Решение по дело №381/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпило в съда оспорване от М. К. Д. чрез упълномощено лице дъщеря й А. Т. Г. против Решение № 2153-17-49 от 30.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 17.02.2025г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе. Обжалва се решението, с което се потвърждава разпореждане [номер] от 17.02.2025г. по отношение на момента на отпускане на добавка за чужда помощ, като се иска това да е 10.02.23 г., датата на подаване на документите в ТЕЛК-Русе.

Според жалбоподателят и представляващата я дъщеря, пенсионният орган, а в последствие и директорът на ТП на НОИ Русе неправилно и в нарушение на закона са приели, че добавката за чужда помощ по чл.103 от Кодекса за социално осигуряване следва да бъде отпусната от 17.07.2024 г. - датата, на която М. Г. е подала заявлението от името на майка си до ТП на НОИ -Русе. Претендира се, че началната дата на добавката за чужда помощ е 10.02.2023 г. - датата на подаване на документи от М. Д. за преосвидетелстване в Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) [населено място].

Горното сочи на основания за оспорване, разписани в чл.146, т.4 и т.5 от АПК - нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Излагат се доводи в подкрепа на това становище и сочените отменителни основания, като същите се поддържат от пълномощника на Д. и в съдебна зала.

Иска се от Административния съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане, с което е определена дата за добавката за чужда помощ - 17.07.2024 г. и определяна на нова такава - 10.02.2023 г.- датата на подаване на документи от М. Д. за преосвидетелстване в ТЕЛК [населено място]. Не се претендират разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ-Русе, действащ чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ц. Р. счита жалбата за неоснователна.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна по следните фактически и правни съображения :

Фактите по спора :

М. Д. съгласно ЕР № 1977/ 21.09.2011 г. (л.13 от адм. преписка) е била освидетелствана като и е определена трайно намалена работоспособност 68.00%, датата на инвалидизиране е 14.07.2011 г., а срокът на инвалидността е пожизнен.

На 17.01.2024г., след сезиране от нейна страна - подадено заявление от 10.02.2023г. за преосвидетелстване по повод влошено здравословно състояние в Регионална картотека на медицинската експертиза [населено място], било издадено ЕР № 90102/17.01.2024г. (л.24 от адм. преписка) на ТЕЛК II състав при УМБАЛ „К.“ АД, [населено място], с което й е определена трайно намалена работоспособност - 72.00 %, дата на инвалидизиране - 14.07.2011 г. и срок на инвалидността – пожизнен.

След обжалване от нейна страна на ЕР № 90102/ 17.01.2024г. на ТЕЛК II, Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) издава ЕР № 91029/ 14.05.2024 г. (л.30 от адм. преписка), с което отменя ЕР на ТЕЛК и определя трайно намалена работоспособност - 98.00 %, дата на инвалидизиране- 14.07.2011 г., срок на инвалидността - пожизнен и й признава и нужда от чужда помощ.

Експертно решение № 91029/ 14.05.2024 г. на НЕЛК е получено от М. Д. на 28.05.2024г., видно от изискана и предоставена от „Български пощи“ с изх. №94-А-02/15.05.2025г. (л.12), документ, предоставен на съда от жалбоподателката. То не е било оспорено от нея и е влязло в сила на 12.06.2024г.

На 17.07.2024 г., М. Д. подава до ТП на НОИ заявление (л.20 и сл. от адм. преписка), с което е поискала изплащане на добавка за чужда помощ по реда на чл.103 от КСО.

На 17.02.2025г., от ръководителя на ПО е издадено разпореждане [номер] по прот. № N01066, с което на М. Д. е отпусната добавка за чужда помощ съгласно чл.103 от КСО, като началната дата на добавката за чужда помощ е 17.07.2024 г.-датата на подаденото от М. Д. заявление за отпускане на търсената помощ.

В законоустановения срок М. Д., действаща чрез дъщеря си А. Г. депозира жалба (л.4 от адм. преписка) срещу разпореждането от 17.02.2025г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе. Оспорва се началния момент, определен от ПО за отпускане на добавката за чужда помощ. В жалбата заявява, че помощта е следвало да бъде отпусната от 10.02.2023г.

