Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
30.11.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 11622 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“,
ЕИК*********, гр.София - длъжник по изпълнително дело № 20207880400211 по описа на ЧСИ М.К., подадена чрез юрк.Б.А.срещу постановление
за разноски с изх.№ 4071 от 28.05.2020 год. по изпълнително дело №
20207880400211, с което подаденото от ЗАД „Б.В.И.Г.“, гр.София, възражение с
вх.№ 2448/18.05.2020 г. е оставено без уважение. В жалбата се излагат доводи
за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление за разноски
на ЧСИ. Твърди се, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е
прекомерно, с оглед фактическата и
правна сложност по изпълнителното дело. Прави се искане за отмяна на
обжалваното постановление и намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 200 лв. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- М.О.М., чрез
пълномощника си адв.Р.М.в писмено становище, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна.
ЧСИ М.К. е изложил мотиви по чл.436,
ал.3 от ГПК,
в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът ЗАД
„Б.В.И.Г.“, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.Б.А.е депозирал на
18.05.2020 год. възражение с вх.№ 2448 по процесното изпълнително дело, с което
е направено възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за
доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение в размер
на 950 лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в
Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални размери, до размер на сумата от 200 лв.
С постановление за разноски с изх.№ 4071
от 28.05.2020 год., издадено от ЧСИ М.К. е оставено без уважение възражение с
вх.№ 2448/18.05.2020 г., подадено от длъжника ЗАД „Б.В.И.Г.“, гр.София.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, поради прекомерност, обективиран в постановление
от 28.05.2020 год. има характер на постановление за разноски и подлежи на
обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение № 170
от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно
нейната основателност.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство./ в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело №
1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е
допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
14.05.2020 год., пълномощника на взискателя- адв.Р.М.не е извършил други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания. Съгласно
разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200
лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел
удовлетворяване на парични вземания- 1/2
от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от
взискателя адвокат, чието възнаграждение, видно от договор за правна защита и
съдействие от 14.05.2020 г. е уговорено и заплатено в размер на сумата от 950
лв./ деветстотин и петдесет лева/ за оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство във връзка с образуване на
изпълнително дело, във основа на изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 3618/2019
г., на САС, Гражданска колегия, 1 състав, е извършил по процесното изпълнително
дело, единствено подаване на молба на 14.05.2020 год. за образуването му въз
основа на издадения от Софийски апелативен съд, 1 състав, изпълнителен лист
срещу длъжника по гр.дело № 3618/2019 г.
В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение, възлизат на 200 лв.- за образуване на изпълнително
дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна предвид
обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия
по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/,
то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка
възражението на длъжника по чл.78, ал.5
от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в
размер на сумата от 950 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200
лв.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление за разноски на
ЧСИ М.К. от 28.05.2020 год., следва да бъде отменено, като незаконосъобразно,
като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв.,
следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно,
независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник по жалбата/
не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В
този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване
на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на
съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата
на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление за разноски с
изх.№ 4071 от 28.05.2020 год., издадено от ЧСИ М.К., с рег.№ 788, с район на
действие СГС по изпълнително дело № 20207880400211, с което подаденото от ЗАД „Б.В.И.Г.“,
гр.София, възражение с вх.№ 2448/18.05.2020 г. е оставено без уважение, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК
заплатеното от взискателя – М.О.М.а, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, по
изпълнително
дело № 20207880400211 по описа на ЧСИ М.К.,
с рег.№ 788, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 950 лв / деветстотин
и петдесет лева/ до размер на сумата от 200 лв./ двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.