№ 311
гр. Шумен, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ (Г), в публично заседание
на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Гражданско дело №
20213630103221 по описа за 2021 година
Предявени са два обективно съединени иска положителни установителни иска с
правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.59 от ЗЗД – по
отношение на главниците и по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД
– по отношение на претенцията за лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Т-я - С-я” ЕАД,
с ЕИК...., със седалище и адрес на управление: гр.СС-я, ул.“Я“ №23Б представлявано от
изпълнителния Дор А.А, чрез процесуалния представител А.Т. - юрисконсулт срещу Д. К. Й.
ЕГН **********, гр. СС-я, общ. "С”, ж.к.“Б“ бл.53, вх.Е, помещение №11аб.№339636, ID
154060.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: Въз основа на
депозирано от дружеството на 24.03.2020г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК е образувано ЧГД №14999/2020г. по описа на Софийски районен съд, по
което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 2469.87лв., от които
2084,36лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.07.2017г. до м.04.2019г., както и стойността отразена в изравнителни сметки
№**********/31.08.2017г. за периода 01.04.2017г. до 30.04.2017г.,
№**********/31.08.2017г. за периода м.05.2016г. до м.06.2016г„ №**********/31.08.2017г.
за периода 07.2016г. до м.03.2017г., №**********/31.08.2018г. за периода м.07.2017г. до
м.04.2018г., №**********/31.08.2018г. за периода м.05.2017г. до 06.2017г.,
№**********/31.08.2019г. за периода м.10.2018г. до 04.2019г. и №**********/31.08.2019г.
за периода м.07.2018г. до 09.2018г., 348,30лв. - законна лихва за забава от 31.08.2017г. до
14.02.2020г., както и 31,74лв- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.06.2017г. до м.04.2019г. и 5,47лв. - законна лихва за забава за периода от
30.07.2017г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, е издадена заповед за изпълнение. Срещу така издадената в
негова полза заповед за изпълнение, длъжника е депозирал възражение в срок, поради което
за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Посочва, че с ответника не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия.
Въпреки отправената покана от страна на ищеца, ответникът не е изпълнил задължението
си във връзка със сключването на договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си към ищеца за консумирана и незаплатена
1
топлинна енергия за топлоснабден имот - помещение №11, находящ се в гр. СС-я, общ.“С”,
ж.к.“Б“ бл.53, вх.Е, за периода м.07.2017г. до м.04.2019г., аб.№339636, поради което се е
обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да върне онова, с което се е
обогатил неоснователно до размера обедняването. Излага, че сумите за ТЕ за процесния
период - м.07.2017г. до м.04.2019г. за процесния имот били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия
в сградата - “Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за
топлоснабдяването. За имотът на ответника били издадени изравнителни сметки
/индивидуални справки/, които прилага като доказателство в подкрепа на твърденията си, че
сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Доколкото
задължението на ответника, за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до 20 число на следващия месец, с
изтичането на последния ден от този срок ответникът изпадал в забава. Посочва, че въпреки
отправената покана до ответника да заплати доброволно дължимата сума, плащане не било
извършено, поради което на 24.03.2020г. било депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение.
С настоящата искова молба предявява положителни установителни искове срещу
ответника, като моли съда да признае за установено, че Д. К. Й. дължи на „Т. СС-я” ЕАД
сумата от 2469.87лв., от които:
- главница 2116.10 лева, от която 2084.36 лева, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2017г. до м.04.2019г., както и
стойността отразена в изравнителни сметки №**********/31.08.2017г. за периода
01.04.2017г. до 30.04.2017г., №**********/31.08.2017г. за периода м.05.2016г. до
м.06.2016г., №**********/31.08.2017г. за периода 07.2016г. до м.03.2017г.,
№**********/31.08.2018г. за периода м.07.2017г. до м.04.2018г., №**********/31.08.2018г.
за периода м.05.2017г. до 06.2017г., №**********/31.08.2019г. за периода м.10.2018г. до
04.2019г. и №**********/31.08.2019г. за периода м.07.2018г. до 09.2018г и 31,74лева-
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2017г. до
м.04.2019г., ведно със законната лихва от 24.03.2020г. датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумите;
- законна лихва 353.77 лева, от която 348,30 лева лихва за забава за периода от
31.08.2017г. до 14.02.2020г. върху сумата от 2084.36 лева и 547лева. лихва за забава за
периода от 30.07.2017г. до 14.02.2020г. върху сумата от 31.74 лева;
Претендира и заплащане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора се оспорва основателността на претенцията. Ответникът счита
исковата молба за неоснователна и недоказана, поради обстоятелството, че не бил
собственик на имота, в който се твърди, че е доставяна топлинна енергия в сочените
размери, тъй като описаният в исковата молба имот не съществувал. Излага, че през 2002г.
придобил последователно помещение № 10, с площ от 94.71 кв.м. и помещение № 11, с
площ от 52.71 кв.м., след което двата имота претърпели преустройство и промяна на
предназначението си и не съществуват във вида и сочените в придобивните договори
размери. След преустройството имотите били също два, но единият с площ от 124 кв.м.
(СОС с ид. 68134.513.2.142), а вторият е с площ от 23.42 кв.м. (СОС с ид. № 68134.513.2.141.
Претенция на ищеца касаела несъществуващ имот, в който реално не е възможно да е
доставяна и ползвана топлинна енергия.
Намира исковете за неоснователни и поради липса на ползване и на точно отчитане от
страна на „Т. СС-я” ЕАД на реално потребеното количество топлинна енергия. Посочва, че
ищецът няма основание да доставя топлинна енергия в собствения на ответника недвижим
имот, както и да има финансови претенции спрямо него, тъй като ответникът твърди, че
никога не бил канен от ищеца за подписване на договор за доставка на топлинна енергия ,
2
поради което не бил в договорни отношения нито с ищеца, нито с дялово разпределителното
дружество. Оспорва твърдението, че е ползвал през процесния период имота, съответно, че е
потребявал някаква топлинна енергия, доставяна от ищеца, което намира претенцията
неоснователна и недоказана, тъй като не е налице неоснователно обогатяване. Намира, че
претенцията на ищеца не отразява реалното потребление в имота и оспорва размера на
претендираните суми като неоснователни и недоказани. Намира за неоснователни и
исковете за лихва за забава, поради неоснователност на главното задължение. При условията
на алтернативност излага доводи, че доколкото вземането на ищеца се твърди, че произтича
от неоснователно обогатяване, задължението не е с определен срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора, а не от деня на който е
била дължима месечната вноска за топлинна енергия. Оспорва твърдението, че ответникът е
получавал покана за доброволно изпълнение, поради което претенцията за лихва за забава
намира, че изобщо не е възникнала, поради което счита, че следва да бъде отхвърлена
изцяло.
Намира за неоснователна е и претенцията за заплащане на стойността на такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, доколкото ищецът не е ангажирал
доказателства за обедняване за тази сума - кога е възникнало задължение към третото лице -
помагач в претендиралия размер, което да е платено. Прави възражение и за изтекла
погасителна давност
В съдебно заседание за ответникът не се явява, не се явява и процесуален
представител. Депозирана е молба от упълномощен представител – адв.К.К. да бъде даден
ход. Моли съда да постанови решение, по силата на което да отхвърли предявените искове .
В съдебно заседание за третото лице – помагач на страната на ищеца – „Д“ ЕООД с
ЕИК ..., гр.СС-я не се явява представител. От тяхно име на 23.02.2022 год. е депозирана
писмена молба, в която излагат, че са представени изисканите им документи, заедно със
становище по даване ход по делото.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„Т-я - С-я” ЕАД, с ЕИК.... е лицензиран производител и приносител на топлоенергия.
Ответникът Д. К. Й. ЕГН **********, въз основа на сключени договори за продажба
на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване, а именно – Договор №239-01 от
02.01.2002г. и Договор №240-1 от 30.09.2002г., придобил помещение №10 със застроена
площ 94.71 кв.м и помещение №11 със застроена площ 52.71 кв.м. в ж.к. „Б“, ул.
„Опълченска“ бл.53 вх.Е, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата.
Впоследствие двата имота претърпели преустройство и промяна на предназначението си
като отново били обособени два самостоятелни обекта - единият с идентификатор
68134.513.2.142 с площ от 124 кв.м., а вторият с идентификатор 68134.513.2.141 с площ от
23.42 кв.м.
Въз основа на данни на фирма за дялово разпределение „Д“ ЕООД с ЕИК ..., гр.СС-я от
страна на ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.СС-я, в ж.к. „Б“,
бл.53 вх.Е помещение №11, аб.№339636, по силата на която ответникът следвало да заплати
2469.87лв. както следва:
- главница 2116.10 лева, от която 2084.36 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2016г. до 30.04.2019г. и 31,74 лева представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 24.03.2020г. датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумите;
- законна лихва 353.77 лева, от която 348.30 лева лихва за забава за периода от
31.08.2017г. до 14.02.2020г. върху сумата от 2084.36 лева и 5.47лева. лихва за забава за
периода от 30.07.2017г. до 14.02.2020г. върху сумата от 31.74 лева;
Въз основа на депозирано възражение, за ищцовото дружество на основание
разпоредбата на чл.415 ал.1 т.1 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията
си по съдебен ред.
Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за
3
стопански нужди от „Т. СС-я”АД на потребителите в гр.СС-я, приети на 03.08.2007г. от СД,
одобрени с решение на ДКЕВР от 08.10.2007г., в чл.1 ал.2 от които се урежда, че
продажбата на топлинна енергия от "Т. СС-я"АД на потребители на топлинна енергия за
стопански нужди в гр.СС-я, се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при
прилагане на общите условия. Съгласно глава IV на ОУ- „Заплащане на ТЕ", чл.40, ал.1,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна
енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на
издадена от продавача данъчна фактура.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза и от заключението на вещото
лице по нея се установява, че задължението на ответника се формира от авансово начислени
суми за топлинна енергия и изравнителни сметки изготвени от “Д”ЕООД. Общата стойност
на консумираната ТЕ в процесния имот през периода м.май 2016г. – м. април 2019г. е
2203.94 лева с ДДС. Начислените на абоната количества топлинна енергия за процесния
период се формират от следните компоненти: топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване /БГВ/; топлинна енергия за сградна инсталация в сграда етажна собственост
/СИ в СЕС/ и топлинна енергия за отопление на имота. За периодите м.май 2017г. – м. април
2018г. и за м.май 2018г – м. април 2019г. изравнителните сметки били изготвени на база
максимална мощност на отоплителните тела, тъй като ответникът не е осигурил достъп за
отчитане на индивидуалните уреди.
Съгласно заключението на счетоводната експретиза размерът на дължимата сумата за
топлинна енергия за процесния период, в която сума се включват сумите за: ТЕ за
отопление, ТЕ отдадена от сградната инсталация, ТЕ за БГВ и за мощност, съобразно
действащите цени е общо 2084.40 лв. Претендираните суми от ищцовото дружество са въз
основа на издадени - 22 броя фактури и 7 бр. изравнителни сметки
№**********/31.08.2017г. за периода м.05.2016г. до м.06.2016г., №**********/31.08.2017г.
за периода м.07.2016г. до м.03.2017г., №**********/31.08.2017г. за периода 01.04.2017г. до
30.04.2017г., №**********/31.08.2018г. за периода м.05.2017г. до 06.2017г.,
№**********/31.08.2018г. за периода м.07.2017г. до м.04.2018г., №**********/31.08.2019г.
за периода м.07.2018г. до 09.2018г и №**********/31.08.2019г. за периода м.10.2018г. до
04.2019г.
Претендираните суми от ищцовото дружество на извършена услуга за дялово
разпределение са въз основа на издадени 23 бр. фактури в периода от м.06.2017г. до
м.04.2019г. и е в общ размер 31.74 лева.
Претендираната от ищцовото дружество главница в общ размер 2116.10 лева не е
заплатена в ищцовото дружество. Размерът на законната лихва върху главницата е 353.77
лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства, както и от изготвените в хода на съдебното производство съдебно-
електротехническа експертиза и съдебно -счетоводна експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По делото няма спор, че сградата, в която се намира обекта, собственост на ответника,
е етажна собственост, и същата е била топлофицирана. Ищцовото дружество е доставило в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Видно от Договор №313 от 11.09.2002г., същият е сключен между "Техем
сървисис" ЕООД като изпълнител и етажната собственост с адрес гр.СС-я , ж.к. “Б” бл.53
вх.5 и вх.6 като възложител, за извършване на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода.Съгласно договора в края на съответния отоплителен период се изготвят изравнителни
сметки на база реално потребление, след отчет на уредите в имота. Няма спор, че
ответникът е собственик на недвижим имот - помещение №10 със застроена площ 94.71
кв.м. и помещение №11 със застроена площ 52.71 кв.м. в ж.к. „Б“, ул. „Опълченска“ бл.53
вх.Е, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, които помещения
впоследствие са били преустроени като отново били обособени два самостоятелни обекта,
но с различна площ - единият с идентификатор 68134.513.2.142 с площ от 124 кв.м., а
вторият с идентификатор 68134.513.2.141 с площ от 23.42 кв.м.
Не се спори и, че ответникът не е заплатил претендираната от ищцовото дружество
4
сума за топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбите на §1, т.43 от ДР на ЗЕ(отм.) и §1, т.33а от ДР на ЗЕ /в сила от
17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов
клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл.149, ал.1, т. 3 ЗЕ. От
така цитираните разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор. По делото не
се спори, че такъв писмен договор не е сключен между главните страни по делото за
процесния период, поради което между тях не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия.
С оглед на това ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на
договорни отношения. От друга страна фактът, че ответникът, закупувайки имот за небитови
нужди - търговско помещение, потребява топлинна енергия без да сключи договор с ищеца,
има задължението да заплати реално консумираната топлинна енергия при предявен иск по
чл.59 от ЗЗД. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената ТЕ на договорно основание, то същото разполага с правата по
чл.59 от ЗЗД.Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване са
обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без правно основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В
случая доколкото липсва писмен договор между страните, липсва и договорно основание за
получаване на топлинна енергия в имота на ответника. Същевременно, безспорно е
установено от събраните по делото доказателства, в т.ч. и изслушаната СТЕ, че такава е
доставяна от ищеца и съответно потребявана в имота на ответника, като отчетеното
количество доставена топлинна енергия през процесния период, в т.ч. ТЕ отдадена за
сградна инсталация и ТЕ за битово горещо водоснабдяване, е на общата стойност в размер
на сумата 2203.94 лева с ДДС за доставена от ищеца топлинна енергия през периода от
м.5.2016г. до м.4.2019г.
При това положение, доколкото ответникът е собственик на процесния имот през
исковия период и потребител на доставената в него топлинна енергия, следва да се приеме,
че се е обогатил, чрез спестяване на разходите, които е следвало да направят за заплащане на
цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил неполучавайки
цената на услугата, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от
едни и същи факт. Възражението на ответникът, че претенция на ищеца е неоснователна,
тъй като касаела несъществуващ имот, в който реално не било възможно да е доставяна и
ползвана топлинна енергия, съдът намира за неоснователно. Исковата претенция на ищеца
касае консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - помещение №11,
находящ се в гр. СС-я, общ.“С”, ж.к.“Б“ бл.53, вх.Е, за периода м.07.2017г. до м.04.2019г., за
който имот по делото е безспорно установен, че в процесния период. е собственост на
ответника, съгласно Договор №240-1 от 30.09.2002г. Действително впоследствие имотът е
бил преустроен, но не е променил собствеността си и след преустройството в него е
доставяна от ищеца и съответно потребявана топлинна енергия, поради което иска е
основателен.
