О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №26
гр.Видин, 05.02.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Видинският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.В.
ЧЛЕНОВЕ: А.П.
В.М.
като разгледа докладваното от съдия В.М. въззивно
ч.гр.д.№ 18 по описа на
съда за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 419 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Р.Х.Р. против разпореждане
за незабавно изпълнение по заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
издадени по ч.гр.д. № 1524/2014 г. на РС – Видин. В частната жалба се твърди,
че разпореждането за незабавно изпълнение е незаконосъобразно и са налице предпоставките на чл.418 ал.3 от ГПК, тъй като
заявителят не е доказал настъпването на
предсрочната изискуемост. Доколкото се твърди от заявителя, че е настъпила
предсрочна изискуемост по силата на ОУ, не е бил спазен срокът по чл.147 ал.1
от ЗЗД и кредиторът е загубил възможността да събере сумите от жалбоподателя,
за който се твърди, че е поръчител по кредита.
Иска се да бъде отменено
разпореждането за незабавно изпълнение по отношение на жалбоподателя, както и
да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист.
В законовия срок е постъпил отговор на частната жалба,
подаден от „О… „АД ЕИК…, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт, в
който се сочи, че жалбата е неоснователна. Развиват се съображения свързани със
сключването на договор за банков кредит и се сочи, че жалбоподателят е страна
по договор за поръчителство и в качеството на поръчител се е задължил , като
физическо лице, да отговаря солидарно с длъжника за изпълнението на всички
задължения, поети от кредитополучателя. Сочи се, че предсрочната изискуемост по
кредита настъпва при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата
над 90 дни. Банката е подала срещу двамата солидарни длъжници заявление за издаване на
заповед за изпълнение, с което е претендирала дължимите й във връзка с договора
за кредит суми. Съгласно разпоредбата на чл.419 ал.2 от ГПК в случаите на
обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, възраженията на длъжника
могат да произтичат само от съображения, касаещи редовността на актовете по
чл.417 от ГПК. Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист са издадени
при наличието на кумулативно изискуемите
предпоставки визирани в чл. 418 ал.2 от ГПК.
Подържат за неоснователно възражението на
жалбоподателя за изтичането на преклузивния срок по чл.147 ЗЗД.-банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем за целия остатъчен
размер и в 6м срок е подала заявление за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
срещу кредитора и поръчителите.
Развиват се съображения във връзка с редовността на
подаденото заявление и се сочи, че в този смисъл жалбата е неоснователна. Иска
се да бъде отхвърлена като неоснователна, недоказана .
Частната жалба по чл.419 от ГПК се явява допустима. Съгласно чл.419 ал.1 ГПК , разпореждането, с
което се уважава молбата за незабавно изпълнение , подлежи на обжалване с
частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. Видно
от писмо изх № 11321/13.11.2018г
поканата за доброволно изпълнение е получена от жалбоподателя на
24.07.2018г.,а частната жалба е депозирана на дата 03.08.2018г., т.е в
двуседмичния срок.
Съдът приема, че преди тази дата на длъжника-поръчител не са връчвани надлежно книжа, свързани с издаването на
заповедта за изпълнение, а получаваните от адв.Александрова съобщения до него,
са недействителни, /въпреки представеното пълномощно/, тъй като страните са с
противоречиви интереси.
Разгледана по същество настоящият състав намира, че
частната жалба е и основателна.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК е образувано чгрд № 1524/14
на РС – Видин банката е поискала издаване на заповед за незабавно
изпълнение против длъжника по кредита и
поръчителя/жалбоподател по настоящето производство. Банката се е
позовала на предсрочната изискуемост на кредита и е представила извлечение от
счетоводните книги. Не са представени обаче
никакви доказателства относно уведомяването на
на поръчителя, за настъпилата предсрочна изискуемост. На същия е връчена единствено покана за
доброволно изпълнение при условията на чл.47 ГПК на 05.12.2013г от„О…. „АД ЕИК …
чрез Нотариус Б.Т. , а банката е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 28.07.2014г., след изтичане на преклузивния срок по чл.147 ЗЗД.
Длъжникът, ведно с възражението, може да обжалва и разпореждането за
незабавно изпълнение, но възраженията, които прави, следва да се извлекат само
въз основа на актовете по чл. 417 ГПК, т. е. възражения, обусловени от
нередовност от външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Това право кореспондира със задължението на съда в това производство
да проверява редовността на основанието от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на
листа. При проверка на тези обстоятелства, съдът се ограничава само в рамките
на представения документ, като изключение от правилото е допустимо досежно
изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ
от длъжника документ.
Когато в договора обявяването на
кредита за предсрочно изискуем е предвидено диспозитивно, следва същото да е
осъществено преди сезирането на съда с изрично изявление от страна на кредитора
и към заявлението да бъдат приложени доказателства за достигането му до
длъжника. В този
смисъл е приетото в т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. по
ТД № 4/13г. на ОСГТК на ВКС. Там изрично е посочено, че постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си не поражда действие ако банката изрично
не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което волеизявление да е достигнало до длъжника кредитополучател.
Кредиторът е предявил
претенцията си в заповедното производство за просрочения предсрочно изискуем
дълг, без да съобщи на длъжника-поръчител за настъпилата предсрочна
изискуемост, поради което и заявяването и на акцесорната отговорност на поръчителя въз основа на същите твърдения
съответства на претенция, каквато законът изрично изключва с разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗЗД. Заявлението спрямо поръчителя не следва да се уважава,
съответно и не може да се допусне незабавно изпълнение за вземане, чието заявяване
противоречи на закона (чл. 411, ал.2, т.2
, предл. първо от ГПК). При подаване на заявлението не
е приложен договор за
поръчителство.Главният длъжник и
поръчителя имат самостоятелно материалноправно положение и
предпоставките за влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение следва да
се преценява поотделно за всеки един от тях. Издаването на изпълнителен лист
срещу поръчител не означава,че неговата
отговорност е по-голяма по обем по см. на чл. 139, изр. 2 ЗЗД, а само
допълнителен ред за насочване на принудителното изпълнение. Към заявлението са приложени доказателства, от които да било видно, че
банката не е уведомила поръчителя за предсрочната изискуемост
на кредита, а само е връчена покана за
доброволно изпълнение и то при условията на чл.47 ГПК. Дори и да се приеме, че
е редовно уведомен , то към момента на
подаване на заявлението е изтекъл шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в
качеството му на поръчител, за който съдът следва да следи служебно,
каквото е и изискването на т. 4б от Тълкувателно решение
№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От приложените към заявлението доказателства
се установява, че до Р.Х. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх №
234/08.11.2013г, като чрез нотариус Б.Т. е удостоверено, че същата е връчена на
лицето на основание чл.47 ал.5 във вр с ал.1 и 2 ГПК . От датата на
предприемане на връчване на нотариалната покана от нотариус Б.Т. -11.11.2013г
до датата на прилагане на чл.47 ал. 5 ГПК-05.12.2013 дори да се приеме, че са
спазени сроковете и поцедурите по приложение на връчване чрез залепване на
уведомление до
подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, обаче е изтекъл 6 месечния срок по чл.147 ЗЗД .Срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и
преклузивен.
Преклузивните
срокове, за разлика от давностните /чл.120 ЗЗД/, се
прилагат от съда служебно. В този
смисъл изтичането на посочения срок
към датата на подаване на
заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата
на чл.7, ал.1 ГПК съдът има
служебното задължение да следи за
допустимостта на извършваните от
страните процесуални действия.
Ръководен от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 28.07.2014 г. по ч.гр.д. № 1524/2014 г. на Районен
съд Видин за незабавно изпълнение на
заповед № 1222 -РЗ/28.07.2014г., с
което е постановено незабавно изпълнение
на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК на Районен съд – Видин по отношение на поръчителя Р.Х.Р. ЕГН :
**********
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист въз основа на заповед№ 1222 -РЗ/28.07.2014г., за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от по отношение на Р.Х.Р. ЕГН : **********
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.