№ 437
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20225001000747 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.
С протоколно определение от 25.10.2022г., постановено по т.д.
№1342/2020г. по описа на Окръжен съд С. З., производството по делото е
спряно, като е посочено основанието по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, до
постановяване на съответен акт по прокурорска преписка №****/2017г. по
описа на ОП С. З..
В срок е постъпила частна жалба от А. М. П. – ищец в
първоинстанционното производство. Изложени са подробни съображения за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното
определение. Тези съображения се аргументират с липсата на предпоставките
за спиране на производството, предвидени в чл.229 ал.1 т.4 от ГПК и липса на
преюдициалност на досъдебното производство по отношение на исковото
производство по чл.432 от КЗ. Иска се отмяна на обжалваното определение.
В постъпилия в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна - „Г. ф.“ гр. С., се оспорва подадената частна жалба.
Пловдивският апелативен съд, след като провери законосъобразността
на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени
обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като
подадени в срок и от легитимирана страна, а по същество - основателна по
следните съображения:
1
Производството по т.д. №1342/2020г. по описа на Окръжен съд С. З. е
образувано по предявен иск от настоящия жалбоподател против „Г. ф.“ гр. С.
по чл.558 ал.5 от КЗ, във вр. с чл.557 ал.1, т.1 от КЗ - за обезщетение за
неимуществените вреди, причинени на ищеца вследствие смъртта на сина му
– М. А. М., настъпила при ПТП от 16.09.2017г. В исковата молба се изложени
твърдения, че ПТП-то е причинено от т.а. „М. С.“, управляван от водача В. Х.
Б.. Отговорността на Г. ф. се основава на твърдения, че за товарния автомобил
не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Впоследствие, в хода на производството, с допълнителна молба, са наведени
и твърдения, че инцидентът е настъпил и по вина на неизвестен водач.
Данните по делото за наличие на образувано досъдебно производство
са мотивирали съда да обоснове наличие на предпоставките за спиране на
производството по чл.229 ал.1, т.4 от ГПК. Решаващият аргумент в тази
насока се свеждат до това, че в досъдебното производство и в производството
пред окръжен съд по евентуално образувано такова /явно се има предвид
наказателно съдебно производство/ ще се изяснят обстоятелствата свързани с
процесното ПТП, конкретно механизмът на ПТП, с оглед комплексираните
обстоятелства, от които произтича искът.
Исковото производство се спира, когато твърдените престъпни
обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на
установяване в наказателно производство в съдебна фаза - чл.229 ал.1 т.4 от
ГПК или когато исковият съд е събрал доказателства за съществуването на
престъпни обстоятелства - чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Няма съмнение, че в случая
не са налице предпоставките по чл.229 ал.1, т.4 от ГПК, на които се е позовал
първоинстанционният съд, тъй като наказателното производство не е в
съдебна фаза, а само на етап – досъдебна фаза. Не е образувано наказателно
дало, от изхода на което ще зависи правилното решаване на гражданския
спор.
В случая, според данните по делото, по-конкретно – депозираните
доказателства от досъдебното производство, не се обосновава и наличие на
предпоставките по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК. Смисълът на разпоредбата на
чл.229 ал.1, т.5 от ГПК е ясен и по недвусмислен начин сочи и кумулативното
изискване – установяването на престъпни обстоятелства да е от значение за
изхода на гражданския спор. Спирането на делото по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК
2
има за цел, когато в производството по гражданския спор се разкрият факти
за престъпление, да се изчака наказателната присъда относно тия факти,
която да бъде съобразена по гражданския спор - чл.300 от ГПК. Спирането е
допустимо и само, ако фактът на престъплението е относим към спора, не
може да бъде установен по реда на гражданския процес, но спорното право е
обусловено от този факт. В този смисъл, преценката за преюдициалност на
дадени престъпни обстоятелства, от които зависи правилното решаване на
правния спор, по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, ще зависи изцяло от
връзката между фактите, въз основа на които се прави извод за
съставомерност на деянието на обвиненото лице и значението на тези факти
за постановяване на решение по съществото на гражданския спор. В случая
съставомерността на деянието – престъпление по транспорта по смисъла на
чл.342 и сл. от НК – действително би създало за гражданския съд
обвързващите последици по чл.300 от ГПК. Но спиране на производството по
гражданско дело при хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК може да се
допусне само при кумулативното наличие на тъждество, както на деянието и
неговата противоправност - съвпадението между твърдяното в исковата молба
противоправно, виновно и вредоносно поведение на водач и деянието, за
което е предприето наказателно разследване на лице, срещу което е
образувано наказателното досъдебно производство и тъждество на субектине.
Т.е. – необходимо е и тъждество на деликвента и лицето, срещу което се води
досъдебното наказателно производство. В случая от депозираните от
досъдебното производство доказателства, които са експертизи, фотоалбуми и
протоколи от разпити на свидетели, датиращи от 2017г. /л.271 – л.404/, не
може да се направи извод за наличие на кумулативно изискуемото се
тъждество между деянието и дееца/деликвента. Първоинстанционният съд е
следвало да събере данни за настоящия етап от хода на досъдебното
производство, срещу кого е образувано /срещу конкретно лице или срещу
неизвестен извършител/, има ли привлечено обвиняемо лице, тъй като при
липсата на привлечено като обвиняемо лице не може да се направи извод, че е
образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и
извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени
твърдения в исковото производство. При положение, че няма данни към
настоящия момент досъдебно производство да се води срещу посочения от
ищеца делинквент – В. Б., не са налице предвидените в закона – чл. 229, ал.1,
3
т.5 от ГПК предпоставки за спиране на исковото производство. То може да
бъде спряно на това основание при идентичност на фактите и обстоятелствата
за ангажиране на деликтната и на наказателната отговорност на конкретното
лице, управлявало МПС, тъй като е извън правомощията на гражданския съд
да установява престъпни обстоятелства, освен в хипотезите, изброени
изчерпателно в чл.125, ал.5 от ГПК. В случая обаче не може да бъде направен
извод за такава идентичност на фактите и обстоятелствата, доколкото
липсват данни в досъдебното производство да е привлечено обвиняемо лице.
Поради това не е налице и основание за спиране на гражданското дело, в
каквато насока е и непротиворечивата съдебна практика на ВКС /определение
№290/01.09.2020г. по ч.т.д. №1303/2020г. на ВКС, І т.о.; определение
№342/28.07.2022г. по ч.т.д. №653/2022г. на ВКС, ІІ т.о. и др./.
По изложените съображения частната жалба се явява основателна, а
обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и
делото - върнато на окръжен съд С. З. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.10.2022г., постановено по т.д.
№1342/2020г. по описа на Окръжен съд С. З., с което производството по
делото е спряно до постановяване на съответен акт по прокурорска преписка
№****/2017г. по описа на ОП С. З..
Връща делото на окръжен съд С. З. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4