№ 1974
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря Г. ЦВ. Г. Ш.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110155144
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът „***“ ООД, гр. И. твърди, че между страните е било налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия от 30.09.2019 г., в който
била уговорена цена на доставяната от ответника електрическата енергия в размер на 103,50
лева за 1 Mw/h. Уговореният срок бил от една година. Поддържа, че с допълнително
споразумение № 2/31.08.2020 г. срокът на договора бил удължен с 6 месеца. Въпреки това
обаче ответникът едностранно, без основание е актуализирал цената на доставената
електрическа енергия на 119,21 лева за 1 Mw/h, считано от 01.01.2021 г. На 17.5.2021 г.
ищецът платил на ответника разликата в цената на доставената в периода 01.1.2021 г. –
28..2.2021 г. електрическа енергия в размер на 11152,17 лева, макар да счита, че последният
няма основание да начислява по-високата цена, поради което претендира връщането на
сумата, заедно със законната лихва от 18.6.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът „***“ ЕАД оспорва иска. Поддържа, че договорът между страните е
прекратен на 30.9.2020 г. – с изтичане на срока. Сочи, че сумата е платена в погашение на
задължението за цена на доставената в периода ел. енергия, съобразно нормата на чл. 62, ал.
6 ПТЕЕ, съгласно който, след като срокът на договора е изтекъл и същият не е подновен,
клиентът поема своя дал за разпределение на небалансите в балансиращата група. Моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
1
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от
законовия текст в него са уредени три различни специални фактически състава на
неоснователно обогатяване, което е един от източниците на облигационни отношения по
българската гражданскоправна система. При първия фактически състав се касае за
получаване на имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като
валидно правно задължение. Вторият фактически състав визира получаване на престация с
оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, а
третият се отнася до отпаднало с обратна сила основание - в този смисъл и ППВС № 1/1979
г. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото, а не по-малката
стойност между обогатяването и обедняването, което важи само при общия фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Процесната искова претенция се
основава на първия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на
ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото /че
дължима от ищеца единична цена е в размер на 119,21 лева за 1 Mw/h/. При така
разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
С определението от 08.11.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства:, че
между страните е било налице облигационно правоотношение по договор от 30.09.2019 г. за
доставка на електрическа енергия, в който била уговорена цена на електрическата енергия в
размер на 103,50 лева за 1 Mw/h за срок от една година; че ищецът е отправил, а ответникът
е получил писмо с покана за предоставяне на ценова оферта; че ответникът е отправил до
ищеца офертата от 28.8.2020 г.; че във връзка с тази оферта страните са подписали
допълнително споразумение № 2/31.08.2020 г.; че в периода октомври 2020 г. – декември
2020 г. ответникът е доставял на ищеца ел. енергия на уговорената в договора цена от 103,50
лева за 1 Mw/h; че в процесния период януари 2021 г. – февруари 2021 г. ответникът е
доставил на ищеца електрическа енергия съобразно уговореното; че ответникът е начислил
цена за този период в размер на 119,21 лева за 1 Mw/h, съобразно чл. 62, ал. 6 ПТЕЕ; че така
определена цената на доставената в процесния период енергия е с 11152,17 лева по-висока
от определената на база договора между страните; че на 17.5.2021 г. ищецът е платил на
ответника сумата 11152,17 лева, претендирана от ответника като просрочени задължения по
фактура № **********. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира
осъществяването им за доказано.
Единственият спорен между страните въпрос е продължено ли е действието на
договора, на който следва да се даде положителен отговор поради следното:
В представената оферта за продажба на електрическа енергия на свободен пазар от
28.8.2020 г. ответникът е предложил на ищеца в период от 6 месеца да доставя на ищеца
2
електрическа енергия при фиксирана цена от 103,50 лева за 1 Mw/h. В посочения в офертата
срок /до 08.9.2020 г./ страните са сключили допълнително споразумение № 2/31.8.2020 г.
към договора от 30.9.2019 г. с предмет доставка на нетна активна електрическа енергия и
координиране на балансираща група за обекти на „***“ ООД , гр. И.. С него страните са
постигнали съгласие за включване на още 22 броя обекти за доставка на ел. енергия. В
споразумението ясно е посочено, че се сключва във връзка с офертата от 28.8.2020 г. От
анализа на тези доказателства и предвид липсата на твърдения и доказателства офертата да е
оттеглена преди получаването от купувача, съдът намира, че същата е приета. Страните са
сключили допълнително споразумение, в което са уговорили, че останалите разпоредби в
договора /освен тези нови 22 обекта/ остават непроменени. Сред тях е и цената, което е
логично, защото предложената в офертата цена е същата, каквато е уговорена в договора.
Дори и да се приеме, че офертата не е приета изрично, то в случая важи разпоредбата на чл.
292, ал. 1 ТЗ, според която предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни
търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. Нито една от
страните не твърди, а и по делото няма доказателства офертата да е отхвърлена, като
страните без съмнение са в трайни търговски отношения. На трето място, не се спори
страните да са продължили облигационната връзка, като в първите три месеца след
първоначално уговорения срок на договора цената е останала непроменена. Т.е. офертата е
приета с конклудентни действия.
С издаването на фактурите на 31.1.2021 г., с които цента на електрическата енергия е
в размер на 119,21 лева за 1 Mw/h, ответникът е отправил до ищеца нова /последваща/
оферта за изменение на договора в частта относно цената. Такава оферта се съдържа и в
писмото на ответника до ищеца от 10.2.2021 г. Предложението за увеличаване на цената на
електрическата енергия не е прието от ищеца, като той е адресирал до продавача изрично
възражение от 11.2.2021 г. Действително ищецът е извършил плащане по фактурите от
31.1.2021 г. При съобразяване на възможността за преустановяване доставките на
електрическа енергия, предвидени в чл. 123 ЗЕ, в чл. 102, чл. 104 и чл. 104 ж /вкл. от
последващия доставчик/, както и изричното и незабавно /в срока за плащането на фактурите
за януари/ възражение срещу така предложената цена, това действие не може да се тълкува
и квалифицира като конклудентно приемане на офертата. Предвид липсата на приемане на
предложението за увеличаване на цената, между страните не е налице съгласие за това и
уговорената цена остава в размер на 103,50 лева за 1 Mw/h – за каквато е постигнато
съгласие в договора и допълнителното споразумение от 31.8.2020 г. За доставената до края
на месец февруари 2021 г. електрическа енергия е налице договор, който действа 6 месеца,
считано от 01.10.2020 г. Ето защо и няма основание за прилагане на чл. 62, ал. 6 ПТЕЕ
/редакция към ДВ, бр. 100 от 15.12.2017 г./, тъй като този текст урежда случаите, при които
срокът на договора между търговски участник и търговец/координатор е изтекъл и не е
подновен, съответно не е стартирана в срок процедура за промяна на принадлежността към
балансираща група от търговския участник.
Предвид липсата на доказано от ответника основание за получаване на продажна
3
цена над уговорената от 103,50 лева за 1 Mw/h, съдът намира предявения иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за изцяло основателен, заедно с претендираната законна лихва от подаване на
исковата молба до погасяване на задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски за държавна такса в размер на 446,08 лева. С молба от 24.6.2021 г. е
представен договор за правна защита и съдействия, видно от който е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 860 лева, платимо по банков път – л. 46 от делото. Съгласно т. 1
от ТР № 6 /6.11.2013 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако
е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Доколкото ищецът не е представил доказателства,
от които да се установи плащането на хонорара по банкова сметка, вкл. и към
становищата, подадени по пощата на 10.12.2021 г., разноски за това не следва да му бъдат
присъждани.
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „***“ ООД, гр. И., ЕИК
********* на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 11152,17 лева , платена от ищеца на
17.5.2021 г. при начална липса на основание, като начислена едностранно от ответника цена
на електрическа енергия за периода януари 2021 г. – февруари 2021 г., заедно със
законната лихва от 18.6.2021 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 446,08 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4