РЕШЕНИЕ
№ 2194
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. АНГ. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. АНГ. Д. Административно наказателно
дело № 20221110201752 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ГРУП-7“ ЕООД, ЕИК: *********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 22-2100113 от 17.01.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „И. по т. – С. /Д ИТ – София/, с което на основание чл.
414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева за
нарушение на чл.9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради
неговата незаконосъобразност и постановяването му в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на производствените
правила, а в условията на алтернативност се иска неговото изменение. Излага
се становище за наличие предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят
бил маловажен, доколкото от деянието не били настъпили никакви вредни
последици, а обществената му опасност била незначителна. Твърди се
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в обжалвания акт не било
посочено на коя дата е осъществено деянието. Навеждат се съображения,
свързани с липса на индивидуализация на фактическите обстоятелства, при
които е извършено деянието, което засягало правото на защита на
жалбоподателя. Отделно от това, жалбоподателят възразява срещу пропуска
на административно-наказващия орган да изложи мотиви, които да обосноват
1
неприлагането на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
упълномощения представител – юрк. Петрова, която оспорва жалбата, моли
процесното НП да бъде потвърдено, като в полза на представляваната от нея
институция бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Релевира
възражение за прекомерност на сторените от въззивника разноски, в случай
че жалбата му бъде уважена.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
В периода от 12.11.2021 г. до 03.12.2021 г. свидетелят СП. Д. Л. – на
длъжност инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – София извършил
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „ГРУП 7“
ЕООД. В хода на проверката било констатирано, че със заповед № 6 от
04.01.2021 г. в дружеството било установено сумирано изчисляване на
работното време с календарен периода на отчитане от четири месеца и
начални месеци януари и юли по отношение на обслужвания обект
„Национална художествена галерия“. С оглед проверка за съответствие със
законовите изисквания, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК административният
орган изискал от проверявания субект утвърдени поименни графици за работа
за периода, за който е установено сумираното изчисляване (от м. ноември
2018 г. до м. май 2021 г.).
В указания в призовката едноседмичен срок, както и до приключване на
проверката до 03.12.2021 г. изисканите документи не били представени в
Дирекция „Инспекция по труда“ - София, като било предоставено писмено
обяснение от упълномощено от дружеството лице, в което е било посочено,
че графиците не са съхранени.
За обективиране разултатите от извършената проверка, на 03.12.2021 г.
от името на административният орган бил издаден протокол № ПР2137575.
При така изложеното от фактическа страна, на 03.12.2021 г. СП. Д. Л. –
на длъжност инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - София
преценил, че „ГРУП 7“ ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на
чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за което
на основание чл. 416, ал. 5 от КТ е издаден Акт № 22-2100113 за
установяване на административно нарушение. Актът бил съставен в
присъствието на двама свидетели и бил надлежно връчен на представител на
дружеството в същия ден. Срещу направените констатации пред
2
актосъставителя постъпило възражение.
Въз основа на постановения АУАН било издадено Наказателно
постановление № 22-2100113 от 17.01.2022 г. от административно-
наказващия орган чрез инж. Димо Георгиев Иванов на длъжност директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на основание чл. 416, ал. 5
от КТ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00
(хиляда и петстотин) лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното следствие СП. Д. Л.
(актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства: уведомление от Дирекция „Инспекция
по труда“ – София с изх. № 22006266/07.02.2022 г. до Софийски районен съд,
Наказателно отделение ведно с приложени заверени копия от документите по
преписката по издаване на НП, пълномощно за процесуално представителство
на изпълнителния директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София,
пълномощно за процесуално представителство на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Акт № 22-2100113 за
установяване на административно нарушение, Наказателно постановление №
22-2100113/17.01.2022 г., Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. за определяне
правомощията на директорите на дирекции „Инспекции по труда“, Заповед №
ЧЕ-977/21.08.2017 г. за изменение на служебно правоотношение на Димо
Георгиев Иванов, Длъжностна характеристика за длъжност „Директор“ на
Дирекция „ИТ“, Заповед № ЧР-300/01.04.2021 г. за назначаване на СП. Д. Л.,
Длъжностна характеристика за длъжност „Инспектор“ в отдел „Условия на
труд“ в Дирекция „Инспекция по труда“, Протокол за извършена проверка №
ПР2137575/03.12.2021 г., Идентификационна карта на „Груп 7“ ЕООД,
Сигнал (жалба) с вх. № 21096159/05.11.2021 за нарушение на трудовото
законодателство, Сигнал (жалба) с вх. № 21096160/05.11.2021 за нарушение
на трудовото законодателство, Писмено обяснение от Искра Христова
Петракиева, Призовка до „Груп 7“ ЕООД на осн. чл. 45, ал. 1 от АПК,
Заповед № 6/04.01.2021 г. на „Груп 7“ ЕООД за установяване на сумирано
отчитане на работното време, Правилник за вътрешния трудов ред на „Груп
7“ ЕООД, Вътрешни правила за работната заплата на „Груп 7“ ЕООД,
Възражение с вх. № 21105326/21.12.2021 г. против АУАН, копие на пощенски
плик с поставено пощенско клеймо.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на
свидетеля С.Л., и прецени, че показанията му са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
3
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното неизпълнение на предписанието и съставянето на
АУАН за нарушението, т. е. показанията на същия се явяват източник на
пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира
изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
спазването на процесуалните правила относно компетентността на
длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални
документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В
случая АУАН е съставен от компетентен за това орган – свидетеля С.Л. -
компетентно длъжностно лице съгл. чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от КТ и предвид
Заповед № ЧР-300/01.04.2021 г., който е бил на длъжност „инспектор“ в
Дирекция „Инспекция по труда“ - град София, а НП е издадено от директора
на дирекцията, който е оправомощен да издава НП съгласно длъжностната
характеристика към Заповед № ЧР-977/21.08.2017 г. на главния директор на
ИА „ГИТ“.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени,
доколкото АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели по
съставянето на акта, като препис от последния е връчен на представител на
санкционираното лице. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
за съставянето на АУАН и за издаването на НП, доколкото нарушението е
4
извършено на 03.12.2021 г., на която дата е и констатирано и обективирано с
издаването на акт за установяване на административно нарушение. Видно от
приложената по делото разписка от „ЕМС Булпост“ НП е било връчено на
18.01.2022 г.
Релевираното от жалбоподателя възражение за непосочване на датата в
АУАН и НП, на която е извършено нарушението, е неоснователно. Напротив,
в НП ясно е посочено на коя дата АНО счита, че е извършено нарушението –
03.12.2021 г., като преценката му относно това обстоятелство се споделя от
съда. Касае се за едно продължено нарушение, осъществено чрез бездействие
и правилно моментът на приключване на проверката е преценен като дата на
неговото извършване.
Дружеството-жалбоподател е санкционирано на основание чл. 414, ал. 1
КТ за нарушение на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, отпуските
и почивките, а съвкупната и последователна преценка на доказателствата
обосновава правни изводи за осъществено административно нарушение.
Общият състав по чл. 414, ал. 1 КТ визира нарушение на разпоредби на
трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд, а конкретната нарушена разпоредба на
трудовото законодателство е на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата задължаваща
предвиждаща няколко задължения за работодателя, едно от които да
съхранява най-малко 3 години след края на периода графиците за работа
изготвени и утвърдени за периодите, през които е установено сумирано
работно време.
Липсата на доводи в НП относно приложението на чл. 415в КТ съдът не
счита, че представлява съществено процесуално нарушение. Още повече, че
преценката може да бъде направена и от съда.
От събраните по делото доказателства е безспорно, че жалбоподателят
има качеството на работодател. Същият със заповед по чл. 6 от Наредбата от
04.01.2021 г. е установил сумирано отчитане на работното време на
служителите в процесния обект с календарен период на отчитане 4 месеца с
начални месеци януари и юли. В този случай дружеството е било длъжно
съобразно с изискванията на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата едновременно с
установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2
КТ да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години
след края на периода. Към 03.12.2021 г. дружеството не е съхранявало
графиците за от м. януари до м. май включително, за които с посочената
заповед е установило сумирано отчитане на работното време. В тази насока са
и дадените от упълномощено от дружеството лице сведения.
5
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна.
Що се отнася до конкретно наложената на жалбоподателя имуществена
санкция от 1500 лв., същата e определена в минимално предвидения съгласно
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ размер и не са налице предпоставки да бъде
ревизирана.
В случая е извършено нарушение, което н може да бъде отстранено,
поради което и приложение не намира разпоредбата на чл. 415в КТ.
На последно място следва да се посочи, че не се касае за маловажен
случай на нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като несъхраняването
на графиците е формално нарушение, което обаче съществено ограничава
контрола по спазването на трудовото законодателство.
Ето защо съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно за извършено административно нарушение по чл. 414, ал. 1 вр. с чл.
9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, отпуските и почивките от
дружеството - работодател.
По изложените съображения съдът приема, че атакуваното НП следва
да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2100113 от
17.01.2022 г., издадено от директора на Дирекция „И. по т.“ – С. /Д ИТ –
София/, с което на основание чл. 414, ал. 1 КТ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00
(хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.9а, ал. 1 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6