Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29 05.06.2019 год. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На четвърти юни две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в
следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка
Василева
като разгледа
докладваното от Председателя Атанас Динков АНД № 112 по описа за 2019 година и
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 63-05/23.02.2005г. издадено от
Петко И. Петков, на длъжност Началник на РПУ Чирпан, с което на жалбоподателя С.А.С.,
ЕГН:**********, адрес: *** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 10.00 лв. на осн. чл. 182,
ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 102, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 40.00 лв.
на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител твърди,
че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна РУ – Чирпан, редовно призовани не
изпращат представител.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи
следното от фактическа страна:
В обжалваното НП, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 63 от 10.01.2005г., Серия М, бл. № 859405 административнонаказващият орган (АНО) е приел от
фактическа страна, че на 10.01.2005г.
около 09.00 часа, на път 2 клас № 2/66, км.108, жалбоподателя С.А.С., ЕГН:**********,
като водач на МПС - ЛЕК с Рег. N: *** е извършил движение със
скорост над разрешените стойности за ППС, което управлява и не е ползвал
обезопасителните колани на автомобила.
АНО приел, че с това деяние жалбоподателят е нарушил
първо - разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на осн. чл. 182,
ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 10.00 лева, и второ
- разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на осн. чл. 183, ал. 4,
т. 7, предл. 1 от ЗДвП, му наложил глоба в размер на 40.00лв.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП се потвърждават от показанията на актосъставителя В.М.Ж. и
свидетелят по акта А.П.Д., които съдът кредитира, тъй като се основават на
преките и непосредствени възприятия на свидетелите и кореспондират напълно със
събраните писмени доказателствени средства, съдържащи се в материалите от
административнонаказателната преписка по издаване на процесното НП, както и тези
приобщени в хода на съдебното следствие.
Като прецени така установената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната
служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и
ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият съдебен състав
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и
при наличие на правен интерес от обжалване, и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентен съд, поради което е процесуално
допустима.
В тази връзка, следва да се посочи, че нормативната
уредба по въпроса относно срока, в който трябва да се връчи НП в ЗАНН няма –
посочено е, че НП се връчва на нарушителя по реда на чл. 58, ал. 1, предложение
първо от ЗАНН, като по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН, са
приложими нормите на НПК. Съгласно чл. 180 от НПК, призовките, съобщенията и
книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са
предназначени (ал. 1). Смисълът на връчването на НП по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН е да фиксира деня, в който нарушителят е узнал за издаденото НП, от който
момент започва да тече 7-дневния срок за обжалването му по смисъла на чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН. При положение, че НП не е връчено, срокът за обжалването му не
тече и същото може да бъде обжалвано от нарушителя от момента на неформалното
му узнаване. Следователно процедурата по връчване на НП по чл. 58 от ЗАНН е от
значение за допустимостта на жалбата пред районния съд. Тя няма отношение към
законосъобразността на издаденото НП. Т.е. правилното или неправилното
приложение на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, касае само допустимостта на жалбата срещу
НП, поради което не е основание за отмяна на същото.
Доколкото връчването на НП е процедура, развиваща се след
самото административнонаказателно производство,
нарушаването и не може да доведе до извод за нарушаване на правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а
единствената санкция, с която това нарушение е скрепено, е приемането на жалбата
за подадена в срок.
В случая АНО не представи доказателства за датата на
връчване на процесното НП, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в
срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Към момента административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушенията, за които е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление е погасена по давност.
В ЗАНН не се съдържат разпоредби, уреждащи въпроса
относно давността като основание за прекратяване на
административно-наказателното производство, но съгласно разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН по въпросите относно вината,
вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността и др. се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото този закон не
предвижда друго, тоест приложима е разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5, вр. ал. 3 от НК.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното
производство се изключва по давност, ако не е възбудено за срок от три години.
Предвид чл. 81, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, давността се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване на лицето, срещу
което е насочено преследването, но
съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването
на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока предвиден в
предходния член, тоест в случая срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е
три години. Следователно, когато законът предвижда наказание – „глоба” (както е
в настоящия случай), възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва
с изтичане на срок в размер четири години и шест месеца от извършване на
деянието. В процесния случай деянието
се твърди, че е извършено на 10.01.2005г.
и до разглеждане на делото пред настоящата инстанция е изтекъл срок по-голям от
четири години и шест месеца, което води до погасяване на възможността за продължаване
на административнонаказателното производство на основание изтекла абсолютна
давност, за която съдът следи служебно.
Давността за наказателно преследване е период от време,
определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да
осъществи наказателно преследване. Наличието на специалната норма на чл. 34 от ЗАНН, уреждаща случаите, в които административнонаказателно производство не би
следвало да се образува, а образуваното такова да се прекрати, не изключва
прилагането в общия случай на срока на абсолютната давност по чл. 81 от НК във
вр. с чл. 11 от ЗАНН. Ако се приеме обратното, би означавало, че извършителят
на административно нарушение се поставя в по-неблагоприятно положение от
извършителя на престъпление.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, а административно наказателното
производство – прекратено.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 63-05/23.02.2005г.
издадено от Петко И. Петков, на длъжност Началник на РПУ Чирпан, с което на
жалбоподателя С.А.С., ЕГН:**********, адрес: *** за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10.00 лв. на осн. чл. 182, ал. 1, т. 2,
предл. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 102, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 40.00 лв. на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство по АНД
№ 112/2019 година по описа на Районен съд - Чирпан.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК,
пред Административен съд - Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от
деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: