№ 825
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря И.а Ат. А.а
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110104440 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искови претенции предявени от Г. Б., родена на
**** с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 вр. чл. 88 ЗЗД срещу: 1. М. Д. З., ЕГН **********
с адрес **** за осъждане ответника, в качеството й на наследник на адв. Д. Ц., да заплати на
ищеца сумата от 900евро, представляваща половината от подлежаща на връщане сума
платена на 15.07.2021г. по сметка на починалия адв. Ц. за адв. възнаграждение и държавна
такса по развален по право сключен на 26.06.2021г. с адв. Ц. неформален договор за правна
помощ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 05.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението; 2. С. Д. Ц., ЕГН
********** с адрес **** за осъждане ответника, в качеството му на наследник на адв. Д. Ц.,
да заплати на ищеца сумата от 900евро, представляваща половината от подлежаща на
връщане платена на 15.07.2021г. по сметка на починалия адв. Ц. за адв. възнаграждение и
държавна такса по развален по право сключен на 26.06.2021г. с адв. Ц. неформален договор
за правна помощ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 05.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: През м.09.2020г., като купувач
сключила предварителен договор за покупко- продажба с Г. П. за недвижим имот в гр. Бяла.
Поради възникнали проблеми, в края на 2020г. се свързала с адв. Д. Ц. за оказване на правна
помощ. След като го запознала със случая, той й дал съвети, които тя изпълнила. Тъй като
до 11.01.2021г. не получила отговор от продавача, с писмо по ел. поща отново се свързала с
адв. Ц.. По негов съвет, тя писала ново писмо на продавача с искане за заплащане на
неустойка от 20хил. евро. Последвали още няколко безуспешни разговора и на 14.01.2021г.
адв. Ц. предложил на ищцата той да води преговорите и комуникацията с продавача, респ.
да заведе срещу него дело за дължимата неустойка. Ищцата се съгласила и изпратила на адв.
Ц. подписано от нея пълномощно. На 23.02.2021г. адв. Ц. й изпратил за справка изготвената
от него покана. В следващите месеци комуникацията между ищцата и адв. Ц. се
осъществявала чрез социални приложения. На 12.05.2021г. я уведомил, че подготвя искова
молба срещу продавача. На 26.06.2021г. по ел. поща я уведомил, че е написал исковата
1
молба, която била приложена към писмото му. В телефонен разговор казал на ищцата, че
следва да плати 800евро за държавна такса и 1000евро за адв. възнаграждение. На
15.07.2021г. ищцата извършила към адв. Ц. банков превод на сумата от 1800евро, който
потвърдил превода на 30.07.2021г. В началото на м.09.2021г. ищцата писала на адв. Ц., че
ще бъде в България в периода 11-13.09 и ако е възможно да се видят. Той й отговорил, че ще
е на планина, делото й е в съда и че няма връзка с продавача. След като на 26.10.2021г.
отново писала на адв. Ц., отговор получила от дъщеря му, която я уведомила, че адв. Ц. е
починал. Чрез нея, ищцата се свързала с колега на адв. Ц., адв. К., която я уведомила, че в
кантората му е открит само един предварителен договор за покупко- продажба, покана за
плащане на неустойка и оригинал на пълномощно. След извършени проверки в Районен и
Окръжен съд Варна, Районен съд Несебър и Окръжен съд Бургас, не установили такова дело
да е завеждано от адв. Ц.. В края на м.11.2021г. ищцата писала на дъщерята на адв. Ц. с
молба да й бъдат върнати платените 1800евро, на което на 13.03.2022г. получила отговор, че
парите не са налични по сметка на баща й и няма възможност за тяхното връщане. Твърди,
че със смъртта на адв. Ц. сключеният между тях договор за правна помощ е развален по
право и даденото по него подлежи на връщане. Ответниците са наследници на адв. Ц. и те
отговарят за задълженията на наследството при равни квоти. Искането е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника З., с
който исковата молба се оспорва като неоснователна. Потвърждава, че с ищцата са влезли в
комуникация няколко дни след смъртта на баща й. Ответницата е уведомяла клиентите му за
смъртта му с оглед съхраняване интересите им, а тези които са пожелавали е препращала
към колегите му по кантора. С ищцата са си писали на руски език, който ответницата не
владеела и ползвала за превод гугъл транслейт. Ищцата й изпратила снимка на платежното
за извършен по сметка на баща й банков превод на сумата от 1800евро. След извършена от
нея справка в банката установила, че основанието на превода според информация от банката
е различно от посоченото в изпратената от ищцата снимка, като по думите на банков
служител това било невъзможно. Затова, не оспорва, че по сметката на баща й е постъпила
сумата от 1800евро, но твърди, че основанието на превода е „помощ за роднини“, а не
соченото „съдебни разноски“. Затова и е отказала възстановяване на сумата. Оспорва и
кореспонденцията водена между баща й и ищцата по вайбър, доколкото след смъртта на
баща й, тя нямала достъп до нея и не би могла да потвърди достоверността й. В
евентуалност и ако се приеме, че основанието за превода е по договор за правна помощ,
твърди се, че платената сума представлява дължимо адв. възнаграждение за предоставени
услуги и консултации, и не включва 800евро за държавни такси. В тази връзка се сочи, че
адв. Ц. е давал устни съвети и консултиране, писмени консултации, в т.ч. чрез писане на
кореспонденция по вайбър, ел.поща, запознавал се е с документи, изразявал е становище по
тях, изготвял е покани и искови молби, за които се дължи съответно възнаграждение.
Твърди, че платената сума е по договор за правна защита и съдействие за предварително
запознаване с документи, становище, консултации относно кореспонденция водена с
брокера по сделката, изготвяне и изпращане на покана за доброволно изпълнение, искова
молба. В потвърждение на това бил и фактът, че наличното пълномощно от 21.01.2021г.
касае водене на преговори и кореспонденция, а не завеждане на дело. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Ц. е подал писмен отговор, с който исковата
претенция се оспорва. Твърди, че в края на 2021г. от сестра си узнал за претенцията на
ищцата за връщане на суми постъпили по сметка на баща им, поради неизпълнение на
някакъв ангажимент. От извършена справка от сестра му, станало ясно, че от името на
ищцата действително е постъпил банков превод по сметка на баща им, но с основание на
превода „помощ за роднини“. Доколкото баща им бил женен за рускиня и имал широк кръг
познати от Русия и Украйна, двамата предположили, че сумата е за подпомагане на близки.
2
Твърди, че основанието за превода- съдебни разходи, посочено в представеното от ищцата
платежно нареждане не отговаря на това, с което парите за постъпили по сметка на баща им.
От разговор със служители на банката узнали, че такова разминаване е невъзможно. В
евентуалност и ако се приеме, че основанието за превода е именно посоченото от ищцата, то
се твърди, че сумата представлява платено дължимо възнаграждение за предоставени от
баща им услуги и консултации. Твърди, че от откритите и предадени на процесуалния
представител на ищцата документи, било видно, че баща им се е занимавал със случая на
ищцата в продължение на 8месеца, като липсват доказателства за тези услуги той да е
получавал възнаграждение. В тази връзка оспорва така получената от баща му сума да е
била за завеждане на гражданско дело срещу Г. П. за получаване на неустойка от
20хил.евро, вкл. доколкото баща му не е упълномощаван с необхоД.то за това пълномощно.
Още повече, че в представено от сестра му писмо изходящо от ищцата, последната е
посочила, че 1000евро са аванс за работата. Отделно от това се твърди и че ищцата не е
оказала нужното съдействие на баща му, за което съдел от писмо от 26.06.2021г. съгласно,
което е била уведомена, че иск следва да подаде и внучка й. Исковата молба е била написана
и е очаквано окончателно решение на ищцата, каквото тя не е дала никъде във водената с
баща му кореспонденция. Искането е за отхвърляне на претенцията и присъждане на
разноски.
В открито съдебно исковата молба и отговора се поддържат от процесуалните
представители на страните.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на заявената претенция, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване
следва да установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие
на валидно сключен с адв. Д. Ц. неформален договор за правна помощ от 26.06.2021г. със
сочения предмет- за завеждане на гр.дело срещу Г. П. за 20хил.евро неустойка; че във връзка
с договора на 15.07.2021г. е извършила превод по сметка на адв. Ц. на сумата от 1800евро с
основание „съдебни разноски“, от която 1000евро уговорено адв. възнаграждение и 800евро
за държавна такса; че ответниците имат качество на наследници на адв. Ц.. При успешно
проведено доказване на тези обстоятелства, ответникът носи тежестта по доказване
наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията даващи
им основание за задържане на получените от наследодателя суми, вкл. че сумата е получена
от наследодателя като адв. възнаграждение за предоставени услуги по консултиране и
проучване.
От ангажираните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Между ищцата и адв. Ц. е била водена кореспонденция по ел. поща, вайбър и уатсап
датираща според представените доказателства най- рано от 22.12.2020г.
Предвид предприетото оспорване от страна на ответниците на представената от
ищцата кореспонденция водена между нея и адв. Ц. чрез социалните приложения вайбър и
уатсап относно нейната пълнота и автентичност, по делото е прието заключение на в.л. по
допусната съдебно- техническа експертиза, което бива кредитирано от съда като неоспорено
от страните и изготвено от в.л. с нужната компетентност.
Между страните не е било спорно, че ищцата ползва тел. номер +380958551895, а
адв. Ц. ++359*********. При изготвяне на заключението си, в.лице е изследвало само
3
телефонния апарат на ищцата, чрез който е водена кореспонденцията. Дадена е била
възможност на ответницата З. да предостави на експерта и тел.апарат ползван от баща й адв.
Ц., но с нарочна молба същата е заявила, че той не се пази. В заключението си, в.лице е
свалило в цялост установената като водена между страните ел. кореспонденция в
автентичния й вид на руски език с посочване на точен ден, година и час на изпращане на
съобщенията и тяхното съдържание, с изключение на такива съдържащи поздравления за
празници. Експертът посочва, че при вайбър приложението, оторизацията на всеки абонат се
извършва чрез личен/служебен тел. номер, представляващ обикновен ел. подпис по смисъла
на ЗЕДЕП. Всеки има възможност да трие или редактира единствено и само свое съобщение
към другата страна, което действие се отбелязва от приложението като „изтрито”, съотв.
„редактирано”, без възможност за редакция на съобщенията на другата страна. В случая, в.л.
не е установило такива съобщения, от което извежда извод, че кореспонденцията не е
манипулирана впоследствие, а изтриване на собствени съобщения е невъзможно да се
удостовери, респ. да се възстанови тяхното съдържание. Изключен е и вариант за редакция
на кореспонденция без за това да се остави следа. Аналогични са и характеристиките на
приложението уатсап, с единствената разлика, че то не позволява редакция на собствената
кореспонденция, а единствено нейното изтриване, без възможност да се установи кога точно
е станало това. В това приложението е открита кореспонденция за периода 08.03.2021г. до
14.03.2022г., последната от която от 26.10.2021г. проведена с дъщерята на адв. Ц.. И тази
кореспонденция е била свалена от в.л. с посочване на конкретно съдържание на
съобщението, дата, час и година на изпращане. И за нея в.л. извежда извод, че няма данни за
редактиране/промяна на съдържанието, освен няколко изтрити от ищцата съобщения в
уатсап.
Представеният превод на така установената от в. лице кореспонденция, както и от
кореспонденция водена по ел. поща /неоспорена от ответниците/ се установява, че в периода
22.12.2020г. до 11.09.2021г. между ищцата и адв. Ц. са провеждани разговори по повод
сключен от ищцата предварителен договор за закупуване на недвижим имот с лицето Г. Щ.
и възникнали проблеми по окончателното придобиване на собствеността. В тази връзка
ищцата е търсила от адв. Ц. правни съвети и съдействие какви действия да предприеме по
повод защита на правата си. Поискала е адв. Ц. да защитава правата й пред съда, ако
възникне спор. На 29.12.2020г. е отправила запитване към него какви пари му дължи за
консултацията и в коя банка да му ги преведе. На 04.01.2021г. адв. Ц. е поискал изпращане в
цялост на сключения от ищцата предварителен договор. На 11.01.2021г. ищцата е питала
адв. Ц. по ел. поща дали е получил предварителния договор и дали ще е възможно да си
върне капарото, в отговор на което на 12.01.2021г. адв. Ц. й е писал, че ще напишат писмо
продавачът да плати двойно капаро. На 14.01.2021г. адв. Ц. е писал на ел. поща със
запитване дали ищцата е написала писмо до продавача, като е посочил, че за в бъдеще иска
предварително да чете писмата на ищцата, както и че е по- добре той да кореспондира с тях.
На същата дата, ищцата го е уведомила, че е писала, изпратила му е отговора им с питане
какво следва да прави, както и че иска той да пише на хората, за което му е изпратила и ел.
поща на брокера. В отговор на писмото й по ел. поща от 17.03.2021г. със запитване какво е
казал продавача, адв. Ц. й е писал, че до сега продавачът не е получил писмо и затова ще
пише ново.
На 21.01.2021г. ищцата е запитала адв. Ц. дали й е изпратил договора, което като дата
съвпада с тази на упълномощаването му за следното- да води преговори с Г. Щ. П. от гр.
Несебър за връщане на капаро в двоен размер по предварителен договор от 01.09.2020г. за
закупуване на недвижим имот в гр. Бяла и завеждане на гражданско дело във ВРС със
същия предмет. Договорът й е бил изпратен по ел.поща на 21.01.2021г. с молба да
подписването му със син химикал, сканиране и връщане обратно на адв. Ц., с указание, че
след това той ще напише писмото до продавачите.
На 27.01.2021г. в отговор на запитване, адв. Ц. е уведомил ищцата, че за оказаната
4
правна помощ, тя следва да му заплати сумата от 2100лева, ако спорът се уреди доброволно
без съдебно дело и 6000лева, ако се води съдебно дело. На 09.02.2021г. адв. Ц. е запитал
ищцата дали иска да започне работа по нейния случай. Получил е утвърдителен отговор,
както и че ищцата е останала с впечатление, че адв. Ц. работи отдавна по случая й. На
23.02.2021г. адв. Ц. е изпратил на ищцата изготвена от него покана за доброволно
изпълнение с молба ищцата да посочи дали я одобрява или иска да се добави и още нещо.
Въпросната покана е била представена и от ищцата по делото.
В периода 10.03- 07.07.2021г. ищцата е искала информация по развитието на казуса й,
уведомявала е адв. Ц., че получава кореспонденция от продавача, която адв. Ц. я съветвал да
не приема. На 12.05.2021г. след като отново ищцата е търсила информация, адв. Ц. я
уведомил, че започва да пише исковата й молба. На 26.06.2021г. й е писал по ел. поща, че
искът й е готов за подаване в съда, както и че има малък проблем. С писмото й е изпратил
това, което е написал на файл с молба да си го преведе и да го прочете. На 07.07.2021г. по
повод изготвената от адв. Ц. искова молба, ищцата е отправила запитване до него. На
14.07.2021г. адв. Ц. е писал на ищцата, че държавната такса по делото е 800евро, а
половината от хонорара му е 1000евро, които суми е поискал да бъдат преведени по
посочена от него банкова сметка с основание на превода „съдебни разноски”. На
15.07.2021г. ищцата е уведомила адв. Ц., че основанието на превода следва да се изпише на
английски, което е било изписано така в отговор от адв. Ц. от същата дата. На 30.07.2021г.
адв. Ц. е потвърдил получаването на сумата. На 02.09.2021г. ищцата е поискала информация
за етапа на делото й, като е уведомила адв. Ц., че в периода 11-13.09 ще е в България и може
да се срещнат. На 11.09.2021г. му е писала, че е в България и че иска да знае какво е
положението с къщата й, попитала го е и дали е предложил на продавача друга цена за
къщата. В отговор от същата дата адв. Ц. е написал, че е на планина, делото й е в съда, както
и че на продавача не е предлагал нищо, не го познава и няма връзка с него. На 26.10.2021г.
ищцата отново е писала с искане да получи информация по делото, в отговор на което е била
уведомена, че й пише дъщерята на адв. Ц., както и че той е починал предния ден от инсулт.
Между страните е нямало спор, че сумата от 1800евро е била получена от адв. Ц. по
банковата му сметка в Алианц банк АД след нареден превод от ищцата на 15.07.2021г.
Спорът е бил относно основанието, въз основа на което е извършено плащането.
