Решение по дело №506/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 108
Дата: 8 април 2021 г.
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20207110700506
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   108

                                           гр.Кюстендил, 08.04.2021год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                 

                                                                  Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията  адм.  дело № 506 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.4, ал.1 и на чл.9б от Закона за местните данъци и такси във вр. с чл.156 и сл. от ДОПК.

Производството по делото е образувано по жалба на „Л.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С. И.нов Х., чрез пълномощника адв. Р.Г.,  против  Акт за установяване на задължение по декларация № 4926/28.08.2020г., издаден от старши инспектор „Проверки, ревизии и контрол“ в Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил,  потвърден с решение №            1/ 12.10.2020г.  на директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, с който са определени задължения на дружеството за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци за 2017г., 2018г. и 2019г.  Релевирани са основанията за незаконосъобразност на атакувания административен акт по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.  Твърденията са, че оспореният акт няма мотиви относно механизма за изчисляване на данъчната оценка на имотите, приета за основа за определяне на задълженията за местни данъци и такси.  По същество се оспорва способът за определяне на облагаемата основа, респ. на данъчната оценка на имота като несъответен на правилата на Приложение № 2 към ЗМДТ, тъй като не е съобразено действителното фактическо състояние и предназначение на сградите в имота и има съществена разлика с отчетната стойност на имота. Прави се искане за отмяна на оспорения акт. Претендират се деловодни разноски.

            Ответникът – директорът на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк И. А., изразява становище за неоснователност на жалбата, като  твърди, че оспорения АУЗД е законосъобразен. Съображенията са за това, че  обжалваният акт  е издаден от орган с материална и териториална компетентност, мотивиран е с посочване на  фактическите и правните основания за издаването му. По същество се твърди, че задълженията са определени правилно върху основата и в размерите, посочени в ЗМДТ, в Наредбата по чл.9 от ЗМДТ и в решенията на общинския съвет, а данъчната оценка, послужила като облагаема основа за задълженията е изчислена съобразно декларираните от собственика данни в подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Административният съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорения Акт за установяване на задължение по декларация № 4926/28.08.2020г., издаден от Е. Ж. Ц. - старши инспектор „Проверки, ревизии и контрол“ в Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, са  определени  задължения  за местни данъци и такси  на  „Л.К.“ ООД, ЕИК *********,  за  недвижим  имот  в  Община Кюстендил  по декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 2382/30.06.2020г., както следва:  за 2017г. - данък върху недвижимите имоти  в размер  на  4342,51лв.  и  лихва  1316,74лв.  или  общо 5659,25лв., както  и  ТБО   в  размер  на   4390,51лв. , от която са внесени 216,49лв. и дължим  остатък   4174,02лв. и лихва 1261,95лв. или общо 5435,97лв.;  за 2018г. – данък върху недвижимите имоти в размер на 4339,77лв. и лихва  877,06лв.  или общо 5216,83лв., както  и  ТБО  в размер на  4387,77лв.  и  лихва  886,75лв.  или  общо 5274,52лв. ; за 2019г.  -  данък върху недвижимите имоти в размер на 4337,03лв. и лихва  437,31лв.  или  общо  4774,34лв., както  и  ТБО  в размер на  4385,03лв. и лихва 442,16лв. или общо 4827,19лв., т.е. с оспорения АУЗД, на търговското дружество са определени задължения за периода 2017г.-2019г., съответно: за ДНИ  в размер на 13 019,31лв.  - главница  и  2631,11лв. – лихва или общо 15 650,42лв., както и  за ТБО в размер на 12 946,82лв. - главница и 2590,86лв. – лихва или общо 15 537,68лв.

Видно от мотивите в  АУЗД,  размерът  на ДНИ  от 1,4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, е определен съгласно чл.21 и чл.22 от ЗМДТ, както и Решения №№ 290/29.09.2016г., 680/25.01.2018г.  и   948/28.12.2018г., всички на Общински съвет – Кюстендил и Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Кюстендил. Органът сочи, че  данъчната основа е формирана след съпоставка между отчетната стойност и данъчната оценка на всеки обект в имота, като е приета по-високата стойност от двете по правилото на чл.21 от ЗМДТ, а именно данъчната оценка на имота за всяка от годините в рамките на процесния период е в размер на 3 101 795,10лв. към 01.01.2017г.; на 3 099 835,20 лв. към 01.01.2018г. и на 3 097 875,40лв. към 01.01.2019г., съотв.  дължимият  ДНИ от 1,4 на хиляда е в размер на 4342,51лв. за 2017г.; на 4339,77лв. за 2018г. и на 4337,03лв. за 2019г.  Следва таблица с данни за отчетната стойност и данъчната оценка на земята и сградите в имота, декларирани от оспорващото дружество.    

По отношение на задълженията за ТБО, мотивите на органа са за приложимост на разпоредбите на чл.62, чл.66 и чл.67 от ЗМДТ, чл.16, ал.1 и ал.2 и чл.17 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил, както на решения №№ 361/29.12.2016г., 663/29.12.2017г и 959/28.12.2018г., всички на Общински съвет – Кюстендил,  съобразно които за нежилищни имоти на предприятия, таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, след подадена декларация по образец, утвърден със заповед на кмета на общината в срок до 31 декември на предходната година, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци, а при неподаване на декларация в установения срок – се заплаща ТБО в размер и пропорционално върху основа, определени от общинския съвет.  Органът констатира, че дружеството е подавало декларации за всяка от годините от процесния период, в които е посочено ползване на  един брой кофа за събиране на отпадъци и честота на извозване – един път месечно, с оглед на което начислява еднократна такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци в размер на 48,00лв. / за 1 бр. кофа Х 4,00лв. , в това число 2,00лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2,00лв. за обезвреждане Х 1 път Х 12 месеца/, както и годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване -1,4 промила върху данъчната оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ. При така описания механизъм, задължението за ТБО е определено:  в размер на  4390,51лв.  за 2017г.  /1бр. кофа х 4,00лв. х 1 път х 12 месеца + 1,4 промила  х 3101795,10лв./; в размер на 4387,77лв. за 2018г. /1бр. кофа х 4,00лв. х 1 път х 12 месеца + 1,4 промила  х 3099835,20лв./;  в размер на 4385,03лв. за 2019г.  /1бр. кофа х 4,00лв. х 1 път х 12 месеца + 1,4 промила  х 3097875,40лв./. Следва таблица с данни за отчетната стойност и данъчната оценка на земята и сградите в имота. Органът сочи, че дружеството е погасило част от  задължението за ТБО за 2017г. със сумата 216,49лв., която е приспадната  от  определения размер 4390,51лв.  и  дължимият остатък възлиза на  4174,02лв.

Във връзка със задължението за лихва, органът  е цитирал  разпоредбите на чл.28 и чл.69 от ЗМДТ относно сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО и предвид констатацията  за  отсъствие на плащане, са начислени лихви за просрочие съгласно чл.1 от ЗЛДТДПДВ.

Издаденият АУЗД е съобщен на задължения субект чрез пълномощника адв. Р.Г., на 18.09.2020г.

 В  срока  по  чл.152, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.9б и чл.4, ал.1 от ЗМДТ,  е подадена  жалба с вх. № 26-00-1103/05.10.2020г. на дружеството,

по която е  налице произнасяне с решение № 1/12.10.2020г. на Б. С.  - директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил,  определен  от  кмета  на  община  Кюстендил  за  решаващ  орган.  С постановеното решение, оспореният АУЗД е потвърден.  Приема  се, че жалбоподателят  е задължено лице по см. на чл.11  и  чл.64, ал.1 вр. с чл.11, ал.1 от ЗМДТ;  че размерът на ДНИ е определен по правилото на чл. 19, ал.1 от ЗМДТ и решенията на общинския съвет, за имоти по чл.10 от ЗМДТ и върху данъчна основа, изчислена съгласно чл.20 от ЗМДТ; че размерът на  ТБО е определен за услугите по чл.62 от ЗМДТ и за имотите по декларацията на дружеството, при способ съобразен с поредността въведена с разпоредбата  на чл.67, ал.2 ЗМДТ, при  спазване  правилата  на  чл.16  вр. с чл.17 от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ и  предвид  подадената  от собственика декларация  по чл.16, ал.2 от Наредбата; че  лихвата е изчислена съгласно ЗЛДТДПДВ.

Решението на  решаващият орган е съобщено на дружеството с известие за доставяне  на 26.10.2020г., а жалбата срещу АУЗД е изпратена по пощата  на  09.11.2020г., т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.

Посочената  в  АУЗД  декларация  вх. № 2382/30.06.2010г.  е  с правно основание чл.14 от ЗМДТ  - подадена е от търговското дружество като собственик на недвижим имот, придобит  чрез покупка от публичен търг с постановление за възлагане от 08.04.2009г. на АДВ. Видно от приложената към административната преписка декларация, предмет на деклариране е следният недвижим имот: земя - УПИ ІІ в кв. 2г по ПУП на гр. Кюстендил, на ул. „Николичевски път“ № 21, т.е. имот в строителните граници на гр. Кюстендил, в ІV зона, разположен в производствена зона, с площ от 3185 кв.м., вкл. 8628 кв.м. застроена площ, който имот се ползва със стопанска цел, както и  27  сгради, разположени в УПИ, а именно: 1. производствена сграда на 3 надземни етажа, построена през 1974г., с РЗП 3504 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 2. производствена сграда на 2 надземни  етажа, построена през 1974г., с РЗП 3036 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 3.  друга нежилищна сграда на 5 надземни  етажа (стълбища), построена през 1974г., с РЗП 586 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана; 4. производствена сграда на 1 надземен  етаж, построена през 1974г., с РЗП 232 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 5. друга нежилищна сграда на 1 надземен  етаж (трафопост), построена през 1974г., с РЗП 279 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана; 6. производствена сграда на 1 надземен  етаж ( пристройка трафопост), построена през 1970г., с РЗП 50 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 7. друга нежилищна сграда (комин), построена през 1974г., с РЗП 20 кв.м., с масивна монолитна конструкция; 8. производствена сграда на 2 надземни  етажа, построена през 1968г., с РЗП 1300 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 9. производствена сграда на 1 надземен  етаж, построена през 1970г., с РЗП 165 кв.м., с панелна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 10. производствена сграда на 1 надземен  етаж, построена през 1970г., с РЗП 15 кв.м., с масивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 11. производствена сграда на 2 надземни  етажа, построена през 1971г., с РЗП 1498 кв.м., с масивна монолитна конструкция,  без електрифициране, без водоснабдяване  и без канализация; 12. производствена сграда на 1 надземен  етаж ( мазутно стопанство – ГСМ), построена през 1970г., с РЗП 93 кв.м., с масивна монолитна конструкция,  електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 13. производствена сграда на 1 надземен  етаж (склад смазочни материали), построена през 1970г., с РЗП 158 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 14. производствена сграда на 2  етажа, от които един надземен (пристройка към ГСМ), построена през 1970г., с РЗП 168 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 15. производствена сграда на 1 надземен  етаж, построена през 1990г., с РЗП 268 кв.м., с панелна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 16. производствена сграда на 1 надземен  етаж, построена през 1972г., с РЗП 155 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 17. друга нежилищна сграда на 1 етаж (ПРЦ), построена през 1984г., с РЗП 320 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 18. производствена сграда на 1 надземен  етаж (склад), построена през 1986г., с РЗП 325 кв.м., с масивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 19. производствена сграда на 1 надземен  етаж (домакински склад - полуразрушен), построена през 1963г., с РЗП 48 кв.м., с полумасивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 20.  друга нежилищна сграда на 1надземен  етаж (домакински склад – тип „холандски“, метален), построена през 1980г., с РЗП 138 кв.м., с масивна конструкция, електрифицирана; 21.  друга нежилищна сграда на 1надземен  етаж ( три броя складове по 216 кв.м., метални), построена през 1986г., с РЗП 648 кв.м., с масивна конструкция, електрифицирана; 22. производствена сграда на 1 надземен  етаж, построена през 1970г., с РЗП 751 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 23. друга нежилищна сграда на 2 надземни  етажа (администрация), построена през 1970г., с РЗП 645 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 24. друга нежилищна сграда на 1 надземен етаж (портиерна/, построена през 1970г., с РЗП 27 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 25. производствена сграда на 1 надземен  етаж, построена през 1981г., с РЗП 74 кв.м., с полумасивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 26. производствена сграда на 1 надземен  етаж, построена през 1976г., с РЗП 26 кв.м., с масивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; 27. друга нежилищна сграда на 1 надземен етаж (навес/, построена през 1990г., с РЗП 520 кв.м., с полумасивна конструкция / вж. л. 28-л. 86 от делото/. Декларирания имот се води по партида *********/001 в информационния масив на дирекция „Местни приходи“ на Община Кюстендил.

Към преписката е приложена справка, изготвена от органа,  за облагаемата основа за определяне на задълженията за ДНИ и ТБО на дружеството за имота – земя и сгради съгласно подадената декларация  вх. № 2382/30.06.2010г., съдържаща данни за характеристиките, относими за формиране на данъчната оценка по правилата в Приложение № 2 към ЗМДТ / вж. л. 83-л.85 от делото/.   

Във  връзка с размера на данъка  върху недвижимите имоти и на ТБО , както и с основата за определяне  на  същите, както и относно районите за сметосъбиране и честотата на извършването му, от ответната страна са представени писмени доказателства, както следва:

            Решение № 290/29.09.2016г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е определен  размера на данъка върху недвижимите имоти за 2017г., което е 1,4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Решение № 680/25.01.2018г. на Общински съвет – Кюстендил, с което  е определен размера на данъка върху недвижимите имоти за 2018г., който е 1,4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.   Решение № 948/28.12.2018г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е определен размера на данъка върху недвижимите имоти за 2019г., който е 1,4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.      

Решение № 361 по Протокол № 16/ 29.12.2016г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е  определен годишен размер на ТБО  за 2017г. за нежилищни имоти на предприятия  на територията на гр. Кюстендил в левове според количеството битови отпадъци, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци, както следва: годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване -1,4 промила върху данъчната оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ; еднократна такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци – за 1 бр. кофа -4,00лв. , в това число 2,00лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2,00лв. за обезвреждане.   Решение № 663 по Протокол № 28/ 29.12.2017г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е определен  годишен размер на ТБО  за 2018г. за нежилищни имоти на предприятия  на територията на гр. Кюстендил в левове според количеството битови отпадъци, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци, както следва: годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване -1,4 промила върху данъчната оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ; еднократна такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци – за 1 бр. кофа -4,00лв. , в това число 2,00лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2,00лв. за обезвреждане. Решение № 949 по Протокол № 40/ 28.12.2018г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е определен  годишен размер на ТБО  за 2019г. за нежилищни имоти на предприятия  на територията на гр. Кюстендил в левове според количеството битови отпадъци, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци, както следва: годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване -1,4 промила върху данъчната оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ; еднократна такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци – за 1 бр. кофа - 4,00лв. , в това число 2,00лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2,00лв. за обезвреждане.

Решение № 764/31.01.2011г. на Общински съвет – Кюстендил за приемане на Наредба определяне размера на местните данъци на територията на Община Кюстендил, която е многократно изменяна и допълвана. Относима за спора по делото е разпоредбата на чл.15 от Наредбата, съобразно която ДНИ е в размер на 1,4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, съобразен с  границите установени в  чл. 22 от ЗМДТ, като е предвидено, че данъкът се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30-ти юни и до 30-ти октомври на годината, за която е дължим / арг. чл.28, ал.1 от ЗМДТ/.

 Решение № 765/31.01.2011год.  на Общински съвет – Кюстендил за  приемане на  Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил, която е публично достъпна на електронната страница на Община Кюстендил https:\\kustendil.bg. Относими за спора са разпоредбите на  чл.16, ал.1 и ал.2, както и на чл.17 от Наредбата, съобразно които размерът на годишната такса за битови отпадъци на нежилищни имоти на предприятия се определя в размер и пропорционално върху основа, определени от общински съвет – Кюстендил, като за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци, предприятията подават декларация по образец, утвърден със заповед на кмета на община Кюстендил в срок до 31 декември на предходната година, а когато предприятието не е подало съответната декларация по чл.16, ал.2 или по чл.22а  в установения срок, заплаща годишна такса за битови отпадъци в размер и пропорционално върху основа, определени от Общински съвет – Кюстендил. 

Със  заповеди РД-00-974/20.10.2016год.; РД-00-983/30.10.2017год. и  РД-00-1178/10.10.2018г., всички  на кмета на община Кюстендил, на осн. чл.63, ал.2 от ЗМДТ са определени границите и районите, както и честотата на сметоизвозване на територията на общината през процесните периоди. 

Компетентността на издателя на оспорения АУЗД се установява със заповед № РД-00-350/12.03.2020г.  на  кмета на община Кюстендил,   с която на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и  ал.4 от ЗМДТ, служители от Дирекция “МП” са определени да упражняват правата и задълженията  на органи по приходите,  вкл.  Е. Ж. Ц. – старши инспектор „Проверка, ревизии, контрол“.

Към административната преписка са представени декларации на управителя на „Лега консулт“ ЕООД от 06.12.2016г., 31.10.2017г. и 29.10.2018г. с адресат кмета на Община Кюстендил, в които се сочи, че за нежилищен имот – земя и сгради, с партиден № *********-001, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „Николичевски път“ № 21, таксата за битови отпадъци за 2017г., 2018г. и 2019г. ще се определя в зависимост от количеството отпадъци, което ще се измерва чрез 1 брой кофа при честота на извозване – един път месечно / вж. л.15-л.18 от делото/.

По делото е прието експертно заключение вх. № 1248/08.03.2021г. на вещото лице Е.Т., изготвено по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза. Констатациите на съдебния експерт по въпросите от предмета на експертизата са следните:  ДНИ и ТБО за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, са определени с оспорения АУЗД върху данъчната оценка на недвижимия имот на търговското дружество, включващ земя и сгради, въз основа на данните в декларацията по чл.14 от ЗМДТ, съставляващи критерии за формиране на данъчната оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ; размерът на данъчната оценка е съпоставен с размера на отчетната стойност по декларацията, подадена от дружеството по чл.17 /отм./ от ЗМДТ, като е съобразено правилото по чл. 21 от ЗМДТ и за основа за определяне на процесните задължения е взета по-голямата от двете стойности, а именно данъчната оценка на имота; последната е съобразена с  декларираните от собственика параметри като година на построяване, площ, конструкция, етажност, местоположение /зона/, височина, ток, вода, канализация,  въз основа на които са определени базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционните коефициенти и площта по правилата на Приложение № 2 към ЗМДТ. Вещото лице потвърждава размерите на данъчните оценки в оспорения АУЗД на земята и сградите с изключение на данъчните оценки на сгради с №№ 2, 8 и 11, по отношение на които счита, че е допусната грешка в частта на корекционния коефициент за височина /Кв/. Конкретните стойности на показателите, формиращи данъчните оценки на земята и сградите в имота по формулата на чл. 4 на Приложение № 2 към ЗМДТ, за всяка от годините в рамките на процесния период, се съдържат в Приложения №№ 1-3, вкл. към изготвеното заключение.  При съпоставка  на стойностите на данъчната оценка в АУЗД и в заключението на вещото лице е видно, че за сградите с №№ 2, 8 и 11 по декларацията на дружеството, а именно:   производствена сграда на 2 надземни  етажа, построена през 1974г., с РЗП 3036 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация; производствена сграда на 2 надземни  етажа, построена през 1968г., с РЗП 1300 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване  и канализация и производствена сграда на 2 надземни  етажа, построена през 1971г., с РЗП 1498 кв.м., с масивна монолитна конструкция,  без електрифициране, без водоснабдяване  и без канализация, е налице различие  в посока намаление на данъчната оценка от съдебния експерт, съответно: от 664 207,70лв. в АУЗД на 628 984,61лв. за обект с №2; от 284 410,40лв. в АУЗД на 269 328,06лв. за обект № 8; от 290 942,50лв. в АУЗД на 275 513,73лв. за обект с № 11. Вследствие  горните корекции, данъчната  оценка на имота – земя и сгради, определена от вещото лице е в размер на 3 036 077,23лв. за 2017г. / при 3 101 795,10лв. в акта/; 3 034 117,34лв. за 2018г. / при  3 099 835,20лв. в акта/; 3 032 157,45лв.  за 2019г. / при 3 097 875,40лв. в акта/. Съобразявайки стойностите на  данъчната оценка по заключението, съдебният експерт определя размера на ДНИ и ТБО, а именно: ДНИ, който е 1,4 на хиляда върху данъчната оценка на процесния имот, възлиза на 4250,51лв. за 2017г. / при 4342,51лв. в акта/, на 4247,76лв.  за  2018г. / при 4339,77лв. в акта/ и  на  4245,02лв. за 2019г. / при 4337,03лв. в акта/, а ТБО, която е сбор от годишната такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 1,4 промила върху данъчната оценка  и еднократната  такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци – 48,00лв.  за 1 бр. кофа - 4,00лв. , в това число 2,00лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2,00лв. за обезвреждане, възлиза на 4298,51лв. за 2017г. /при 4390,51лв. в акта/, на 4295,76лв. за 2018г. / при 4387,77лв. в акта/, на 4293,02лв. за 2019г. /при 4385,03лв. в акта/. Общо задължението за ДНИ и ТБО за процесните периоди вещото лице изчислява на 25 630,59лв. / при 26 182,62лв. в акта/. Лихвата за забава, определена в експертното заключение върху коригираните стойности на задълженията, е в размер на 5195,29лв. / при 5221,97лв. в акта/. Експертното заключение на вещото лице се приема от съда за обективно, съответстващо на писмените доказателства по делото.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице, обяснява механизма на изчисляване на корекционните коефициенти от данъчната оценка, вкл.  корекцията относно коефициента за височина с неправилно въвеждане от органа на данните, съдържащи се в  декларацията на дружеството. Същият сочи, че в оспорения акт, останалите показатели, формиращи данъчната оценка са определени от органа в съответствие с данните в декларацията по чл.14 от ЗМДТ и с разпоредбите в Приложение № 2 към ЗМДТ.   

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства.

Съдът, като прецени  събраните доказателства  по делото, доводите и възраженията на страните, както и след  проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

            Жалбата е процесуално допустима. Оспореният АУЗД засяга пряко имуществената сфера на жалбоподателя като адресат на публичните задължения за ДНИ, ТБО и лихви за забава, а жалбата е подадена от законен представител на легитимиран от закона правен субект  и в срока по 156, ал.1 от ДОПК пред компетентния за разглеждането й съд.

