№ 220
гр. Стара Загора, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500062 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба на Р.Т.-*- с.Т. – клон на „М.М.И.“ ЕАД -
гр.Р., чрез юрк.Д.С., срещу определение № 261/23.11.2021 г. г., постановено
по гр.д.№ 704/2021 г. по описа на Районен съд – Р., с което е спряно
производството по делото на основание чл.229, ал.1 т.4 от ГПК до
приключване на производството по гр.д.№ 675/2021 г. по описа на Районен
съд -Р..
Частният жалбоподател излага оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното определение и претендира за неговата отмяна и връщане на
делото за продължаване на съдо-производствените действия.
В отговора си на частната жалба насрещната страна Д. ИВ. СБ. излага
доводи за правилност на обжалваното определение и претендира за
потвърждаването му.
След запознаване материалите по делото, въззивният съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е било образувано пред Районен
съд – Р. по искова молба на Д. ИВ. СБ. срещу Р.Т.-*- с.Т. – клон на „М.М.И.“
ЕАД - гр.Р., с която са били предявени иск за признаване на дисциплинарното
уволнение на ищеца за незаконно и неговата отмяна; възстановяването му на
заеманата допреди уволнението му длъжност и присъждането на обезщетение
за времето, в което е работил на по-ниско платена длъжност.
Оспореното дисциплинарно наказание „уволнение“ е било наложено на
Р.Т.-*- с.Т. – клон на „М.М.И.“ ЕАД - гр.Р. за неизпълнение на законните
нареждания на работодателя, за злоупотреба с доверието му, за увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия
и други средства и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
1
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. Нарушенията на трудовата дисциплина са обосновани с
твърдения за факти, касаещи неправомерното отчитане на имуществото на
работодателя (гориво) предоставяно на Д. ИВ. СБ. в качеството му на шофьор
на служебно МПС, и причинени от това имуществени вреди за работодателя
в размери от 1 346,16 лв. и от 1 162,50 лв.
Към момента на образуване на гр.д.№ 704/2021 г. по описа на Районен
съд-Р. в същия съд е било висящо гр.д.№ 675/2021 г., с предмет предявен от
Р.Т.-*- с.Т. – клон на „М.М.И.“ ЕАД - гр.Р. срещу Д. ИВ. СБ. иск по чл.210,
ал.3 от КТ за ангажиране на имуществената му отговорност за причинените
на работодателя имуществени вреди.
С обжалваното определение съдът е приел, че спорните факти по двете
дела са идентични, т.к. диренето на ограничената имуществена отговорност
на Д. ИВ. СБ. се базира на същите факти, послужили като основание на
работодателя да наложи дисциплинарното му наказание, чиято законност той
оспорва с предявения иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ. Приел е, че
установяването и произнасянето на съда по тези факти определя доказаността
на формата на вината и на наличието на вреда, което има значение за
определяне на тежестта на евентуално извършено дисциплинарно нарушение,
а наличието на решение по спора, образуван по-рано между същите страни по
чл.210, ал.3 от КТ предполага обвързването със сила на пресъдено нещо на
втория съд досежно наличието на вреда за работодателя, за което е била
ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца. Поради това
първоинстанционният съд е приел, че производството по гр.д.№ 675/2021 г.
се явява преюдициално по отношение на производството по гр.д.№ 704/2021
г., поради което е спряло последното дело до приключване на първото.
Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е допустима,
т.к. е подадена от процесуално - легитимирана страна, в предвидения срок за
обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество я намира за неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1 т.4 от ГПК основание за спиране
е налице, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора.
Спирането се налага заради връзката на преюдициалност между делата,
при която решението по едното дело ще е обуславящо за решаването на спора
по другото дело, тъй като ще формира сила на пресъдено нещо относно право
или правоотношение, релевантно за признаването или отричането на
спорното право, предмет на подлежащото на спиране дело.
Нормите на чл.186 от КТ и чл.203, ал.3 от КТ от своя страна
предвиждат, че дисциплинарната отговорност на работника за нарушение на
трудовата дисциплина, респ. имуществената му отговорност за причинени на
работодателя вреди, се реализират независимо от другите видове отговорност
на работника за същото деяние.
2
Тази възможност за едновременно реализиране на дисциплинарната и
на имуществената отговорност на работника не изключва съществуването на
връзка на преюдициалност между делата, образувани между работодателя и
работника относно реализиране на имуществената отговорност и оспорване
на наложеното дисциплинарно наказание.
Тази връзка на преюдициалност се обуславя от съвпадането на част от
подлежащите на доказване и в двете производства правопораждащи факти,
които следва да бъдат установени между страните по един и същ начин.
В конкретния случай в двете производства по гр.д.№ 704/2021 г. и гр.д.
№ 675/2021 г., и двете по описа на Районен съд – Р., предмет на доказване ще
бъдат обстоятелствата, касаещи причиняването на твърдените имуществени
вреди на работодателя в резултат на неправомерното отчитане на повереното
на работника имущество.
Тези обстоятелства са послужили на работодателя да ангажира
независимо една от друга както имуществената, така и дисциплинарната
отговорност на своя работник, но те са едни и същи и за двете
правоотношения.
В този смисъл по-рано образуваното дело по гр.д.№ 675/2021 г. по
описа на Районен съд – Р. се явява преюдициално по отношение на гр.д.№
704/2021 г. по описа на Районен съд – Р., т.к. е между същите страни и в
неговото производство със сила на пресъдено нещо ще се разреши въпросът
извършил ли е Д. ИВ. СБ. неправомерно отчитане на поверено му имущество
на работодателя, с което на последния да е била причинена вреда и какъв е
нейният размер.
По отношение на тези обстоятелства съдът, разглеждащ законността на
наложеното на Д. ИВ. СБ. дисциплинарно наказание ще е обвързан по реда на
чл.299, ал.1 от ГПК и в зависимост от постановеното вече решение ще следва
да извършва преценката си дали е налице извършено нарушение на трудовата
дисциплина и налице ли е съответствие между тежестта на нарушението и
вида на наложеното наказание. (в посдобен смисъл опр.№ 75/01.02.2019 г. по
гр.д.№ 798/2018 г. на ІІІ – то г.о. на ВКС/
По изложените съображения въззивният съд намира, че частната жалба
е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.278 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261/23.11.2021 г., постановено по
гр.д.№ 704/2021 г. по описа на Районен съд – Р..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4