Следователно предявеня срещу ответника установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.59 от ЗЗД е основателен и доказан за
сумата 2116.10 лева, от която 2084.36 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2016г. до 30.04.2019г. и 31,74 лева представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019г., ведно
със законната лихва от 24.03.2020г. датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
По отношение иска за установяване съществуването на вземането по чл.86 ал.1 от ЗЗД,
съдът намира следното: Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като според чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
5
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая вземането на
ищеца произтича от неоснователно обогатяване, поради което общите условия в случая са
неприложими, доколкото между страните липсва облигационна връзка. В случая е
необходимо изпращането на покана до длъжника. Такава е представена от ищеца по делото
като същата е изготвена на 04.03.2020г., но няма приложени доказателства, че същата е била
връчена на ответника. С оглед изложеното, претенцията за лихви е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена изцяло.
По отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна давност,
настоящият състав приема, че задължението на ответника към ищцовото дружество няма
характер на периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, доколкото
претенцията е за неоснователното обогатяване, поради което главницата се погасява с
изтичането на общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД. При исковете по чл. 59 ЗЗД
срокът започва да тече от момента на обогатяването за сметка на другиго. Размера на
претенцията на ищцовото дружество се формира на база издадени фактури в периода
м.06.2017г. – м. 04.2019г. за консумираната ТЕ в процесния имот през периода м.май
2016г. – м. април 2019г., с оглед на което се налага извода, че претендираната погасителна
давност не е била изтекла нито към датата на депозиране на заявлението /24.03.2020г./, нито
към момента на депозиране на исковата молба.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество направените по
заповедното и настоящото производство разноски, включващи държавна такса /134.64 лева/,
юрисконсултско възнаграждение /50 лева в заповедното и 100 лева в исковото
производство/ и възнаграждение за вещи лица 863 лева/, съразмерно с уважената част от
исковете. При преценка на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци, ако са били защитавани от юрисконсулт се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, като размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. В тази връзка съдът имайки предвид размерът на
предвиденото възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес, визирано
в разпоредбата на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че следва
да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
ищцовото дружество в настоящото производство в размер на 100 лева, доколкото не е
осъществявано процесуално представителство в съдебно заседание. При преценка на
същото съдът взе предвид, както фактическата и правна сложност на делото, така също и че
за процесуално представителство на ищцовото дружество в хода на образуваното заповедно
производство е било определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, от направените разноски в общ размер на 1147.64 на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 983.26 лева съразмерно с уважената част
от исковете.
Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно, доколкото до
делото е представен само списък на разноските, но не и доказателства за реално направени
такива.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че Д. К. Й. ЕГН ********** дължи на „Т-я - С-я”
ЕАД, с ЕИК...., със седалище и адрес на управление: гр.СС-я, ул.“Я“ №23Б представлявано
от изпълнителния Дор А.А сумата от 2116.10 лева главница, от която 2084.36 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2016г. до
30.04.2019г. и 31.74 лева представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 24.03.2020г. датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед
от 21.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№14999/2020г. по описа на СРС.
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т-я - С-я” ЕАД, с ЕИК...., със седалище и адрес на
управление: гр.СС-я, ул.“Я“ №23Б представлявано от изпълнителния Дор А.А срещу Д. К.
Й. ЕГН ********** положителен установителен искове, с правно основание по чл.422 от
ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че Д. К. Й.
ЕГН ********** дължи на „Т-я - С-я” ЕАД, с ЕИК...., гр. СС-я сума в общ размер на 353.77
лева законна лихва, от която 348.30 лева лихва за забава за периода от 31.08.2017г. до
14.02.2020г. върху сумата от 2084.36 лева и 5.47лева. лихва за забава за периода от
30.07.2017г. до 14.02.2020г. върху сумата от 31.74 лева, за което вземане в полза на ищеца е
издадена Заповед от 21.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№14999/2020г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Д. К. Й. ЕГН ********** да заплати на „Т-я - С-я” ЕАД, с ЕИК...., гр. СС-я
, сумата от 983.26 лева /деветстотин осемдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца –
„Д“ ЕООД с ЕИК ..., гр.СС-я.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7