№ 434
гр. Добрич, 07.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20243230100436 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 389 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. П. Б. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес ***, с която за съвместно разглеждане в едно производство са предявени искове
срещу:
1.ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ, представлявана от Кмета Й.Й., с адрес ***, ЕИК: *** за
установяване недължимост на сумите, предмет на принудително събиране по изп.дело №
20249010400019 по описа на ЧСИ Д.И., рег.№ 901 на КЧСИ, описани в Акт за установяване
на задължение по чл.107, ал.З от ДОПК с N° 41923-1/25.03.2022г.
2.ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на
финансите А.В., с адрес на Министерство на финансите *** ЕИК-***, за установяване
недължимост на сумите, предмет на принудително събиране по изп.дело № 20249010400019
по описа на ЧСИ Д.И., рег.№ 901 на КЧСИ, представляващи присъединени публични
вземания, дължими към 13.02.2024г. на взискателя ТД на НАП Варна съгласно
Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх.№
080372400222029/18.01.2024г. на ТД на НАП Варна.
Твърдения в исковата молба: На 01.02.2024г. А. П. Б. получил Покана за
доброволно Изпълнение, от която узнал, че по молба на Община град Добрич срещу него е
образувано изп.дело № 20249010400019 по описа на ЧСИ Д.И., рег.№ 901 на КЧСИ, за
събиране на вземания, описани в представен с молбата Акт за установяване на задължение
по чл.107, ал.З от ДОПК с N° 41923-1/25.03.2022г. С поканата е даден 14-дневен срок на
плащане на задълженията по акта, посочени като главници в размер на 150,33 лв. и 809,60
лв. и неолихвяеми вземания (лихви) в размер на 595,47 лв. без да е уточнено за кои периоди
се отнасят събираните суми. Поканата е отправена и за плащане на сумата 1337,05 лв.
присъединени публични вземания, дължими към 13.02.2024г. на взискателя ТД на НАП
Варна, такси за съдебно изпълнение в размер на 578,85 лв. и лихви върху главниците за
периода от 05.01.2024г. до 13.02.2024г. За присъединените публични вземания по делото е
представено Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с
изх.№ 080372400222029/18.01.2024г. на ТД на НАП Варна.
На основание чл.439 от ГПК ищецът предявява отрицателен установителен иск, за да
оспори предприетото срещу него изпълнение по цитираното дело за част от задълженията в
акта по чл.107, ал.З ДОПК и за всички задължения в удостоверението по чл.191, ал.4 ДОПК,
като твърди, че вземанията са погасени по давност. Развива правни доводи за изискуемостта
на събираните главни и акцесорни вземания и периода предвиден по силата на закона за
погасяването им по давност, като коментира законовите срок по чл.171 ал.1,2 и 3 от ДОПК.
Конкретно се твърди погасяване по давност на следните задължения:
I.ОТНОСНО ПУБЛИЧНИТЕ ОБЩИНСКИ ВЗЕМАНИЯ:
1.Погасени поради изтекла давност от 10 години са следните общински вземания:
-ДНИ за 2012г. в размер на 19,56лв.
-ДНИ за 2013г. в размер на 19,42лв.
Общо ДНИ в размер на 38,98 лв.
1
-Лихва ДНИ за 2012г. в размер на 19,00 лв.
-Лихва ДНИ за 2013г. в размер на 16,89 лв.
Общо лихва ДНИ в размер на 35,89 лв.
-ТБО за 2012г. 8 размер на 60,18 лв.
-ТБО за 2013г. в размер на 104,57 лв.
Общо ТБО в размер на 164,75 лв.
-Лихва ТБО за 2012г. в размер на 58,46 лв.
-Лихва ТБО за 2013г. в размер на 90,92 лв.
Общо лихва ТБО в размер на 149,38 лв.
Излагат се доводи, че давностните срокове за вземанията за 2012г. и 2013г. са
започнали да текат съответно от 01.01.2013г. и 01.01.2014г., и са изтекли на 01.01.2023г. и
01.01.2024г. Съгласно чл.173, ал.2 от ДОПК вземанията подлежат на служебно отписване с
изтичане на срока по чл.171, ал.2 от ДОПК.
2.Погасени поради изтекла давност от 5 години са следните общински вземания:
-ДНИ за 2014г. в размер на 19,28лв.
-ДНИ за 2015г. в размер на 19,14 лв.
-ДНИ за 2016г. в размер на 19,00лв.
Общо ДНИ в размер на 57,42 лв.
-Лихва ДНИ за 2014г. в размер на 14,81 лв.
-Лихва ДНИ за 2015г. в размер на 12,75 лв.
-Лихва ДНИ за 2016г. в размер на 10,73 лв.
Общо лихва ДНИ в размер на 38,29 лв.
-ТБО за 2014г. в размер на 103,82 лв.
-ТБО за 2015г. в размер на 103,07 лв.
-ТБО за 2016г. в размер на 102,32 лв.
Общо ТБО в размер на 309,21 лв.
-Лихва ТБО за 2014г. в размер на 79,74 лв.
-Лихва ТБО за 2015г. в размер на 68,65 лв.
-Лихва ТБО за 2016г. в размер на 57,77 лв.
Общо лихва ТБО в размер на 206,16 лв.
Излагат се доводи, че давностните срокове за вземанията за 2014г., 2015г и 2016г. са
започнали да текат съответно от 01.01.2015г., 01.01.2016г., 01.01.2017Г. и са изтекли на
01.01.2020г., 01.01.2021г., 01.01.2022г.
II.ОТНОСНО ПУБЛИЧНИТЕ ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ:
1. Погасени поради изтекла давност от 5 години са следните държавни вземания:
-ЗОВ за месеците в периода от 01.12.2014г. до 31.06.2018г. (43 месеци) в общ размер на
762,96 лв.
-Лихва ЗОВ за месеците в периода от 01.12.2014Г. до 31.06.2018г. (43 месеци) в общ размер
на 574,09 лв.
Сочи се, че давностните срокове за всички вземания за месеците на 2014г., 2015г.,
2016г., 2017г., 2018г. са започнали да текат съответно от 01.01.2015г., 01.01.2016г.,
01.01.2017г., 01.01.2018г„ 01.01.2019г. и са изтекли на 01.01.2020г., 01.01.2021г„
01.01.2022г., 01.01.2023г., 01.01.2014г.
По отношение иска срещу Община Добрич: Съдът е сезиран с искове за установяване
на недължимост поради погасяване по давност на вземанията за данък недв.имоти за
2012г.,2013г., 2014,2015 и 2016г. като главници и лихви за забава, както и за ТБО за
2012г.,2013г.,2014,2015, 2016г. за главници и лихви за забава,за които е издаден цитирания
Акт за установяване на задължения. Процесните вземания безспорно представляват
публични общински вземания по чл.162,ал.2,т.1,т.3 и т.9 от ДОПК, установени с издаден на
основание чл.107,ал.3 от ДОПК на община Добрич.По делото е представен този акт без
отбелязване за влизането му в сила, но доколкото последния е представен по
изпълнителното дело същият представлява изпълнително основание по смисъла на чл.209,
ал.2,т.3 от ДОПК.
Публичните вземания се събират съгласно чл.163,ал.1 от ДОПК по реда на ДОПК,но
само ако в закон не е предвидено друго.В чл.4,ал.2,вр.чл.9б от ЗМДТ изрично е предвидено
друго – принудителното събиране на данъците и на таксите по този закон да се извършва от
публичен изпълнител по реда на ДОПК или от съдебен изпълнител по реда на ГПК.
В случая ответната община е избрала принудителното събиране на процесните
публични вземания да се извърши от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК,при което
защитата на длъжника по исков ред срещу принудителното изпълнение следва да бъде
реализирана по реда на чл.439 от ГПК.Съгласно чл.439,ал.2 от ГПК обаче претенцията на
2
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Или чрез иска по чл.439,ал.1 от ГПК длъжникът оспорва
изпълнението с твърдения, че правото на принудително изпълнение е възникнало, но новите
обстоятелства (настъпили след изпълнителното основание) са го погасили. Това правило се
отнася както за случаите, в които вземането по изпълнителното основание е установено със
сила на пресъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене в исковото
производство,така и за случаите на вземане, установено в друго производство,за събирането
на което е приложим редът по ГПК.
Доколкото в настоящия случай ищецът се позовавал на изтекла абсолютна и
относителна петгодишна погасителна давност по отношение на част от вземанията преди
датата на постановяване на акта за установяване на задълженията, настоящия състав счита
така предявения иск по чл.439 от ГПК за недопустим на осн.чл.439,ал.2 от ГПК. В случая от
исковата молба е видно,че за вземанията предмет на принудително изпълнение е налице
изпълнително основание по смисъла на чл.209,ал.2,т.3 от ДОПК от дата 25.03.2022г., а
влизането му в сила е станало дори в по-късен момент.
Съгласно чл.439,ал.2 от ГПК обаче претенцията на длъжника може да се основава само
на факти,настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,по което е
издадено изпълнителното основание.
Предявеният иск за несъществуване на вземането се основава на
правопогасяващо възражение за погасяване на правото на изпълнение върху оспорените
вземания по давност.Това възражение обаче е преклудирано, доколкото ищецът се позовава
на давност,текла в период преди влизане в сила на изпълнявания АУЗД.Последният от своя
страна е подлежал на обжалване по реда на чл.152 и следващите от ДОПК и ищецът е
разполагал с възможността да предяви възражението си за изтекла давност в производството
по обжалване на акта,включително и пред административния съд.
Искът, предявен от А. П. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, срещу Община
град Добрич следва да бъде прекратен като недопустим.
По отношение на иска срещу Държавата: Член 163, ал. 4 ДОПК и чл. 2, ал. 2 и ал. 3
ЗСЧИ употребяват идентичен израз, за да означат действието (разпореждането, искането), с
което публичните вземания се предоставят в правомощията за събиране на съдебните
изпълнители – съответно: „възложени“, „възлага“, „възложат“. Граматическото тълкуване на
разпоредбите налага да се приеме, че възлагането е свързано винаги с активно действие на
възложителя (компетентен публичен орган, действащ при условия на оперативна
самостоятелност), с което той натоварва със задължение съдебен изпълнител да събере
принудително определени публични вземания. Възлагането е в писмена форма. За разлика
от възлагането, при присъединяването активно поведение от страна на публичния кредитор
не е нужно. По силата на чл. 191, ал. 3 ДОПК и чл. 458 ГПК държавата (и общината) се
смятат винаги за присъединени взискатели по силата на закона. Съобщението за размера на
публичните вземания не може да се приравнява на действие по възлагане за принудително
събиране. То е процесуална предпоставка за присъединяване на държавата като взискател по
право в образуваното производство по индивидуално принудително изпълнение за
публичните й вземания срещу длъжника.
При възлагане за събиране на публични държавни и общински вземания на съдебни
изпълнители редът за събирането им ще е този по ГПК. Материалноправната защита на
длъжника според съдебната практика също ще се осъществява по реда на ГПК пред
гражданския съд, тъй като ВКС и ВАС трайно приемат, че видът на изпълнителния процес
(ГПК или ДОПК) определя и вида на защитата на длъжника.
При присъединяване на държавата или общината като взискатели за събиране на
публичните им вземания редът за събиране отново ще е по ГПК, но материалноправната
защита на длъжника ще следва да се осъществява по реда на ДОПК, тъй като съдебният
изпълнител в случая действа като публичен. Съдебният контрол ще се осъществява от
административните съдилища по реда на ДОПК. Това разрешение е и по-благоприятно за
длъжника, тъй като той може да възрази за погасяване по давност на публичните вземания
директно пред органа по изпълнението и да иска прекратяване на производството, каквато
възможност по реда на ГПК не съществува /в този смисъл Определение № 6363 от
10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4825/2013 г., I о/.
В случая такъв избор не е направен, поради което следва да се приеме, че не е налице
правен интерес от защита, или защитата на длъжника, претендиращ недължимост на
публичните държавни вземания, следва да се осъществи по ред, съобразен с публичния
характер на вземането по ДОПК. В случая не е налице изпълнителен титул, който да спира
3
протичане на давността, поради което задълженото лице може да направи своите
възражения за погасяването им по давност директно пред органа по изпълнението.Горните
правни доводи обосновават липса на правен интерес по отношение на иска и неговото
прекратяване.
При изложените доводи съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от А. П. Б. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес ***, срещу ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ, представлявана от Кмета Й.Й., с
адрес ***, ЕИК: ***, иск за установяване недължимост на сумите, предмет на принудително
събиране по изп.дело № 20249010400019 по описа на ЧСИ Д.И., рег.№ 901 на КЧСИ,
описани в Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.З от ДОПК с N° 41923-
1/25.03.2022г., поради погасяване по давност на вземанията за данък недв.имоти за
2012г.,2013г., 2014,2015 и 2016г. като главници и лихви за забава, както и за ТБО за
2012г.,2013г.,2014,2015, 2016г. за главници и лихви за забава.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от А. П. Б. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес ***, срещу ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от
Министъра на финансите А.В., с адрес на Министерство на финансите *** ЕИК-***, за
установяване недължимост на сумите, предмет на принудително събиране по изп.дело №
20249010400019 по описа на ЧСИ Д.И., рег.№ 901 на КЧСИ, представляващи присъединени
публични вземания, дължими към 13.02.2024г. на взискателя ТД на НАП Варна съгласно
Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх.№
080372400222029/18.01.2024г. на ТД на НАП Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ОС Добрич в
едноседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4