№ 4221
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110212540 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-007530 от
16.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „ИТ“ София – инж. Д.Ив.,
с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ),
за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на /фирма/, с ЕИК ХХХХХ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект, което го обжалва в
срок. В жалбата се изтъква, че не е била изяснена фактическата обстановка.
Твърди се, че е имало уговорка работникът да отиде на мястото на работния
обект, за да прецени дали му харесва, а работникът е започнал да боядисва без
да предупреди /фирма/. Поради изложеното, се застъпва позиция, че липсва
вина. Релевирани са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
в НП, тъй като в същото не били описани всички обстоятелства на твърдяното
нарушение и не били обсъдени възраженията на жалбоподателя. Иска се
отмяна на НП, а при евентуалност се моли съдът да измени наказателното
постановление, като наложи на жалбоподателя санкция в предвидения в тази
разпоредба минимум, като се излага аргумент за явна несправедливост на
наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. М.. Последният пледира пред съдебния състав, че НП следва да бъде
1
отменено като незаконосъобразно, тъй като не се доказва, че е било налице
трудово правоотношение.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание в лицето на юрк. Дардова. В пледоарията си
по същество изтъква, че от събраните доказателствени материали в хода на
делото се е установило безспорно, че жалбоподателят е осъществил
нарушението, за което е санкциониран. Моли съда процесното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 24.06.2021 г., около 14:10 часа, във връзка с подаден сигнал от 05 РУ
за станала злополука на обект в гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, бл.176, вх. Г,
ет. 3, ап. 7, в който се извършвали ремонтни дейности, служители от
„Инспекция по труда“ гр. София, сред които и свидетеля Н. В., са посетили с
цел извършването на проверка обекта. При проверката бил заварен К. К. В.,
ЕГН **********, който бил нает по устно договаряне от /фирма/ за
„бояджия“ без писмен трудов договор. В собственоръчно попълнена и
подписана декларация К. В. декларирал, че работи в /фирма/ от 14.06.2021 г.
на длъжност „бояджия“ с работно време от 8:00 часа до 16:00 часа и получава
седмично възнаграждение в размер на сумата от 500 лв. без трудов договор.
На 06.07.2021 г. в Дирекция Инспекция по труда – София бил представен
трудов договор № 007/24.06.2021 г. , сключен между /фирма/ и лицето К. К.
В., който по силата на този договор бил назначен на длъжност „шпакловчик“.
За този трудов договор работодателят изпратил уведомление по чл. 62, ал. 5
от КТ до съответната ТД на НАП с вх. номер 22388213273945 /25.06.2021 г., в
14:07:04 часа.
Следователно на 24.06.2021 г., в 14:10 часа, работодателят /фирма/ е
допуснал на работа работника К. В. преди да му е предоставил копие от
сключения с него трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключените трудов договор, заверено
от ТД на НАП на 25.06.2021 г.
2
За констатираното по време на извършената проверка нарушение
свидетелят Н. Л. В. съставил АУАН за извършено административно
нарушение от /фирма/ на чл. 63, ал. 2 от КТ. АУАН се съставил в
присъствието на Т. З. Т., на когото е връчен за подпис веднага след
съставянето му – на 13.07.2021 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 22-007530 от 16.08.2021 г., издадено от Директора на
Дирекция „ИТ“ София – инж. Д.Ив., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на
/фирма/, с ЕИК ХХХХХ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Н. В., К. В., Ц. Н.. както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства –приобщени по
реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаният по
делото свидетел, съставил АУАН, Н. В., тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, включително от попълнената
декларация от св. К. В. от 24.06.2021 г., не съдържат противоречия и са
логични и ясни. Съдът не кредитира показанията на св. К. В. в частта им, в
която посочва, че принципно е липсвала уговорка за работното му време.
Съдът приема показанията му в тази им част за недостоверни, тъй като те са
вътрешно противоречиви и в това отношение противоречат на всичко
останало, изложено от свидетеля по време на неговия разпит: „Сутринта към
8:00 – 8:30 ч. отидох на обекта“; „принципно бяхме уговорили от 9:00 до
16:00 ч.“, „аз по принцип събота и неделя не работя“; „ аз изпълнявах
шпакловката и боядисването“. В подкрепа на фактическата констатация за
наличие на уговорка на работно време, присъща на трудовото
правоотношение, е и попълнената от В. декларация, в която е декларирал, че
работи в /фирма/ от 14.06.2021 г. на длъжност „бояджия“ с работно време от
8:00 часа до 16:00 часа и получава седмично възнаграждение в размер на
сумата от 500 лв. без трудов договор. Показанията на свидетелката Ц. Н.
съдът намира за относими към случая единствено по отношение повода на
3
извършената проверка и обстоятелството, че е заварила В. в обекта на
процесната дата. Съдът кредитира показанията на свидетелката като
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити. Пълно и ясно са описани
обстоятелствата, свързани с извършеното нарушение.
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да
осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на
акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях
констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Безспорно е установено по време на проверката, че на 24.06.2021 г., в
14:10 часа, работодателят /фирма/ е допуснал на работа работника К. В. преди
да му е предоставил копие от сключения с него трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключените
трудов договор, заверено от ТД на НАП на 25.06.2021 г.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ „Работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1“, според която
„работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му
на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите.“.
За нарушаването на тази разпоредба, е предвидена определена санкция,
закрепена в чл. 414, ал. 3 от КТ - „работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.“
Съдът намира, че с оглед установената фактическа обстановка е доказано
4
по безспорен начин извършването на нарушението, за което жалбоподателят е
санкциониран.
Доколкото при юридическите лица, на които като търговци са
приравнени и ЕТ, отговорността е безвиновна, то субективната страна на
деянието не следва да бъде обсъждана изобщо. Все пак следва да се отбележи
за пълнота на изложението, че Т. Т. е съзнавал обстоятелството, че е допуснал
на работа К. В. без да е връчил на същия гореописаните, изискуеми по закон
документи.
Съдът намира, че своевременното отстраняване на нарушението,
свързано със сключването на трудов договор и подаване на уведомление до
НАП, които работодателят да връчи на работника, още преди съставянето на
процесния АУАН, следва да бъде съобразено като смекчаващо обстоятелство.
На следващо място намира, че в случая не следва да цени като отегчаващи
обстоятелства данните за други констатирани нарушения, описани в
наказателното постановление, свързани с обстоятелството, че същото
нарушение е допуснато и по отношение на друг работник, доколкото по
делото липсват данни дали за същото е било издадено наказателно
постановление и дали същото е влязло в сила, а фактът на извършването на
други нарушения не е бил предмет на настоящото производство. С оглед
изложеното съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъде наложено
наказание е в минималния по закон размер от 1500 лева, което се явява
съответно на извършеното нарушение, поради което наказателното
постановление следва да бъде изменено в тази насока.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде
изменено, като наложената имуществена санкция бъде изменена от 3000 лева
на 1500 лева.
С оглед изхода на делото и направените искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна следва да бъде
присъдена в нейна полза една втора от минималния предвиден в закона
размер от 80 лв., определен от съда в законоустановения минимум с оглед
невисоката правна и фактическа сложност на делото, а именно в полза на
въззиваемата страна, на основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 40
лева.
5
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-007530 от
16.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „ИТ“ София – инж. Д.Ив.,
с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ),
за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на /фирма/, с ЕИК ХХХХХ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева,
КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
„имуществена санкция” от 3000 (три хиляди) лева на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
ОСЪЖДА , на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, /фирма/, с ЕИК
ХХХХХ, да заплати в полза на Дирекция „ИТ“ София сумата в размер на 40
(четиридесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6