№ 180
гр. П., 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20251720200440 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 34-0000446 от 23.12.2024г.
(НП), издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“
(ОО „АА“), гр. П., с което на Н. Г. Б., ЕГН ********** за извършено
нарушение на чл.34, §3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 му е
наложено на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтПр) административно наказание глоба в размер на 500.00 лв (петстотин
лева).
Жалбоподателят Н. Г. Б., чрез упълномощения си пълномощник адв. Ц.
И. от САК, по изложени в жалбата доводи моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Релевират се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушение, свързани с липса на пълно и точно
описание на относимите обстоятелства на твърдяното нарушение. Застъпва се
становище, че посочването на конкретните факти, установени при проверката,
е необходимо и за да се извърши проверка за съставомерността на вмененото
административно нарушение. Излагат се доводи за отмяна на НП, тъй като в
същото не е обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН. Предвид изложеното
се иска отмяна на обжалвания правораздавателен акт. Алтернативно се
лансира тезата за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание Н. Г. Б. – редовно призован, не се явява и не се
представлява от пълномощника си адв. Ц. И. от САК, която е депозирала
1
молба с рег. № 9427 от 22.04.2025г., с която поддържа жалбата и аргументите,
изложени в нея, като декларира че няма доказателствени искания.
Административнонаказващият орган (АНО) началник ОО „АА“, гр. П.
– редно призован, не се явява и не се представлява. В придружителното
писмо, с което административнонакателната преписка е изпратена на съда, се
изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, за което са изложени събражения в
приложеното по делото Разпореждане № 587 от 24.03.2025г.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 04.12.2024г., около 13:42 часа, контролните органи на ОО „АА“, гр.
П. спрели за проверка в района на 3-ти тунел, 15-ти км на АМ Струма,
движещият се в посока към гр. Благоевград товарен автомобил МАН с рег. №
******* от категория N3, с прикачено към него ремарке. Същият бил
оборудван с дигитален тахограф и се управлявал от Н. Г. Б.. От представените
документи било установено, че жалбоподателят извършва обществен превоз
на товари на територията на Република България по маршрут от гр. София до
с. Студена. При извършения контрол по спазване правилата за автомобилните
превози по отношение времето на управление на превозното средство от
жалбоподателя, служителите от ОО „АА“, гр. П. установили, че водачът не е
въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато бил
извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа за
периода от 16:09 часа UTC време на дата 03.12.2024г. до 03:52 часа UTC
време на дата 04.12.2024г., тъй като при поставяне на картата си на водач в
дигиталния тахограф на 04.12.2024г. в 3:52 часа не е вписал данните, посочени
в чл.34, параграф 5, буква б), подточки ii), iii), iv) от Регламент 165/2014 -
„друга работа“, „период на разположение“, „прекъсвания“, „почивка“,
„годишен отпуск“, „отпуск по болест“. За констатираното, срещу Б. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 390
от 04.12.2024г. Въз основан на акта е издадено обжалваното НП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът при за безспорно
установена, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН № 390
от 04.12.2024г., два броя разпечатки от дигиталната карта на водача, Заповед
№ 116 от 28.02.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ (ИА „АА“), Заповед № РД-08-107 от
29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията, длъжностна
2
характеристика на длъжност „инспектор“. Фактическите обстоятелства,
изложени в АУАН се потвърждават от разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Д. С. Д. и Е. К. Д., които са категорични, че след проверка
на документите на спряното моторно превозно средство са установили, че
липсва запис в картата на водача за посочения период в АУАН и по този начин
той не е изпълнил задължението си да въведен ръчно, автоматично или по
друг начин необходимите данни в картата си, когато е бил извън превозното
средстнво и не е бил в състояние да използва дигиталния тахограф. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са
подробни, логични, в синхрон помежду си и корепондират с приетите по
делото писмени доказателства.
От правна страна:
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – св. Д. С. Д.,
инспектор към ОО „АА“, гр. П., извършил проверката съобразно
правомощията си по чл.91 от ЗАвтПр и съставил акта на основание чл.92, ал.1
от ЗАвтПр и представената длъжностна характеристика.
Оспореното НП е издадено в кръга на компетенции на АНО,
оправомощен съгласно т.6 от Заповед № РД-08-107 от 29.02.2024г. на
министъра на транспорта и съобщенията, а качеството на наказващия орган е
удостоверено със Заповед № 116 от 28.02.2024г. на изпълнителния директор
на ИА „АА“.
АУАН е съставен в деня на извършване на проверката, в присъствието
на жалбоподателя, а обжалваното НП е издадено в срока по чл.34, ал.3 от
ЗАНН.
При извършената дължима проверка относно правилното приложение
на процесуалния закон съдът установи, че при съставянето на АУАН и при
издаването на НП са спазени императивните изисквания, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл. 47 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Неоснователни са релевираните в жалбата твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с неизпълнение на
императивните изисквания на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Видно
от направеното описание на нарушението, същото съдържа изискуемите
реквизити, като са описани изчерпателно и ясно всички релевантни
фактически обстоятелства, включително кога е установено нарушението и
същото какъв период от време засяга, съответно нарушените разпоредби, а в
НП и санкционната норма, под чийто състав се субсумира нарушението.
Съдът не споделя и изложените доводи, че е било нарушено правото на
защита на санкционираното лице, тъй като в АУАН и НП не са посочени какви
конкретни данни водачът е следвало да въведе в паметта на дигиталната карта.
Съгласно чл.6, §2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, информацията,
съдържаща се в дигиталните тахографи и картите за тахограф свързана с
3
дейността на водача следва да показва по ясен и недвусмислен начин, ако
неговата дейност в момента е управление- времето на непрекъснато
управление и общото време на почивка по време на работа на водача, а ако
неговата дейност в момента е на разположение/друга работа/почивка или
почивка по време на работа - продължителността на осъществяваната в
момента дейност (от момента на нейното избиране) и общото време на
почивка по време на работа, т.е. дейността, която ще се извършва, се определя
от водача съобразно указанията на работодателя му и въведената организация
на работния процес, което няма как да е известно при извършване на
проверката от контролните органи, съответно и на АНО, за да може да бъде
конкретно посочено каква дейност не е била отразена към момента на
установяване на нарушението. Още повече, че съставът на самото нарушение
изисква да не бъде въведена информация за дейността на водача, независимо
какъв вид е дейността. Наказуемо е бездействието, в резултат на което липсва
запис относно извършваната дейност въобще, а не бездействието за
неотразяване на точно неизвършена дейност. Неконкретизирането на данните
в АУАН и НП категорично не накърнява правото на защита на наказаното
лице, тъй като безспорно се установява, че за посочения период не са били
въведени никакви данни съгласно параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv)
от Регламент (ЕС) № 165/2014, с което бездействие водачът е нарушил
задължението си по чл.34, §3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Нарушението е установено на 04.12.2024г., а данните, които не са били
въведени, са били за периода от 16:09 часа UTC време на дата 03.12.2024г. до
03:52 часа UTC време на дата 04.12.2024г.
По отношение на материалния закон, съдът намира, че той е правилно
приложен.
Съгласно чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвтПр, при извършване на превози на
пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно
или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса
над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, също пътна
помощ, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕС) №
165/2014. Съгласно чл.34, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014, когато в
резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да
използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите,
посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii), iv) от Регламент 165/2014 -
„друга работа“, „период на разположение“, „прекъсвания“, „почивка“,
„годишен отпуск“, „отпуск по болест“, се вписван в картата на водача, като се
използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено от
тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.
В конкретния случай, не се спори, че жалбоподателят е управлявал
товарен автомобил категория N3 по чл.149 от ЗДвП (с технически допустима
максимална маса над 12 т), който е бил оборудван с дигитален тахограф, като
е извършвал от името на лицензиран превозвач обществен превоз на товар. Не
се оспорва, че жалбоподателят е предоставил картата си и нейното
4
съдържание е станало достъпно за контролните органи в хода на проверката.
Видно от двете дигитални разпечатки от дигиталната карта на водача, не са
въведени ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато
водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва
дигиталния тахограф за периода от 16:09 часа UTC време на дата 03.12.2024г.
до 03:52 часа UTC време на дата 04.12.2024г., с което бездействие
жалбоподателят не е изпълнил задължението и е нарушил чл.34, §3, т. „б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014, което е установено по несъмнен и безспорен
начин.
Съдът намира, че въпреки, че в НП липсва изрично произнасяне от
АНО за наличието или липсата на условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН,
волята на наказващият орган е пределно ясна и е изводима еднозначно от
контекста на правораздавателния акт, поради което е несподеляема
лансираната теза в жалбата, че това е довело до нарушение на материалния
закон.
Съдът също не намира нарушението за маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като то не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят е формално на просто извършване и за
неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни последици.
Отделно от това следва да се вземе предвид обстоятелството, че картата на
водача е свързана с неговите дейности и в този смисъл и с дисциплинирането
му по отношение на ползване на времето за почивка, тъй като статистиката
отчита именно липсата на такова като водещ фактор за настъпването на
пътно-транспорти произшествия от водачи, извършващи автомобилен превоз.
Именно и с оглед безопасността на движенето по пътищата при превоз на
товари, контрола по осъществяването на превозите и спазването на правилата
за почивка са строго регламентирани, а в конкретния случай става въпрос за
един особено дълъг период – почти 12 часа, поради което и не са налице
предпоставки за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение.
По вида и размера на наказанието:
Приложената от АНО санкционна норма на чл.93в, ал.11 от ЗАвтПр,
съдържа и правилото за поведение, което водачите трябва да имат, когато
напускат превозното средство и поради това не използват тахографа, като са
длъжни да посочат причината на отсъствието чрез въвеждане на данни
относно периодите „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“
или „дневна почивка“. Правилно е бил определен и размера на наложеното
административно наказании глоба от 500.00 лв, който е императивно
предвиден и не подлежи на редукция съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на делото и по силата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, право
на присъждане на разноски има АНО, който не е своевременно претендирал
5
присъждане на такива, поради което съдът не следва служебно по силата на
чл.63д, ал.4 от ЗАНН да се произнася този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 34-0000446 от
23.12.2024г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“, гр. П., с което на Н. Г. Б., ЕГН ********** за извършено
нарушение на чл.34, §3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 му е
наложено на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози
административно наказание глоба в размер на 500.00 лв (петстотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6