Р Е Ш Е Н И Е
№248
гр. Велико Търново,
16.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 231 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят М.М.М. ***, чрез
упълномощения ***Св. М. от САК, обжалва
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №21-1275-000135
от 15.02.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико
Търново, с която е прекратена регистрацията на пътно превозно средство лек
автомобил марка „Ауди А5“ с рег. № ***за срок от 6 месеца, считано от 15.02.2021
г. като са отнети СРМПС №***и два броя регистрационни табели с № ***.
В жалбата се поддържа незаконосъобразност
на заповедта поради некомпетентност на органа, липса на установената от закона
форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалния закон и неговата цел. По – конкретно се
твърди, че ПАМ е наложена без основание, а административният орган не е изяснил
всички правнорелевантни обстоятелства, явяващи се материалноправни предпоставки
за прилагане на процесната ПАМ. Посочва, че в ЗППАМ липсва точно описание на
извършеното нарушение и същата е немотивирана. Според жалбоподателя като не е
отразил в оспорената заповед резултата от дадената кръвна проба за концентрация
на алкохол в кръвта органът е допуснато съществено нарушение, водещо до
незаконосъобразност на акта. Отделно от това намира, че не е доказано по
безсъмнен начин извършеното административно нарушение, което ПАМ обезпечава. Моли
за отмяната на заповедта за прилагането на принудителната мярка. В съдебно
заседание не се явява и не се представлява. С депозираната молба с вх. №3087/05.07.2021г.
от процесуалния представител поддържа жалбата по съображенията, изложените в същата,
и моли за даване на ход на делото в негово отсъствие. Претендира сторените
разноски.
Ответникът – началникът на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- Велико Търново, не заема становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане
по същество. Видно е от съдържанието на самата заповед, че същата е връчена на 30.03.2021
г. на жалбоподателя, а жалбата е подадена чрез ответника до съда по пощата на
12.04.2021 г., видно от клеймото на пощенския плик (л.14 от делото).
По същество жалбата е неоснователна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:
На 15.02.2021 г. около 2.30 часа, в
град Велико Търново на ул.“Независимост“ в посока към улица „Стефан Стамболов“,
настоящият жалбоподател, в качеството си на водач на ППС „Ауди А5“ с
регистрационен номер ***, е управлявал собственото си моторно превозно средство
описано по – горе, под въздействието на алкохол. Посоченото обстоятелство е
установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARNA - 0128, което при
взета проба е отчело количество на алкохол в кръвта чрез обема на издишания
въздух от 0,78 промила. В обжалвания акт е посочено изрично, а и от преписката
се установява, че на жалбоподателят е издаден талон за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество с номер 085282 от 15.02.021г.,
като видно от изготвения протокол, провереното лице се е явило в МОБАЛ „Д-р Ст.
Черкезов“ – В. Търново за вземане на кръвна проба. Посочените обстоятелства са
установени и вписани в АУАН, серия GА № 338968 от 15.02.2021г., издаден от
младши автоконтрольор при ОД на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна полиция“,
обстоятелствената част на който съдържа същите факти и обстоятелства, като
посочените в заповедта за прилагане на ПАМ. Актът за установяване на
административно нарушение е подписан без възражения от жалбоподателя. Междувременно
е подадено писмено възражение срещу АУАН на 19.02.2021 г., в което е посочено,
че преди извършване на проверката не е употребил алкохол над допустимия размер, а единствено е
консумирал две – три бири в нощта на 15.02.2021г. Въз основа на цитирания по
–горе АУАН е издадена оспорената заповед
за налагане на принудителна административна мярка, в която като правно основание
за издаването й е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП.
Видно от представените документи като
част от административната преписка с писмо рег. №366р-3237/15.02.2021г. директорът
на ОД на МВР – Велико Търново е възложил извършване на химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на М. като до
НИК – МВР са изпратени взетата кръвна проба и талон за изследване №085282. Според
съдържанието на изготвения протокол за химическа експертиза, изготвена от специалисти
в ЦЕКИ към НИК -МВР на 17.02.2021 г., в изследваната проба кръв, взета от М.М.М.,
е установен етилов алкохол в количество 0,60 промила. На 24.02.2021г. е
издадено Наказателно постановление № 21-1275-000405 въз основа на горецитирания
акт за установяване на административно нарушение, с което на М. за извършено
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца.
При така
установените факти от правна страна съдът намира следното:
Най – напред,
следва да бъде изяснено, че предмет на обжалване в настоящото производство е
заповед №21-1275-000135
от 15.02.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД а МВР – Велико
Търново, с която на М.М. е приложена
ПАМ, а не издадено НП за извършено от него административно нарушение. Административният
акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда наложеното на адресата
административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна
юрисдикция (НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт -
допуснатото закононарушение. ПАМ са форма и израз на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на
държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване
на санкции, предвидени за виновно поведение, докато ПАМ са средство за
обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата
на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се
прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност. Двете производства - административнонаказателно
производство и това за издаване на заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка, са съвсем
различни – провеждат по различен ред, обжалват се пред различен
първоинстанционен съд и различни са материалноправните предпоставки за тяхната
законосъобразност. Наред с това, заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка, с оглед на нейната цел съгласно чл. 22 ЗАНН – да предотврати
или да преустанови административно нарушение, следва да бъде издадена във
възможно най-ранния момент, защото само така тя оправдава целта си. Още повече,
че съгласно чл. 172, ал. 4 ЗДвП изземването на табелите с регистрационния номер
се извършва с акта за установяване на административно нарушение, което само
ясно сочи необходимостта от издаване на заповедта за прилагане на
принудителната мярка във възможно най-ранен момент след съставянето на акта за
установяване на административно нарушение. Ето защо, наведените от процесуалния
представител на жалбоподателя възражения за съставомерността на нарушението,
нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП са неотносими към
настоящото производство, а биха могли да бъдат наведени в производството по
оспорване на издаденото НП. Достатъчна предпоставка издаване на заповедта е
наличието на съставен АУАН за нарушение от изброените в разпоредбата на чл.
171, т.2а, буква "б" от ЗДвП, защото мярката има превантивен
характер. В случай че издаденото впоследствие НП бъде отменено, както и с
изтичането на посочения в заповедта срок, се преустановява наложената мярка.
Съдът намира, че издадената заповед е
валиден акт, издаден от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“.
На съда е служебно известно, че със заповед
№8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, последният на
основание чл.165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП Областните
дирекции на МВР и СДВР. Отделно от това, със заповед № 366з-2141/27.07.2017 г.
на директора на ОДМВР – Велико Търново, началниците на сектор „Пътна полиция“
при дирекцията са овластени да прилагат ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, когато
става въпрос за налагането на мярката на цялата територия, обслужвана от
дирекцията – както е в случая.
Не е налице неспазване на формата на
заповедта за прилагането на ПАМ на плоскостта на изискването на разпоредбата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП тази заповед да е мотивирана. Посоченото изискване за
мотивиране означава спазването на разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна
на административния орган. Съдът счита че в заповедта са посочени изчерпателно
установените от прилагащия мярката обстоятелства, като непосочването на
правното основание не представлява формално нарушение, доколкото съдът е
властен да приложи закона с оглед претендираните в обстоятелствената част на
акта факти и обстоятелства. В конкретният случай е разпореден правен резултат,
който е следствие на посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който принципно
се вписва в нормата на чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно - производствените правила, които да обуславят отмяна на
оспорвания индивидуален административен акт. Спазена е и императивната
разпоредба на чл.172, ал.4 от ЗДвП като свидетелството за регистрация, както и регистрационните
табели на МПС са иззети при съставянето на АУАН. Тук е мястото отново да се
подчертае, че законосъобразността на съставянето на АУАН, респ. на проведената
административно-наказателна, респ. наказателна процедура не е предмет на
настоящото производство. Съобразно събраните доказателства, съдът намира за
неоснователно общото оплакване, че заповедта била издадена при неясна
фактическа обстановка. Обратно, релевантните към прилагането на мярката обстоятелства
са били изяснени в хода на административното производство при спазване на проявлението на принципа на
истинност – чл.7 от АПК.
Най – сетне, с оглед изявеното от
жалбоподателя несъгласие с показанията на техническото средство, с което е
измерена концентрацията на алкохол в кръвта му, е взета кръвна проба за
установяване на алкохол в кръвта в специализирана лаборатория. Съдът намира, че
независимо от това, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена преди
резултатите от официалната медицинска експертиза да бъдат готови, това в случая
не представлява съществено нарушение, което да опорочава оспорения
административен акт до степен неговата отмяна. Видно от приложените към
преписката доказателства, изготвената химическата експертиза не опровергава резултатите,
установени при проверката с полеви тест, като също установява количество
алкохол в кръвта на жалбоподателя над допустимото количество, предвидено в
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, а именно от 0,60 промила.
Съдът намира,
че административният орган е приложил правилно закона по отношение на
предвидената в него принудителна административна мярка.
Според приложимата редакция на
разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, посочена в оспорения
административен акт „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;“.
Видно от фактическият състав на
нормата, тя не изисква нарушаване на някаква конкретна законова разпоредба, а
единствено определено констатирано поведение от лице, управляващо МПС в
качеството му на водач и едновременно на собственик на това МПС.
Всъщност нормата на практика съдържа
няколко фактически състава, които са предвидени алтернативно. Установяването на
който и да е от тези състави е достатъчно, за да се реализира предвиденото в
нея властническо правомощие и то в условията на обвързана администрация. Видно
от мотивите на процесната заповед за ПАМ, релевантният състав касае следната
хипотеза, а именно: управление на моторно превозно средство, собственост на
жалбоподателя в качеството му на физическо лице, като това управление е ставало
под въздействие на алкохол, който е в количество от 0, 78 промила. С оглед
констатираното количество на алкохола в кръвта на жалбоподателя с техническо
средство при негово съгласие с показанията му, при което те са съобразими и от
съда /арг. от чл.6, ал.3, изречение второ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г./, както и на безспорно установените по делото
обстоятелства, че именно жалбоподателят като собственик на описаното в
заповедта МПС е управлявал същото с количество алкохол в кръвта, надвишаващо
0,5 промила, то правилно ответникът в условията на обвързана компетентност е
издал процесната заповед. В допълнение към горния извод следва да се
посочи, че според настоящия състав на съда жалбоподателят по никакъв начин не е
бил затруднен да разбере причините, поради които се налага процесната ПАМ.
Настоящият състав намира и че чрез
издаването на заповедта е спазена и целта на закона. Всъщност, прекратяването
на регистрацията на превозно средство, собственост на лице, употребило алкохол
при управлението му, в голяма степен гарантира безопасността на останалите
участници в движението по пътищата. Законът цели чрез тази мярка ограничаването
на проявата на бъдещи вредни последици предвид възможността съответният водач
на МПС да застраши живота, здравето и/или имуществото на останалите участници в
движението по пътищата.
По отношение правната същност на
процесната принудителна административна мярка следва да се има предвид, че тя
не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, в какъвто смисъл са
разсъжденията на процесуалния представител на жалбоподателя, а да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението.
Наличието на виновно поведение е ирелвантно
за прилагането на ПАМ като процесната, тъй като става въпрос за индивидуален
административен акт, който не изисква във фактическият си състав виновно
поведение, а само проявата на обективни факти и обстоятелства.
Определеният
от органа срок от 6 месеца е минималният за приложената принудителна
административна мярка и продължителността му е съобразно данните по преписката и
степента на обществена опасност на деянието при съобразения промил на алкохол в
кръвта, създаващ предпоставки за настъпване на пътнотранспортно произшествие. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа
необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК,
указващи на тежестта на допуснатото нарушение, като въз основа на тях и
приобщените към заповедта мотиви в АУАН, съдът може да извърши контрол за
законосъобразност на определения в условията на оперативна самостоятелност срок
на действие на ПАМ. При спазване на принципа на пропорционалност и съразмерност,
посочен в разпоредбата на чл. 6, ал.2 и 3 от АПК, правилно е приложена ПАМ в
предвидената в нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП долна граница на срока.
Като неоснователна,
жалбата следва да се отхвърли.
При
този изход на спора, за ответника не се следват разноски, тъй като такива не са
претендирани.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.М. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1275-000135 от
15.02.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико
Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :