№ 78
гр. гр. Добрич, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20233200500859 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
въззивна жалба с вх. № 2560/13.10.2023 г. /постъпила по пощата, с дата на
пощенското клеймо – 12.10.2023 г./ от Г. Г. С. с ЕГН ********** от с. Ж.,
общ. Г. Т., ул. „**“ №*, чрез упълномощения адвокат И. С. от АК – Добрич,
срещу решение № 90/14.09.2023 г. на Районен съд – Г. Т. по гр. дело №
35/2023 г., с което жалбоподателката е осъдена да заплати на М. С. Н. с ЕГН
********** от гр. Добрич, ж.к. „Д.“ № **** сумата от 2 500,01 лв. /две
хиляди и петстотин лева и една стотинка/, представляваща дължимо арендно
възнаграждение за стопанската 2021/2022 г. за поземлен имот – земеделска
земя, представляващ имот № ** с площ от ** дка в землището на с. Ж., общ.
Г. Т. и за поземлен имот – земеделска земя, представляващ имот № ** с площ
от ** дка в землището на с. Ж., общ. Г. Т., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 3.02.2023 г. до
окончателното изплащане. Районният съд е осъдил въззивника да заплати на
М. С. Н. сумата от 611,11 лв., представляваща сторените разноски,
съразмерно с уважената част на иска.
Със същото решение М. С. Н. е осъдена да заплати на Г. Г. С. сторени
по делото разноски от 574,44 лв., съразмерно с отхвърлената част на иска.
1
Въззивната жалба е депозирана в срок – подадена е по пощата на
12.10.2023 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е
спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на
28.09.2023 г.; подадена е от процесуално легитимирано лице, с правен
интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.
При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от
ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата
отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от
ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е
отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на
разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.
Според жалбата решението на районния съд е неправилно,
необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Съдът не е обсъдил доказателствата във връзка с възраженията
на ответника.
Въззивникът възразява срещу правните изводи на съда, че при
уговорено с договор между страните възнаграждение в размер не по-малко от
40 лв./дка, за предоставеното ползване на земеделския имот през стопанската
година, което възнаграждение е платено от него, е дължимо допълнително
възнаграждение до размера от 80 лв./дка, какъвто размер възнаграждение са
били получили други собственици на земя, имащи договорни отношения с Г.
Г. С..
В тази връзка С. настоява, че е изправна страна по договора, тъй като е
изпълнила изцяло поетото задължение за изплащане на рента в размер на не
по-малко от 40 лв./дка. Жалбоподателят настоява решението на районният
съд да бъде отменено като предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
въззиваемата страна, чрез пълномощник адвокат В. К. от АК – Добрич, в
който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е
отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в
2
рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно
за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен
състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена
форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се
разкрие нейното съдържание.
Производството по гр. дело № 35/2023 г. по описа на Районен съд – Г. Т.
е образувано по искова молба на М. С. Н. с ЕГН ********** от гр. Добрич,
ж.к. „Д.“ бл. ****, чрез упълномощения адвокат В. К. от АК – гр. Добрич, с
която срещу Г. Г. С. с ЕГН ********** от с. Ж., общ. Г. Т., ул. „**“ № * е
предявен иск за заплащане на сумата от 5 625,09 лв., представляваща
дължимо арендно възнаграждение в размер на по 90 лв./дка за стопанската
2021/2022 г. за поземлен имот – земеделска земя, представляващ имот № ** с
площ от ** дка в землището на с. Ж., общ. Г. Т. и за поземлен имот –
земеделска земя, представляващ имот № ** с площ от ** дка в землището на
с. Ж., общ. Г. Т., по сключен между страните договор за аренда на земеделска
земя от ** г., Акт № *, том *, рег. № ** год., вписан под № **, вх. рег. № **
год. на Службата по вписвания – гр. Г. Т., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска -3.02.2023г. до
окончателното изплащане. Претендират се сторените по делото разноски.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в
съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, ищцата е собственик
поземлен имот – земеделска земя, представляващ имот № ** с площ от ** дка
и поземлен имот – земеделска земя, представляващ имот № ** с площ от **
дка, и двата находящи се в землището на с. Ж., общ. Г. Т..
На ** г. между Г. Г. С. и М. С. Н. е сключен договор за аренда на
описаните по-горе непокрити земеделски имоти, за срок от 5 стопански
години, считано от ** г. до ** г. Страните са уговорили арендното плащане в
размер на не по-малко от 40 лв./дка, платими след приключване на
стопанската години, в периода от 14 октомври до 30 ноември на текущата
година. На ** г. страните са подписали анекс към договора, по силата на
който се продължава срока на действие до ** г. Ищцата сочи, че е получила
3
от ответницата възнаграждение по договора в размер на 40 лв./дка за
стопанската 2021/2022 год. Според Н. ответникът е заплатил на останалите
арендодатели, с които има сключени договори рента в размер на 130 лв./дка,
което поражда правния интерес да бъде заявен иска по чл. 8 от ЗАЗ и чл. 86
от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 625,09 лв., представляваща разликата
между изплатеното арендно възнаграждение от 130 лв./дка на другите
арендодатели и полученото от ищцата в размер на 40 лв./дка за отдадена под
аренда по договор земеделска земя. По искане на ищцата съдът е допуснал
изменение на предявения иск чрез неговото намаляване от 5 625,09 лв. на
2 500,01 лв., съставляваща доплащане по 40 лв./дка за стопанската 2021/2022
год.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез процесуалния си
представител, е депозирала отговор на исковата молба, според който
предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан. Г. Г. С. сочи, че
задължението за заплащане на арендно възнаграждение в уговорения между
страните размер от 40 лв./дка е било изплатено на арендодателя, а
изплащането на суми по други договори за аренда,сключени с други
собственици на земеделска земя нямало отношение към облигационните
отношения между страните по делото.
Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На ** г. между Г. Г. С., от една страна като арендатор, и М. С. Н., от
друга страна като арендодател, е сключен договор за аренда на земеделска
земя от ** г., Акт № *, том *, рег. № ** год., вписан под № **, вх. рег. № **
год. на Службата по вписвания – гр. Г. Т., с нотариална заверка на подписите,
извършена от нотариус с рег. № ** на Нотариалната камара, с район на
действие, района на Районен съд – Добрич. Предмет на договора са
земеделска земя, представляващ имот № ** с площ от ** дка в землището на
с. Ж., общ. Г. Т. и за поземлен имот – земеделска земя, представляващ имот
№ ** с площ от ** дка в землището на с. Ж., общ. Г. Т., за срок от 5 стопански
години, считано от ** г. до ** г. Страните са уговорили арендното плащане в
размер на не по-малко от 40 лв./дка, платими след приключване на
стопанската години, в периода от 14 октомври до 30 ноември на текущата
година.
4
На ** г. страните са подписали анекс към договора, Акт **, том I, рег.
№ ** г., с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус с рег. №
** на Нотариалната камара, с район на действие, района на Районен съд –
Добрич. По силата на анекса срокът на договора се продължава до ** г., при
запазване на останалите условия по договора, включително и относно
дължимото арендно възнаграждения.
Възникналите облигационни отношения между страните, черпят своето
правно основание от разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8 от Закон за
арендата в земеделието /Обн., ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г./, във вр. с чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД. Ответникът, в качеството си на арендатор е имал задължение за
плащане на уговорената рента по договора в размера и в сроковете, уговорени
между страните. С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест /чл. 154 от ГПК/, арендаторът следва да установи факта, че е изпълнил
задължението си за периода на действие на договора за аренда. В случая по
делото са представени доказателства, от които се установява, че за
стопанската 2021/2022 г. ответникът е изпълнил изцяло задължението си към
ищцата, поето с процесния Договор за аренда и Анекса към него, заплащайки
рента в размер на 40 лв./дка, или общо 2 500,04 лв. В тази насока е и приетото
по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Следва да се отбележи, че фактът на наличието на счетоводни
документи, съгласно които ответницата е начислявала парична рента в размер
на 80.00 лв./дка на други свои арендодатели, не е основание в полза на
ищцата да бъдат платени допълнително по 40 лв./дка. Предвид изложените
обстоятелства съдът намира, че дължимото по договора арендно
възнаграждение е в общ размер на сумата от 2500, 04 лв., равняващо се на 40
лв./дка, което е платено в полза на ищцата.
В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 9, ал. 1 от договора
за аренда дължимото арендно плащане е определено като минимум и не по-
малко от 40 лв. за декар. Липсват данни впоследствие страните да са
постигнали договореност за друг размер на арендното плащане или за друг
начин за неговото определяне. Така, както е формулирано задължението на
арендатора да заплаща възнаграждение за използвания от него по договора
непокрит земеделски имот, води до извода, че същият има право, но не и
задължение, да заплати и по-висок размер от 40 лв./дка
5
Договорът за аренда е консенсуален, формален и възмезден договор.
Неговите съществени елементи са предметът и цената, и по тях страните
следва да са постигнали съгласие. Като твърди неизпълнено в пълен размер
задължение за плащане на парична сума по договор за аренда, ищцата следва
да установи твърдяната договорна връзка с ответника, като докаже както
постигнатото съгласие по предмета на договора, така и съгласие относно
цената за ползването – в случая, че същата е над минималния размер от 40
лв./дка. Такива доказателства не са ангажирани по делото, поради което искът
като недоказан и поради това неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване
съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК сключването на договор за аренда с
ответника от ** г. за ползване на процесния недвижим имот срещу цена по-
висока от 40 лв./дка. В тази връзка следва да се отбележи, че не би могло,
чрез изследване на фактите, свързани с размера на заплатената от Г. Г. С. на
други собственици на арендувани обекти в същото землище арендна цена, да
се обоснове извода за наличието на валидно поето от страна на аренадотора
по процесния договор да заплати на ищцата претендираната разлика над 40
лв./дка до 80 лв./дка. За да претендира плащане в размер на по-вече от 40
лв./дка, арендодателят следва да установи постигната между страните
уговорка за точния размер на дължимото годишно арендно плащане, а не само
за минималния му размер. Друга мярка за определяне размера на
задължението за арендна вноска страните не са уговорили. Липсата на
успешно проведеното от ищцата доказване на твърденията й за поето от
страна на ответника задължение да заплати по процесния договор арендно
възнаграждение над размера, посочен в договора за аренда, обосновава
извода, че въззивникът не дължи търсенето изпълнение по договора.
След като Г. Г. С. е заплатила на М. С. Н. за стопанската 2021/2022 год.
уговореното между тях арендно възнаграждение в размер на по 40 лв./дка за
предоставеното възмездно ползване на земеделски земи по договора за аренда
от дата ** год. и анекс от дата ** год.
Предвид изложените съображения първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като искът по чл.
79 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 8 от ЗАЗ за заплащане на сумата от 2 500,01
лв., представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската
6
2021/2022 г. за поземлен имот – земеделска земя, представляващ имот № ** с
площ от ** дка в землището на с. Ж., общ. Г. Т. и за поземлен имот –
земеделска земя, представляващ имот № ** с площ от ** дка в землището на
с. Ж., общ. Г. Т., следва да бъде отхвърлен.
Обжалваното решение на Районен съд – Г. Т., с което предявеният иск е
уважен е неправилно и незаконосъобразно, поради което на основание чл. 271
ал.1 от ГПК въззивният съд го отменя, включително и в частта на разноските.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция претенцията на
въззивната страна за присъждане на разноски се явява основателна. На
основание чл. 81 и чл. 273 от ГПК във връзка с 78, ал. 3 от ГПК М. С. Н.
следва да заплати на Г. Г. С. сторените по настоящото дело разноски в размер
на 112,50 лв., представляващи платена държавна такса по въззивната жалба. В
полза на въззивника се дължат и претърпените от него разноски в размер на 1
034 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
С оглед гореизложените съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 90/14.09.2023 год. на Районен съд – Г. Т. по гр.
дело № 35/20231 год. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Н. с ЕГН ********** от гр. Добрич,
ж.к. „Д.“ бл. **** срещу Г. Г. С. с ЕГН ********** от с. Ж., общ. Г. Т., ул.
„**“ № * иск по чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 8 от ЗАЗ за заплащане на сумата
от 2 500,01 лв., представляваща дължимо арендно възнаграждение за
стопанската 2021/2022 г. за поземлен имот – земеделска земя, представляващ
имот № ** с площ от ** дка в землището на с. Ж., общ. Г. Т. и за поземлен
имот – земеделска земя, представляващ имот № ** с площ от ** дка в
землището на с. Ж., общ. Г. Т., по сключен между страните договор за аренда
на земеделска земя от ** г., Акт № *, том *, рег. № ** год., вписан под № **,
вх. рег. № ** год. на Службата по вписвания – гр. Г. Т., и анекс към договора,
Акт **, том I, рег. № ** г., с нотариална заверка на подписите, извършена от
нотариус с рег. № ** на Нотариалната камара, с район на действие, района на
Районен съд – Добрич, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска - 3.02.2023г. до окончателното изплащане.
7
ОСЪЖДА М. С. Н. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. „Д.“ бл. ****
ДА ЗАПЛАТИ НА Г. Г. С. с ЕГН ********** от с. Ж., общ. Г. Т., ул. „**“ № *
сумите от: 1 034 лв. /хиляда тридесет и четири лева/ и 112,50 лв. /сто и
дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща сторените от
въззивника разноски за водене на делото, съответно в първата и във
въззивната инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8