Мотиви към Присъда
№ 37
/ 30.05.2019г. по НОХД № 375/2019г. по описа на
Н.ския районен съд
Районна прокуратура – Н. е внесла
срещу подсъдимия В.М.М. с ЕГН **********,***, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, работи
като строител, обвинителен акт, с който на същия са предявени обвинения: 1) за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния кодекс – за това, че на
06.05.2019г., около 14:50 часа на главен път Е87, около 202 км. в посока град Б.–
град В., управлявал МПС – мотопед “Х. Д. ****” с рег.№ **** след употреба на
наркотични вещества, а именно амфетамин и метаамфетамин, установено с
техническо средство “Дрегер DRUG Test
5000” със сериен номер ARJJ
0041, и 2) за извършено престъпление по чл.343в, ал.3, вр. с чл.26, ал.1 от
Наказателния кодекс – за това, че при условията на продължавано престъпление
в периода от 06.05.2019г. до
07.05.2019г. в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на СУМПС, наложена със Заповед № 17-0304-000802 /
23.12.2017г. на Началник Сектор ОД на МВР Бургас, РУ Н., влязла в законна сила
на 07.02.2018г., на 06.05.2019г., около 14:50 часа на главен път Е87, около 202
км. в посока град Б.– град В., управлявал МПС, мотопед “Х. Д. ****”, с рег.№ ****,
и на 07.05.2019г. около 11:15 часа в град Н., квартал П., до хотел Р.С.” в посока
на движение от главна алея на к.к. Слънчев бряг към главен път І-9, управлявал
МПС, мотопед “Х. Д. ****”, със служебно прекратена регистрация.
Производството е протекло по реда
на Глава ХХІV от НПК.
В хода на съдебните прения представителят
на Районна прокуратура – Н. поддържа обвиненията във вида, в който са
повдигнати, и счита, че от събраните по делото доказателства те са доказани от
обективна и субективна страна. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен като за извършеното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК да му бъде
наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок
от три години, и да му бъде наложено наказание “Глоба” в размер на 300 лева на
основание чл.55, ал.2 от НК; на основание л.343г, вр. чл.343в, ал.3, вр. чл.34,
ал.1, т.7 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание “Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство” за срок от единадесет месеца. За
извършеното престъпление по чл.343в, ал.3, вр. чл.26 от НК предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от четири
месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен
срок от три години, и на основание чл.55, ал.2 от НК размерът на кумулативно
предвиденото наказание “Глоба” да бъде наложено в размер на 100 лева. Предлага
на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия да бъде определено и да му бъде
наложено едно общо наказание измежду най-тежкото от тях, а именно “Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, кумулативно
предвиденото наказание “Глоба” в размер на 300 лева и “Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство” за срок от една година и шест месеца на
основание чл.343г, вр. чл.343в, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК.
Подсъдимият разбира в какво е
обвинен признава вината си и изразява съжаление за стореното от него. Възползва
се от правото си да не дава обяснения.
Н.ският
районен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.М.М. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със
средно образование е, не е женен, неосъждан е като е бил освбождаван от
наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание, работи
без трудов договор, живее на постоянния си и настоящ адрес:***, с ЕГН **********.
Същият е придобил правоспособност да управлява МПС с категории В и АМ,
за което на 08.05.2012г. му е издадено Свидетелство за управление на МПС № *********.
На 23.12.2017г. е издадена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0304-000802 от А.Г.
А.на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ – Н., с която на В.М.М. е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б.”Е” от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до предоставяне на сключена валидна застраховка.
Заповедта е влязла в сила на 07.02.2018г. Свидетелството му за управление е
било иззето със съставен му на 23.12.2017г. АУАН серия Д № 269435 за нарушение
по чл.638, ал.3 от КЗ.
На 06.05.2019г. за времето от
07:30 часа до 19:30 часа свидетелите М.Н.М. и Д.Г.Д. – младши автоконтрольори при РУ-Н., са изпълнявали служебните си
задължения по автопатрул по КАТ. Извършвали проверки на водачи на МПС на главен
път Е-87, около 202-и км., до входа на комплекс “Пера Груп” – бившия “Камелот”.
Спирали са за проверки автомобилите, движещи се в посока град Б.– град В..
Около 14:50 часа спрели за проверка мотопед “Х.Д.” с рег.№ ****. Водачът не е
представил нито лична карта нито Свидетелство за управление на МПС, като е
заявил, че е бил лишен от правоуправление и това е причината да не носи такова
СУМПС, поради което за да се установи самоличността му е бил отведен в сградата
на РУ-Н., където е установен, че това е подсъдимия В.М.М.
и е установено, че СУМПС му е иззето със съставения му на 23.12.2017г. АУАН и
че то е временно отнето с наложената Заповед за прилагане на ПАМ. Проверяващите
решили да изпробват подс. М. за употреба на наркотични вещества, като за целта е
бил тестван с техническо средство Дрегер “DrugTest 5000” № ARJJ 0041, който е отчел
положителен резултат за амфетамин и
метамфетамин. Свид. М.Н. Николов е издал и Талон за изследване № 0005140 от
06.05.2018г., след което подс. М. е бил транспортиран
до ФЦСМП-Н. за даване на кръв за анализ. Подс. М. отказал да даде кръв за
анализ, който отказ е удостоверен с подпис на подс. М. в съставения от
медицинското лице Протокол за медицинско изследване за употреба на алхохол или
друго упойващо вещество сер.А, бл. № 0008163 от 06.05.2019г.
След отказа на подсъдимия да даде
кръв за изследване, свид. М. Николов е пристъпил към
съставяне на АУАН серия АА, бл.№ 203500 от 06.05.2019г. за това, че на същата
дата около 14:50 часа, по главен път І-9 на около 202-и км. с посока от град Б.към
град В. В.М.М. управлява мотопед “Х.Д.” с рег.№ ****,
собственост на Станислав Русев Комитов от село Равда, след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установено в 15:34 часа с техническо
средство Дрегер
“DrugTest
5000” № ARJJ 0041, който е отчел положителен
резултат за амфетамин и метамфетамин. Данните са били показани на водача.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а
препис от акта е бил връчен на подс. М. срещу подпис и без възражения.
Вторият АУАН, който свид. М.
Николов е съставен на подс. М. е за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
На 06.05.2019г. свид. Свид. Д.Д. също е съставил на подс. М. АУАН серия Д, бл. № 846145
за това, че на същата дата около 14:50 часа, по главен път І-9 на около 202-и
км. с посока от град Б.към град В. В.М.М. упрявлява мотопед “Х.Д.” с рег.№ ****, собственост на
Станислав Русев Комитов от село Равда, след справка се установило, че водачът е
неправоспособен като лишен от право да управлява МПС – нарушение по чл.150А от ЗДвП; непредставянето на СРМПС от страна на водача е квалифицирано от
актосъставителя като нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. При съставянето на
този акт е била иззета 1 брой табела № ****.
На следващия ден – 07.05.2019г.,
преди обяд подс. М. е отишъл до сградата на РУ-Н. за да прибере мотопеда, който
е останал там от предния ден, и му е било обяснено от свид. Д.Д., че не може да го управлява. Вместо това обаче подс. М.
е решил отново да го управлява, въпреки, че СУМПС му е било отнето и въпреки,
че за мотопеда няма документи, включително и сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, и е без регистрационни номера. Докато е управлявал
мотопеда в к.к. Слънчев бряг, около 11:10 часа в близост до хотел “Янтра” е бил
забелязан от движещите се в посока град Н. със служебен автомобил свидетели К.А.П.,
Т.С.С. и С. Мариянов А.,
управляван от последния. Последвали го, а подс. М. с
управлявания от него мотопед без регистрационни номера е завил след
кръстовището на хотел “Арда” към комплекс “Р.С.”, където е бил застигнат и
спрян за проверка. Подс. М. отново не представил никакви документи, поради
което полицейските служители повикали на място свидетелите М. Николов и Д.Д., които и на 07.05.2019г. за времето от 07:30 часа до 19:30
часа са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по КАТ. Подс. М. е
бил отведен от тях, придружени и от свид. К.П. ***, свид.