Видно е от представения оригинал на платежното нареждане, с което ищцата е
наредила сумата към адв. Ц., заверено от банката на изпращача е, че е налично вписване
„help for relatives” /помощ за роднини/, докато в представения от нея екземпляр незаверен от
банката изпращач е налично основание- „съдебни разноски”. Предвид оспорването на
основанието е прието заключение на в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза,
съобразно което действително на 16.07.2021г. по сметката на адв. Ц. е постъпила сумата от
1800евро преведена от ищцата с основание на превода „help for relatives”. В системата на
банката наредител, основанието на превода се извършва ръчно от служителя извършващ
превода и следва автоматично заверяване сметката на получателя и наредителя. Преводът е
извършен чрез международната система за разплащане SWIFT и е невъзможно да се получи
несъответствие между основанието на превода посочено от наредителя в Украйна и
основанието отразено от банката на получателя в България. Съобразно представено писмо
от банката на наредителя ОТП Банк АД гр. Чернигов, изготвено в отговор на направено от
ищцата запитване, съгласно действащото законодателство на Украйна- Постановление на
Националната банка на Украйна № 5 „За утвърждаване на положението за мероприятия по
защита и определяне на реда за извършване на отделни операции в чуждестранна валута” от
02.01.2019г. физическите лица /местни физически лица/ могат да извършват банкови
преводи извън границите на Украйна между физически лица /които не са стопански субекти/
изключително само като помощ на роднина. Извършените плащания като разходи за
чуждестранни съдилища, следствени, арбитражни, нотариални и др. упълномощени органи,
разходи за чуждестранни адвокати при повдигане на дела зад граница, е необхоД. да се
5
подават потвърждаващи документи. Банковият превод от 15.07.2021г. в размер на 1800евро
с получател Д. Ц. е изпълнен въз основа на подписано платежно с удостоверено от
наредителя основание- „help for relatives”.
Анализирайки така посочените доказателства налага се извод, че основанието
посочено в оригинала на платежното нареждане- помощ за роднини платежното нареждане,
с което е извършен преводът от ищцата към адв. Ц. на 15.07.2021г. за сумата от 1800евро е
само привидно. С оглед водената между ищцата и адв. Ц. кореспонденция, налага се
категорично извод, че действителното основание е за заплащане на част от уговорено адв.
възнаграждение от 1000евро и 800евро за държавна такса за завеждане на делото, за което
адв. Ц. е бил упълномощен от ищцата. Посочено съответства на проведената с адв. Ц.
кореспонденция по вайбър от 14.07.2021г. и дадените от него указания, че държавната такса
по делото е 800евро, а половината от хонорара му е 1000евро, които суми е поискал да бъдат
преведени по посочена от него сметка с основание на превода „съдебни разноски”.
Няма данни по делото, от които да се изведе извод, че основанието за това плащане е
посоченото в платежното- помощ за роднини, доколкото цялостната комуникация между
ищцата и адв. Ц. е била по повод търсената от ищцата правна помощ и съдействие, по повод
на което и ищцата е подписала адв. пълномощно към адв. Ц. още на 21.01.2021г. Ето защо,
възражението на ответниците, че основанието за получаване на сумата от адв. Ц. е това,
което е посочено в платежното нареждане е неоснователно.
На следващо място, ответниците са въвели като защитно възражение срещу искането
за връщане на полученото от адв. Ц. обстоятелството, че сумата представлява дължимо от
ищцата адв. възнаграждение за предоставени от адв. Ц. правни консултации, съвети и
изготвяне на искова молба. Между страните е нямало спор първо, че въпросната искова
молба е била изготвена от адв. Ц. и второ, че тя не е била заведена в съда, въпреки че в
обратното ищцата е била уверена лично от адв. Ц. в кореспонденцията между тях от
11.09.2021г.
На 25.10.2021г. адв. Ц. е починал и е оставил като свои наследници ответниците М. З.
и С. Ц.- деца.
Съгласно чл. 280 ЗЗД с договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за
сметка на доверителя възложените му от последния действия. Константна е съдебната
практика, че по своята същност договорът за правна помощ има характеристиките на
договор за поръчка с продължително изпълнение. Обстоятелството, че упълномощаването
има характер на едностранна правна сделка не изключва нейния каузален характер и
предвид обема на делегираните права, наличието на мандатно правоотношение следва от
упълномощителната сделка, а и принципно договорът за поръчка е неформален.
Съгласно чл. 286 ЗЗД при договора за поръчка доверителят е длъжен да плати на
довереника възнаграждение само, ако е уговорено.
Съгласно чл. 287, ал. 2 ЗЗД договорът за поръчка се прекратява със смъртта на
довереника.
В съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд застъпен в чл. 36
ЗАдв., в практиката на ВКС е застъпено становището, че за предоставена правна помощ,
възнаграждение винаги се дължи, защото дори и да не е уговорено, то се определя по реда
на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
Ето защо, след като по делото не се твърди поръчката да е била оттеглена от ищцата,
респ. договорът да е развален поради неточното му изпълнение или пълно неизпълнение,
когато довереникът почине действието на договора се прекратява /обективна невъзможност
за изпълнение/, но и в този случай уговореното възнаграждение за извършената адв. услуга
до прекратяване на договора се дължи от довереника. При това положение независимо, че
исковата молба не е била заведена от съда от адв. Ц., т.е процесуално представителство не е
6
било осъществявано, то за извършените от него предхождащо действия по предоставяне на
правна помощ, на същия се дължи адв. възнаграждение. Сумата от 800евро обаче като
платена за поемане на разноски за дължима държавна такса подлежи на връщане в цялост,
защото реално искова молба не е била подавана в съд, респ. плащане на дължима за това
държавна такса няма.
Както се посочи, по делото е налична кореспонденция между страните, от която
следва, че още на 04.01.2021г. ищцата е изпратила на адв. Ц. сключения от нея
предварителен договор, по повод на който е търсила неговите правни съвети. На
09.02.2021г. и след подписване на пълномощното, адв. Ц. е поискал потвърждение от
ищцата, че тя желае той да се ангажира със защитата й, за което е получил утвърдителен
отговор от нея. На 23.02.2021г. адв. Ц. е изпратил на ищцата изготвена от него покана за
доброволно изпълнение с искане тя да посочи дали я одобрява или желае да се добави и още
нещо, а на 26.06.2021г. й е изпратил и изготвената от него искова молба, с посочване и на
въпрос, който той е счел за проблемен, а именно, че страна по договора е и внучката на
ищцата. Поискал е ищцата да я прочете и да каже дали я одобрява. За така извършените от
адв. Ц. действия категорично му се дължи възнаграждение по съображения изложени горе.
Съобразно кореспонденцията от 14.07.2021г., страните са уговорили дължимо в полза на
адв. Ц. възнаграждение от 2000евро, половината от което, той е поискал тогава да му бъде
преведено, което е и сторено още на следващия ден от ищцата. Възложените действия с
пълномощното от 21.01.21г. са, както за водене на преговори с продавача за връщане на
платеното от ищцата капаро в двоен размер, така и за процесуално представителство. Не би
могло да се разграничи от така уговореното адв. възнаграждение каква част за какво
конкретно действие на адвоката се дължи, поради което за извършените от адв. Ц. действия
до момента на прекратяване на договора по право с неговата смърт, като ориентир за
дължимото му се адв. възнаграждение следва да се ползва Наредба № 1/2004г. в редакцията
й към датата на договарянето. От нея относимите разпоредби са тези на: чл. 6, т.1 /даване на
устен съвет и консултиране/, за което минималното възнаграждение е 30лева; чл. 6, т.5- за
изготвяне на други молби /в случая покана за доброволно изпълнение- 50лева; чл. 9, ал. 1- за
изготвяне на искова молба възнаграждението е ¾ от възнаграждението по чл.7, от който
закон приложим е чл.7, ал.2, т.4, т.е минималният размер на адв. възнаграждение е
1703,50лева, ¾ от което е 1277,62лева. Или общо за предоставената правна помощ
дължимото адв. възнаграждение е 1357,63лева с равностойност в евро 694,14евро.
Ето защо, подлежащата на връщане като платена по договора във вид на адв.
възнаграждение сума е в размер на 305,86евро. Тя се дължи по равно от всеки от
ответниците съобразно квотата им от наследството на адв. Ц., включващо и процесното
задължение, при което всеки от ответниците дължи връщане на 152,93евро от платеното адв.
възнаграждение и по 400евро от платената сума за държавна такса от 800евро.
В заключение исковете са основателни до размера от по 552,93евро и следва да се
отхвърлят до пълния заявен размер от по 900евро. Сумата следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, така както е поискано.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищцата има право на разноски съразмерно уважената
част на претенциите й. Представен е списък, по който се търси репарация на следните
направени от ищцата разноски- 5лева за съд. удостоверение за снабдяване с удостоверение
за наследници и 10лева адм. такса за издаване на удостоверението, 400лева депозит на
в.лице и 402,60лева разноски за извършван превод на представени документи и свалена от
в.л. кореспонденция от руски на български език. Общо 817,60лева. Претендира се и адв.
възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв. На основание чл. 38 ЗАдв съдът определя
адв. възнаграждение в полза на адв. И. Д. в размер на 353,22лева на основание чл.7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/2004г. за минималния размер на адв. възнаграждения в редакцията към
датата на уговарянето 04.04.2022г. по всеки от исковете.
7
Съобразно уважената част на исковите претенции следва да се присъдят разноски в
размер на по 217,01лева или общо 434,01лева в полза на адв. Д. дължимо по равно от
ответниците.
Направените от ищцата разноски, също са дължими по равно от ответниците и
съобразно уважената на исковете те са в размер на 502,31лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на поискани и доказани
разноски по представени списъци по чл. 80 ГПК. В производството ответникът С. Ц. търси
разноски за адв. възнаграждение при условията на чл. 38Адв. Ответникът М. З. претендира
също разноски за адв. възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв, както и такива за
платен депозит за в.л. от 300лева. На основание чл. 38 ЗАдв съдът определя адв.
възнаграждение в полза на адв. А. К. и адв. Д. К. в размер на по 353,22лева на основание
чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималния размер на адв. възнаграждения в
редакцията към датата на уговарянето, съотв. 15.09.2022г. и 26.09.2022г. Съобразно
отхвърлената част на исковата претенция в полза на процесуалните представител на
ответника Ц. и ответника З. следва да се присъдят разноски за адв. възнаграждение в размер
на по 136,21лева. На ответника З. следва да се присъдят разноски от 115,69лева съобразно
отхвърлената част на претенциите.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ищцата е била освободена от заплащане на
дължимата държавна такса, която в случая е била 140,82лева /70,41лева по всеки от
исковете/. Предвид частичната основателност на исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС съразмерно
уважената част на исковата претенция дължимата за производството държавна такса от по
43,26лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. З., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б., родена на
**** сумата от 552,93евро, представляваща половината, съобразно наследствената й квота,
от подлежаща на връщане сума платена на 15.07.2021г. по сметка на адв. Д. Ц., починал на
25.10.2021г., за адв. възнаграждение и държавна такса по развален по право сключен на
26.06.2021г. с адв. Ц. договор за правна помощ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 05.04.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
пълния заявен размер от 900евро, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Д. Ц., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б., родена на
**** сумата от 552,93евро, представляваща половината, съобразно наследствената му квота,
от подлежаща на връщане сума платена на 15.07.2021г. по сметка на адв. Д. Ц., починал на
25.10.2021г., за адв. възнаграждение и държавна такса по развален по право сключен на
26.06.2021г. с адв. Ц. договор за правна помощ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 05.04.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
пълния заявен размер от 900евро, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Д. Ц., ЕГН ********** с адрес **** и М. Д. З., ЕГН ********** с адрес
**** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Б., родена на **** сумата от 502,31лева представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съобразно уважената част
на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Д. Ц., ЕГН ********** с адрес **** и М. Д. З., ЕГН ********** с адрес
**** ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. И. В. Д. от АК Варна, в качеството му на пълномощник на
8
ищцата по настоящото гр.дело сумата от 434,01лева, представляваща дължимо адв.
възнаграждение съразмерно уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Г. Б., родена на **** ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. З., ЕГН ********** с адрес
**** сумата от 115,69лева представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция съобразно отхвърлената част на исковите претенции, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Б., родена на **** ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. Е. К. от АК Варна, в
качеството й на пълномощник на ответницата по настоящото гр.дело сумата от 136,21лева,
представляваща дължимо адв. възнаграждение съразмерно отхвърлената част на иска, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Г. Б., родена на **** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Ж. К. от АК Варна, в
качеството й на пълномощник на ответника по настоящото гр. дело сумата от 136,21лева,
представляваща дължимо адв. възнаграждение съразмерно отхвърлената част на иска, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА М. Д. З., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 43,26лева,
представляваща дължима държавна такса съразмерно уважената част на иска, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА С. Д. Ц., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 43,26лева,
представляваща дължима държавна такса съразмерно уважената част на иска, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9