МОТИВИ по НОХД №20094410200057 по
описа на РС-гр.Левски
Срещу подсъдимия И.Н.Б. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 08.07.2008 г., около 20:30 часа, в с.Българене,
обл.Плевен, в посока гр.Плевен, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с наказателно постановление №1009/08.06.2007 г. на Началник
РУ на МВР – гр.Кнежа, влязло в законна сила на 03.08.2007 г., управлявал МПС –
лек автомобил „БМВ 520”,
рег. № ЕН 09 01 ВК, негова собственост, без съответно свидетелство за
управление /като неправоспособен.
Престъпление по чл.343 в,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия Б. и
защитникът му – адв. Людмил Кандов от ПАК, производството по делото е проведено
по реда на глава 27, чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция, като е открита процедура по
предварително изслушване на страните, без разпит на свидетелите.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното следствие,
поддържа повдигнатото обвинение, срещу подсъдимия и пледира същият да бъде
признат за виновен и осъден, като му бъде наложено наказание пробация, при задължителното
приложение на чл.55 от НК, като по отношение на видовете пробационни мерки и
техния размер предоставя на преценката на съда.
Подсъдимият
Б. и защитникът му, по време на предварителното изслушване, след разясняване на
правата по чл.371, т.1 от НПК, се съгласяват да не се провежда разпит на всички
свидетели, съгласяват се при постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство.
Подсъдимият
Б. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по
чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитата
на подсъдимия пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото обвинение, като моли съда да му определи наказание пробация в
минимален размер, при условията на чл.55 от НК.
Съдът, като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че съда с протоколно определение е одобрил изразеното от
подсъдимия и неговия защитник съгласие доказателствата от досъдебното производство
и самопризнанията на Б. да се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
И.Н.Б. е роден на 20.02.1973 г., в гр.София, живее в гр.Долни Дъбник,
обл.Плевен, ул.”Димчо Дебелянов” №1, българин, с българско гражданство, със
завършено основно образование, работи като управител на „Венци строй” ЕООД –
гр.Долни Дъбник, женен с едно дете, осъждан, с ЕГН **********.
На 08.07.2008
г., около 20:30 часа, в с.Българене, в посока гр.Плевен, подсъдимият Б.
управлявал лек автомобил марка „БМВ 520”, с рег. № ЕН 09 01 ВК. Свидетелите В.Х. и
Едгард Д. – служители при Група „Престъпления по пътищата” при ОД на МВР -
Плевен, които по същото време изпълнявали служебните си задължения по
предварително утвърден график, спрели за проверка управляваният от подсъдимия
лек автомобил. При извършената му проверка се установило, че Б. не притежавал
свидетелство за управление на МПС, поради което свидетелят Х. му съставил акт
за установяване на административно нарушение по ЗДП, който подсъдимият подписал
без възражения. При извършена служебна справка се установило, че И.Б. е
неправоспособен водач на МПС, както и че е бил наказан за същото деяние по
административен ред с влязло в законна сила наказателно постановление.
От изложеното е видно, че с
деянието си подсъдимия Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при
условията и реда предвиден в НПК
доказателства – акт за установяване на административно нарушение №1817/08.07.2008
г., от изисканото и приложено по делото наказателно постановление №1009/08.06.2007
г. на Началник Ру на МВР - Кнежа, влязло в законна сила – 03.08.2007 г., Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №221/25.11.2004 г. на
Началник Сектор „КАТ – ПП” – РДВР – Плевен, по силата на която свидетелството
за управление на подсъдимия е отнето на 14.03.2006 г., поради загубване на придобитата
правоспособност, справка за нарушител от региона, издадена от Сектор „КАТ” при
ОД”Полиция” гр.Плевен, справка за съдимост, от протоколите за разпит на
свидетелите.
Съдът, приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, и с оглед направените от подсъдимия Б. самопризнания
по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
същите изцяло се подкрепят от доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство.
От събраните по делото писмени доказателства
по несъмнен начин се установява, че подсъдимият Б., в едногодишен срок от
наказването му по административен ред, с влязло в законна сила наказателно
постановление на 03.08.2007 г., е извършил същото деяние – на 08.07.2008 г.
Деянието е извършено от
подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл.
Деянието извършено от
подсъдимия И.Н.Б. следва да се квалифицира като престъпление по чл.343 в, ал.2,
във вр. с ал.1 от НК.
За извършеното престъпление
закона предвижда наказание лишаване от свобода до две години.
Съдът счита, че подсъдимият
следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, като
наказанието следва да се определи задължително при условията на чл.55 ал.1,
т.2, б.”б” от НК, т.е. като се замени наказанието лишаване от свобода до две
години, предвидено в състава на извършеното престъпление, с наказанието
пробация.
При определяне вида и размера
на пробационните мерки, които следва да се наложат на подсъдимия Б., съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, причините и
мотивите за извършване на деянието, както и действителното наличие на
многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива
следва да се отчетат доброто процесуално поведение, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, признанието на вината, трудовата му
ангажираност, липсата на вредни последици от деянието, както и изразеното
разкаяние за извършеното.
При
това положение, съдът счита, че по отношение на подсъдимия Б. следва да бъдат
наложени само двете задължителни пробационни мерки, предвидени в закона, а
именно: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични
срещи с пробационен служител. Действително наличие на многобройни смекчаващи
вината и отговорността на Б. обстоятелства, са мотивирали съда да определи
срокът на двете задължителни пробационните мерки към минималния срок, предвиден
в закона – шест месеца. Съдът намира, че така определеното на И.Н.Б. наказание
ще способства за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, и същото се
явява необходимо и справедливо, с оглед конкретните особености на случая и
личността на извършителя.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Б. да заплати
направените деловодни разноски, които са в размер на 10 /десет/ лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: