Решение по дело №18684/2012 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1274
Дата: 26 март 2014 г.
Съдия: Александър Венков Точевски
Дело: 20125330118684
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2012 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ …..…                     26.03.2014 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година, като разгледа докладваното от съдията Точевски гражданско дело № 18684 по описа на съда за 2012 г., намира следното:

 

 

 

Производството по делото е по реда на чл. 251 от ГПК.

С решение № 464 от 07.03.2014 г., постановено по В. гр. дело № 3757/ 2013 г. на Окръжен съд- Пловдив, са осъдени П.В.М., В.П.М., С.С.П., К.Т.Ч., З.С.Н., Е.Ц.Н., А.Ц.Н., И.П.Я., М.А.Я., М.П.М. и Т.И.М.,***, да заплатят на С.К.С. сумата в размер на общо 75 лева- разноски пред двете инстанции.

За разноските в полза на С.К.С. е издаден изпълнителен лист с разпореждане на съда от 14.03.2014 г., получен от лицето.

С молба от 18.03.2014 г. ищцата е поискала да се допусне тълкуване на влязлото в сила решение по делото, защото диспозитивът бил неясен и пораждал спор между страните във връзка с правните си последици- дали ищцата била осъдена и участвала ли в заплащането на парично задължение след като тя също имала качеството на етажен собственик, както и дали осъдените етажни собственици били солидарни длъжници или дължали по друг начин.

В срока за отговор е постъпил такъв от управителя на ЕС, в който се твърди, че между страните нямало никакъв спор по прилагане на решението на съда, което било напълно ясно, защото етажните собственици били осъдени като физически лица, а и вече то било изпълнено, тъй като на ищцата с пощенски запис от 10.03.2014 г. сумата от 75 лева й била преведена и то не от касата на ЕС.

Като взе предвид становищата на страните, съдът намира следното:

По принцип на тълкуване подлежи само диспозитивът на решението и то само, ако същият е неясен или поражда съмнение, като се изхожда задължително от мотивите на съдебния акт. С молбата за тълкуване не може да се разрешава наново правният спор, а се извършва произнасяне по евентуални неясноти в решението във връзка с прилагането на правните му последици. В този смисъл не се преценят отново доказателства или факти по случая, а от мотивите на акта се извежда действителната воля на съда, обективирана в диспозитива му. Затова предназначението на това допълнително решение е да изясни констатациите на съда съобразно мотивите, а не чрез него да се постигне резултат, различен от вече постановеното решение.

Предвид изложеното, съдът намира, че диспозитивът на решението в частта за разноските е абсолютно ясен- 11 души в качеството си на физически лица са осъдени да заплатят на ищцата определена парична сума. На първо място, ищцата няма задължение за разноски към ответниците, за да се поставя подобен въпрос за тълкуване по отношение на качеството й на етажен собственик, още по- малко пък тя има такова към ЕС, след като въззивното решение по делото е постановено в нейна полза и тя не дължи никакви разноски. На следващо място, в диспозитива на това решение по никакъв начин не се поставя въпросът за ЕС, нито пък за отделните етажни собственици, а ответниците са осъдени като физически лица. Дали същите дължат солидарно и разделно не е обстоятелство, което настоящият състав следва да прецени, доколкото решението е постановено от горна инстанция, в чиито правомощия е и въпросът за подобно тълкуване относно начина, по който се разпределя тежестта на разноските.

Извън горното, изложеното дотук е без никакво значение, защото видно от приложения към отговора пощенски запис, управителят на ЕС е превел присъдената сума на молителката като разноски и това е станало преди депозиране на молбата й за тълкуване, а дори преди издаване на самия изпълнителен лист. При това положение, по смисъла на чл. 251 ал. 2 от ГПК не е и допустимо да се иска тълкуване на решението, защото вече е започнало неговото изпълнение (или по- точно в случая то е било изцяло изпълнено) и задължените лица са предприели действия по доброволно изплащане на присъдените разноски.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 12791/ 18.03.2014 г., подадена от ищцата С.К.С., ЕГН: **********, за тълкуване на влязлото в сила решение № 3887 от 22.10.2012 г., постановено по гр. дело № 18684/ 2012 г. в частта относно присъдените разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:/п/

            / Александър Точевски /

 

Вярно с оригинала.

АД