№ 463
гр. Плевен, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430200948 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Д. ИВ. ИВ., с ЕГН: ********** от ***
против наказателно постановление № 22-0938-000610 от 14.04.2022 г. на ***
Сектор „ПП“ към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на Д. ИВ. ИВ. административно
наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР
се отнемат общо 10 контролни точки за извършено нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение на жалбоподателят Д. ИВ. ИВ. е
съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
1
жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
адв. В.П. от АК-Плевен.
Адвокат В.П. в съдебно заседание моли съда да отмени изцяло
издаденото наказателно постановление, като подробни съображения е
изложила в писмена защита.
За ответната страна по жалбата *** Сектор „ПП” към ОД на МВР -
Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява.
Депозира се бланкетно становище, с което се моли съда да се остави
жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, ДОПУСТИМА Е.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА!
Във връзка с констатираното управление на МПС с прекратена
регистрация е била образувана преписка № 525/2022 г. по описа на РП -
Плевен, с оглед евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
С постановление от 30.03.2022 г., прокурор при Районна прокуратура
гр.Плевен отказал да образува досъдебно производство и прекратил
преписката. Приел е, че деянието е малозначително.
След постановения отказ на Районна прокуратура - гр. Плевен,
административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН-на.
На основание чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на *** са
наложени административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140
2
ал.1 от ЗДвП.
От постановлението за отказа да се образува наказателно производство
на РП – Плевен е отразено, че автомобилът е купен от жалбоподателя Д. ИВ.
ИВ. на 03.09.2021 г. от негов роднина, който след сделката е починал.
Покупко-продажбата е извършена с нотариално заверен договор от нотариус.
Новият собственик – жалбоподателят И. е следвало в двумесечен срок
да регистрира автомобила на свое име, което не е сторил. В обясненията си
дадени пред разследващите органи, жалбоподателят е обяснил, че не е знаел,
че трябва да бъде регистриран автомобила на негово име.
След като е бил закупен автомобила от жалбоподателя И., същият е бил
ремонтиран и не е бил управляван от страна на същия.
На дата 05.11.2021 г. служебно била прекратена регистрация на
процесния автомобил, поради това, че жалбоподателят не е прехвърлил МПС-
то в двумесечния срок от придобиването му, а именно – 03.09.2021 г.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
За това нарушение чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане
на глоба в размер от 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за
срок от шест месеца на водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
деяние, което не е извършил виновно по следните съображения:
По делото не се спори, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„***“, с рег. № *** и който е бил закупен от страна на жалбоподателя на дата
03.09.2021 г.
Въз основа на събраните доказателства безспорно се установява и
обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението,
автомобилът бил със служебно прекратена регистрация на 05.11.2021г. на
основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, т.е. не бил регистриран по съответния
законов ред.
3
От изложеното по горе става ясно, че са налице всички елементи от
обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а
именно - неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата,
отворени за обществено ползване само МПС-та, които са регистрирани, е
необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи
несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.
Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и
не се събраха.
Жалбоподателят е управлявал МПС, като същото е било с поставени по
съответния ред регистрационни табели, издадени за същото МПС.
За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС,
респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно
прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от
уведомяването му от съответният Сектор „Пътна полиция“.
В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията,
собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма
как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен
за това.
Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни
табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици.
За разлика от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съгласно
която се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с
отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо някакво
отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на
регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по
силата на закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от
контролните органи отбелязване в автоматизираната информационна
4
система.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.
3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй
като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и
кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го
управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да
са налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което
издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на присъждане
на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на
жалбоподателя – адв. В.П. от АК – гр. Плевен.
Видно от представеното пълномощно на адвокат П. е било заплатено
адвокатско възнаграждение от 400 лева и съобразно основателност на
жалбата, ***ът на Сектор „ПП“ при ОДМВР – гр. Плевен следва да бъде
осъден да заплати на Д. ИВ. ИВ. направените от него разноски по делото, в
съответствие с уважената жалба, а именно - в размер на 400 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-0938-000610 от
14.04.2022 г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР – Плевен, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на Д. ИВ. ИВ., с
ЕГН: ********** от *** административно наказание – глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 контролни
5
точки за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА *** Сектор „ПП“ към ОДМВР – Плевен, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. ИВ. ИВ., с ЕГН **********, сума в размер на 400 лева,
представляваща направени от същият разноски по делото за адвокат, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6