            Разгледана по същество, жалбата е частично основателна  поради следното:

Предмет на обжалване е Акт за установяване на задължение по декларация, издаден от административен орган с материална и териториална компетентност –старши инспектор „Проверка, ревизии, контрол“ в дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, който по силата на оправомощаване от кмета на община Кюстендил,  има  качество на орган по приходите по см. на чл.4, ал.3 и ал.4 във вр. чл.9б от ЗМДТ, поради което е с правомощие по установяване на задълженията за ДНИ, ТБО и лихви съгласно регламентацията на чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Страните не спорят по компетентността.  

АУЗД е издаден при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с препращането от §2 от ДР на ДОПК. Посочени са правните и фактически основания за постановяване му.  Налице е дата на издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис, както и разпоредителна част с ясно вменени задължения към адресата  с  диференциране на ДНИ и ТБО за  отделните периоди и яснота за реда за изчисляването им с оглед правилата на чл.19, ал.1, чл.67, ал.1 и 2 от ЗМДТ; Наредбите по чл.9 от ЗМДТ и решенията на  ОбС - Кюстендил; налице е разграничение по видовете публични задължения, а във връзка със задължението за ТБО – и по отделните видове услуги; съществуват  данни за размера на данъчната оценка на земята и сградите в процесния недвижим имот. Идентични са констатациите и по отношение на начислената лихва -  посочено е, че лихвата е изчислена на основание на ЗЛДТДПДВ с посочения там размер; че периодът от време е определен съобразно сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО в ЗМДТ и  Наредбите по чл.9 от ЗМДТ. С оглед на горното, съдът счита за неоснователни наведените в жалба оплаквания за липса на мотиви, вкл. относно механизма за изчисляване на данъчната оценка на имота, приета за основа за определяне на задълженията за местни данъци и такси. В съдържанието на АУЗД в табличен вид, органът е посочил  данъчната оценка на земята и сградите в процесния недвижим имот, както и относимите за определянето й  индивидуални характеристики на същия, съответстващи на показателите в Приложение № 2 към ЗМДТ.  Следователно още в административното производство, до етапа на  съдебното оспорване, задълженото лице е имало яснота относно вменените му парични задължения, техния произход и обхват.  

При издаване на АУЗД не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден служебно в хипотезата на чл.107, ал.3, изр. последно от ДОПК въз основа на данните от подадените от дружеството декларации по чл.14 и чл.17 /отм./ от ЗМДТ, доколкото задълженията за данък и ТБО не са платени в сроковете, определени в Наредбите по чл.9 от ЗМДТ. АУЗД е съобщен на адресата, който е провел задължителното му оспорване по административен ред пред директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил.  Последният  като  решаващ орган съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ във вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК,   се е произнесъл в срока по чл.155, ал.1  от ДОПК с решение за потвърждаване на акта.

Проверявайки съответствието на АУЗД с материалния закон, както и възраженията  на  жалбоподателя в тази им част, съдът  констатира следното:

С оспорения Акт за установяване на задължение по декларация № 4926/28.08.2020г., са  определени  задължения  за местни данъци и такси  - данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, на  „Л.К.“ ООД, ЕИК *********,  за  недвижим  имот  в  Община Кюстендил  по декларация по чл.14 от ЗМДТ  за 2017г., 2018г.  и  2019г.  Видно от мотивите на органа, ДНИ и ТБО за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, са изчислени в промили върху данъчната оценка на декларирания имот.  До това, как е определен размерът на данъчната оценка и дали са спазени нормативните правила по Приложение № 2 към ЗМДТ, се концентрира  единственият спор по делото, което е видно от релевираните от пълномощника на оспорващия доводи в съдебното производство.

 Съдът счита възраженията на жалбоподателя по основния спорен въпрос по делото, за частично основателни. От анализа на събраните писмени доказателствени средства и на експертното заключение, се установява нарушение на органа при определяне на коригиращия коефициент за височина, формиращ данъчната оценка на сградите с №№ 2, 8 и 11 по декларацията на дружеството, а вследствие на горното е налице и неправилно завишаване на стойността на  данъчната оценка  на имота, послужила като основа за определяне на оспорените задължения за ДНИ и ТБО. В другата част, по отношение на останалите показатели от данъчната оценка, наведените  оплаквания са неоснователни.

            Съгласно чл.20 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването, а съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Не е спорно, че отчетната стойност на имота, включващ земя и 27 броя сгради, е посочената от дружеството в качеството му на собственик, в подадената декларация по чл.17 / отм./ от ЗМДТ и е отразена коректно в таблиците към оспорения АУЗД. Очевидна е съществената разлика между отчетната стойност и данъчната оценка, като последната е значително по-висока. С оглед на горната констатация и с твърдения за неправилно прилагане на показателите, относими към фактическо състояние и предназначение на сградите в имота, оспорващият обосновава възраженията си срещу размера на данъчната оценка, приета от органа в издадения акт.  Изложените доводи са неоснователни и се опровергават от данните в декларацията по чл.14 от ЗМДТ и от заключението на вещото лице.      

 По делото е представена данъчната  декларация на жалбоподателя, т.е. по делото са налични  всички релевантни за определяне на данъчната оценка данни така, както са декларирани от задълженото лице, защото данъчната декларация съдържа визираната в Приложение № 2 към чл.20 от ЗМДТ относима за определяне на данъчната оценка, информация. Обратно на поддържаната от оспорващия теза, няма нормативно правило, което да задължава органа  при изготвяне на данъчна оценка да  извърши оглед на недвижимия имот с цел установяване на актуалното му състояние и предназначение. Съответно, при настъпила промяна на обстоятелства, които имат значение за определяне на данъчната оценка, разпоредбата на чл.14, ал. 5 от ЗМДТ предвижда, че данъчнозадължения субект следва да уведоми  общината по реда на чл.14, ал.1 от закона, т.е. с подаване на нова декларация. Правилото е, че въз основа на данните  в декларацията, органът следва да  определи данъчната оценка, както е процедирано в случая,  видно от  решението на ръководителя на дирекцията за местни приходи и от заключението на  вещото лице. Последното   при  разпита си в съдебно заседание,  подробно, показател по показател,  обяснява  как е изчислена данъчната оценка.

От друга страна,  съдът при извършената самостоятелна проверка на оспорения АУЗД в посочената му част и във връзка с оплакванията на жалбоподателя, констатира законосъобразно прилагане  от органа на нормативните правила и критерии, формиращи данъчната оценка на процесния имот като сбор от данъчните оценки на земята и сградите в него /арг. чл.1 към Приложение № 2/. Изложеното е видно от данните в  експертното заключение, в таблиците  към което са отразени релевантните критерии според  правилото на чл.4, ал.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ, а именно:  базисната  данъчна  стойност за един квадратен метър /БС/, корекционните коефициенти – коефициент за местоположение /Км/, коефициент за инфраструктура /Ки/, коефициент за индивидуални характеристики /Кх/, коефициент за височина /Кв/ и коефициент за овехтяване / КО/, както и   площта на сградите. Вещото лице в приложенията към заключението и  в отговор на въпросите на пълномощника на оспорващия,  сочи, че базисната данъчна стойност е определена на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта според подадената декларация съотв. в размер на 18,70лв.  за сградите с масивна монолитна конструкция, 15,40лв. за сградите с масивна панелна конструкция, 12,10лв. за сградите с масивна конструкция и  8,20лв. за сградите с полумасивна конструкция; че коефициента за местоположение е  по  таблица № 4 към чл.6 от Приложение № 2, т.е. в размер на 14,0 за производствени сгради в населените места от І категория,  2 група / в която е включен гр. Кюстендил съгласно чл.5 от Приложение № 2/ и по  таблица № 3 към чл.6 от  Приложение № 2, т.е. в размер на 11.3 за нежилищни сгради в населените места от І категория,  2 група ; че коефициентът за инфраструктура е под 1,  тъй като е  изчислен по формулата по чл.  7  и  таблица № 5 към Приложение №2 съобразно декларираните данни за наличие или отсъствие на водопровод, канализация, електрификация, телефонизация, топлофикация, улична мрежа; че коефициентът за индивидуални характеристики, който в случая е 0,95, е определен по правилото на чл. 8 от Приложение № 2 към ЗМДТ и  коригиращ коефициент за физическо състояние от 0,05 по таблица № 7 предвид  декларираните данни за това, че не е извършван основен ремонт на сградите  над 20 години, а с липсата на протокол по чл.8, таблица № 7, б. „а“ от Приложение № 2, установяващ лошо физическо състояние на сградите органът и вещото обосновават отсъствието на  предпоставките за коригиращия  коефициент от 0,10 до 0,60 по таблица №7; че коефициентът за овехтяване е определен в границите от 0,6 до 0,8 съобразно  годината на построяване и вида на конструкцията по формулата в чл. 10 и критериите в таблица № 9 от Приложение №2; че площта на сградите е съобразно декларираните от собственика  данни. Както се посочи по-горе, вещото лице  установява нарушение при определяне на данъчната оценка във връзка с коефициента за височина за сгради с №№ 2, 8 и 11 от декларацията, което е следствие от неправилно въвеждане на относимите данни от органа.  Последният определя  коефициента,  приемайки етажите за един обект / вж. обясненията на юк А./, а не поотделно както е по правилата на чл. 9 от Приложение №2, съобразно които вещото лице   изчислява коефициент за височина  1,000 за всяка от сградите в имота.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя срещу размера на данъчната оценка,  е необходимо да се посочи следното: същественото различие  - в пъти, между  размерите на отчетната стойност и данъчната оценка  на обектите в имота, само по себе си не обосновава  изводи за  незаконосъобразно определяне на последната;  действителното фактическо състояние на обектите е критерий, относим към  коефициента за индивидуални характеристики, но същото следва да се удостовери с протокол по чл.8, таблица № 7, б. „а“ от Приложение № 2,  инициатИ.та за съставянето на който очевидно е за заинтересования собственик, а такъв протокол в случая липсва, поради което законосъобразно органът се е съобразил с данните в декларацията по чл.14 от ЗМДТ. Обстоятелствата относно въвеждането в експлоатация на обектите и  дали се ползват по предназначение  са   ирелевантни за определяне на данъчната оценка, тъй като не са сред нормативните критерии по Приложение № 2 към ЗМДТ, с оглед на което установяването им по делото, вкл. с използване на специални знания на вещо лице, не е необходимо, а искането за назначаване на нова експертиза е неоснователно и съдът го е отхвърлил.    

Предвид горните констатации, съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно експертното заключение  и приема, че  данъчната оценка на имота е определена неправилно от органа вследствие  некоректно  отразяване на данните относими към корекционния коефициент за височина на сградите с №№ 2, 8 и 11 от декларацията. С оглед на изложеното, данъчната оценка на имота – земя и сгради, съставляваща основа за процесните публични задължения, е  определената от вещото лице, а именно:  в размер на 3 036 077,23лв. за 2017г.; 3 034 117,34лв. за 2018г. и  3 032 157,45лв.  за 2019г.

Доколкото органът е възприел друг размер на данъчната оценка на имота, различен от съответстващия на нормативните правила,  и спрямо него е изчислил  задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО, то оспореният АУЗД се явява частично незаконосъобразен. Същият обаче съответства на материалноправните норми  на ЗМТД, регламентиращи задължените субекти и предпоставките за възникване на публичните задължения за ДНИ и ТБО, а именно:

С АУЗД е установено задължение за дружеството за ДНИ при правилно приложение на относимите правила на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗМДТ, съгласно които, с данък се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места, а данъчнозадължен субект е собственикът на имота.  Както се посочи, органът е определил ДНИ върху данъчната оценка на имота и в размер  от 1,4 на хиляда,  определен  от общинския съвет  в   границите по чл.22 от ЗМДТ,  т.е. в нормативно определените граници и върху нормативно установената основа. Оспорващото дружество е данъчнозадължен субект като собственик на недвижимия имот, деклариран по реда на чл.14 от ЗМДТ, който е от вида на посочените в чл.10, ал.1 от ЗМДТ.  При кредитиране на експертното заключение  и съобразявайки визираните там стойности на  данъчната оценка - 3 036 077,23лв. за 2017г.; 3 034 117,34лв. за 2018г. и  3 032 157,45лв.  за 2019г., размерът на задължението за ДНИ,  който е 1,4 на хиляда върху данъчната оценка, възлиза  на  4250,51лв.  за 2017г.  / при 4342,51лв. в акта/, на 4247,76лв.  за  2018г. / при 4339,77лв. в акта/  и  на  4245,02лв. за 2019г. / при 4337,03лв. в акта/.  Следва решение за отмяна на оспорения АУЗД в частта, с която са определени задължения за ДНИ  за 2017г.  - за  разликата  от 4250,51лв.  до  4342,51лв.; за 2018г. – за разликата от  4247,76лв. до 4339,77лв.  и  за  2019г. – за разликата от   4245,02лв.  до 4337,03лв.  В останалата  част,  издадения  АУЗД е законосъобразен, а жалбата на дружеството е неоснователна и следва да се отхвърли.

   По отношение  начислената лихва,  изводите са за дължимост на същата, доколкото е безспорно, че данъкът не е заплатен в сроковете и по реда на чл.28, ал.1 от ЗМДТ. Нормата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ императивно повелява, че невнесените в срок данъци  се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ. Задълженията за данък върху недвижимите имоти представляват публични вземания по см. на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентираните срокове, задълженият субект изпада в забава и дължи лихва. Същата се  определя съгласно  нормите в ЗМДТ и ЗЛДТДПДВ  и съобразно размера на ДНИ, като възлиза на сумата 1292,23лв. за 2017г., на 860,88лв. за 2018г. и 429,94лв. за 2019г., изчислена чрез системата „лихвен калкулатор“ на НАП, копие от която съдът  прилага към делото. АУЗД в частта за  начислените  върху ДНИ лихви  следва да се отмени за разликата над 1292,23лв. до 1316,74лв. за 2017г., за разликата над  860,88лв. до 877,06лв. за 2018г. и за разликата над 429,94лв.  до 437,31лв. за 2019г.

С оспорения АУЗД е  установено задължение за дружеството за такса за битови отпадъци, ведно с лихва за забава.  Проверявайки  съответствието на оспорения АУЗД с материалния закон, съдът констатира спазване на правилата на  чл.62, чл.66 и чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, на чл.16, ал.1 и ал.2 и чл.17 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил, както и на решенията  на Общински съвет – Кюстендил.  Съгласно чл.66, ал.1  от ЗМДТ  в приложимата  му редакция,  размерът на ТБО се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на ОбС за всяка от посочените дейности и услуги -  събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. За процесия период на 2017г. - 2019г.,  размерът на таксата  е  определен  съобразно  приложените по делото решения на Общински съвет – Кюстендил, съответстващи на установената с разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ,  поредност на способа за определяне на таксата, а именно: за нежилищни имоти на предприятия, таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, след подадена декларация по образец, утвърден със заповед на кмета на общината в срок до 31 декември на предходната година, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци. С оглед на горното, ТБО е определена като сбор от еднократна такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци и годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване -1,4 промила върху данъчната оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ на имота.  По отношение на въпроса за реалното престиране на услугите по чл. 62 ЗМДТ следва да се посочи, че той не е бил спорен между страните.  

В случая органът е констатирал, че дружеството е подавало декларации за всяка от годините от процесния период, в които е посочено ползване на  един брой кофа за събиране на отпадъци и честота на извозване – един път месечно, с оглед  на което с АУЗД е начислена  еднократна такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци в размер на 48,00лв. /за 1 бр. кофа Х 4,00лв. , в това число 2,00лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2,00лв. за обезвреждане Х 1 път Х 12 месеца/, както и годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване -1,4 промила върху данъчната оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ. Предвидените задължения за ТБО за дружеството, изчислени по сочения способ, са в размер на  4390,51лв.  за 2017г.  /1бр. кофа х 4,00лв. х 1 път х 12 месеца + 1,4 промила  х 3101795,10лв./; в размер на 4387,77лв. за 2018г. /1бр. кофа х 4,00лв. х 1 път х 12 месеца + 1,4 промила  х 3099835,20лв./;  в размер на 4385,03лв. за 2019г.  /1бр. кофа х 4,00лв. х 1 път х 12 месеца + 1,4 промила  х 3097875,40лв./.  Органът сочи, че дружеството е погасило част от  задължението за ТБО за 2017г. със сумата 216,49лв., която е приспадната  от  определения размер 4390,51лв.  и  дължимият остатък  е  4174,02лв.

Съдът,  кредитирайки  експертното заключение  и съобразявайки  визираните там стойности на  данъчната оценка, следва да измени  размера  на задължението за ТБО начислено за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване,  което е 1,4 на хиляда върху данъчната оценка. Предвид коригираната стойност на данъчната оценка, вещото лице определя ТБО през процесния период в следните размери:  за 2017г. – 4298,51лв.  / 48,00лв. еднократна такса за сметосъбиране, сметоизвозване и  обезвреждане +1,4 на хиляда върху 3 036 077,23лв. за поддържане чистотата на териториите /; за 2018г. – 4 295,76лв. /48,00лв. еднократна такса за сметосъбиране, сметоизвозване и  обезвреждане +1,4 на хиляда върху 3 034 117,34лв. за поддържане чистотата на териториите /; за 2019г. – 4 293,02лв. /48,00лв. еднократна такса за сметосъбиране, сметоизвозване  и  обезвреждане +1,4 на хиляда върху 3 032 157,45лв. за поддържане чистотата на териториите /.  В посочените размери оспореният АУЗД  е законосъобразен, като от задължението за ТБО за 2017г. следва да се приспадне внесената от дружеството сума в размер на 216,49лв. и дължимият остатък е 4 082,02лв.  В частта, с която са определени задължения за ТБО за  разликата  над             4 082,02лв.   до  4174,02лв. за 2017г.;  за разликата  над 4 295,76лв.  до  4387,77лв.  за 2018г.  и  за  разликата  над   4 293,02лв.  до  4 385,03лв.  за 2019г.,  издаденият  АУЗД е незаконосъобразен и съдът го отменя.

   По отношение  начислената лихва,  изводите са за дължимост на същата, доколкото е безспорно, че ТБО не е заплатена в сроковете и по реда на чл.69 от ЗМДТ. Задълженият субект е изпадал в забава и дължи лихва съгласно  нормите в ЗМДТ и ЗЛДТДПДВ.  Последната  се определя от съда  съобразно   установения размер на ТБО и възлиза:  на 1241,14лв. за 2017г.; на 870,61лв. за 2018г. и на 434,80лв. за 2019г., изчислена чрез системата „лихвен калкулатор“ на НАП, копие от която съдът  прилага към делото. АУЗД в частта за  начислените  върху ТБО  лихви  следва да се отмени за разликата над 1241,14лв. до 1261,95лв. за 2017г., за разликата над  870,61лв. до 886,75лв. за 2018г. и за разликата над 434,80лв. до 442,16лв. за 2019г.

С оглед на изложеното, оспореният АУЗД  е незаконосъобразен  в посочените по-горе части, в които съдът го отменя. В останалата част, оспорването с жалбата на „Л.К.“ ООД е неоснователно и следва да се отхвърли.

Предвид изхода по делото и на осн. чл.161, ал.1 от ДОПК съдът присъжда разноски на страните както следва:  в полза на жалбоподателя се следват деловодни разноски в размер на 35,00лв.,  определени съразмерно на уважената част от жалбата дължими от Община Кюстендил; в полза на Община Кюстендил - юридическото лице, в чиято структура е ответникът, се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 1435,00лв., определено съразмерно на отхвърлената част от жалбата и по правилото на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимо от оспорващото дружество.

Във връзка с постъпилата молба вх. № 1543/24.03.2021г. на управителя на оспорващото дружество, с която се иска намаляване на размера на възнаграждението на вещото лице, съдът извърши преценката на предпоставките по осн. чл.23, ал.1 от Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, при която констатира отсъствие на основания за промяна на одобреното възнаграждение. Размерът на последното е изцяло в съответствие със сложността на поставените задачи; времето, необходимо за извършване на експертизата и обема на извършената работа, които обстоятелства са надлежно описани в представената от вещото лице справка-декларация. Оспорващият следва да изплати  възнаграждението в размера, одобрен с определението на съда, постановено в с.з. на 16.03.2021г.  

   Водим от горното,  Административният съд

                                                 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  Акт за установяване на задължение по декларация № 4926/28.08.2020г., издаден от старши инспектор „Проверки, ревизии и контрол“ в Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, потвърден с решение № 1/12.10.2020г. на директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, в частите, с които  на „Л.К.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,  за  недвижим  имот  в  Община Кюстендил  по декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 2382/30.06.2020г., са установени задължения:  за  данък върху недвижимите имоти: за 2017г.  - за  разликата  над 4250,51лв.  до  4342,51лв.;  за 2018г. – за разликата над  4247,76лв.  до 4339,77лв.  и  за  2019г. – за разликата  над  4245,02лв.  до 4337,03лв.;  за  лихва  върху ДНИ:  за 2017г.-  за разликата над 1292,23лв. до 1316,74лв., за 2018г. - за разликата над  860,88лв. до 877,06лв.  и  за 2019г. - за разликата над 429,94лв.  до 437,31лв.; за такса за битови отпадъци:  за 2017г. – за разликата  над 4082,02лв.  до  4174,02лв., за 2018г. -  за разликата  над  4295,76лв.  до  4387,77лв.  и  за 2019г. -  за  разликата  над   4293,02лв.  до  4 385,03лв.; за лихва върху ТБО:  за 2017г. – за разликата над 1241,14лв. до 1261,95лв.,  за 2018г. -  за разликата над  870,61лв. до 886,75лв. и за 2019г. - за разликата над 434,80лв. до 442,16лв.

 

 

 

 

            ОТХВЪРЛЯ  оспорването с  жалбата  на „Л.К.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** против Акт за установяване на задължение по декларация № 4926/28.08.2020г., издаден от старши инспектор „Проверки, ревизии и контрол“ в Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, потвърден с решение № 1/12.10.2020г. на директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил,  в останалата му част. 

            ОСЪЖДА Община Кюстендил да заплати на „Л.К.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски в размер на 35,00лв.

            ОСЪЖДА „Л.К.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Община Кюстендил деловодни разноски в размер на 1435,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.

            Отхвърля искането с молба вх. № 1543/24.03.2021г.  на управителя на „Л.К.“ ООД  за отмяна на определението, постановено в с.з. на 16.03.2021г., с което е  одобрено възнаграждение на вещото лице в размер на 898,49лв.

            Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

                                          

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

           

 

 

 

 

 

 

Анотирана съдебна практика