№ 2699
гр. София, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110215744 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 52/2021 от 23.06.2021г., издадено
от Председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на СЛ. ИВ. Л. на
основание чл.127, ал.1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) за нарушение
на чл.127, ал.1, вр. чл.13, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2 от ЗМГО му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, а на основание чл.127, ал.5 от
ЗМГО са отнети в полза на държавата и са предадени за унищожаване следните стоки : 51
бр. дамски комплекти, състоящи се от халат, блуза и клин, означени със знаци „VERSACE“,
идентични на горепосочените регистрирани марки, като притежателят на марките или
упълномощени от него лица могат да присъстват на унищожаването.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от СЛ. ИВ. Л. чрез адв. К. с
твърдения за незаконосъобразност на НП и противоречия с процесуалните правила. Като
порок се сочи това, че производството е образувано без да е съставен АУАН. Обяснява се,
че в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН процесуалната функция на АУАН се реализира от
сезиращия административно – наказващ орган акт : Постановлението на прокурора за
прекратяване или отказ за образуване на наказателно производство. Поради това
възприетите от прокурора фактически положения следва да обусловят нарушението, за което
се издава НП. Актът на прокурора следвало да съдържа посочване на лицето, срещу което
производството е водено, срещу което се отказва образуване или съответно се прекратява,
1
както и описание на обективните и субективни признаци на деянието и правната му
квалификация, а също и основанията за прекратяване или отказ за образуване на
производството. Предвид обстоятелството, че Постановлението на прокурора не е
съдържало такива констатации, жалбоподателят твърди, че наказващият орган е следвало да
извърши допълнителна проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, за да даде мотивиран
отговор на въпросите по чл.53, ал.1 от ЗАНН относно самоличността на нарушителя и
неговата вина. В жалбата се твърди, че такава проверка от страна на Патентното ведомство
не е извършена и жалбоподателят не е бил на ясно, че срещу него се провежда
административно-наказателно производство и същият е конституиран в производството
едва с издаването на НП. Видно от Постановлението на РП – Хасково, ТО – Димитровград, в
хода на разследването не е била ангажирана наказателната отговорност на С.Л. за
престъпление по чл.172б от НК, той не е привличан в качеството на обвиняемо лице и не е
имал право да вземе участие, да прави искания, бележки, възражения, да се запознае със
съдържанието и да оспори заключението на оценителната експертиза. Жалбоподателят не е
получил препис от Постановлението на прокурора и не е имал право да го обжалва. Прави
се извод, че след като С.Л. не е субект на процеса, той няма как да бъде пряк адресат на
последиците на приключващия наказателното производство акт, поради което изводите на
прокурора не са обвързващи за наказващия орган и е следвало при наличие на данни за
извършено административно нарушение да се проведе допълнително разследване в хода на
административно – наказателното производство. От тук се прави извод, че наказващият
орган е следвало да състави АУАН срещу лицето, за което счита, че е извършител на
административното нарушение. Липсата на повдигнато обвинение и на съставен Акт в хода
на последвалото административно – наказателно производство спрямо С.Л. е довело до това
лицето да е наказано без да му е предявено обвинение под една или друга форма в едно или
друго производство. Поради това се претендира за нарушено право на защита на
жалбоподателя и се цитират съдебни актове в подкрепа на тази теза. Твърди се да е нарушен
чл.6, т.3, б. „а“ и б. „б“ от ЕКЗПЧОС като се прави и позоваване на Тълкувателно решение
№ 3/2015г. на ВКС по т.д. № 3/2015г. на ОСНК. Според жалбоподателя Постановлението за
прекратяване на досъдебното производство в случая е следвало да се ползва само като повод
за образуване на административно – наказателно производство по общия ред на чл.36, ал.1
от ЗАНН. На следващо место в жалбата се посочва, че изброяването в чл.13 от ЗМГО е
лимитативно и не всички действия или бездействия по отношение на стоки и услуги,
означени със знак, идентичен или сходен на регистрираната марка, без съгласието на нейния
притежател са в нарушение на чл.127, ал.1 от ЗМГО. Според жалбоподателя в случая
липсват доказателства, че веществените доказателства са били ползвани от СЛ. ИВ. Л. в
търговската му дейност. Няма данни лицето да е осъществявало такава дейност, а е описано
само, че стоките са държани в багажника на автомобил с цел продажба. Според
жалбоподателя държането не е форма на използване в търговската дейност. Изтъква се, че
няма данни жалбоподателят да е търговец, да стопанисва търговски обект, както и дали
въпросните стоки са предлагани за продан, как и на каква цена. Прави се извод, че в
момента на извършване на проверката не е реализирано нарушение на чл.127, ал.1, вр. чл.13,
2
ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2 от ЗМГО. Във връзка с горното се твърди, че е допуснато и нарушение
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в Наказателното постановление. Относно наложеното с
процесното НП административно наказание на С.Л. (глоба в размер на 10 000 лева) в
жалбата се посочва, че тя не е съобразена с чл.27, ал.2 от ЗАНН, а мотивите в НП относно
размера на глобата са определени като неоснователни. Според жалбоподателя наказващият
орган неправилно се е позовал на оценителната експертиза, която Л. не е имал възможност
да оспори или да поиска назначаване на повторна такава. В жалбата се посочва още, че
законодателят не указва кога се налага санкция в максимален размер и не делегира на
Патентното ведомство еднолично да въвежда стойности на стоките, носещи знаците на
регистрирани търговски марки, до които се налага глоба или имуществена санкция в
определен размер. Оперативната самостоятелност на наказващия орган при
индивидуализация на наказанието следва да е съобразена с тежестта на нарушението,
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства – за всеки отделен случай.