Т.С. ***, а свид. Т.С. е останал на място да пази
мотопеда до неговото транспортиране.
В сградата на РУ-Н. свид. М.Н.М.
е съставил АУАН сер.Д, бл.№ 846327/07.05.2019г. на подс. В.М.М. за това, че на 07.05.2019г. около 11:15 часа в град Н.,
квартал П., до хотел “Р.С.” с посока от главна алея към главен път І-9
управлява мотопед “Х.Д.”, без регистрационна табела с номер на рама AF*********, като при
проверката се установило след справка с ОДЧ, че водачът е лишен от право на
управление на МПС – нарушение по чл.150А от ЗДвП.
Там свид. Д.Д.
е съставил на подс. М. АУАН и за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, извършено
на 07.05.2019г.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
касаещи релевантните за случая факти: АУАН сер.АА, бл.№ 203500/06.05.2019г.,
съставен от М.Н.М. – мл. автоконтрольор при РУ-Н.,
АУАН сер.Д, бл.№ 846145/06.05.2019г., съставен от Д.Г.Д. – мл. автоконтрольор при РУ-Н., АУАН сер.Д, бл.№
846327/07.05.2019г, съставен от М.Н.М. – мл. автоконтрольор
при РУ-Н., АУАН сер.Д, бл.№ 846146/07.05.2019г., съставен от Д.Г.Д. – мл. автоконтрольор при РУ-Н., Талон за изследване № 0005140 от
06.05.2019г., издаден от М.Н.М. – мл. автоконтрольор
при РУ-Н., Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества от 06.05.2019г., съставен от М.Н.М. – мл. автоконтрольор
при РУ-Н., Резултат от изпробване с техническо средство Drager DrugTest 5000 с фабр.№ ARJJ-0041,
Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество, съставен от д-р Русанова при ФЦСМП от 06.05.2019г., Справка за
нарушител/водач за извършени административни нарушения и наложени
административни наказания по ЗДвП на подс. В.М.М.,
Заповед за прилагане на принудителна админстративна мярка № 17-0304-000802 по
чл.171, т.1, б.”Е” от ЗДвП от 23.12.2017г., издадена от А.Г. А.на длъжност
полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ-Н., Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0304-000145 по чл.171, т.2, б.”А” от ЗДвП от 06.05.2019г., издадена от Павел Иванов Колев на длъжност Началник
Сектор към ОДМВР Бургас, РУ-Н., Справка за съдимост рег.№ 252 от 07.05.2019г.
на РС-Н., и от показанията на свидетелите М.Н.М., Д.Г.Д., К.А.П., Т.С.С. и С.М.А.. Тази фактическа обстановка не се оспорва и от
подс. М..
При така установената фактическа
обстновка съдът приема, че подс. М. е осъществил от обективна страна състава на
чл.343б, ал.3 от НК, тъй като на 06.05.2019г. около 14:50 часа на главен път
Е87, около 202-и км. в посока град Б.– град В. управлявал моторно превозно
средство – мотопед “Х. Д. ****” с рег.№ ****, след употреба на наркотични
вещества, а именно амфетамин и метамфетамин,
установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер
“DrugTest 5000” със сериен номер ARJJ 0041.
За да бъде осъществен съставът на
престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било
повдигнато обвинението, е необходимо деецът да управлява моторно превозно
средство след употреба на наркотично вещество. Като елемент от състава на
престъплението в закона не е посочена точно определена величина на съдържанието
на наркотичното вещество, нито пък критерий за въздействието му върху
подсъдимия в случая водача на МПС по отношение на способността му да шофира,
очертаващи наказателната му отговорност по цитираната разпоредба, а релевантно
е установеното вещество да попада сред тези, които се квалифицират като наркотични.
Без правно значение е и времето на употребата на наркотичното вещество,
необходимо е да се докаже само, че такова е употребено. Времето на употребата
на наркотика не може да доведе до липса на съзнание у подсъдимия за общественоопасния характер на деянието. Управлението на МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози винаги застрашава или
по-точно повишава обществената опасност на деянието, поради това и е криминализирана като престъпление. В горната насока е и
константната съдебна практика на ВКС – Решение № 4/11.05.2018г. на ВКС по н.д.№
127/2017г. ІІ н.о., Решение № 81/15.05.2018г. на ВКС по н.д.№ 237/2018г., ІІІ
н.о., Решение № 79/08.05.2018г. на ВКС по н.д.№ 318/2018г., ІІІ н.о. и др.
Следователно точното определяне на съдържанието не е само по себе си от
съществено значение за характера на отговорността на дееца, но самият факт на
употребата на наркотично вещество следва да се установи по несъммен
начин само с предвидените от закона доказателствени
средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежния ред за събиране на
доказателства, съобразно изложеното по-горе за установяване употребата на
наркотично вещество, е този по Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. По делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е дал
положителна проба на наркотични вещества – амфетамин
и метамфетамин. Факт, който се потвърждава
недвусмислено от интерпретацията на отчетените параметри от изследването с
техническо средство „Dreger
Drug Test 5000“ с фабр.№ ARJJ 0041, чиято годност не е поставяна
под съмнение от участващите в наказателното производство субекти в процеса –
прокурорът или подсъдимия, чрез отправяне на възражения, а и доказателствените средства на свой ред извеждат горния
извод.
Съгласно чл.6, ал.3 от Наредба №
1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, в случаите на ал.1 лицето собственоръчно
вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство
или теста. Установяване с доказателствен анализатор,
медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване не се
извършва, когато лицето приема показанията на техническото средство, а на
лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване, след като е приел
показанията на техническото средство (теста). Факт, в подкрепа на който е
отнесено и съдържанието на съставения акт за установяване на административно
нарушение, който, доколкото е редовен от външна страна, има доказателствена
сила, без да се влиза в подробен анализ в кои случаи е обвързваща, съгласно
предвиденото в специалния закон – Закон за движение по пътищата, когато се
касае за наказателни производства. Във всички случаи обаче съставлява годно
писмено доказателство, като невписването от лицето, сочено като нарушител, че
има възражения, потвърждава извода на съда, че приема резултата от теста така,
както е вписано в талона за медицинско изследване, собственоръчно от
подсъдимия. Тоест, според настоящия съдебен състав категорично следва да се
приеме, че подсъдимият е знаел, че е употребил амфетамин
и метамфетамин и въпреки това е управлявал МПС на
06.05.2019г.
С оглед изложеното, установен,
без съмнение в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния
съд е фактът на употреба от страна на подсъдимия на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин,
представляващи високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1
и ал.2 от ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък № 1 „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветиринарната
медицина“ към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната норма, е необходимо деецът,
освен да е употребил наркотично вещество, да е управлявал моторно превозно
средство, което е и следващата се кумулативно дадена предпоставка за съставомерност на неговото поведение. Последното налага
анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство,
изпълващо със съдържание основния елемент на изпълнителното деяние на състава
на престъпление по чл.343б от НК, за което подсъдимият е привлечен към
наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в
Постановление № 1 от 18.01.1983г. на Пленума на ВС, понятието „управление“,
употребено в чл.342, ал.1 от НК, включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания
на оправомощените лица, когато тези действия или
бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни
последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната
машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление“
настоящият съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по
отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл.343б от НК. Това
приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от обективна страна
на отделните транспортни престъпления, и в частност това по чл.343б, ал.3 от НК. Последното се явява престъпление на просто извършване, т.е. за да бъде
осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването на някакъв
престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни
последици.
По делото е установено в рамките
на проведеното разследване, от показанията на разпитаните свидетели и от
признанията на подсъдимия, че именно последният е управлявал процесния мотопед „Х.Д. АФ“ с рег.№ **** на 06.05.2019г., в
момента на спирането му за проверка
От субективна страна подсъдимият
е извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая
форма на умисъла – пряк умисъл, като е съзнавал, че процесното
осъществяване на правно регламентираната дейност по управление на МПС е след
като е употребил наркотични вещества без значение дали се е чувствал повлиян
или не, като особено показателно е изявлението му, собственоръчно вписано в
талона за медицинско изследване, че приема резултата от теста.
