№ 14105
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. П.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110141597 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. Б. П. срещу Д. М. М. и З. Г.
К. – М.а.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ ателие за
бръснаро-фризьорски услуги с площ от 21,45кв.м., нанесен като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по КККР, находящ се в /населено място/, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***. Посочва, че по силата на нот. акт от 30.11.1956г.
баща му – Б. С. П. закупил право на собственост върху 1/3 идеална част от празно
урегулирано място /понастоящем УПИ/ с площ от 866 кв. м., за което имало неуредени
сметки по регулация за 14 кв. м., с уреждането на които мястото станало 880 кв. м.,
находящо се в землището на Дървеница, местността „Герено“, съставляващо парцел №
XIV от кв. 14 по плана на гр. София. Имотът бил придобит в съсобственост между
купувачите Г. Ш., Б. П., Д. П. и М. П., като с нот. акт за поправка на горния нот. акт от
1958г. било уточнено, че квотите са 1/3 ид. ч. за Г. Ш., 1/3 ид. ч. за Б. П. и общо 1/3 ид.
ч. за Д. П. и М. П.. Към датата на сделката Б. П. имал сключен граждански брак от
1946г. с майката на ищеца В.ка П., починала през 2004г. С нот. акт № 17, том 8 от
1958г. купувачите придобили и 14 кв. м. по регулация от имота. По силата на промени
в регулационния план от 1969г. от горепосочения парцел № XIV от кв. 14 били
образувани парцел № XIII-13 и парцел № XIV-13, върху които съсобствениците
построили две масивни жилищни сгради – близнаци. С договор за доброволна делба от
15.07.1970г. съсобствениците прекратили съсобствеността върху парцелите и
построените върху тях сгради, като в дял на наследодателя на ищеца Б. П. била
поставена западната част от къщата – близнак с адрес: /населено място/. Посочва, че
между държавата и съсобствениците на поземления имот са извършвани сделки по
замяна, което довело до възникване на съсобственост върху поземления имот с
идентификатор № ****, върху който се намира процесното ателие, между Столична
община с квота 7,02% и Б. П. с квота 92,98%.
Ищецът поддържа, че първоначално е изградена тухлена барака от наследодателя
1
му Б. П. през 1957г. с негови труд и средства, като изграждането било извършено със
съгласието на останалите носители на право на собственост върху идеални части от
поземления имот. Впоследствие в полза на Б. П. била издадена нотариално заверена
декларация с изразено съгласие от И. П. и И. К. за доизграждане и оформяне на
съществуващата до този момент тухлена барака във фризьорски салон с площ от около
20 кв. м., като на 28.06.1993г. било издадено разрешение за строеж № 107/28.06.1993г.
Посочва, че от изграждането на бараката през 1957г. до оформянето й като ателие през
1993г. и от 1993г. до 2016г. постройката е била във владение на Б. П.. Ищецът твърди,
че процесното ателие е било придобито в собственост от Б. П. и съпругата му В.ка П.
по силата на приращение за 1/3 идеална част, съответстваща на правото им на
собственост в поземления имот, а за останалите 2/3 идеални части било дадено
съгласие от останалите съсобственици за изграждането му. Евентуално счита, че
правото на собственост върху 2/3 е придобито по силата на упражнявано давностно
владение от Б. П. в периода 1957г.-2016г. Ищецът пък придобил собствеността в
резултат на наследствено правоприемство.
Ищецът посочва, че към момента ответниците са установили фактическа власт и
ползват ателието, което обуславя интересът му от водене на иск за собственост. Също
така счита, че е лишен от възможността да ползва имота си, поради което същите му
дължат обезщетение от по 250лв. месечно за периода 01.08.2017г.-01.08.2022г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че е собственик на
гореописаното ателие за бръснаро-фризьорски услуги и ответниците да бъдат осъдени
да му предадат владението върху него, както и да бъдат осъдени да му заплатят
обезщетение в размер на 15 000лв. за ползването без основание за периода
01.08.2017г.-01.08.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорват исковете. Посочват, че искът е насочен не към ателието, а към гараж №
4, чиито собственици са те. Твърдят, че през 2013г. са станали собственици на ап. № 1 с
идентификатор ***.1.1, изграден в триетажната кооперация с адрес: гр. София,
/населено място/, заедно с избено помещение и 33% идеални части от общите части на
сградата и идеални части от правото на строеж върху държавна земя в поземления
имот с идентификатор *** с обща площ от 267 кв. м. Посочват, че в поземления имот
освен триетажната жилищна сграда с идентификатор ***.1, са изградени още: 1/ сграда
№ 2 с идентификатор ***.2 с площ от 25 кв. м., представляваща постройка на
допълващо застрояване – офис; 2/ сграда № 3 с идентификатор ***.3 с площ от 41 кв.
м. с три самостоятелни обекта с функционално предназначение – хангар, депо, гараж;
3/ сграда с идентификатор ***.4 с площ от 38 кв. м. с предназначение – хангар, депо,
гараж, построена без строителна документация, с издадено удостоверение за
търпимост № 306/02.11.2016г., собственост на ответниците; и 4/ сграда с
идентификатор № ***.5 с площ от 15 кв. м. с предназначение постройка на допълващо
застрояване – закрит вход. Поддържат, че към 1978г. в парцел № 277 е съществувала
само триетажната жилищна сграда, а гаражите били заснети и отбелязани през 1984г.
Твърдят, че съгласно разрешение за преустройство № 107/1993г., гаражът в
ситуационната схема от разрешителното бил с вход откъм юг – /населено място/“, а
административният адрес на обекта за преустройство бил /населено място/“ № 2А, с
оглед на което считат, че е извършено преустройство на обект, който не отговаря на
обекта в разрешителното по местоположение и подход. Твърдят, че се касае за два
различни обекта, като гараж № 4 бил построен без разрешение за строеж и други
2
строителни книжа някъде през 1984г. Посочват, че гараж № 4 е тяхна собственост,
същият е деклариран от тях от 2016г. и се плаща данък сгради за него, като го владеят
от м. септември 2014г. Оспорват и иска за обезщетение.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 108 ЗС:
Нормата на чл. 108 ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 2А от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело №
4/2014 г., ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е
иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по
този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за
правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава
правото на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да
му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108
ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитИ.
на съдебното решение.
Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за наследници
изх. № РСТ21-УГ01-4229/09.06.2021г. се установява, че ищецът е син и единствен
наследник на Б. С. П., починал 29.01.2018г. Не се спори, че последният е закупил
заедно с други лица парцел № XIV от кв. 14 в гр. София, като е придобил 1/3 ид. ч. от
него въз основа на покупко-продажбата. От събраните по делото доказателства, и в
частност писмо от гл. арх. на район „Студентски“-СО до З. Г. К. /л. 104 от делото/,
както и приетото по делото заключение по СТЕ, което съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено, се установява, че в парцела е построена къща-близнак от
съсобствениците на парцела, за което е бил издаден позволителен билет. Не се спори,
че съсобствеността върху парцела е прекратена, както и че югозападната половина от
къщата-близнак, находяща се на /населено място/“ 1, се намира в ПИ с идентификатор
***, който съгласно заключението по СТЕ, представлява бивш имот с пл. номер 277,
включен в обхвата на УПИ № VIII-277 и 278, кв. 6, с вход откъм ул. /населено място/
Видно от нот. акт № 193, том II, дело № 338 от 2013г., ответниците Д. М. М. и З.
Г. К. са придобили по силата на покупко-продажба собствеността върху самостоятелен
обект от западната част на къщата-близнак, а именно ап. № 1 с идентификатор ***.1.1,
находящ се в гр. ., /населено място/, в триетажна сграда с идентификатор ***.1, вх. 1,
етаж 1, със застроена площ 79,20 кв.м., заедно с избено помещение с площ 14.40 кв.м.
и 33.33% ид.ч. от общите части на сградата и ид.ч. от правото на строеж върху
държавна земя.
Освен югозападната част от триетажната къща близнак или имот с идентификатор
***.1, съгласно СТЕ в ПИ с идентификатор *** са построени още четири сгради, а
именно:
- едноетажна масивна сграда със стопански характер, с идентификатор ***.2,
находящ се на ъгъла между улиците „/населено място/“ (от югозапад) и /населено
място/“ (от югоизток);
- едноетажна масивна сграда със стопански характер-масивни гаражи, с
идентификатор ***.3, разположена с югозападно лице към /населено място/“ и за нея
3
са налични строителни книжа за два гаража и складово помещение на Б. С. П.,
отразени в КК като обекти с идентификатори ***.3.1, ***.3.2 и ***.3.3;
- едноетажна масивна сграда със стопански характер-масивен гараж, с
идентификатор ***.4, разположена с югозападно лице към ул. „/населено място/“.
- едноетажна масивна сграда, със стопански характер-масивен гараж, с
идентификатор ***.5, разположена с югозападно лице към ул. „/населено място/“ и
съдържа един надземен етаж, като представлява входно преддверие пред външната
врата на жилищната сграда.
Настоящото производство касае собствеността върху ателие за бръснаро-
фризьорски услуги.
На първо място, съдът намира за необходимо да обсъди обособеността и
идентичността на имота, доколкото според ищеца ателието представлява имот с
идентификатор *** и е изградено чрез дострояването на тухлена барака, построена
първоначално от Б. С. П. през 1957г., като окончателно е завършено като ателие за
бръснарска дейност през 1993г. Според ответниците пък, ателието не е изградено в
имот с идентификатор ***.4, тъй като последният представлява гараж /сграда № 4/ -
тяхна собственост, а ателието е резултат от преустройство на обект с вход откъм
/населено място/“.
Както бе посочено, съгласно СТЕ, обект с идентификатор ***.4 представлява
съобразно записите в кадастралните карта и регистри едноетажна масивна сграда със
стопански характер - масивен гараж, разположен с югозападно лице към ул. „/населено
място/“. Процесното ателие за бръснаро-фризьорски услуги представлява помещение,
част от сграда с идентификатор ***.4, като е очертано с розов контур по точки А-В-Е-
З-А на изготвената от вещото лице схема /л. 249 – гръб/. Самото ателие се състои от
пристроена през 1993г. по-нова част към ул. „/населено място/“, очертана по точки А-
Б-Ж-З-А, и по-стара задна част по точки Б-В-Е-Ж-Б. Последната представлява предна
част на по-стара постройка, цялата очертана със зелен контур по точки Б-Г-Д-Ж-Б.
Задната част на тази по-стара постройка или пространството по точки В-Г-Д-Е-В
понастоящем се ползва като склад. Отбелязано е, че ателието е правилно отразено като
самостоятелен обект с идентификатор ***, изобразено в схема № 15-
563907/10.11.2016г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър-гр.
София. Съгласно последната, помещението е с площ 21,45 кв. м. и е с предназначение
„за обслужваща дейност за битови услуги“ /л. 12 от делото/.
Ателието е построено в резултат на издадено разрешение за строеж №
107/28.06.1993г. от гл. арх. на ТОА „Студентска“ /л. 206 от делото/. Съгласно него, на
Б. С. П. се разрешава изграждането на обект „Ателие за бръснарско-фризьорски
услуги“, находящо се в гр. София, кв. Дървеница, /населено място/“ № 2А, съгласно
одобрени проекти от 24.06.1993г. Със Заповед № РД-50-35/25.04.2003г. /л. 235 от
делото/ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в разрешение за строеж
№ 107/28.06.1993г., като адресът на обекта е поправен от гр. София, кв. Дървеница,
/населено място/“ № 2А, на гр. ., /населено място/“ № 1. Издадената заповед е
неразделна част от горепосоченото разрешение за строеж. Няма данни тази заповед да
е обжалвана и отменена. Вещото лице по СТЕ също потвърждава, че адресът с № „2А“
няма нищо общо с процесния имот, нито със съседния имот – близнак, а се отнася за
имот, намиращ се на отсрещната страна на улицата, тоест е сбъркан и правилно
поправен с посочената заповед на № „1“. Също така, съгласно представеното
удостоверение от 20.06.2018г., издадено от ГИС – София /л. 94/, всички сгради,
построени в ПИ с идентификатор № ***, включително процесната, са с
административен адрес: /населено място/. Ето защо, извършената поправка е правилна
и отговаря на действителното положение относно административния адрес на
4
постройката.
Съдът намира, че горепосоченото разрешение е издадено за дострояване на обект
с идентификатор ***.4. Видно от приложените по делото /л. 11 и л. 104/ писма от гл.
арх. на район „Студентски“-СО, след извършена проверка по документи и на място от
служители на отдел „Контрол по строителството и инженерна инфраструктура“ при
район „Студентски“-СО на обектите, находящи се в поземлен имот с идентификатор
*** по КК, одобрена със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на изп. директор на АГКК, с
адм. адрес ж.к. Дървеница, /населено място/, се установява, че издаденото разрешение
за строеж № 107/28.06.1993г. на гл. арх. на ТОА „Студентска“ и одобрените проекти на
24.06.1993г. се отнасят за част от сграда с идентификатор ***.4. Тази сграда, видно от
заключението по СТЕ, е с вход откъм ул. „/населено място/“. Съгласно проекта /л. 207
от делото/, ателието е с обща площ 21,45 кв.м. и включва три части: 1) бръснаро-
фризьорски услуги-зала-10.20 кв.м.; 2) миялна-склад – 5,80 кв.м. и 3) WC, като е
посочено преустройство на съществуващ гараж, а самият обект, като находящ се в ж.к.
Дървеница, /населено място/, парцел 278. Действително, според заключението по СТЕ,
в ситуацията на проекта е указано друго местоположение на изграждането на обекта, а
именно в парцел № 278, в който се намира източната къща - близнак. Както според
вещото лице по СТЕ, така и според издадените документи от общинската
администрация, изграденият обект обаче съответства напълно на одобрените проекти.
Изграждането на процесното ателие като част от имот с идентификатор ***.4, с
лице откъм ул. „/населено място/“, се потвърждава и от показанията на свидетелите Б.
И. П. и В. И. П.. Св. П. сочи, че ателието е завършено през 1993г., като входът към него
е откъм ул. /населено място/ където е и входът за жилищната сграда. Последното се
потвърждава и от показанията на св. П., който макар да не назовава цялото име на
улицата, заявява, че входът за ателието е от улицата, от която се влиза в жилищната
сграда, т.е. ул. /населено място/ Съдът отчита родствената връзка между ищеца и св. П.
/последният е син на ищеца/, но кредитира показанията му като последователни и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
Дори да се приеме, че реално изграденото и съществуващо ателие за бръснаро-
фризьорска дейност е незаконно, тъй като не е изградено на точното местоположение
според ситуативната част на разрешението за строеж и одобрените проекти, то
незаконен строеж (незаконна сграда) също може да бъде обект на право на
собственост. Законността има значение за търпимостта на строежа спрямо
благоустройствената уредба на населеното място, но не се отразяване на
собствеността.
В исковата молба се твърди, че процесното ателие е придобито в собственост от Б.
П. и съпругата му В.ка П. по силата на приращение за 1/3 идеална част, съответстваща
на правото им на собственост в поземления имот, а за останалите 2/3 идеални части е
дадено съгласие от останалите съсобственици за изграждането му. Евентуално се
твърди, че правото на собственост върху 2/3 ид. ч. е придобито по силата на давностно
владение от Б. П., упражнено в периода 1957г.-1993г. и 1993г.-2016г. Ищецът пък
придобил собствеността в резултат на настъпило наследствено правоприемство.
Съдът намира за доказано твърдението, че ателието е изградено през 1993г. въз
основа на дострояване на тухлена барака, построена от Б. П. през 1957г. За да достигне
до този извод, съдът взе предвид, че по гр. д. № 25081/2016г. по описа на СРС, 32
състав, приобщено към настоящото производство, е приложено махленско
свидетелство от 13.05.1987г., което не е оспорено, в което е посочено, че съмахленците
Д. З. К. и Х. С. Й. удостоверяват, че в имот, находящ се в /населено място/, собственост
на Б. П., е построена тухлена барака през пролетта на 1957г. Приложена е и нотариално
5
заверена декларация от 04.06.1993г., подписана от И. Б. П. и И. Ф. К., с която същите
дават съгласието си като съседи на Б. С. П., последният да дострои съществуващата
тухлена барака, построена през 1957 г., а именно 3 метра към ул. „31-ви януари“ и
отдели от старата постройка 2 метра и помещението да стане 5 на 4 метра или общо 20
кв.м., което да използва като фризьорски салон. В показанията си Б. И. П. също сочи,
че ателието е изградено през 1993г., като е достроена работилница, построена от
неговия дядо-Б. П. и ищеца, за което било взето разрешение от всички съседи.
Както се посочи по-горе, тухлената постройка е построена от бащата на ищеца -
Б. П.. БИ.йки собственик на 1/3 от поземления имот (обстоятелство, което не се
оспорва), последният става собственик и на 1/3 от постройката, доколкото по силата на
чл. 92 ЗС (приращението), тя става собственост на собствениците на земята, освен ако
е установено друго. Следователно, всеки съсобственик придобИ. идеална част от
постройката, съответстваща на правата му върху терена. Съдът намира за доказано, че
ателието е построено от Б. П.. Именно на него е издадено разрешението за строеж, а
показанията на св. П., както и горепосочената декларация, потвърждават този извод.
Действително, по делото не са ангажирани доказателства в изискуемата от закона
форма за учредено право на Б. П. от останалите съсобственици на терена да построи
сграда, която да остане негова собственост. Следва да се има предвид обаче, че
съсобственикът може да придобие по давност собствеността на постройка върху
съсобствен терен /Решение № 546 от 22.V.1991г. по гр. д. № 332/91г., I г. о.; Решение
№ 399 от 24.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 1203/2010г., I г. о., ГК/. Съдът намира, че
именно Б. П. е станал собственик, доколкото от събраните по делото доказателства се
установява, че той не само е изградил ателието, но и е владял обекта след изграждането
му. Според показанията на св. П., никой не се е противопоставил при изграждането на
обекта, същият е бил реализиран от неговите дядо и баща, като след изграждането му
ателието е отдавано под наем от дядо му Б. П. и в продължение на около петнадесет
години е функционирало като фризьорски салон. Със завършването на сградата на етап
груб строеж, същата става годен обект на правото на собственост и може да бъде
придобита по давност. От свидетелските показания и липсата на доказателства, които
да ги опровергават, се налага извод, че ателието е завършено като самостоятелен обект
през 1993-94г. и е отдавано под наем като фризьорски салон от Б. П. в продължение на
около 15 години. С тези си действия, Б. П. е демонстрирал упражняването на явна,
спокойна и непрекъсната фактическа власт върху изградения имот, която е
продължила до завладяването му от ответниците, което според техните признания е
станало м. септември 2014г. При тези обстоятелства, съдът намира, че в продължение
на 20г. е упражнявана явна фактическа власт върху годен обект на правото на
собственост с намерение за своене и с изтичането на предвидения в закона 10-годишен
срок – чл. 79, ал. 1 ЗС, владелецът е придобил собствеността.
Възражението на ответниците, че имот с идентификатор ***.4 представлява
гараж, който е тяхна собственост, се явява неоснователно. От събраните в хода на
производството доказателства не може да се изгради извод в тази насока. Ответниците
единствено твърдят, че техният праводател бил собственик, в резултат на което и те
станали собственици, но в подкрепа на това твърдение няма ангажирани никакви
доказателства. ОткрИ.ето на партиди за ток и вода, както и декларирането в данъчната
служба и заплащането данъци, нямат отношение към правото на собственост,
доколкото няма наведено възражение за придобИ.ето му по давност в определен срок.
Представеното удостоверението за търпимост, касаещо имот с идентификатор ***.4, не
може да ги легитимира като собственици. Съставянето на акт за узаконяване не е
основание за придобИ.е на собственост от лицето, на чието име е издаден /Решение №
328 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2010 г., II г. о., ГК/. Въпросът дали
строежът е законен или не е относим към възможността за премахването му, но не и
6
към правото на собственост на незаконната сграда /Решение № 60144 от 25.01.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 491/2020 г., II г. о., ГК/. В самото удостоверение изрично е
посочено - „Удостоверението за търпимост касае статута на сградата, а не
собствеността“. С молба от 21.04.2023г. ответниците са посочили, че гаражът е
собственост на И.. П., който през 1974г. закупил първия етаж от западната половина на
къщата-близнак, както и 1/12 от дворното място и който се явява техен праводател. За
установяването на тези обстоятелства обаче не са събрани доказателства. От
приложения по делото нот. акт № 193, том II, дело № 338 от 2013г., с който се
легитимират като собственици на ап. 1 от сграда с идентификатор ***.1, заедно с
избено помещение с площ 14.40 кв.м. и 33.33% ид.ч. от общите части на сградата и
ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, е видно, че продавачи на имота са
други лица, а не И.. П.. При тези обстоятелства, съдът намира за недоказано
твърдението им имот с идентификатор ***.4 да е тяхна собственост.
Съдът приема, че процесният имот, представляващ ателие за бръснаро-фризьорска
дейност, е обособен като самостоятелен обект и е годен да бъде предмет на вещно
право на собственост, с оглед на което и при съобразяване на всички доказателствени
източници следва да се приеме, че това право се е породило в патримониума на
наследодателя на ищеца и с неговата смърт е преминало в патримониума на законния
му наследник - ищеца. Ето защо, същият следва да бъде признат за негов собственик
въз основа на настъпило наследствено правоприемство.
Ответниците не оспорват факта, че упражняват фактическа власт върху процесния
имот, без обаче да доказват правно основание. Предвид това, са налице предпоставките
на иска по чл. 108 ЗС и ответниците следва да бъдат осъдени да предадат владението
на имота на ищеца.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Общата хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице и в
случаите, когато лице-несобственик ползва недвижим имот /вещ/ без правно основание
и препятства собственикът да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика
препятства възможността собственикът лично да ползва или да отдава под наем /на
правно основание/ имота и да реализира имуществена облага. В този случай, от едни и
същи факти - ползването без правно основание от несобственика на собствения на
другата страна недвижим имот произтича обедняване, което се изразява в лишаване от
възможността собственикът да ползва сам имота си или да го отдава под наем на
другиго за период от време, както и обогатяване за ползващия, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползване на имота. Ответниците не оспорват, че са
владели процесния имот в рамките на исковия период от 01.08.2017г. до 01.08.2022г.,
като сами признават, че упражняват фактическа власт върху него от м. септември
2014г. При липсата на правно основание за ползването на имота, същите дължат на
ищеца обезщетение за ползването, от което той е бил лишен през този период,
съизмеряващо се със средната наемна цена. Според изслушаното и прието експертно
заключение, което съдът намира за пълно, обосновано и компетентно изготвено, с
оглед на което го кредитира, средната наемна цена за имота за периода 01.08.2017г.-
01.09.2022г. възлиза на сумата от 8494лв.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД се
явява основателен до размер на сумата от 8494лв и подлежи на отхвърляне за разликата
над този размер до пълния предявен от 15 000лв.
По разноските:
Ищецът е доказал разноски, както следва: заплатена държавна такса -737,80лв., от
които 137,80лв. по иска с правно основание чл. 108 ЗС и 600лв. по иска с правно
7
основание чл. 59 ЗЗД, депозит за вещо лице - 450лв. и адвокатско възнаграждение -
2000лв. Съдът намира, че от общо определеното възнаграждение от 700лв. за съдебната
експертиза, 100лв. следва да бъдат за задачата, свързана с наемната цена на имота, от
които всичките първоначално за сметка на ищците, тъй като е допусната по тяхно
искане и тежестта е тяхна. Размерът на адвокатското възнаграждение за всеки един от
двата иска не е уточнен, поради което съдът приема, че следва да бъде разделен
поравно за всеки от исковете или по 1000лв. С оглед уважаването изцяло на иска по чл.
108 ЗС, на ищеца следва да се присъдят всички разноски за този иск – 137,80лв.
държавна такса, 350лв. депозит за експертиза и 1000лв. адв. възнаграждение или общо
1487,80лв. По отношение на иска по чл. 59 ЗЗД, следва да му се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от иска, както следва: 339,76лв. за държавна такса,
56,62лв. депозит за експертиза и 566,26лв. за адв. възнаграждение или общо 962,64лв.
Кумулативно за двата иска следва да му се присъдят разноски в общ размер от
2450,44лв.
Ответниците са доказали разноски в размер на 250лв. депозит за експертиза и
1000лв. за платено адв. възнаграждение. Ответниицте също не са уточнили размера на
адв. възнаграждение по всеки от исковете, предвид което съдът го определя поравно за
всеки от тях или по 500лв. Предвид пълното уважаването на иска по чл. 108 ЗС,
същите нямат право на разноски за този иск, а внесеният от тях депозит за експертиза е
свързан само със задачите по този иск. Ето защо, следва да им се присъдят разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 59 ЗЗД, които възлизат в размер на
216,86лв. за платено адв. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Б. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ., /населено място/, ап. 3, действащ чрез своя настойник И. Д. П., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: /населено място/, срещу Д. М. М., ЕГН: **********, и
З. Г. К., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. ., /населено място/, ап. 1, иск с правно
основание чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик въз основа на наследствено
правоприемство на ателие за бръснаро – фризьорска дейност, представляващо
самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-21/11.08.2014г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.
София, район Студентски, /населено място/, с площ от 21,45 кв. м., който имот е
защрихован с розов контур по точки А-В-Е-З-А на изготвената от вещото лице схема
към СТЕ, намираща се на л. 249 от делото, приподписана от съдията – докладчик и
представляваща неразделна част от решението, като ОСЪЖДА ответниците да
предадат владението на горепосочения имот на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД Д. М. М., ЕГН: **********, и З. Г. К.,
ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. ., /населено място/, ап. 1, да заплатят на И. Б.
П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ., /населено място/, ап. 3, действащ чрез своя
настойник И. Д. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: /населено място/, сумата от
8494лв., представляваща обезщетение за ползването, от което ищецът е бил лишен на
гореописания недвижим имот за периода 01.08.2017г.-01.08.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 8494лв. до пълния предявен от 15 000лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. М. М., ЕГН: **********, и З. Г. К.,
ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. ., /населено място/, ап. 1, да заплатят на И. Б.
П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ., /населено място/, ап. 3, действащ чрез своя
8
настойник И. Д. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: /населено място/, сумата от
2450,44лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Б. П., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ., /населено място/, ап. 3, действащ чрез своя настойник И. Д. П., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: /населено място/, да заплати на Д. М. М., ЕГН: **********, и З. Г.
К., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. ., /населено място/, ап. 1, сумата от
216,86лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9