Наказващият орган следвало да отчете, че стоките, носещи знака само на една регистрирана
търговска марка („VERSACE“) са закупени от Л. без да бъдат предмет на последваща
продажба от негова страна. Не е отчетено, че жалбоподателят не е извършил други
нарушения на интелектуалната собственост по смисъла на ЗМГО. Поради това се твърди, че
глобата в размер на 10 000 лева е несъразмерна и засяга правата и интересите в степен по-
голяма от необходимото за постигане целта на издаване на акта. На следващо место в
жалбата се твърди, че административно – наказващият орган неоснователно е отказал да
приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като е налице ниска степен на обществена опасност на
деянието, няма данни за други нарушения или настъпили вредни последици. Относно
прилагането на чл.127, ал.5 от ЗМГО в жалбата се казва, че стоките са валидно закупени от
търговци и не са предмет на нарушение, поради което няма основание да бъдат отнети и
унищожени. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалваното Наказателно
постановление или в условията на алтернативност – да го измени като намали наложената
глоба от 10 000 лева на 2 000 лева.
По повод на тази жалба е било образувано НАХД № 10897/2021г. по описа на СРС,
НО, 10 състав. С Разпореждане № 4858/04.10.2021г. съдията – докладчик е прекратил
съдебното производство по НАХД № 10897/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав и е
изпратил делото на ВКС за определяне на компетентен съд по реда на чл.84 от ЗАНН, вр.
чл.43, ал.1, т.1 от НПК.
С Определение № 60101/21.10.2021г. ВКС, I НО е изпратил прекратеното НАХД №
10897/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав за разглеждане по същество от СРС, НО, 10
състав. На 12.11.2021г. е образувано настоящото НАХД № 15744/2021г. по описа на СРС,
НО, 10 състав.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от
адв. К., който в съдебно заседание на 20.04.2022г. заявява, че поддържа жалбата. По време
на съдебните прения пред СРС на 20.04.2022г. адв. К. пледира за отмяна на НП като
незаконосъобразно по мотиви, изложени в жалбата. Повтаря се доводът, че липсва валидно
3
образувано административно – наказателно производство. Относно събраните гласни
доказателства защитата счита, че от тях не може да бъде направен извод за извършено
административно нарушение от страна на жалбоподателя, тъй като липсват данни Л. да и
извършвал търговска дейност. Адвокатът иска да не се кредитират показанията на
свидетелите в частта, в която те пресъздават дадените пред тях обяснения на жалбоподателя.
Иска се СРС да не даде вяра на думите на св. К. и относно това, че е виждал разрешение за
продаване с логото на Патентното ведомство, тъй като то не издава такива. Моли се съдът
да вземе предвид изложените в жалбата съображения и да присъди в полза на
жалбоподателя направените от него разноски по делото.
Въззиваемата страна – Председател на Патентното ведомство на Република България
– се представлява от юрк. Б. в съдебното заседание на 20.04.2022г. Той оспорва жалбата, а
по време на съдебните прения заявява, че от свидетелските показания се доказва, че
нарушителят не е представил и не притежавал документ, който да е от маркопритежателя
или лицензиран от него търговец и това означава, че лицето неправилно е държало с цел
продажба описаните в Наказателното постановление стоки, означени със знаци, сходни или
идентични с марка на ЕС „VERSACE“. Относно твърдението на адв. К., че няма данни за
извършване на търговска дейност от нарушителя, юрк. Б. се позовава на приложен на
страница 10 от досъдебното производство протокол за разпит на свидетел С.Л., според
който жалбоподателят продава на пазара от 3 месеца. За процесуалния представител на
въззиваемата страна това означава, че Л. е признал, че извършва търговска дейност. Изтъква
се, че той не е представил какъвто и да е документ за притежанието на тези стоки, нито
позволение от съответните лица. Държането на стоките с цел продажба е неправомерно и
заради това е било издадено процесното Наказателно постановление. Твърди се, че то
отговаря на закона, не са допуснати процесуални нарушения и се иска съдът да потвърди
процесното Наказателно постановление и да отхвърли жалбата като неоснователна.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Същевременно юрк. Б. прави и
възражение за прекомерност за претендираното от представителя на жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Пред СРС като реплика адв. К. посочва, че е недопустимо да се разглеждат
свидетелски показания, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като чл.84 от
ЗАНН посочва в кои случаи субсидиарно се прилага НПК. Адвокатът обяснява, че фигурата
на нарушител е приравнена на тази на обвиняем и няма как нарушителят да бъде и
нарушител, и свидетел в едно и също производство. Поради това би било
незаконосъобразно да се ползват свидетелските показания на Л., дадени в хода на
досъдебното производство.
Като последна реплика юрк. Б., за да защити тезата си, посочва, че „става въпрос за
административно-наказателно производство, докато досъдебното производство е очевидно
наказателно производство“ и съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН административно-наказателното
производство може да бъде образувано без АУАН в случай, че е налице Постановление за
прекратяване или отказ на досъдебно производство.
4
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
В Патентно ведомство на Република България на името на СЛ. ИВ. Л. не са вписани
лицензионни договори в държавния регистър, разрешаващи на лицето използването на
търговската марка „VERSACE“. Спрямо СЛ. ИВ. Л. до 26.02.2021г. не са били съставяне
Актове за установяване на административни нарушения и не са били издавани Наказателни
постановления от Патентно ведомство на Република България.
От 01.04.2012г. до 27.01.2021г. на маса № 98, сектор „3 2“ в ОП СПИОПТ –
Димитровград е регистриран ЕТ „Алекс – Станой Алексов“ с материолно-отговорно лице
(МОЛ) САС..
На 22.01.2021г. свидетелите Кънчо К. и Д. (служители на РУ на МВР –
Димитровград) били на работа на установъчен пункт за проверка на МПС и лица в гр.
Димитровград, бул. „Димитър Благоев“ № 145. След полунощ, между 00:30 и 01:30 часа, до
02:30 часа, полицаите спрели за рутинна проверка лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Алхамбра“, сив цвят и установили на задната седалка и в багажника на МПС-то има голямо
количество комплекти със защитена марка „VERSACE“. Водач на автомобила бил
жалбоподателят С.Л., а пътник в МПС-то била неговата съпругата. Полицаите ги попитали
дали намерените вещи са техни, при което водачът на МПС-то заявил, че са негови и че щял
да ги продава на пазара в гр. Димитровград. Полицаите не са проверявали дали спряното от
тях лице има търговски обект на пазара, но го попитали дали има разрешение от Патентното
ведомство и той казал, че няма такова. Проверяваното лице не представило никакви
документи относно намерите в автомобила вещи.
За случая полицаите К. и К. докладвали на дежурната част на РУ на МВР –
Димитровград. На 22.01.2021г. за времето от 02.30 до 03.15 часа бил извършен оглед на лек
автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № ВР 2763 СВ от дошлия в последствие на мястото Й. –
инспектор при РУ – гр. Димитровград. В багажното отделение и на задната седалка на
автомобила били установени 2 бр. бели полиетиленови чували, в които имало дамски
комплекти, състоящи се от 1 бр. халат, 1 бр. блуза и 1 бр. клин, като халатите и блузата били
с лого на защитената търговска марка „VERSACE“, а клиновете - с надпис „VERSACE“. В
чувалите били установени 12 бр. комплекти в тютюнев цвят, 5 бр. комплекти в сив цвят, 5
бр. комплекти в бежов цвят, 19 бр. комплекти в черен цвят и 10 бр. комплекти в розов цвят
или общо 51 бр. комплекти. Във връзка с това процесуално – следствено действие били
изготвени Протокол за оглед на местопроизшествие и албум със снимки към него.
С Протокол за доброволно предаване от 22.01.2021г. СЛ. ИВ. Л. предал описаните
по-горе вещи на служител от РУ МВР – Димитровград, като пояснил, че комплектите са
негови.
На 22.01.2021г. на основание чл.212, ал.3 от НПК било образувано досъдебно
производство № 38/2021г. по описа на РУП – Димитровград за престъпление по чл.172б,
ал.1 от НК, в хода на което като свидетелите били разпитани лицата С.Л., АККК.. и ЛБ.
5
Освен това бил извършен оглед на веществените доказателства, във връзка с което били
изготвени Протокол за оглед на веществени доказателства и албум със снимки към него. За
нуждите на досъдебното производство била изготвена и съдебно-маркова и оценителна
експертиза. Според заключението й знаците, поставени върху 51 бр. дамски плетени блузи с
дълъг ръкав са идентични на знаците на регистрираната и действаща на територията на
Република България търговска марка „VERSACE“ с рег. № *********; знаците, поставени
върху 51 бр. дамски плетени долнища са идентични на знаците на регистрираната и
действаща на територията на Република България търговска марка „VERSACE“ с рег. №
648708, рег. № *********; знаците, поставени върху 51 бр. дамски плетени горнища с дълъг
ръкав, с качулка, тип „халат“ са идентични на знаците на регистрираната и действаща на
територията на Република България търговска марка „VERSACE“ с рег. № *********.
Според експертизата стоките – обект на експертното изследване са сходни на стоките, за
които са регистрирани цитираните марки в клас 25 – „Облекло, обувки, шапки и
принадлежности за глава“.
С Постановление на РП-Хасково, ТО-Димитровград от 01.04.2021г. било прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 38/2021г. по описа на РУ-МВР-
Димитровград, пр. пр. № 618/2021г. по описа на РП-Хасково, ТО-Димитровград, водено за
престъпление по чл.172б от НК и било разпоредено материалите по досъдебното
производство да се изпратят по компетентност на Патентното ведомство на Република
България във връзка с установено закононарушение от СЛ. ИВ. Л. по смисъла на чл.81 от
ЗМГО. Със същия прокурорски акт било разпоредено стоките, подробно описани в
Протокола за доброволно предаване от 22.01.2021г., да бъдат предадени на Патентното
ведомство за нуждите на административно – наказателното производство /след поискване/.
С писмо вх. № 2600/26.04.2021г. от РП-Хасково, ТО-Димитровград пристигнали в
Патентното ведомство материалите по досъдебно производство № 38/2021г. по описа на РУ-
МВР-Димитровград, като изрично било отбелязано в писмото, че Постановлението за
прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 13.04.2021г.
Въз основа на материалите по досъдебно производство № 38/2021г. по описа на РУ-
МВР-Димитровград, пр. пр. № 618/2021г. по описа на РП-Хасково, ТО-Димитровград,
Председателят на Патентното ведомство на Република България издал обжалваното
Наказателно постановление № 52/2021 от 23.06.2021г., с което на основание чл.127, ал.1 от
ЗМГО, за нарушение на чл.127, ал.1, вр. чл.13, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2 от ЗМГО на СЛ. ИВ. Л. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, а на
основание чл.127, ал.5 от ЗМГО са отнети в полза на държавата и са предадени за
унищожаване следните стоки : 51 бр. дамски комплекти, състоящи се от халат, блуза и клин,
означени със знаци „VERSACE“, идентични на горепосочените регистрирани марки, като
притежателят на марките или упълномощени от него лица могат да присъстват на
унищожаването.
Наказателното постановление е връчено на СЛ. ИВ. Л. на 16.07.2021г., след което е
обжалвано с жалба, подадена в Патентното ведомство на 20.07.2021г.
6
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите К. и К.; писмо от община
Нова Загора до Патентно ведомство с вх. № 2600-[1] от 20.07.2021г.; писмо до община Нова
Загора за връчване на НП; писмо от РП-Хасково, ТО-Димитровград до Патентно ведомство
с вх. № 2600 от 26.04.2021г.; Постановление за прекратяване на досъдебно производство от
01.04.2021г. на РП-Хасково, ТО-Димитровград; съобщение за образувано досъдебно
производство; Протокол за оглед на местопроизшествие и албум със снимки към него;
Протокол за доброволно предаване от 22.01.2021г.; Протокол за оглед на веществени
доказателства и албум със снимки към него; съдебно-маркова и оценителна експертиза;
справка за съдимост на СЛ. ИВ. Л.; характеристична справка за СЛ. ИВ. Л.; писмо-отговор
от Патентно ведомство на Република България с рег. № ПВ-832-[1] от 26.02.2021г. и писма
от ОП СПИОПТ – Димитровград.
Приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства (цитирани подборно
по-горе) са приети за информативни, годни и относими към предмета на доказване по
делото и съответно са приобщени към доказателствената съвкупност. Съобщението за
образувано досъдебно производство и Постановлението за прекратяване на досъдебно
производство от 01.04.2021г. на РП-Хасково, ТО-Димитровград (лист 24 и лист 20-21 от
НАХД № 10897/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав) имат доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява кога е
образувано и кога е прекратено наказателното производство, както и за какво деяние се е
водило то. От приложените по делото доказателства става ясно, че в хода на образуваното
досъдебно производство № 38/2021г. по описа на РУ – Димитровград, пр. пр. № 618/2021г.
по описа на РП – Хасково, ТО – Димитровград са били изготвени следните писмени
доказателства : Протокол за оглед на местопроизшествие и албум със снимки към него,
Протокол за доброволно предаване от 22.01.2021г., Протокол за оглед на веществени
доказателства и албум със снимки към него, както и съдебно-маркова и оценителна
експертиза. По реда на чл.283 от НПК тези доказателства са приобщени и по настоящото
производство, тъй като те са обективно съществуващи и относими към предмета на
доказване и по това дело. Същевременно, доколкото са изготвени по предвидения за това
ред в закона, СРС ги кредитира и установява датата, превозното средство, намерените вещи
и това, че те са били във владението на С.Л.. Съдебно-марковата и оценителна експертиза е
изготвена от вещо лице – специалист от съответната област и няма данни да е предубедена и
заинтересована от изхода на делото. Поради това тя също следва да се кредитира, но само
касателно заключението на експерта относно сходството на стоките и идентичността на
знаците. Относно определените пазарни цени на дребно на оригиналните стоки,
произведени от притежателите на марките, СРС счита, че експертизата не следва да се
кредитира, тъй като стойността на оригиналните стоки е ирелевантна за предмета на
доказване по настоящото дело. За конкретното административно – наказателно обвинение е
без значение колко струват 51 бр. дамски комплекти от блуза, долнище горнище - тип халат
на марката „VERSACE“. Относно довода на жалбоподателя, че тази експертиза е била
назначена в хода на досъдебното производство и Л. да не е имал процесуално качество по
7
това досъдебно производство и съответно не е можел да възрази срещу нея, СРС счита, че
макар и да е вярно това твърдение, тъй като сама по себе си експертизата /в кредитираната
по-горе част/ не страда от пороци, налагащи изключването й от доказателствената
съвкупност, това, че жалботодателят не е могъл да възрази срещу нея не е основание съдът
да не я кредитира, още повече, че пред съда нито Л., нито адвокатът му са поискали
назначаване на нова експертиза.
В хода на досъдебното производство са били приобщени справка за съдимост на СЛ.
ИВ. Л. и характеристична справка за СЛ. ИВ. Л.. Тези писмени доказателства имат
отношение към личността на дееца и поради това се явяват относими. Същевременно те са и
информативни, обективни и достоверни. Поради това СРС ги кредитира и установява, че
жалбоподателят е с добри характеристични данни и чисто съдебно минало.
По отношение на писмата от ОП СПИОПТ – Димитровград и писмото-отговор от
Патентно ведомство на Република България с рег. № ПВ-832-[1] от 26.02.2021г. този
съдебен състав счита, че те са обективни, достоверни и непредубедени. Поради това СРС ги
кредитира. От писмата, приложени на лист 85-86 от НАХД № 10897/2021г. по описа на СРС,
НО, 10 състав се установява, че на маса № 98, сектор „3 2“ от 01.04.2012г. до 27.01.2021г. е
регистрирана фирма ЕТ „Алекс – Станой Алексов“ с МОЛ САС.. От писмото-отговор на
Патентно ведомство на Република България (лист 82-83 от НАХД № 10897/2021г. по описа
на СРС, НО, 10 състав) се доказва, че на името на СЛ. ИВ. Л. не са вписани лицензионни
договори в държавния регистър, разрешаващи на лицето използването на търговската марка
„VERSACE“, а също и че на името на СЛ. ИВ. Л. до 26.02.2021г. не са били съставяне
Актове за установяване на административни нарушения и не са били издавани Наказателни
постановления.
Писмата от община Нова Загора до Патентно ведомство с вх. № 2600-[1] от
20.07.2021г., до община Нова Загора за връчване на НП (лист 12-13 от НАХД №
10897/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав), както и писмото от РП-Хасково, ТО-
Димитровград до Патентно ведомство с вх. № 2600 от 26.04.2021г. (лист 19 от НАХД №
10897/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав) са непредубедени, обективно съществуващи и
отразяват кореспонденцията между община Нова Загора и Патентното ведомство, респ.
между РП-Хасково, ТО-Димитровград и Патентното ведомство. Поради това съдът ги
кредитира и установява, че на 26.04.2021г. материалите по досъдебно производство №
38/2021г. по описа на РУ-МВР-Димитровград са постъпили в Патентното ведомство, че
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на
13.04.2021г., както и че процесното НП е било изпратено за връчване на нарушителя чрез
община Нова Загора.
Показанията на свидетелите К. и К. (дадени пред СРС на 20.04.2022г.) относно
проверката, констатациите от нея, мястото и времето на реализирането й и обясненията на
водача на МПС касателно вещите са еднопосочни, взаимно се допълват, не звучат
предубедено или заинтересовано от изхода на делото. Освен това намират опора в
кредитираните по-горе писмени доказателства. Поради това СРС им се доверява – с едно
8
изключение. Настоящият съдебен състав не дава вяра на показанията на свидетеля Кънчо К.
единствено, че проверяваният автомобил е бил „Опел Зафира“, тъй като в тази част
показанията му са изолирани от останалия относим към това обстоятелство доказателствен
материал и доколкото думите му се опровергават от показанията на св. Д., както и от
Протокола за оглед на местопроизшествие (според които доказателства автомобилът е бил
марка „Сеат“, модел „Алхамбра“), съдът приема думите на св. К. относно марката и модела
на МПС-то за недостоверни и съответно не ги кредитира само в тази им част.
Съдът не споделя мнението на защитата, че не следва да се кредитират показанията
на свидетелите в частта, в която те пресъздават дадените пред тях обяснения на
жалбоподателя, тъй като макар и косвени, в тази им част показанията на свидетелите К. и К.
следва да се кредитират, тъй като чрез тях свидетелите пресъздават казаното от
жалбоподателя и доколкото думите им са безпротиворечиви и звучат логично и житейски
възможно, съдът няма основание да не им се довери. Относно думите на свидетелите, че са
питали Л. дали има документи за намерената в колата стока и че той е казал, че няма такива,
показанията на разпитаните от СРС свидетели се потвърждават и от писмото на лист 83 от
НАХД № 10897/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав и заради това също следва да се
кредитират.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените по делото Заповед за назначаване на ЛИ. да извърши преценка относно
реализирането на административно-наказателна отговорност по отношение на С.Л. (лист 18
от НАХД № 10897/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав); Постановленията на прокурор от
РП-Хасково, ТО-Димитровград от 29.03.2021г. и от 08.03.2021г. (лист 22 и лист 88 от НАХД
№ 10897/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав); Докладната записка на лист 26 от НАХД
№ 10897/2021г.; протоколите за разпит в качеството на свидетели по досъдебно
производство № 38/2021г. на РУП – Димитровград на лицата С.Л., АККК.. и ЛБ.(лист 34-40
и лист 43-45 от НАХД № 10897/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав); Постановление и
заключително мнение на разследващ полицай (лист 42 и лист 90 от НАХД № 10897/2021г.
по описа на СРС, НО, 10 състав), както и пълномощно, генерално пълномощно и молба от
ЛБ.(лист 46-53 и лист 89 от НАХД № 10897/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав). Според
настоящия съдебен състав тези материали са или процесуално негодни за нуждите на
административно – наказателното производство, или са неотносими към предмета на
доказване по това дело. Според чл.133, ал.1 от ЗМГО Наказателните постановления се
издават от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-
председател. От общодостъпната информация на сайта Министерски съвет :: Пресцентър::
Новини:: Владя Борисова е назначена за председател на Патентно ведомство (government.bg)
и сайта https://www.bpo.bg/bg/novini/novini-2021/prof-d-r-vladya-borisova-e-noviyat-
predsedatel-na-patentno-vedomstvo-n е видно, че след 16.06.2021г. Председател на Патентното
ведомство е Владя Борисова – лицето, издало процесното НП от 23.06.2021г. Поради това
съдът приема, че то е издадено от компетентно лице по смисъла на чл.133, ал.1 от ЗМГО.
Същевременно тази норма от закона, както и данните от самото НП, че то е издадено от
9
председателя на Патентното ведомство определят Заповедта на лист 18 от НАХД №
10897/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав като неотносима, тъй като за съда е важно да се
докаже дали лицето, подписало конкретното НП е имало право да издаде Наказателното
постановление, а не кой е извършил преценка относно реализирането на административно-
наказателна отговорност по отношение на С.Л.. Поради това коментираната тук Заповед е
ирелевантна за предмета на доказване по делото е касае вътрешни организационни дейности
в Патентното ведомство, които не са съществени за преценката на съда. Приложените по
делото Постановления на прокурор от РП-Хасково, ТО-Димитровград от 29.03.2021г. и от
08.03.2021г. (лист 22 и лист 88 от НАХД № 10897/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав),
както и Постановление и заключително мнение на разследващ полицай (лист 42 и лист 90 от
НАХД № 10897/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав) също са ирелевантни за настоящото
дело, тъй като те се отнасят до движението на друго /предходно/ производство и нямат
пряко значение за предмета на доказване по това дело. Докладната записка на лист 26 от
НАХД № 10897/2021г. по своето естество съдържа свидетелски показания, които, обаче, не
са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и като такива не представляват
свидетелско показание. Поради това, а и с оглед трайно установената съдебна практика
(Решение № 149/16.10.2017г. по н.д. № 688/2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/2010г. на
ВКС, II НО и Решение № 357/2013г. на ВКС, II НО), доколкото Докладната записка не
представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да
служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на
извършването му, този събеден състав прецени, че не следва да подлага на анализ наличната
по делото Докладна записка. По делото са приложени протоколи за разпит на С.Л., АККК..
и ЛБ. които са били свидетели по досъдебно производство № 38/2021г. на РУП –
Димитровград. Според настоящия съдебен състав тези протоколи за разпит не могат да се
ползват в настоящото производство, тъй като са били дадени в хода на едно друго,
прекратено производство и пред съответните за другото производство компетентни органи.
Доколкото те не са дадени устно и непосредствено пред съда, протоколите за разпит на
свидетели, приложени на лист 34-40 и лист 43-45 от НАХД № 10897/2021г. по описа на
СРС, НО, 10 състав не следва да се приобщават към доказателствената маса по това
производство и да се подлагат на анализ, а само следва да се приеме, че такива протоколи
съществуват по досъдебното производство. Направеното във връзка с това възражение от
адв. К., че е недопустимо показанията на С.Л. от досъдебното производство да се
коментират в рамките на настоящото производство е напълно основателно - не само с оглед
рамките, в които чл.84 от ЗАНН препраща към НПК, не само с оглед принципа за устност и
непосредственост, но и с оглед качеството на Л. в досъдебното и в административното
производство. Правилно в тази връзка адв. К. казва, че фигурата на нарушител в
административно – наказателното производство е приравнена на тази на обвиняемия в
досъдебното наказателно производство. Поради това, както показания на обвиняем, дадени
преди да бъде привлечен в това качество (дадени като свидетел) в хода на досъдебното
производство не могат да се ценят като годно доказателство, така не следва да се ценят и в
хода на административно производство, образувано след като е било прекратено
10
наказателното производство, тъй като правата и задълженията на свидетеля са едни, а
правата на обвиняемия, респ. жалбоподателя са други. В качеството си на обвиняем или
жалбоподател лицето може /ако иска/ да дава обяснения, но не може едно лице да има
едновременно качеството и на свидетел, и на жалбоподател. Поради това позоваването от
страна на юрк. Б. на думите на С.Л., дадени като свидетел по досъдебното производство,
следва да се остави без уважение, тъй като не почива на основни принципи от наказателното
и административното процесуално право. Именно защото няма знак за равенство между
наказателното и административно-наказателното производство, при последното не
съществува фигурата на „пострадал“ или „ощетено юридическо лице“. Поради това и
приложените на лист 46-53 и лист 89 от НАХД № 10897/2021г. по описа на СРС, НО, 10
състав пълномощно, генерално пълномощно и молба от ЛБ.се явяват неотносими към
настоящото административно производство.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достига до следните правни изводи :
Жалбата на СЛ. ИВ. Л. е насочена срещу обжалваем пред съда административен акт.
Депозирана е в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса. Поради това тя се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
С оглед направения по-горе анализ и предвид нормата на чл.133, ал.1 от ЗМГО
следва, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
В конкретния случай АУАН не е съставен, тъй като наказващият орган се е позовал
на чл.36, ал.2 от ЗАНН, а именно, че когато производството е прекратено (в случая от
прокуратурата) и материалите от досъдебното производство са препратени на Патентното
ведомство, административно-наказателна преписка се образува без Акт. С оглед
приложението на чл.36, ал.2 от ЗАНН и Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г. на ОСНК
на ВС сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН в случая не важат. Доколкото от датата на влизане в
сила на Постановлението на РП-Хасково, ТО-Димитровград за прекратяване на
наказателното производство – 13.04.2021г. (видно от лист 19 от НАХД № 10897/2021г. на
СРС, НО, 10 състав) до датата на издаване на НП (23.06.2021г.) не са минали повече от 6
месеца, СРС приема, че обжалваното НП е издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Макар административно - наказателното производство да е образувано след
Постановление на прокурор за прекратяване на наказателно производство за престъпление
по чл.172б, ал.1 от НК, то е следвало да се развие по регламентираните в ЗАНН правила,
едно от които е предявяване на нарушителя на акта, с който му се повдига административно-
наказателно обвинение, за да се запознае в какво е обвинен, въз основа на какви
доказателства, за да може да организира адекватно защитата си (в този смисъл е и Решение
№ 5999 от 16.10.2019г. на АССГ, IX касационен състав). В хипотезата на чл.36, ал.2 от
ЗАНН функцията на АУАН се изпълнява от прокурорския акт, но доколкото от една страна
той не е бил връчен на Л., а от друга страна в рамките на досъдебно производство №
38/2021г. по описа на РУ-МВР-Димитровград, пр. пр. № 618/2021г. по описа на РП-Хасково,
11
ТО-Димитровград С.И. Л. не е придобивал качеството на обвиняем (доколкото няма
доказателства да му е било съставено и предявено Постановление за привличане на
обвиняем) и в рамките на наказателното производство пред РП-Хасково, ТО-Димитровград
жалбоподателят е имал качеството на свидетел, то с образуване на административно-
наказателно производство пред Патентното ведомство не може да се приеме, че Л.
автоматично е придобил качеството на „нарушител“ и че съответно е изпълнено
изискването на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Това е така, тъй като срещу Л. от една страна не е
имало образувано наказателно производство, което в последствие да е прекратено и да е
образувано административно – наказателно производство по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, а
от друга страна срещу Л. не е бил съставен АУАН от Патентното ведомство след като са
получили материалите от прекратеното наказателно производство. Още нещо – доколкото
не е бил обвиняем по досъдебното производство, на него не му е връчено и Постановление
за прекратяване на наказателното производство. Поради това не може да се приеме, че
Постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство от
01.04.2021г. би могло да изиграе процесуалната роля на Акт за установяване на
административното нарушение (в този смисъл е и Решение № 392 от 27.07.2020г. на РС -
Стара Загора). Всичко това дава основание на съда да приеме, че в случая е налице
ненадлежно започнато административно-наказателно производство пред Патентното
ведомство, тъй като между Постановлението за прекратяване на досъдебното производство
от 01.04.2021г. на РП-Хасково, ТО-Димитровград (в ролята на замества АУАН акт) и
обжалваното НП няма пълна идентичност касателно субектите на двете производства (в
този смисъл е и Решение № 351 от 11.11.2020г. на Административен съд - Стара Загора) – в
наказателното производство Л. не е бил конституиран като обвиняем, докато в
административно – наказателното производство има качеството на нарушител. Като не е
съставен АУАН и не е бил предявен на нарушителя акта, поставящ началото на
административно – наказателното производство срещу Л. (било Постановление за
прекратяване на наказателно производство, било АУАН) се е стигнало до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя, тъй като на Л. не е била осигурена възможност да
разбере в какво го обвиняват още от началото на започнатото срещу него производство.
Правилно в жалбата се посочва, че това представлява и нарушение на чл.6, т.3, б. „а“ и б. „б“
от ЕКЗПЧОС, тъй като тази норма е относима за всички случаи на повдигнато наказателно
/по смисъла на ЕКЗПЧОС/ обвинение, включително когато според националното
законодателство наказателното обвинение съответства на състав на административно
нарушение (в този смисъл е Решение № 72847/22.03.2019г. на СРС, НО, 115 състав и
Тълкувателно решение № 3 от 2015г. на ОСНК на ВКС).
Водим от изложеното и заради ненадлежно започнато административно-наказателно
производство и допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на АУАН
или друг заместващ го документ, който да е бил предявен на нарушителя и да му е
осигурено правото на защита още от началото на започнатото срещу него производство,
съдът прие, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло на формално основание.
12
Въпреки, че в такива случаи /при отмяна на НП на формално основание/ не е
необходимо обсъждането на спора по същество, съдът счита, че в случая следва да стори
това – с оглед релевираните в жалбата аргументи, а и с оглед цялостна проверка на
правилността на акта от следващата съдебна инстанция.
Според настоящия съдебен състав наказващият орган не е нарушил чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН, тъй като в НП изрично е посочено, че като държи в лек автомобил с цел
продажба въпросните 51 бр. дамски комплекти, означени със знаци на регистрирана
търговска марка „VERSACE“, без съгласие на маркопритежателя, Л. е реализирал състав на
чл.127, ал.1, вр. чл.13, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2 от ЗМГО. Доколкото тази норма се отнася до
използване в търговката дейност на стоки, означени със знак, идентичен или сходен на
регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, като под използване в
търговската дейност се разбира и съхраняването или държането на тези стоки с цел
предлагането им за продажба или пускането им на пазара, то следва да се приеме, че в НП
има съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. Налице е
яснота на административно – наказателното обвинение. Посочено е времето и мястото на
извършване на нарушението, вида на стоките, техният брой и знаци на марката „VERSACE“,
както и къде са били съхранявани от Л., посочена е и целта на това държане, отбелязано е и
че знаците „VERSACE“ са идентични на следните марки : марка на ЕС с рег. № *********
/фигуративна/, марка на ЕС с рег. № ********* /словесна/ и международна марка с рег. №
648708 /словесна/ - и трите регистрирани за стоки от клас 25 от МКСУ със срок на закрила
към датата на деянието - 22.01.2021г. и с вписан притежател Gianni Versace SRL, IT. Поради
това съдът не счита, че възраженията, релевирани в жалбата, за нарушение на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН са основателни.
Според чл.127, ал.1 от ЗМГО лице, което използва в търговската дейност по смисъла
на чл.13, ал.1 и ал.2 от ЗМГО стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на
регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10
000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от
3000 до 20 000 лв. Според чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО използване в търговската дейност е
предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или
държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак,
когато са налице условията на чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО - правото върху марка включва
правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица
без негово съгласие да използват в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги,
който е идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или
сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.
В случая е доказано, че на 22.01.2021г. в гр. Димитровград, бул. „Димитър Благоев“
№ 145, след полунощ, на задната седалка и в багажника на лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Алхамбра“ са били установени, че се съхраняват от водача на МПС-то
(жалбоподателя Л.) следните вещи : 12 бр. комплекти в тютюнев цвят, 5 бр. комплекти в сив
13
цвят, 5 бр. комплекти в бежов цвят, 19 бр. комплекти в черен цвят и 10 бр. комплекти в
розов цвят или общо 51 бр. дамски комплекти, състоящи се от 1 бр. халат, 1 бр. блуза и 1 бр.
клин, като халатите и блузата са с лого на защитената търговска марка „VERSACE“, а
клиновете са с надпис „VERSACE“. Според съдебно-марковата и оценителна експертиза
знаците, поставени върху тези 51 бр. дамски плетени блузи с дълъг ръкав са идентични на
знаците на регистрираната и действаща на територията на Република България търговска
марка „VERSACE“ с рег. № *********; знаците, поставени върху 51 бр. дамски плетени
долнища са идентични на знаците на регистрираната и действаща на територията на
Република България търговска марка „VERSACE“ с рег. № 648708, рег. № *********;
знаците, поставени върху 51 бр. дамски, плетени горнища с дълъг ръкав, с качулка, тип
„халат“ са идентични на знаците на регистрираната и действаща на територията на
Република България търговска марка „VERSACE“ с рег. № *********. От кредитираните
по-горе свидетелски показания, Протокол за оглед на местопроизшествие и съдебно-
марковата и оценителна експертиза се налага изводът, че по делото е доказано, че Л. е
съхранявал в багажника на колата си с идеята да ги продава на пазара в гр. Димитровград
стоки, които имат идентични знаци на търговската марка „VERSACE“ и намерените стоки са
сходни на тези, за които марката е регистрирана (клас 25 от МКСУ – „Облекло, обувки,
шапки и принадлежности за глава“). За да бъде реализиран от обективна страна съставът на
нарушението по чл.127, ал.1, вр. чл.13, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2 от ЗМГО, обаче, не е достатъчно
да са доказани предпоставките на чл.127, ал.1 и чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО, а трябва да се
докаже и елемент от съставомерността по чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО – да съществува
вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака
с марката. Именно по отношение на този елемент от обективната страна на нарушението
СРС приема, че не е доказано конкретното административно – наказателно обвинение, тъй
като плетени блузи, долнища – тип клин и халати с качулки в комплекти в цветовете,
описани в Протокола за оглед на местопроизшествие и във вида, посочен в наличните по
делото албуми, предназначени за продажба на пазара в гр. Димитровград няма как да
доведат объркване на потенциалните клиенти, че купуват оригинални дрехи с марката
„VERSACE“, а не имитации, типични за сергиите на битака. Именно външния вид на
иззетите стоки, държани от СЛ. ИВ. Л. в багажника на колата и предназначени за продан на
пазара в гр.Димитровград, не позволяват на съда да приеме, че те биха довели до объркване
на нормалния, средностатистически потребител и че който и да било би приел, че купува
облекло с марката „VERSACE“ от пазара в гр. Димитровград. Поради това СРС счита, че
щом не е доказана тази предпоставка на чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО, то не е доказано и като
цяло обвинението срещу Л. с правна квалификация по чл.127, ал.1, вр. чл.13, ал.2, т.2, вр.
ал.1, т.2 от ЗМГО от обективна страна, а от там съответно и от субективна страна. От тук
съответно следва, че щом не е доказано нарушението по чл.127, ал.1, вр. чл.13, ал.2, т.2, вр.
ал.1, т.2 от ЗМГО, то и приложението на чл.127, ал.5 от ЗМГО (касателно отнемането в
полза на държавата и унищожаването на процесните 51 бр. дамски комплекти, състоящи се
от халат, блуза и клин, означени със знаци „VERSACE“) следва да се отмени.
Поради допуснато нарушение на чл.36, ал.1 от ЗАНН /от една страна/ и поради
14
недоказаност на административно – наказателното обвинение по чл.127, ал.1, вр. чл.13, ал.2,
т.2, вр. ал.1, т.2 от ЗМГО /от друга страна/, атакуваното Наказателно постановление следва
да се отмени изцяло - без да е необходимо да се обсъжда санкционната му част. Само за
пълнота на изложението и във връзка с аргументи от жалбата СРС намира за важно да
посочи, че индивидуализацията на административните наказания следва да е съобразена не с
вътрешно-ведомствени /незадължителни/ правила, а с принципните положения, разписани в
чл.27 от ЗАНН : административното наказание да се определя в границите на наказанието,
предвидено по закон за съответното административно нарушение и при отчитане на
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая не
са събрани доказателства за подбудите и имотното състояние на Л.. Не е отчетено, че той е
неосъждан, не са му били съставяни други АУАН и НП от Патентното ведомство, че има
събрани по делото за него добри характеристични данни, че целта му е била да продаде
комплектите на пазара в гр. Димитровград, а не в някой МОЛ в Милано например. Поради
това, само защото оригиналните стоки в това количество биха стрували 69360 лева,
принципно е неоправдано е да се налага максималната санкция при наличните /изброени по-
горе/ смекчаващи отговорността обстоятелства – в случай, че обвинението беше доказано от
обективна и субективна страна.
Доколкото въззиваемата страна не е успяла да докаже административно –
наказателното обвинение, което е повдигнала на СЛ. ИВ. Л. с процесното НП, на основание
чл.84 от ЗАНН, вр. чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски за свидетели в
размер на 129.67 лева (за явяване на св. К. в съдебното заседание на 20.04.2022г.) и 95.26
лева (за явяване на св. К. в съдебното заседание на 20.04.2022г.), видно от лист 48-59 от
делото, следва да се поемат от органа, издал процесното НП и недоказал обвинителната си
теза, тъй като производството пред СРС не би се образувало и разходите за явяване на
свидетели пред СРС не биха се направили, ако не беше издаденото от Патентното ведомство
Наказателно постановление, което в случая съдът отменя поради посочените по-горе
мотиви. Освен това бюджетът на съда (от който са изплатени тези разходи за явяването на
свидетелите) е различен от този на административно – наказващия орган. Поради това
Патентното ведомство следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 224,93
лева за направени разноски за явяване на свидетели за съдебното заседание на 20.04.2022г.
Освен това - на основание чл.84 от ЗАНН, вр. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Патентното ведомство следва да
плати и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
СРС. Аргументи за това си решение съдът черпи и от нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 от АПК, според която държавните такси и разноските /в случая за явяване на
свидетели по делото на 20.04.2022г./ следва да се поемат, респ. възстановят от бюджета на
органа, издал отмененото НП.
Доколкото според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, съдът следва да се
15
произнесе и по искането на адв. К. за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял III - „Производства
пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/.
Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда
списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В случая това законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на
20.04.2022г. адв. К. е представил списък с разноски, който съответства по размер на
уговореното и изплатено възнаграждение за адвокат на жалбоподателя – 1800 лева според
договора за правна защита на лист 41 от делото и фактурата на лист 42 от делото. Според
чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал процесното НП, следва да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. Според чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – при глоба от 5 000 до 10 000 лева (както в случая – 10 000 лева)
минималният размер на адвокатското възнаграждение е „580 лв. + 5 % за горницата над 5000
лв.”, т.е. 830 лева. Уговореното и изплатено възнаграждение на адв. П.К. в случая е над тази
сума, а именно 1800 лева. Доколкото адвокатът на С.Л. е взел участие само в едно съдебно
заседание пред СРС, продължило около един час /не повече/, както и предвид не особено
голямата фактическа и правна сложност на казуса, този съдебен състав счита, че в случая
възражението, направено от юрк. Б. за прекомерност на адвокатския хонорар се явява
основателно и на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокат само до размера
на минимално определеното адвокатско възнаграждение според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.3
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
т.е. за сумата от 830 лева. На тази сума следва да се начисли и ДДС, тъй като от фактурата
на лист 42 от делото следва, че адв. К. е регистринан по ДДС, а §2а от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения гласи, че за регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията но тази Наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Поради това към
сумата от 830 лева минимално адвокатско възнаграждение следва да се прибави и 20 % от
830 лв., т.е. и сумата от 166 лева. В този смисъл са и Определение № 266/18.04.2019г. на
ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 349/01.07.2021г. на ВКС, ТК, I т.о.; Определение №
60385/29.10.2021г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 60309/02.08.2021г. на ВКС, ТК, II т.о.
и други. Водим от всичко изложено по-горе СРС прие, че органът, издал отмененото НП,
следва да бъде осъден да плати по сметка на жалбоподателя С.Л. сумите от 830 лв. и 166 лв.
или общо 996 лева, а за разликата до претендираната сума от 1800 лв. за разноски за адвокат
- искането на адв. К. следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 52/2021 от 23.06.2021г., издадено от
16
Председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на СЛ. ИВ. Л. на
основание чл.127, ал.1 от Закона за марките и географските означения, за нарушение на
чл.127, ал.1, вр. чл.13, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за марките и географските означения е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, а на
основание чл.127, ал.5 от ЗМГО са отнети в полза на държавата и са предадени за
унищожаване следните стоки : 51 бр. дамски комплекти, състоящи се от халат, блуза и клин,
означени със знаци „VERSACE“, идентични на горепосочените регистрирани марки, като
притежателят на марките или упълномощени от него лица могат да присъстват на
унищожаването.
ОСЪЖДА Патентното ведомство на Република България да заплати по сметка на
СРС за направени по делото разноски за свидетели сумата от 224,93 лева (двеста двадесет и
четири лева и деветдесет и три стотинки), както 5,00 лева (пет лева) държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Патентното ведомство на Република България да заплати на СЛ. ИВ.
Л. с ЕГН : ********** сумата от 996,00 лева (деветстотин деветдесет и шест лева) за
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. за присъждане на разноски в полза
на жалбоподателя за разликата над 996 лева до претендираните 1800 лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17