№ 34691
гр. С., 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20211110157420 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №
5845/15.04.2021 г. по описа на Районен съд В. на „М.“АД, ЕИК **********
срещу Б. Н. Н., ЕГН **********, с която са предявени искове по реда на чл.
422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело №
****/2018 г. по описа на Районен съд В..
Исковата молба е подадена в Районен съд В. и по нея е образувано гр. дело
№ ****/2021 г. по описа на районен съд В., 33 състав.
С определение от 17.08.2021 г., постановено по гр. дело № ****/2021 г.
Районен съд В., 33 състав е приел, че вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК от 01.02.2018 г. по ч. гр. дело № ****/2018 г. по
описа на Районен съд В., чието установяване се иска, произтичат от Договор за
потребителски кредит от 23.12.2014 г., поради което ответникът има
качеството „потребител на финансова услуга” по смисъла на § 13, т. 1, във вр.
с т. 12 от ДР на ЗЗП. Посочил е, че приложение следва да намери
разпоредбата на чл.113 ГПК (Изм.-ДВ , бр.65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г.),
съгласно която компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто район е
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния, като видно от служебно изготвената справка от НБД Население
настоящият адрес на ответника Б. Н. Н., ЕГН **********, е в гр. С., поради
което е приел, че местно компетентният да реши спора съд е Районен съд - гр.
С., поради което е прекратил производството по гр. дело № ****/2021 г. по
описа на ВРС и е изпратил делото по подсъдност на СРС.
Настоящият състав счита, че Районен съд В. незаконосъобразно се е
десезирал от разглеждането на спора, изпращайки го по подсъдност на
Софийски районен съд, като аргументите за това са следните:
Заявлението от 31.01.2018 г., по което е образувано ч. гр. дело № ****/2018
г. по описа на Районен съд В., и заповедта по чл. 417 ГПК от 01.02.2018 г.,
издадена по делото, са срещу длъжник Н. Н. М., ЕГН **********, с настоящ и
1
постоянен адрес в гр. В. (справка НБД – л. 20 от ч. гр. дело № ****/2018 г. по
описа на Районен съд В.). Видно от удостоверение за наследници (л. 27 от ч.
гр. дело № ****/2018 г. по описа на Районен съд В.) длъжникът Н. Н. М., ЕГН
********** е починал на 09.03.2018 г. т.е. след подаване на заявлението и
издаване на заповедта за изпълнение по ч. гр. дело № ****/2018 г. по описа на
Районен съд В..
Предвид гореизложеното искът, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е
насочен срещу наследника на починалия длъжник – Б. Н. Н., ЕГН **********
(удостоверение за наследници – л. 27 от ч. гр. дело № ****/2018 г. по описа на
Районен съд В.), конституиран по реда на чл. 227 ГПК, с настоящ и постоянен
адрес в гр. С. (справка НБД – л. 46 от гр. дело № ****/2021 г. Районен съд В.).
Настоящият съдебен състав напълно споделя аргументите на Районен съд
В., че вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение и чието
установяване се иска, произтичат от Договор за потребителски кредит, поради
което ответникът има качеството „потребител на финансова услуга” по
смисъла на §13, т.1, във вр. с т.12 от ДР на ЗЗП и приложение следва да
намери разпоредбата на чл.113, съгласно която компетентен да разгледа спора
е съдът, в чийто район е настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния.
Според изричната разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК обаче искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно мотивите към т. 9
на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с тази разпоредба е създадено
изключение от общото правило, че искът се счита предявен от постъпване на
исковата молба в съда съгласно чл. 125 ГПК, което законодателно решение е в
интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от
предявяването на иска с момент, предхождащ упражненото материално право
с подаване на искова молба. Материалноправните последици се изразяват в
прекъсване течението на погасителната и придобивната давност, спиране
течение на давността. Процесуално правните последици от предявяването на
иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на исковата
молба, но от момента на подаване на заявлението - т. 11а от мотивите на
същото тълкувателно решение.
Налице е практика по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК, съгласно
която по отношение на иска по чл. 422 ГПК са приложими процесуалните
правила за общия исков процес (Определение № 292 по ч. т. д. № 828/2017 г.
на 2, т. о.), т. е. на общо основание следва да бъдат приложени както
разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК, така и разпоредбата на чл. 120 ГПК.
Безспорно е в съдебната практика, че промяната на адреса на ответника след
подаване на исковата молба е промяна на фактическо обстоятелство,
обуславящо местната подсъдност и не е основание за препращане на делото,
тъй като подсъдността е стабилизирана от момента на предявяването на иска.
От изложеното следва еднозначният извод, че ако е налице промяна в
постоянния/настоящия адрес на длъжника след датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред местно компетентния
2
районен съд и преди датата на депозирането на исковата молба срещу него по
чл. 422 ГПК, тя (промяната) е настъпила по време на висящността на процеса
и по смисъла на чл. 120 ГПК съставлява изменение единствено във
фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, поради което
не е основание за препращане на делото, с предмет установителния иск, по
реда на чл. 119, ал. 3 ГПК. Аналогично е и положението по отношение на
хипотеза като настоящата, при която длъжникът-потребител, чийто настоящ
адрес в гр. В. е починал след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а на
негово място по силата на закона – чл. 227 ГПК, е конституиран неговият
наследник – ответникът по иска, чийто настоящ адрес е в гр. С.. Тези промени,
обуславящи местната подсъдност, са настъпили след подаване на заявлението,
от когато се счита за предявен искът и не са основание за препращане на
делото. Следователно с оглед разпоредбите на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 120 ГПК,
местната подсъдност в конкретния случай следва да се определи според
настоящия адрес на длъжника, на чието място е конституиран ответникът, към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 31.01.2018 г., към който
момент регистрираният настоящ адрес на длъжника е в гр. В.. Противното би
означавало във всички случаи на смърт на ответник и конституиране на
наследник по чл. 227 ГПК с различен адрес да се променя и местната
подсъдност на делото. Местната подсъдност не е динамична величина, която
може да бъде променяна и съобразявана от съда при всяко положение на
делото. Тя е окончателно обоснована към момента на предявяване на исковата
молба, а в хипотеза на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл са и
Определение № 71 от 8.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 224/2018 г., I т. о., ТК,
Определение № 255 от 11.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1734/2017 г., III г. о.,
ГК, Определение № 306 от 9.05.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2576/2013 г., III г.
о., ГК и др.
Видно от приложената по ч. гр. дело № ****/2018 г. по описа на Районен
съд В. справка – л. 20 към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК,
регистрираният настоящ адрес на длъжника е в гр. В.. Следователно,
компетентен да разгледа искът, предявен по реда на чл. 422 ГПК, според
настоящия съдебен състав е Районен съд В., поради което следва да повдигне
спор за местната подсъдност на настоящото производство, който съгласно чл.
122, изр. 2 ГПК, следва да се разреши от Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 57420/2021 г. по описа на СРС,
119 състав.
ПОВДИГА пред Софийски градски съд спор за подсъдност с Районен съд
В. относно съда, на който е подсъдно разглеждането на делото.
ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски градски съд.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4