С решение № 2153-17-49 от 30.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ Русе, е отхвърлена жалбата на Д. и потвърдено разпореждане [номер] от 17.02.2025г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе. Аргументите на горестоящия АО са, че е изтекъл 2-месечния срок по чл.94, ал.1 от КСО / от придобиване на правото /, в който заявителката е следвало да подаде заявление ведно с приложимите за искането документи, то в този случай пенсиите и/или добавките към тях се отпускат от датата на подаването на заявлението, т.е. от 17.07.2024 г. Обосновава своите мотиви с анализ именно на чл.94, ал.1 от КСО, като счита, че М. Д. е придобила правото си на добавката за чужда помощ още на 17.01.2024г., датата на издаденото ЕР № 90102/ 17.01.2024г. на ТЕЛК II, съответно е пропуснала 2-месечния срок за подаване на заявлението до ТП на НОИ-Русе.

Недоволна от така постановеното решение и от неправилно определената дата за добавката за чужда помощ, жалбоподателката, действаща чрез дъщеря си А. Г. депозира жалба до съда. Излага доводи, че началната дата на добавката за чужда помощ е 10.02.2023 г.- датата на подаване на документи от М. Д. за преосвидетелстване в Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) [населено място]. Иска отмяна на актовете на ТП на НОИ – Русе.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Актовете на органите на НОИ - разпореждане [номер] по прот. № N01066/17.02.2025г. и потвърдилото го решение № 2153-17-49 от 30.04.2025 г. на директор на ТП на НОИ [населено място] са издадени от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически основания.

При постановяването на решението, както и на потвърденото с него разпореждане не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Тези актове обаче са постановени в противоречие на материалния закон -КСО и в несъответствие в с целта на закона. Постановени са и в противоречие с константната съдебна практика на ВАС, VI отделение.

Като такива подлежат на отмяна.

По делото, а и в административното производство няма спор относно факта, че М. К. Д. е с трайно намалена работоспособност, която по ЕР на НЕЛК е определена на 98.00 %, няма спор по датата на инвалидизиране- 14.07.2011 г., както и относно срока на инвалидността – че е пожизнен.

Спорът е изцяло правен и е свързан с приложимото материално право и с правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл.94, ал.1 и чл.94, ал.3 от КСО, намиращи се в Раздел V от КСО, озаглавен „Общи правила за пенсиите“.

Съгласно чл. 103 от КСО добавка за чужда помощ се отпуска, когато пенсионери с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената пенсия добавка в размер на 75 на сто от социалната пенсия за старост.

За отпускане на пенсии и/или добавки към тях за чужда помощ, законодателят е предвидил специален ред за определяне на началната дата, установен в разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО.

Според тази разпоредба, явяваща се специална спрямо чл.94, ал.1 от КСО е определено, че „Извън случаите по чл. 94, ал. 1 от КСО пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице“.

Разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО пък определя общото правило и началната дата за отпускане на пенсиите и добавките. Законодателят е разграничил две хипотези: Първата - ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от момента на придобиване на правото, това е и датата на тяхното отпускане; Втората - ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

В конкретния случай Експертно решение № 91029/ 14.05.2024 г. на НЕЛК е получено от М. Д. на 28.05.2024г. Именно това е и ЕР, от което за пръв път спрямо адресата му лекарската комисия е преценила, че има право на чужда помощ. За да бъде отпусната добавката за чужда помощ от датата, на която лицето е подало заявление – декларация до ТЕЛК, но не по - рано от датата на определяне на потребността от чужда помощ, а именно 14.05.2024 г. / или в по-добрия вариант – датата на ЕР на ТЕЛК-17.01.2024г., чиито решение е отменено от НЕЛК/, ако Д. бе депозирала заявлението си не по – късно от 14.06.2024 г. – съобразявайки едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 КСО.

В тази връзка следва да се сподели и следното: При издаване на решението на НЕЛК ЕР № 91029/ 14.05.2024 г. в него не е отразено и няма произнасяне на експертизата по отношение момента на потребността от чужда помощ. Решението на НЕЛК не е било обжалвано в тази част за установяване датата на потребността от чужда помощ, поради което за жалбоподателя, няма основание да се приеме, че потребността от чужда помощ е настъпила на по - ранна дата, включително и датата на подаване на заявлението за преосвидетелстване - 10.02.2023 г. След като не може да се установи необходимостта от чужда помощ с по - ранна дата, поради липсата на изписване на това в ЕР на НЕЛК, то датата на издаване на решението на НЕЛК е момента, от който Д. има право на добавка за чужда помощ. Тук по отношение на определяне на крайната дата, на която би се приложило правилото на чл.94, ал.3 от КСО не следва да се взема предвид кога ЕР на НЕЛК е влязло в сила, а момента, в който спрямо заявителката е установена потребността от чужда помощ-датата на ЕР на НЕЛК - 14.05.2024 г., по аргумент от нормата на чл.98, ал.7 от КСО. Но дори и да се приеме, че разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО няма приложение досежно добавката за чужда помощ, то тогава едномесечният срок по чл.94, ал.3 от КСО би текъл от момента на узнаване на ЕР на НЕЛК - 28.05.2024г. и изтекъл на 28.06.2024г.

При положение, че М. Д. е пропуснала едномесечният срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, какъвто е настоящия случай – тя е подала на 17.07.2024 г. до ТП на НОИ заявлението, с което е поискала добавка за чужда помощ по реда на чл.103 от КСО, то приложима към началния момент на отпускане на добавката за чужда помощ е общата разпоредба на чл. 94, ал. 1 от КСО.

Добавката се отпуска или считано от датата на придобиване на правото – влизане в сила на ЕР на НЕЛК - 12.06.2024г., ако заявлението е подадено в 2 – месечен срок от придобиване на правото – предл. първо на чл. 94, ал. 1 от КСО, или считано от датата на депозиране на заявлението пред ТП на НОИ – в случая на подаване на същото, но след изтичане на срока.

Безспорно, М. Д. е подала своето заявление за отпускане на добавка за чужда помощ по реда на чл.103 от КСО в 2 – месечен срок от придобиване на правото, след като този двумесечен срок съгласно горните съждения би изтекъл на 12.08.2024г./или ако се приложи хипотезата на чл.98, ал.7 от КСО – на 28.06.2024г. /, а заявлението й е от 17.07.2024г.

Ето защо М. К. Д. е имала и има право на добавка за чужда помощ, считано от датата на придобиване на правото – влизане в сила на ЕР на НЕЛК - 12.06.2024г. Затова и жалбата й се явява частично основателна, тъй като с нея се иска промяна на началната дата, от която заявителката има право на добавка за чужда помощ, и тази дата съдът счита, че следва да бъде променена, но не както се предлага в жалбата – от датата на подаване на заявлението за преосвидетелстване - 10.02.2023 г., а от датата на придобиване на правото – влизане в сила на ЕР на НЕЛК - 12.06.2024г.

Като са издали разпореждане [номер] от 17.02.2025г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе, потвърдено с Решение № 2153-17-49 от 30.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ Русе и са определили начална дата на правото на добавка за чужда помощ от 17.07.2024г., са подходили неправилно, в нарушение на закона и неговата цел. Тези катове подлежат на отмяна, а съобразно чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.

В този смисъл е и съдебната практика на ВАС, VI о, като нпр : Решение № 431 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3985/2023 г., VI о., Решение № 3565 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4608/2016 г., VI о., Решение № 4761 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2762/2017 г., VI о., Решение № 6626 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9271/2018 г., VI о., Решение № 7828 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4691/2021 г., VI о., Решение № 13443 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4823/2024 г., VI о. и др.

Воден от горното, на основание чл.172 и чл.173, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-17-49 от 30.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 17.02.2025г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе и

Връща по компетентност преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.