№ 18196
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря ЦВ.ИВ.ЯН.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110123551 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Н. К. Н., Л. К.
К. и В. К. Т..
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца следните суми:
Н. К. Н.: главница в размер на 841,04 BGN /осемстотин четиридесет и един лева и
04 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. ДР БЛ. **, вх. Г, ет. 4, ап.
64, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.09.2021 г. в размер на 109,82 BGN /сто
и девет лева и 82 стотинки/, главница в размер на 15,38 BGN /петнадесет лева и 38
стотинки/, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.
08.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021г. до изплащане на
вземането , мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 16.09.2021 г. в размер на 3,25
BGN /три лева и 25 стотинки/;
В. К. Т.: главница в размер на 841,04 BGN /осемстотин четиридесет и един лева и
04 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. ДР БЛ. **, вх. Г, ет. 4, ап.
64, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.09.2021 г. в размер на 109,82 BGN /сто
и девет лева и 82 стотинки/, главница в размер на 15,38 BGN /петнадесет лева и 38
1
стотинки/, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.
08.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 16.09.2021 г. в размер на 3,25 BGN
/три лева и 25 стотинки/;
Л. К. К.: главница в размер на 841,04 BGN /осемстотин четиридесет и един лева и
04 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. ДР БЛ. **, вх. Г, ет. 4, ап.
64, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.09.2021 г. в размер на 109,82 BGN /сто
и девет лева и 82 стотинки/, главница в размер на 15,38 BGN /петнадесет лева и 38
стотинки/, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.
08.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 16.09.2021 г. в размер на 3,25 BGN
/три лева и 25 стотинки/.
За процесните вземания е издадена ЗАПОВЕД № 21289 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 ГПК от 07.12.2021 г. по ч.гр.д. 56668/2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
(като собственици на процесния топлоснабден имот) въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение от „Техем сървисис“ ЕООД, както и дължимата стойност на услуга дялово
разпределение. Счита, че ответниците са изпаднали в забава и дължат обезщетение за забава
върху главниците в посочените по-горе размери. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците чрез назначения им от
съда особен представител – адв. В., с който отговор се признават предявените искове като
основателни, но се прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач "Техем Сървисис" ЕООД е взело становище, с което
поддържа изложеното от ищеца.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление № 62202/30.09.2021 г. от ищеца е направено искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за исковите суми срещу Н.
К. Н., Л. К. К. и В. К. Т. при условията на разделност и при обособени квоти от
задълженията – по 1/3 за всеки от длъжниците.
На заявителя са дадени указания за предявяване на иск за оспорените суми, като в
2
едномесечния срок е била депозирана процесната искова молба за установяване на
дължимостта на процесните суми при квоти от по 1/3 за всеки ответник.
Между страните е безспорно, поради което е отделено като ненуждаещо се от
доказване, че за процесния период ответниците са били носители на правото на собственост
върху имота, като всеки от тях е притежавал по 1/3 ид.ч. от жилището, поради което и
следва да отговарят като съсобственици за по 1/3 част от задълженията.
Видно от договор от 03.06.2020 г. ищецът е възложил на "ТЕХЕМ Сървисис"
ЕООД извършването на услугата дялово разпределение.
С Договор от 05.09.2002 г. с етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, жк.
ДР 1, БЛ. **, на дружеството "Техем Сървисис" ЕООД е било възложено да извършва
дейността по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата. Под № 10 в списъка към
протокола за Общото събрание, на което е било взето решение за сключване на договора, са
вписани имената на наследодателя на ответниците, съгласно удостоверение за наследници
изх. № ******/26.10.2020 г. – Д Н., ЕГН **********, която е и подписал протокола, като
подписа не е оспорен.
Безспорно е между страните, поради което е отделено като ненуждаещо се от
доказване, че стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ДР БЛ. **, вх. Г, ет. 4, ап.
64, възлиза на 2523,13 лева.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд достигна до
следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени установителни
искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с правно основание по вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковата молба се явява редовна и допустима, доколкото същата съдържа
индивидуализация на претендираните вземания по размер и период, като е налице
индентитет с претенциите по заповедта за изпълнение, оспорена от съответните длъжници –
ответници.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за
исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при
публично известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период "клиенти
на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
3
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху имота. В
това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди, т.е. дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че ответниците
са били собственици или носители на вещно право на ползване през исковия период върху
имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, за
да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия.
В настоящото производство между страните е безспорно, че за процесния период
ответниците са собственици на описания в исковата молба топлоснабден имот, респективно
- абонати на топлофикационното дружество.
За процесния период ответниците са били носители на правото на собственост
върху имота и следва да отговарят за по 1/3 част от задълженията, т.е. за всеки от тях е
възникнало задължение за заплащане на главница за топлинна енергия в размер на 841,04
лева.
От ответниците своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от "Т.С." ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2021 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 30,09.2021 г. давността е прекъсната, като в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
4
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 24.07.2018 г. (с
прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
В случая това е вземането за м. 05.2018 г., станало изискуемо на 15.07.2018 г., или
непогасени са вземанията за периода от 01.06.2018 г. (вземането за м. 06. 2018 г. е станало
изискуемо на 15.08.2018 г.) до 3004.2020 г.
При съобразяване на общата фактура за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
извлечението от сметка на ищеца,съобщение към фактура от 31.07.2019 г., както и
изравнителните сметки за процесния период по реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че
непогасена по давност е сумата от 2469 лв.
Ето защо искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от 2469
лв. и за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., до който размер следва да бъде уважен,
съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2523,13 лв. и за периода от
01.05.2018 г. до 31.05.2018 г.
Всеки от ответниците дължи по 1/3 от общата сума или 823 лева.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2021 г.
до окончателното плащане на задължението.
За задълженията за главница и за задълженията за мораторна лихва за целия исков
период са приложими Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г.
Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила
от 10.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността по месечните дължими суми
за топлинна енергия за отчетния период в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като съгласно чл. 33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата
фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура,
отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са
заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на
общата фактура.
Съгласно чл. 36 от Общите условия от 2016 г. на ищцовото дружество, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец,
а съгласно чл. 22, ал. 2 заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на
ищеца.
По делото успешно е безспорна и дължимостта на сумата за цена за дялово
разпределение за исковия период в размер на 46,14 лева, като всеки от ответниците
съобразно квотата си от 1/3 следва да отговаря за претендираната сума в размер на 15.38
лева. С оглед началния момент, от който се претендира възнаграждение за ДР – 01.08.2018 г.,
няма погасени по давност задължения.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
5
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тях клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени
в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по
общите фактури е определен в приложимите Общи условия от 2016 г. (чл. 33, ал. 2), не е
необходима покана, за да бъде поставен ответникът в забава (арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД).
Предвид това, експертните изводи и на основание чл. 162 от ГПК, съдът счита, че се дължи
лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.09.2021 г. в
размер на 319,11 лева или по 106,37 лева от всеки ответник, поради което тези акцесорни
претенции следва да се уважат до размера от 106,37 лева, а за разликата до 109,82 лева – да
се отхвърлят.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща настоящото производство. Предвид това акцесорната претенция за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло като
недължима.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции на страните се
дължат разноски. Разноски се полагат само на ищеца, доколкото ответниците не са
претендирали такива. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100, 00 лева за
първоинстанционното исково производство, предвид фактическата и правна сложност на
делото.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
в полза на ищцовото дружество сумата в размер на 646,32 лева /по 215,44 лева за всеки от
тримата/ от общо претендирана сума в размер на 666,34 лева, представляваща сбор от
разноски за държавна такса за първоинстанционното исково и заповедно производство,
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедно производство,
депозит за възнаграждение на особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *****,
срещу Л. К. К. с ЕГН: **********, искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с
правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Л. К. К.
6
дължи на "Т.С." ЕАД сумата от 823 лева, ведно със законна лихва за периода от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ
се в гр. София, ж.к. ДР БЛ. **, вх. Г, ет. 4, ап. 64, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 16.09.2021 г. в размер на 106,37 лева, главница в размер на 15,38 лева, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законна лихва за периода от 30.09.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е
била издадена на 07.12.2021 г. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 56668
по описа за 2021 г. на СРС, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на незаплатена
топлинна енергия за разликата над 823 лева до 841,04 лева, както и за периода от 01.05.2018
г. - 31.05.2018 г., иска за мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия
за разликата над 106,37 лева до 109,82 лева, както и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 3,25 лева, за които суми е била издадена на
07.12.2021 г. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 56668 по описа за 2021
г. на СРС, 178 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *****,
срещу Н. К. Н. с ЕГН: **********, искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с
правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н. К. Н.
дължи на "Т.С." ЕАД сумата от 823 лева, ведно със законна лихва за периода от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ
се в гр. София, ж.к. ДР БЛ. **, вх. Г, ет. 4, ап. 64, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 16.09.2021 г. в размер на 106,37 лева, главница в размер на 15,38 лева, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законна лихва за периода от 30.09.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е
била издадена на 07.12.2021 г. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 56668
по описа за 2021 г. на СРС, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на незаплатена
топлинна енергия за разликата над 823 лева до 841,04 лева, както и за периода от 01.05.2018
г. - 31.05.2018 г., иска за мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия
за разликата над 106,37 лева до 109,82 лева, както и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 3,25 лева, за които суми е била издадена на
07.12.2021 г. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 56668 по описа за 2021
г. на СРС, 178 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *****,
срещу В. К. Т. с ЕГН: **********, искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с
правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В. К. Т.
дължи на "Т.С." ЕАД сумата от 823 лева, ведно със законна лихва за периода от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на незаплатена
7
топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ
се в гр. София, ж.к. ДР БЛ. **, вх. Г, ет. 4, ап. 64, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 16.09.2021 г. в размер на 106,37 лева, главница в размер на 15,38 лева, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законна лихва за периода от 30.09.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е
била издадена на 07.12.2021 г. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 56668
по описа за 2021 г. на СРС, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на незаплатена
топлинна енергия за разликата над 823 лева до 841,04 лева, както и за периода от 01.05.2018
г. - 31.05.2018 г., иска за мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия
за разликата над 106,37 лева до 109,82 лева, както и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 3,25 лева, за които суми е била издадена на
07.12.2021 г. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 56668 по описа за 2021
г. на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА Л. К. К. с ЕГН: **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК *****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 215,44 лева, представляваща сбор от
разноски за държавна такса за първоинстанционното исково и заповедно производство,
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедно производство,
депозит за възнаграждение на особен представител, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. К. Н. с ЕГН: **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК *****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 215,44 лева, представляваща сбор от
разноски за държавна такса за първоинстанционното исково и заповедно производство,
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедно производство,
депозит за възнаграждение на особен представител, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. К. Т. с ЕГН: **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК *****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 215,44 лева, представляваща сбор от
разноски за държавна такса за първоинстанционното исково и заповедно производство,
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедно производство,
депозит за възнаграждение на особен представител, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач "Техем
сървисис" ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9