ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1842
гр. Бургас, 05.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501032 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
Постъпила е частна жалба от М. Й. А., К. Ъ. Б. и С. Л. Б., представлявани от адв.
Маргарита Събева против Определение № 2605 от 13.05.2022 г. по гр.д. №8294/2021 по
описа на БРС, с което съдът е прекратил производството по предявените от
жалбоподателите искове по чл.40, ал.1 от ЗУЕС против Етажна собственост на сграда „Б“ в
режим на етажна собственост с идентификатор 67800.8.36.2, с административен адрес гр.
Созопол, местност „Буджака“, ул. Южна, № 26, с управител „ГАРДЕНИЯ-2016“ ООД, ЕИК
– *********, за отмяна като незаконосъобразни на всички решения, взети на Общо събрание
на Етажна собственост на сграда „Б“ в режим на етажна собственост с идентификатор
67800.8.36.2 с административен адрес гр. Созопол, местност „Буджака“, ул. Южна, № 26,
проведено на 01.11.2019 г., поради недопустимост на исковете. С обжалваното определение
ищците са осъдени и на разноски по делото.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на оспорения
съдебен акт, като наред с общите за всички жалбоподатели възражения, се излагат и
самостоятелни такива досежно началния момент, от който е започнал да тече срока по чл.
40, ал. 2 от ЗУЕС поотделно за всеки един от ищците.
Жалбоподателите твърдят, че поради допуснати нарушения на предвидения в закона
специален ред, по който същите следвало да бъдат уведомени за проведеното ОС, началният
срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за тях започнал да тече от действителното узнаване на
съдържанието на взетите от ОС решения, а не от момента на поставяне на съобщението за
изготвен протокол. В тази насока са и първата група оплаквания, съдържащи се в частната
1
жалба. Твърди се най – напред, че Управителят на Етажната собственост бил надлежно
уведомен за техните електронни адреси, поради което и на основание чл. 13, ал. 7 ЗУЕС, той
бил длъжен да ги уведоми за свикването и провеждането на ОС от 01.11.2019 г., както и за
изготвения протокол, именно чрез изпращане на съобщения до техните имейли. Твърдят, че
за целта били изпратили съобщения както до електронната поща на комплекса „Гардения
град Созопол“, обявен на сайта на комплекса, която се обслужвала от дружеството, избрано
за управител на ЕС - „Гардения 2016“ ООД, така и до имейла на адв. Пушева, която била
ангажирана с организирането на предходното общо събрание от 2017 г. Считат, че макар и
по електронен път, тези съобщения удовлетворяват изискването на закона за обикновена
писмена форма. Сочат, че на Управителя на „Гардения 2016“ ООД било добре известно, че
останалите собственици в сградата, освен представляваното от него дружество, са чужденци,
но въпреки това той бил процедирал тенденциозно и недобросъвестно, свиквайки общото
събрание през зимния сезон и в тяхно отсъствие.
На следващо място се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения при
обявяването на протокола от проведеното общо събрание, а именно същият не бил подписан
от управителя на ЕС и от един собственик. След като се запознали с протокола, представен
от ответника към отговора на исковата молба, ищците оспорили същия досежно неговата
автентичност, но първоинстанционният съд неправилно заключил, че оспорването било
заявено несвоевременно. Върху протокола, който ответника имало и привнесена бележка
„собственик“ под единия подпис, но не ставало ясно кой бил този собственик. Поради
допуснатите нарушения както при свикването на ОС, така и при оповестяването на взетите
решения, жалбоподателите считат, че спрямо тях, срока за тяхното оспорване не е започнал
да тече от поставяне на съобщението по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, а от момента на реалното
запознаване със съдържанието на протокола от ОС.
Втората група оплаквания касаят изводите на районния съд относно началния
момент, от който всеки един от ищците е узнал за взетите решения. По отношение на
ищцата С.Б. се твърди, че същата е узнала за оспорените решения на 28.10.2021 г. от другата
ищца М.А.. Оспорват се изводите на БРС, според които ищцата Б. узнала за решенията по -
рано по повод проведено спрямо нея производство по издаване на европейска заповед за
плащане. Сочи се, че това производство се е развило едностранно, като нямало данни С.Б. да
е получила заповедта за плащане. Излагат се твърдения, че същата била напуснала адреса,
до който били изпратени съдебните книжа седем години по – рано. На същата не била
връчена и поканата за доброволно изпълнение по образуваното срещу нея изпълнително
дело за събиране на дължимите към ЕС суми. По тези съображения, жалбоподателката
намира, че по – ранното й узнаване на решенията на ОС на ЕС не било доказано, а този
момент не се и презюмирал.
На следващо място, що се отнася до ищцата М.А. също се излагат твърдения, че била
узнала за оспорените решения едва на 28.10.2021 г., когато й били връчени съдебни книжа
по гр.д. № 5846/2021 г. на БРС. Макар на същата да й е била връчена покана за доброволно
изпълнение относно дължими към ЕС суми, към тази покана не бил приложен протокола от
2
проведеното ОС, поради което това не можело да се приеме за надлежно уведомяване и за
момент, от който започвал да тече срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
На последно място се твърди, че спрямо ищеца К.Б. срока за предявяване на иска по
чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, също не бил започнал да тече, считано от момента на връчване на
издадената срещу него европейска заповед за плащане, тъй като към същата не бил
приложен самият протокол от проведеното ОС.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на постановеното от БРС
прекратително определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действие. Претендират се разноски.
Препис от частната жалба е връчен на ответната Етажна собственост, представлявана
в производството от упълномощения представител адв. Пламена Гьорчева. В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор, с който частната жалба се оспорва като
неоснователна и се прави искане за нейното отхвърляне.
В отговора се излагат подробни съображения по всяко едно от оплакванията,
съдържащи се в жалбата. Твърди се, че липсва надлежно уведомяване от страна на ищците
до Управителя на ЕС по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС и се прави анализ на събраните в тази
връзка доказателства по делото – разпита на свидетелите П. и С.. Лицата, до които били
адресирани сочените от ищците съобщения, не били легитимирани да получават от името на
ЕС подобни известия. Предвид липсата на предпоставките по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС,
Управителят на ЕС правилно процедирал както при свикването на ОС, така и впоследствие
при оповестяване на съобщението за изготвен протокол. Поради това срокът за оспорване на
решенията започнал да тече от момента на поставянето на съобщението по чл. 16, ал. 7 от
ЗУЕС.
На следващо място, ответната страна излага подробни съображения и по
оплакванията досежно момента на узнаване от всеки един от ищците за взетите решения.
Акцентира се на обстоятелството, че в самата европейска заповед за плащане се съдържала
информация за взетите решения на ЕС – посочен бил протокола, в те били инкорпорирани,
както и дължимите суми. Освен това, копие от самия протокол, с преведено съдържание от
български на английски език бил приложен към заповедите за плащане. Ищецът К.Б. и
съпругата му не само били получили препис от книжата, но дори се възползвали от правото
си да подадат възражение. Що се отнася до ищцата С.Б., ответната ЕС отново настоява, че
същата е узнала за взетите решения в много по – ранен момент. На същата била надлежно
връчена издадената европейска заповед за плащане и поради липсата на възражение, съдът
издал декларация за изпълняемост и изпълнителен лист, въз основа на които било
образувано изпълнително дело. По това дело били направени неколкократни посещения на
адреса в комплекса, където тя живеела към този момент, и освен това била адресно
регистратирана. Но поради констатацията на съдебния изпълнител, че лицето не може да
бъде открито, и че по данни на съседи г-жа Б. живеела вътре, но не отваряла, било поставено
уведомление по чл. 47, ал. 5 от ГПК. По отношение на третата ищца М.А. също се сочи, че
била разбрала за първи път за проведеното събрание още на 04.11.2020 г., когато лично й
3
била връчена покана за доброволно изпълнение за дължимите суми. Предвид изложените
оспорвания, ответната страна намира, че правилно съдът е прекратил производството поради
недопустимост на исковете и моли за неговото потвърждаване.
Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в съответния законоустановен срок и от легитимирани лица, имащи
право на жалба.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Й. А., К. Ъ.
Б. и С. Л. Б., против Етажна собственост на сграда „Б“ в режим на етажна собственост с
идентификатор 67800.8.36.2, с административен адрес гр. Созопол, местност „Буджака“, ул.
Южна, № 26, с управител „ГАРДЕНИЯ-2016“ ООД, ЕИК – *********, с която на основание
чл.40, ал.1 от ЗУЕС се иска отмяна на всички решения на ЕС, приети на Общо събрание на
01.11.2019 г.
В исковата молба са изложени оплаквания за неспазване на изискванията на ЗУЕС по
свикване на ОС, което довело незаконосъобразност на взетите решения. Изложени са и
нарушение във връзка с обявяването на съобщението за изготвен протокол от проведеното
ОС. С проектодоклада по делото /Определение от 20.01.2022 г./, съдът е приел, че е сезиран
с иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, с предмет отмяна на решенията, взети на
общото събрание на етажните собственици, проведено на 01.11.2019 г., поради тяхната
незаконосъобразност. В същото определение, съдът е приел, че за да се произнесе по
допустимостта на иска, следва да бъде предоставена възможност на страните да ангажират
доказателства с оглед установяване на изложените от тях твърдения в исковата молба,
респективно в отговора по чл. 131 от ГПК. Съдът е разпределил доказателствената тежест
както по допустимостта на производството, така и по съществото на спора. С оглед
приложимата в случая норма на чл. 13, ал. 2 от ГПК, съдът е указал на ищците, предвид
твърдението им, че живеят в чужбина, че е тяхна доказателствената тежест да установят, че
писмено са уведомили управителя на ЕС, че не ползват обектите си в ЕС и ще отсъстват
повече от един месец, и че са посочили електронна поща и адрес в страната, на които да им
бъдат изпращани покани за свикване на общото събрание, както и телефонен номер. В
тежест на ответната ЕС е възложено доказването на обстоятелството, че ищците са получили
препис от протокола от ОС, проведено на 01.11.2019 г. преди повече от 30 дни преди
депозиране на исковата молба в съда -25.11.2021 г., както и че към връчените им европейски
заповеди за плащане е бил приложен препис от протокола от ОС, или че информация за
взетите решения на ОС се е съдържала в други документи, които са им били връчени по –
рано.
В проведените по делото две съдебни заседания, страните, съобразно възложената им
доказателствена тежест, са ангажирали множество писмени доказателства, както и гласни
такива, чрез разпита на свидетелите П. и С..
Първоинстанционният съд след като е обсъдил становищата на страните и събраните
4
по делото доказателства е постановил обжалваното определение, с което е прекратил
производството по делото, като е приел на първо място, че ищците К.Б. и С.Б. са узнали за
протокола от проведеното ОС на ЕС от момента, в който им били връчени издадените срещу
тях европейски заповеди за плащане. Предвид това, БРС е приел, че за тях срокът за
предявяване на иска по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е изтекъл много преди предявяване на исковата
молба. На второ място, съдът е приел, по отношение и на тримата ищци, че срокът за
оспорване на решенията е започнал да тече още от датата 07.11.2019 г, на която дата
съобщението за изготвения протокол от проведеното ОС било надлежно оповестено, при
спазване на изискванията на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
Пред въззивната инстанция първият спорен въпрос, който се поставя е относно това
дали в случая е налице редовно уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, отправено от ищците
до Управителя на ЕС, респективно възникнало ли е за същия задължение да ги уведомява по
електронен път за свикването на ОС, както и за взетите решения. На следващо място,
втората група спорни въпроси са относно началния момент, от който е започнал да тече за
ищците срокът за оспорване на решенията на ОС – дали това е датата на поставяне на
съобщение за изготвен протокол по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС или е считано от момента,
от който всеки един от тях е узнал за съдържанието на взетите решения.
По въпросът относно приложението на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, районният съд е приел,
че ищците не са изпратили надлежни, по смисъла на цитираната разпоредба, уведомления до
Управителя на ЕС, с които да го информират относно отсъствието си от техните обекти в ЕС
за повече от един месец и относно техните електронни адреси, на които да им бъдат
изпращи поканите за свикване на ОС. След запознаване с доказателствата по делото,
настоящият състав намира за обосновани изложените от районния съд изводи по този
въпрос.
В действителност, както и районният съд е приел, от представените по делото
доказателства не може да бъде обоснован извод, че ицщите са изпратили редовни
уведомления до надлежния по закон адресат, а именно лицето Г. Я., действал като
управител на ЕС в периода от 2017 г. до датата на провеждане на оспореното общо
събрание. Изпратеното от С.Б. съобщение до адв. Пушева, на което се позовават
жалбоподателите, не може да се приеме за такова, удовлетворяващо изискванията на чл. 13,
ал. 2 от ЗУЕС. От събраните по делото доказателства се установява, че адв. Пушева не е
разполагала с представителна власт да получава надлежно от името на ЕС подобни
съобщения. На свой ред, видно от отговора, който адв. Пушева е изпратила на С.Б. по повод
осъществената комуникация във връзка с предходното общо събрание от 2017 г., същата е
уведомила ищцата Б., че с „новоизбрания управител на етажната собственост – Г. Я. може
да се свързвате на адреса на етажната собственост, а именно – град Созопол, местност
„Буджака“, ул. „Южна“ № 26. Ищците не представят доказателства да са изпратили писмени
уведомления до така посочения адрес, с което сами са допринесли за поставянето им в
неблагоприятна за тях ситуация, свързана с приложението на презумпцията по чл. 13, ал. 2
от ЗУЕС, а именно да се считат за редовно уведомени за свикването на ОС от момента на
5
поставяне на съобщение по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС във входа на сградата. Ето защо, не може
да се приеме за основателно оплакването, изложено в частната жалба, че тримата ищци били
положили „необходимите“ усилия да уведомят управителя на етажната собственост за
желанието си да получават адресираните до тях уведомления и покани на електронните им
адреси. С оглед на това, всички твърдения за изпратени уведомления до трети лица,
различни от Управителя на ЕС не могат да обосноват извод, че за последния е възникнало
задължение да уведоми ищците за свикването на ОС чрез изпращане на покани до
електронните им адреси.
По тези съображения, ирелевантно се явява и твърдението, че управителят на ЕС
знаел за това, че ищците са чужденци, които посещават обектите си в ЕС само през летния
сезон. Това е така, тъй като законът не придава правна стойност на знанието на тези
обстоятелства в конкретния случай.
В допълнение, що се отнася до ищците К.Б. и М.А., същите дори не твърдят да са
изпращали лично, от свое име уведомления по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС до управителя на ЕС. В
жалбата се твърди, че ищцата С.Б. е изпратила електронните съобщения, действайки освен
лично за себе си, но също така и от името на другите двама ищци. От представените пред
БРС два броя електронни съобщения от 28.12.2017г., с напълно идентично съдържание,
единият адресиран до адв. Пушева, а втория до електронен адрес: ****@****************.***,
е видно, че в същите фигурира текст със съдържание „правя представителство на баща ми К.
и М.“. Но в тези две писма единствено е заявено желание тези лица да бъдат информирани
по имейл, без да е посочено кой е този имейл и дали същия представлява надлежно средство
за уведомяване на всички представлявани лица. Тук, само за допълнителна прецизност,
следва да бъде споменато че съгласно правилата за представителството, когато
упълномощаването е за извършване на правни действия, за които законът изисква особена
форма /както е в случая с писмената форма на уведомлението по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС/, то
следва да бъде направено в същата форма. Но независимо от това, и дори да се приеме, че
ищцата Б. е била упълномощена да представлява останалите двама ищци, самото
съдържание на уведомлението не изпълва изискванията на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като
същото не съдържа ясно указание относно електронния адрес, който може да служи за
надлежно уведомяване на самата нея и на представляваните от нея лица.
Предвид всичко изложено, и доколкото по делото не се доказва ищците да са
уведомили писмено по надлежен ред и начин управителя на ЕС за електронна поща или
адрес в страната, на която да им бъдат изпращани покани за свикване на ОС, респективно
протоколи от проведените ОС и доколкото в случая са спазени изискванията на чл. 16, ал.
7 от ЗУЕС, то приложение следва да намери фикцията на чл. 16, ал. 7, изр. 4 от ЗУЕС.
Поради това, следва да се приеме, че и за тримата ищци 30-дневния срок за оспорване на
решенията по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС тече от датата, на която е било поставено съобщението за
изготвения протокол от проведеното на 01.11.2019г общо събрание, а именно от
07.11.2019г., като същият е изтекъл на 07.12.2019г. В случая, исковата молба е депозирана в
съда на 25.11.2021г., т.е. след изтичането на този срок, което обосновава извод за
6
недопустимост на предявените искове.
На следващо място относно оплакванията за нередовно проведена процедура по
обявяване на изготвения протокол, поради неизпълнение на изискването, предвидено в чл.
16, ал. 7 от ЗУЕС, същото да бъде удостоверено с подписите на управителя на ЕС и на един
собственик, районният съд е изложил мотиви, че това оспорване е преклудирано. Същите
напълно се споделят от настоящата инстанция и няма основание за тяхната промяна.
Видно от приложенията към исковата молба, ищците са разполагали с оспорения
документ /съобщение от 07.11.2019 г. за изготвяне на протокол/, още преди завеждане на
делото. Независимо от представянето на този протокол като доказателство към исковата
молба, в същата не е направено оспорване досежно автентичността на документа, нито
относно това дали при изготвянето му са спазени материалните изисквания на закона.
Поради което, правилно районният съд е приел, че заявеното от ищеца оспорване на този
документ, на по – късен етап, хода на производството е преклудирано. Заявеното за първи
път с частната жалба оспорване на подписа, положен за свидетел също не следва да бъде
обсъждано. Видно от становището на ищците от 08.03.2022 г., както и от заявеното
оспорване в хода на първото по делото заседание пред БРС, обсъжданият документ е бил
оспорен само досежно подписа, положен за управител. Едва пред настоящата инстанция, за
първи път се прави възражение за неспазване на изискването по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС,
съгласно което протокола за обявяване на протокол от проведено ОС трябва да бъде
подписан и от един собственик. Ето защо, поради настъпила преклузия за заявяване на това
оспорване, същото не подлежи на разглеждане.
Втората група оплаквания, изложени в частната жалба касаят изводите на районния
съд за момента, в който ищците действително са узнали за взетите решения на проведеното
на 01.11.2019 г. общо събрание на ЕС. Макар, че разглеждането им не би променило
изводът, до който и въззивният съд достигна за недопустимост на исковете, поради
прилагане последиците на фикцията, уредена в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, същите следва да бъдат
обсъдени доколкото са предмет на жалбата.
На първо място що се отнася до ищеца К.Б., страните не спорят, че на същият лично е
била връчена издадената срещу него европейска заповед за плащане на сумите, дължими на
ЕС на основание оспорените решения. От доказателствата по делото се установява, че след
връчването на заповедта за плащане, г-н Б. лично е възразил, което се е осъществило още на
дата 09.11.2020 г. В частната жалба се възразява, че по делото липсвали доказателства, от
които да се установява, че към европейската заповед за плащане бил приложен протокола от
проведеното ОС. Същото е неоснователно и се опровергава от приложения като
доказателство препис от ч.гр.д. № 1068/2020 на Окръжен съд Бургас. В изпълнение на
дадените от този съд указания за отстраняване на нередовности по заявлението за издаване
на европейска заповед за плащане, Етажната собственост е представила копие от протокола
от ОС, преведен на английски език, за връчването му на ответниците като приложение към
заповедта. Освен това в самата заповед, в раздел 11 „допълнителни изявления и
допълнителна информация се съдържа информация за протокола от 01.11.2019г. и за взетите
7
решения, въз основа, на които се претендира заплащане на търсените суми.
Що се отнася до ищцата С.Б., по отношение на която също е била издадена
европейска заповед за плащане, в жалбата се твърди, че същата не й е била връчена. Това
било така тъй като г-жа Б. не пребивавала на адреса, на който е осъществено връчването
повече от седем години. В изпълнение на разпределената доказателствена тежест, ответника
по делото е изискал и по делото е приет като доказателство препис от ч.гр.д. № 1069/2020 г.
по описа на БОС. От преписката по това дело е видно, че препис от издадената заповед за
плащане, ведно с приложенията към нея, вкл. протокола от проведеното ОС с превод на
английски език е бил надлежно връчен на ответницата. Върху разписката за връчване,
намираща се на лист 257 от делото е посочен начина на връчване, а именно чрез пощенска
кутия на името на ответницата, като е отразено, че това е валидно връчване съгласно чл. 6.3
(1) (с) от Гражданския процесуален кодекс на Англия и Уелс. Следва да се приеме, че
извършеното удостоверяване на връчването, извършено от приемащия орган по Регламент
№1393/2007 обвързва издаващия заповедта съд и го задължава да приеме за осъществили се
фактите, предмет на удостоверяването. С оглед на което, Бургаският окръжен съд е приел,
че са налице и предпоставките за издаване на декларация за изпълняемост на издадената
заповед за плащане, съответно и изпълнителен лист. Въззивният съд не споделя
аргументите, изложени в частната жалба, според които доказателствата за връчване на
европейската заповед за плащане не давали основание да се презюмира, че С.Б.
действително е узнала за взетите от ОС решения. Именно в това се състои ефекта на
предвидената фикция за осъществено редовно връчване, щом същото е извършено съобразно
приложимите към връчването процесуални изисквания. Обстоятелството дали в този период
от време ответницата е живяла на друг адрес е без значение, тъй като в случая връчването е
осъществено чрез друг предвиден от закона способ, удостоверен надлежно от приемащия
орган по смисъла на Регламент №1393/2007 и годни доказателства, които да опровергаят
извършеното удостоверяване не са били ангажирани.
Неоснователни са оплакванията и относно установения по делото момент на узнаване
за решенията от страна на третата ищца М.А.. Безспорно е, че същата е получила лично
покана за доброволно изпълнение относно дължимите суми към ЕС. Макар към поканата да
не е бил приложен протокола от проведеното ОС, от момента на връчването й, ищцата е
узнала за факта, че такъв протокол съществува и е изготвен и е можела да поиска копие от
същия. Така в Определение № 451 от 17.07.2015 г. по гр. д. № 2536 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. Отделение:“ Щом оповестяването на протокола е било ненадлежно,
независимо от причините за това, се приема, че срокът за обжалване започва да тече от
момента на действителното узнаване, че такъв е изготвен, тъй като от този момент всеки
заинтересован собственик може да поиска копие от него.“ В цитираната в това решение
предходна практика - Определение № 462 от 24.09.2012 г. по ч.пр. д. № 373/2012 г. на
Върховен касационен съд, постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, се говори за „действителната
дата на узнаване на факта на изготвянето на протокола“, като релевантна дата за определяне
на началния момент на срока за оспорване на решенията.
8
Поради изложените по- горе мотиви, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по делото, право на разноски има ответната страна, но същата не е
претендирала заплащането на такива.
Съгласно чл. 280,ал.3 т.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по
въззивни дела, постановени по искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната
собственост. По аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК на касационно обжалване не подлежат и
определенията, по дела, попадащи сред изброените в чл. 280, ал. 3 ГПК, каквото е и
настоящото производство по ЗУЕС. / В този смисъл Определение № 70 от 13.02.2020 г. по
гр.д.№ 2992/2019 г. на ВКС, 2-ро гр. отделение; Определение № 154 от 30.09.2019 г. по
ч.гр.д.№ 3004/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение/.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2605 от 13.05.2022 г. по гр.д. №8294/2021 по описа
на БРС, с което съдът е прекратил производството поради недопустимост на предявените от
М. Й. А., К. Ъ. Б. и С. Л. Б., искове по чл.40, ал.1 от ЗУЕС против Етажна собственост на
сграда „Б“ в режим на етажна собственост с идентификатор 67800.8.36.2, с административен
адрес гр. Созопол, местност „Буджака“, ул. Южна, № 26, с управител „ГАРДЕНИЯ-2016“
ООД, ЕИК – *********, за отмяна като незаконосъобразни на всички решения, взети на
Общо събрание на Етажна собственост на сграда „Б“ в режим на етажна собственост с
идентификатор 67800.8.36.2 с административен адрес гр. Созопол, местност „Буджака“, ул.
Южна, № 26, проведено на 01.11.2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9