Решение по дело №2510/2013 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 359
Дата: 28 април 2014 г.
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20135220102510
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                28.04.2014г.                гр.Пазарджик

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  Гражданско отделение  в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНИ ХАРИЗАНОВА 

 

при секретаря М.К. като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д. №2510 по описа за 2013г., за да се произнесе прие следното:

 

В исковата си молба против А.К.И. с ЕГН ********** *** ищецът „З.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Добри Чинтулов“№15, представляван от управителя М.О.З. твърди, че едноличен собственик на капитала на на ищцовото дружество е С.С.Д, която живее и работи в Австралия. При едно от идванията си в България тя се запознава с ответника и от него разбира, че последният ще строи жилищна кооперация в град Пазарджик, ул.“Г. Бенковски“№95. Твърди, че ответникът поискал от С.Д. сумата от 120 000 лв., с която да финансират грубия строеж на жилищната кооперация. Твърди, че в началото на месец август 2008г. ответникът получил от С.Д. сумата от 120 000 лв., а срещу това той и обещал да и прехвърли собствеността на един апартамент и два магазина от тази жилищна кооперация. Поддържа се, че след подписването на договор между фирмата на ответника „Хаос-2007“ЕООД и строителната фирма „Ромеда Билд“ЕООД с управител Р.И.Д. , жилищната кооперация започва да се строи. Твърди се ,че в един по-късен момент ответникът предложил вместо обещаните един апартамент и два магазина да прехвърли на С.Д. три магазина и поискал допълнително плащане от 10 000 лв. По този повод бил изтеглен банков кредит в размер на 10 000 евро на името на дружеството-ищец  и на два пъти по банков път, а именно 5000 лв. на 11.05.2010г. и 5 000 лв. на 12.05.2010г. тази сума била преведена на фирмата на ответника. Ищецът твърди, че бил уведомен от ответника ,че на 25.06.2010г ще бъде осъществена сделката по прехвърлянето на трите магазина и за целта ответникът поискал ищецът да му предостави всички  фирмени данни за изготвяне на нотариалния акт за собственост на трите магазина. Твърди, че на уговорената дата ответникът не се явил , като още на 14.06.2010г. се разбрало, че ответникът е продал обещаните три магазина на „Еврогарант“ЕООД като продажбата е извършена с нотариален акт №187, том I, рег.№3651 , н.д.№1659/2010г. и след това ответникът закрил всички банкови сметки. Продал фирмата си и напуснал България. Твърди, че с присъда №292/03.12.2011г. по НОХД№654/2010г.по описа на РС-пазарджик ответникът е бил признат за виновен и осъден на две години лишаване от свобода за това, че въвел в заблуждение С.С.Д и набавил за себе си имотна облага в размерна 120 000 лв. и на второ място поддържал в заблуда като е причинил имотна вреда на „З.4ЕООД в размерна 10 000 лв. Твърди се, че с решение №127 от 01.08.2012г. по ВНОХД№41/2012г. на ПОС наказанието е увеличено като в останалата част присъдата е потвърдена. Твърди се че с решение №514/03.01.2013г. н.д.№1727/2012г. на ВКС е оставено без уважение искането на ответника за възобновяване на делото и отмяна на постановените решение. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 12.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищеца ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва така предявения иск по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че по сметката на „Хаос-2007“ЕООД от страна на „З.“ЕООД е преведена с два броя платежни нареждания сумата от 10 000 лв.Според ответника липсва пряка- причинно следствена връзка между воденото наказателно производство и настоящата претенция на ищеца срещу ответника. Ответникът не е получавал суми от дружеството ищец  и не е поемал никакви ангажименти към него.

В съдебно заседание ищецът , чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са изразени в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът ,чрез пълномощника си , поддържа, заявеното оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.  

  Не е спорно по делото , а това се установява и от приетите по делото писмени доказателства/ присъда №292 от 05.12.201г. по НОХД№654/2011г по описа на РС-Пазарджик, решение №127 от 01.08.2012г. по ВНОХД№41/2012г по описа на ПОС и решение №514 от 03.01.2013г. по н.д.№1727/2012г. по описа на ВКС/, че с влязла в сила присъда по НОХД№654/2011г. по описа на РС-Пазарджик ответникът А.К.И. е признат за виновен в това, че през лятото на 2008г. в град Пазарджик с цел да набави за „Хаос-2007“ЕООД, собственост и представлявана от него имотна облага в размер на 130 000 лв.е въвел в заблуждение С.С.Д от град Пазарджик и до средата на месец май 2010г. е поддържал заблуда, че след като построи пет етажна жилищна сграда в УПИ X-495 в кв.38  по плана на града, находящ се в град Пазарджик, ул.“Г.Бенковски“№95 ще прехвърли собственост и на един апартамент и два магазина, а впоследствие промяна на договорките само 3 магазина без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността  и с това причинил имотна вреда на С.Д. в размер на 120 000 лв. и „З.“ ЕООД в размер на 10 000 лв., поради което и на основание чл.210, ал.1,т.5 от НК във връзка с чл.209, ал.1 от НК във вр.с чл.26, ал.1 от ПК , чл.36, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. Видно от данните по делото  хода на проведеното наказателно производство ищецът не е бил предявил за съвместно разглеждане граждански иск за претърпени от престъплението имуществени вреди.

Не е спорно по делото,а това се установява и от ангажираните от ищеца писмени доказателства- два броя преводни нареждания за кредитен превод/ съдържащи се на лист 38 и 39 от делото/, че  на два транша съответно на 11.05.2010г.- 5000 лв.  и на 12.05.2010г.-5000 лв ищецът „Загорка“ЕООД  е превел на „Хаос-2007“ сумата от 10 000 лв. като основание за превода е вписано аванс за магазин.

От представения договор за строителство се установява, че на 16.09.2008г. между „Хаос-2007“ЕООД, представляван от А.К.И. от една страна в качеството на възложител и „Ромеда Билд“ЕООД в качеството на изпълнител е сключен договор  с предмет изграждане на жилищна сграда в УПИ X 495, кв.37 – град Пазарджик, груб строеж.

От разпита на св.Г.Д. се установи, че между майка му и ответника е имала уговорка да се закупят един апартамент и два магазина като двамата се били разбрали предварително майка му да даде за грубия строеж сумата от 120 000 лв. След като жилищната сграда била построена в груб строеж се променила уговорката като ответникът следвало да предаде на майката му три магазина. За целта ищцовото дружество изтеглило кредит  в размер на 10000 от „Райфайзенбанк“, за да се довърши строежа и от тази сума на ответника били преведени още 10 000 лв. От разпита на св.А.В. се установи, че през 2010г. същият закупил от „Хаос-2007“ един апартамент и три магазина. Два дни след като била изповядана сделката разбрал, че магазините били обещани на други.

Съдът не обсъжда заключението на вещото лице л. као неотносимо.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД- обезщетение за причинени от непозволено увреждане имуществени вреди, обективно и кумулативно съединен с акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на лихвата за забава върху главното вземане.

По главния иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД съдът намира, че същият е изцяло основателен като съображенията за това са както следва:

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.Проявлението на така визирания основен правен принцип да  не се вреди другиму вменява в тежест на извършителя на непозволеното увреждане да поправи вредите , които виновно с лични действия е причинил другиму. Длъжен е да репарира всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно правилото на чл.51 от ЗЗД. Задължението за поправянето на вредите , произтичащо от деликтната  отговорност  като вид гражданска отговорност има обезщетителен характер  и при липса на доброволното му реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с предоставения му от законодателя за защита по  съдебен ред  осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД.

На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието , неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорно се установи от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, че с влязла в сила присъда на наказателния съд ответникът в настоящото съдебно производство е признат за виновен в извършване на престъплението- квалифицирана измама. Фактическият състав на конкретното непозволено увреждане е субсимирано в престъпно деяние. Наказателният съд се е произнесъл по въпроса за противоправния  характер на извършеното от ответника И.. Призната е вината му. Гражданското производство по иск за обезщетение за вреди от деликт е именно израз на функционалната зависимост между наказателната отговорност на извършителя на престъпното деяние и гражданската отговорност за обезщетяването на причинените от деликта вреди.  Безспорно се установи, че в резултат на престъпното поведение на ответника ищцовото дружество е претърпяло имуществени вреди в размер на 10 000 лв.Ответникът виновно е нанесъл вреди на ищцовото дружество , които вреди са в пряка причинно –следствена връзка с установеното противоправно деяние, което по смисъла на наказателния закон съставлява престъпление и е признато като такова по надлежния ред/ от наказателния съд/.

Предвид изложеното съдът намира, че като основателен предявения главен иск следва да бъде уважен като следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл 210, ал.1,т.5 от НК,за което ответникът  е осъден с влязла в сила присъда.

Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.От това следва, а и такава е константната практика на ВКС, че за  задълженията от непозволено увреждане забавата настъпва от момента на възникването им. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение/ каквото е настоящото/ длъжникът дължи обезщетение в размерна законната лихва от деня на забавата. Понеже за паричните задължения , произхождащи от непозволено увреждане забавата настъпва от момента на възникването им , то съгласно посочената разпоредба законната лихва върху главното вземане от 10 000 лв. се дължи от датата на деликта, като с оглед обсъдената по-горе доказателствена  съвкупност датата на деликта е 12.05.2010г. При това положение следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и законната лихва върху главницата от 10 000 лв. дължима от датата на увреждането .

Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  законната лихва върху посочената по-горе главница, считано от датата на увреждането 12.10.2010г. до окончателното изплащане на сумата.   

Така мотивиран Пазарджишкият районен съд

 

Р        Е         Ш          И   :

 

ОСЪЖДА  А.К.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „З.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик ул.“добри Чинтулов“№15, представлявано от М.О.З. на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 10 000 лв./ десет хиляди лева/, представляваща причинени имуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл.210, ал.1,т.5 във вр.с чл.209 , ал.1 от НК, за което А.И. е осъден с влязла в сила присъда №292 от 05.12.2011г. по НОХД№654/2011г. по описа на РС-Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 12.10.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА  А.К.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „З.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик ул.“добри Чинтулов“№15, представлявано от М.О.З. сумата от 100 лв. разноски по делото.

Решението  е неокончателно и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: