х. Ф. К., гражданин на Република Испания, в момента в
Затвора – Пазарджик, в останалата част и за СУМАТА над 1 500,00 (хиляда
и петстотин) лева до предявения размер от 10 000, 00 (десет хиляди) лева против
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - София, да заплати на Ф. Х. Ф. К., гражданин на Република
Испания, в
момента в Затвора – Пазарджик, сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща
направените по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на Административен съд –
Пазарджик направените по делото разноски за назначения на Ф. Х. Ф. К.,
гражданин на Република Испания, в момента в Затвора – Пазарджик, преводач от
испански на български език в общ размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ : (П)