За извършеното престъпление е
предвидено наказание “Лишаване от свобода” от една до три години и “Глоба” от
500 до 1 500 лева. При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна,
съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.3
от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена
опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализацията на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете фактическите данни за личността на
подсъдимия – същият е в сравнително млада възраст и възможностите за лична
превенция на наказанието са налице, с необременено съдебно минало и добри
характеристични данни, признание на вината си и на фактите по делото,
изразеното съжаление за стореното. Тези обстоятелства наред с положителното му
процесуално поведение, доколкото не се е стигнало до забавяне в производството,
следва да бъдат преценени в аспекта на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. По този начин и съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че формално
са налице предпоставките наказанието на подсъдимия В.М.М.
за това деяние да бъде определено при условията на чл.55 от НК и по този начин
предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода“ да бъде установено под
установения специален минимум за срок от 8 месеца, като изпълнението на същото
на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, доколкото се установи едновременното наличие на законовите предпоставки
за това и липса на необходимост от ефективно изтърпяване за постигане целите на
наказанието. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован,
като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели,
да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото. Изложеното по-горе се
явява и критерият, по който бъде отмерен размерът на наказанието „Глоба“ под
установения специален минимум в рамките на ограничението по ал.2 на чл.55 от НК, като бе съобразено и с имущественото състояние на подсъдимия, а именно 250
лева.
На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. с чл.37,
ал.1, т.7 от НК подс. М. следва да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок от 9 (девет) месеца, като при определяне размера
на това наказание съдът се ръководи от правилата на чл.49, ал.2 от НК, като
отчете, че видно от справката за нарушения по ЗДвП извършените от подс. М. нарушения са били сравнително малко за времето от
придобиване на правоспособността му.
В настоящия случай на подс. М. временно е отнето свидетелството за
правоуправление по чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП и не може да се приеме, че лицето
е неправоспособно. Такова би било ако никога не е имал СУМПС или същото е било
„лишено от право да управлява МПС“. Но тези две правни явления – „временно
отнемане на СУМПС“ и „Лишаване от право да се управлява МПС“, не са
тъждествени.
В ЗДвП наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ се налага по силата на 12 хипотези, залегнали в чл.174,
175, 176, 182, ал.1, 3, 4 и 5, 183, ал.6. С други думи, водачът, чието СУМПС е
временно отнето, не е неправоспособен да управлява МПС, тъй като не е лишен от
това право за определен срок. Да се приеме обратното, означава, че СУМПС е
окончателно отнето. В този смисъл в настоящия случай не е налице управление на
МПС от неправоспособен водач, т.е. нарушение по чл.150 от ЗДвП. И изхождайки от
горното, настоящият съдебен състав приема, че към посочената дата
жалбоподателят не е бил неправоспособен водач на МПС и не би могъл да извърши
нарушение на чл.150 от ЗДвП.
Съдът прима че подс. М. и осъществил от
обективна страна и съставът на престъплението по чл.343в, ал.3, вр.чл.26, ал.1 от НК, като на 6-и и 7-и май 2019г. в к.к. Слънчев бряг, при условията на продължавано престъпление
управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство,
както следва:
1.
На 06.05.2019г. около 14:50 часа на главен път Е87,
около 202 км., в посока град Бургас, град В., управлявал мотопед „Х.Д. АФ“, с
рег.№ ****, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на СУМПС, наложена му със ЗППАМ № 17-0304-000802/23.12.2017г.
на Началник сектор на ОД на МВР Бургас, влязла в законна сила на 07.02.2018г.,
и
2.
На 07.05.2019г. около 11:15 часа в к.к. Слънчев бряг, квартал „П.“, до хотел „Р.С.“, с посока от
главна алея към главен път І-9, управлявал мотопед „Х.Д. АФ“, със служебно
прекратена регистрация, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
СУМПС, наложена му със ЗППАМ № 17-0304-000802/23.12.2017г. на Началник сектор
на ОД на МВР Бургас, влязла в законна сила на 07.02.2018г.
Съгласно чл.343в, ал.3 от НК
лице, което управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, се наказва с лишаване от свобода до
три години и с глоба от двеста до хиляда лева. Безспорно в конкретния случай се
установи, че на основание чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП свидетелството за управление
по подс. М. е било отнето със ЗППАМ №
17-0304-000802/23.12.2017г., която не е обжалвана и е влязла в сила на
07.02.2018г. Не е спорно, че нито при връчване на заповедта на 23.01.2018г.,
нито пък към 6-и и 7-и май 2019г. за лекия автомобил с рег.№ А 7879 КТ, е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за да отпадне наложената
мярка, като на 6-и и 7-и май 2019г. подс. М. е
управлявал мотопед „Х.Д. АФ“ в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на СУМПС, поради което формално е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343в, ал.3 от НК.
Квалификацията по чл.26, ал.1 от НК за деянията на подсъдимия в случая е
обусловена с обстоятелството, че се касае за две отделни деяния, всяко едно от
които осъществява поотделно състав на едно и също престъпление – такова по
чл.343в, ал.3 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на първото.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като подс.
М. е знаел общественоопасния характер на деянието си,
знаел е, че не бива да управлява МПС, тъй като търпи принудителна
административна мярка временно отнемане на СУМПС (лично е уведомен за
заповедта, с която му е наложена), но въпреки това е управлявал автомобила в
рамките на два последователни дни, с което е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
За извършеното престъпление е
предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до три години и глоба от 200 лв. до
1 000 лева. При определяне на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства извършването на престъплението при условията на чл.26, ал.1 от НК, при което винаги е налице повишена обществена опасност в сравнение с
обикновените престъпления от този вид, а също и обстоятелството, след като му е
наложена принудителната административна мярка в началото на 2018-а година, той
е продължавал да управлява МПС, наказван
за нарушения по ЗДвП и са му налагани санкции, включително и по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, при което очевидно същият се отличава с
повишена склонност към незачитане на нормите, установени с оглед безопасността
на движението по пътищата. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни,
възможностите за лична превенция, признанието на вината си и фактите по делото,
изразеното съжаления за стореното. Ето защо наказанията следва да се
индивидуализират по реда на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не се констатираха нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито пък изключителни такива. Затова,
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът определи наказанието
„Лишаване от свобода“ на срок от 9 месеца, като изпълнението на същото следва
да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години, доколкото се установи едновременното наличие на законовите предпоставки
за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване за постигане целите
на наказанието, а наказанието „Глоба“ – в размер на 200 лева, който е
минималния, тъй като по-висок размер на глобата не би бил нито съобразен с
имущественото състояние на подсъдимия нито пък би бил съответен на тежестта на
обществената опасност на деянието и дееца.
На основание чл.23, ал.1 от НК
се определи едно общо най-тежко наказание измежду така наложените на подс. В.М.М., а именно „Лишаване
от свобода за срок от 9 (девет) месеца и „Глоба“ в размер на 250 лева, а на
основание чл.25, ал.4, вр. с чл.66, ал.1 от НК се
отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия В.М.М.
едно общо най-тежко наказание от девет месеца лишаване от свобода с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на настоящата присъда в сила.
На основание чл.23, ал.2 от НК се
присъедини към определеното най-тежко наказание и наложеното му наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“.
Вещественото доказателствено
средство – тестова касета от техническо средство „Дрегер
DRUG TEST 5000“ следва
да остане по делото до изтичане срока на съхранение, след което да бъде
унищожена като вещ без стойност.
Разноски по делото не са правени,
поради което и съдът не следва да се произнася такива да бъдат възлагани в
тежест на подс. М. на основание чл.189, ал.3 от НК.
При изложените съображения съдът
постанови своя съдебен акт.
06.08.2019г.
Град Н.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: