Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   гр.Своге, 03.01.2018г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното заседание на пети декември, двехиляди и  седемнадесета година, в състав:

Председател: НАДЯ   БАКАЛОВА

при секретаря Ирена Стоянова, като разгледа докладваното от районния съдия  БАКАЛОВА гр.д.№ 566/2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

Предявена е искова молба от  К.Ц.П. ЕГН ********** ***  Б.М.С. ЕГН ********** ***.Предявеният иск е с правно основание чл.127, ал.2 от СК.В исковата молба се сочи, че  ответникът е баща на малолетната К. Б. С. ЕГН **********, родена на  ***г. Твърди се, че, след съвместното си съжителство на съпружески начала, родителите на детето се разделили, поради установяване на интимни отношения от страна на бащата с други жени и момиченцето заживяло с майка си, баба си и дядо си по майчина линия.Сочи се, че ответникът използва детето, за да постави  ищцата в зависимост от своите желания и потребности, като го взема в дома си произволно, против  предпочитанията на малолетната дъщеря, предизвиквайки състояния на майчина тревога и стрес у К.П.Молителката заявява, че бащата не предоставя никакви средства за издръжката на детето.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да определи постоянно местоживеене на  малолетната К. Б. С. при  майката, да предостави упражняването на родителските права над роденото от съвместното съжителство  с ответника дете на нея, като за Б.М.С. се определи подходящ режим на лични контакти с дъщерята. Ищцата моли съда да осъди ответника да заплаща на  детето си издръжка в размер на по 150/сто и петдесет/лева, считано от  21.08.2016г.(една година, преди завеждане на исковата молба)до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.Претендират се направените по делото разноски.

На бащата е предоставен срок за отговор съгласно чл.131 от ГПК, но такъв не е постъпил в РС – Своге.

Съгласно чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът е  признал и счел за ненуждаещи се от доказване следните права и обстоятелства:

Видно от копие на удостоверение за раждане № ..... – от  05.12.2005г., издадено  от   Община Своге,  ищцата и ответника са родители на малолетното дете, по отношение на което се претендира предоставяне упражняването на родителските права и издръжка.

Видно от  служебна бележка № 39/15.08.2017г., издадена от „....”ЕООД, ищцата работи като „продавач-консултант”в дружеството, по безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор от 05.02.2015г.и брутното й трудово възнаграждение за месец юни 2017г.е в размер на 552,08 лева.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител адвокат Г.  поддържа исковата молба.

Ответникът не се явява, не се представлява и не изразява становище по исковите претенции.

Свогенският районен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно  в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”, Община Своге, отдел”Закрила на детето” се установява: Родителите на детето К. Б. С. са разделени и К.П. полага основни грижи за неговото отглеждане  и възпитание.Ищцата, подпомагана от своята майка е осигурила добри битово-хигиенни условия за дъщеря си, живее с нея в триетажна къща – собственост на семейството й.На детето е осигурена възможност да се равива и израства в среда, подходяща за доброто му психо-емоционално състояние.Средно-месечния доход на майката, работеща като „продавач-консултант” е около 600 лева.Калия е дванадесетгодишно момиче, което е ученичка в шести клас в СУ”....”-град С., посещава група за народни танци в същия град.В социалния доклад се сочи, че детето е споделило, че не желае да остава при своя баща с преспиване и моли да осъществява контакт с него, в присъствието на своята баба по бащина линия, за не повече от час-два.

В социалния доклад е записано и в о.с.з.се потвърждава от заявеното от социалния работник, че бащата отказва да участвува  в обсъждане на въпроси, свързани с неговото дете и е наплно дезинтересиран към дъщеря си.Социалният работник изразява становище, че режимът на лични отношения на детето с бащата, следва да бъде съобразен с желанието на малолетното момиче – да не остава  в домът му с преспване, както и контактите да се осъществяват в присъствието на бабата по бащина линия – К. В. С., което е важен фактор за спокойното състояние на детето.

В социалния доклад е отбелязано, че няма информация относно трудовата биография на бащата.

Изслушано в о.с.з.на 05.12.2017г., детето К. Б. С. споделя, че е привързано към майка си, която го обгрижва/включително с подаръци за празници/ и към двете си баби –по майчина и по бащина линия.Твърди, че отивайки при баща си, всъщност истински желае да се види с баба си.

От събраните по делото гласни доказателства/показанията на свидетелката Б. Г./, се установява, че родителите на К. са разделени от месец януари 2016г.и майката изцяло е поела грижите за момиченцето, което има нарастващи нужди от облекло, храна, учебни и извънкласни занимания.Установява се, че ответникът се възползва от факта, че е баща, за да предизвиква у ищцата чувство на тревога и страх за дъщеря й, вземайки я за по два – три дни, със забарана да излиза и забрана майката да се допуска до момиченцето през това време.Детето изпитва стрес при контактите с бащата, в резултат на което веднъж дори се изпуснало в бельото си.

След като провери редовността и допустимостта на предявеният иск, съдът стигна до следните изводи:

Съдържащите се в молбата на К.Ц.П. искания са основателни и следва да бъдат уважени.

Майката следва да продължи да полага преки и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на   детето. Същото е на изключително деликатна възраст, свикнало е със средата, в която живее, силно привързано е към ищцата, а понякога контактите му с бащата са съпроводени от стрес. Тези обстоятелства, налагат необходимостта да бъде под постоянната грижа на К.Ц.П.. Майката разполага с доходи от упражняваната от нея професия”продавач-консултант”. Живее в жилище с добри битови условия за отглеждане на малко дете.Бащата е дезинтересиран към момиченцето. Притеснението, с което то реагира при коментиране на бащата, както и факта, че веднъж дори се „изпуснало”, водят до извода  за прекомерно строгото му и авторитарно отношение към детето.Тези обстоятелства препятстват към настоящия момент възможността, ответникът да полага пълноценно,  преки и непосредствени грижи за детето К., да му отделя необходимото внимание, да му осигури спокойна среда.

По искове, с правно основание чл.127, ал.2 от СК във вр.с чл.59, ал.9 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето им, спорът се решава от Районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения на другия родител с детето и издръжката му.

При решаване на делото с оглед на установената фактическа обстановка, съдът съобрази и задължителната практика на ВС, обективирана в ПП № 1/12.11.1974 г. /прието при действието на СК-1968 г. /отм./ относно основния критерий при определяне на родителя, който ще упражнява родителските права относно ненавършилото непълнолетие дете, е неговия интерес, в което понятие се включват необходимостта от правилното отглеждане и възпитание, създаване на навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище, битови условия, като решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси от аспекта на всестранното развитие на личността на детето, както и посоченото в пар.1,т.5 от ДР на ЗЗД съдържание на това, какво включва преценката на „най-добър интерес на детето”.

В случая майката К.Ц.П. е този родител, който разполага с необходимия родителски капацитет, подходящи условия, стабилна, безопасна и подкрепяща среда за отглеждането и възпитанието на малолетното дете К. С.От заявеното в о.с.з.от социалния работник, който е контактувал с малолетното момиченце, както и от споделеното от детето пред съда, по време на проведеното изслушване, се установява по безспорен начин, че то предпочита да живее с майка си, в нейния дом, където се чувства по-спокойно и обгрижено.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че   К. Б. С. следва да живее при  майка си  К.Ц.П. ЕГН ********** ***.

За бащата Б.М.С. ЕГН ********** следва да се определи режим на лични отношения с детето, съобразен с неговото желание, а именно срещите да се осъществяват в присъствие на бабата по бащина линия, както и да са, без преспиване- да вижда своето дете всяка първа и четвърта събота от месеца, в присъствието на  К. В. С. от 11,00 часа до 13,00 часа.

Съгласно чл.127, ал.2 от СК, съдът следва да се произнесе относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето, както и по въпроса за  издръжката му съгласно чл.59, чл.142, чл.143, чл.144 от СК.

За извършване на необходимата преценка относно размера на издръжката, съдът следва да разгледа и установи наличието на двете законоустановени кумулативно дадени предпоставки.

При определяне размера на издръжката на детето, съдът се съобрази с възможностите, обусловени от доходите на неговите родители и с нуждите на детето, предвид възрастта му, здравословното му състояние.

При преценка възможностите за заплащане на издръжка от ответника съдът взе предвид обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст, липсват данни, че е безработен,  не заплаща наем за жилището, в което живее, липсват данни и да е ангажиран с издръжка към други лица.

Според посочените критерии, съдът намира, че месечните нужди на Калия могат да бъдат задоволени с общата сума от  240,00 лева.

От тази сума ответникът следва да заплаща на малолетната Калия Стоичкова месечна издръжка в размер на 150,00(сто петдесет)лева, считано от влизане на решението в сила до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

Разликата до пълния определен размер, следва да се осигурява от майката, която ще бъде ангажирана с  непосредствани грижи и разходи по отглеждането и възпитанието на детето.

Претенцията за издръжка, следва да се уважи изцяло за периода, за който е предявена – считано от една година, преди завеждане на иска-от 21.08.2016г., тъй като по безспорен начин се установи, че фактическата раздяла между родителите  е настъпила през месец януари 2016г.и оттогава до настоящия момент липсват доказателства за заплащана от бащата издръжка.

 Предвид гореизложеното, съдът намира, че  Б.М.С. ЕГН ********** ***, следва да бъде осъден да заплаща на детето си  К. Б. С. месечна издръжка в размер на 150,00(сто и петдесет)лева, считано от  21.08.2016г.до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати държавна такса, по сметка на Свогенски Районен съд в размер на  216,00(двеста  и шестнадесет)лева.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса-общо в размер на  325,00/триста двадесет и пет/лева.

Водим от горното, СВОГЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето К. Б. С. ЕГН ********** да бъде при майката   К.Ц.П. ЕГН ********** *** основание чл.127, ал.2 от СК.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на  К. Б. С. ЕГН ********** на  майката  К.Ц.П. ЕГН ********** на основание чл.127, ал.2 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на  детето К. Б. С. ЕГН ********** с  бащата Б.М.С. ЕГН ********** ***, като той може да вижда детето всяка първа и четвърта събота от месеца, в присъствието на  К. В. С., от 11,00 часа до 13,00 часа.

ОСЪЖДА Б.М.С. ЕГН ********** ***  заплаща на дъщеря си К. Б. С. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител К.Ц.П. ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 150(сто и петдесет)лева, считано от 21.08.2016г.до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Б.М.С. ЕГН ********** *** заплати  на К.Ц.П. ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса-общо в размер на 325,00/триста  двадесет и пет/лева.

ОСЪЖДА  Б.М.С. ЕГН ********** *** заплати  по сметка на Районен съд Своге държавна такса в размер на  216,00(двеста  и шестнадесет)лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок, от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: