№ 13317
гр. С., 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110128460 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба, предявена от Ф. Е. Ю., с ЕГН:
********** и С. С., с ЕГН: ********** срещу А. Т. К. с ЕГН: ********** и Й. М. К., с ЕГН:
**********, с която са предявени кумулативно съединени искове за осъждане на
ответниците на основание чл.109 от ЗС да преустановят създадените пречки за упражняване
правото на собственост от ищците като предоставят им достъп до вътрешната част на двора
на поземлен имот с идентификатор ...., както и да бъде премахната 3 – метровата ограда от
гипс – картон, изградена в източната част на двора на около 8 м. отстояние от портата.
Ищците твърдят, че по силата на нотариален акт № ...., том II, рег.№ ..., дело№328 от
2022г. по описа на нотариус Л.В. са собственици на самостоятелен обект – апартамент на
първи, надпаререн етаж с идентификатор .....2.2 по КККР на гр.С., одобрени със Заповед №
РД-18-108 от 13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.С., ..., с площ от
144 кв.м., който самостоятелен обект се намира в еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор .....2., при съседи: на етажа – няма, под обекта – самостоятелен обект с
идентификатор .....2.1 и над обекта – самостоятелен обект идентификатор .....2.3, заедно с
прилежащите към обекта избено помещение от 8 кв.м. и таванско помещение от 8 кв.м. и 1/3
и.ч. от общите части на сградата, както и заедно с 46/180 и.ч. от дворното място,
съставляващо парцел с XVI-16, кв.307 по плана на гр.С., местност „...-60I част“, цялото с
площ от 604 кв.м. с идентификатор .....
Твърдят, че ответниците имат претенции да са собственици на апартамента,
разположен на партерния етаж в същата сграда и възпрепятстват достъпа за преминаване от
ул.“С.“ през входната врата на дворното място към неговата вътрешна част, като отказват да
предоставят ключ от вратата. Сочат, че на няколко метра от портата има изградена вътрешна
ограда , която също препядства възможния подход на автомобили до вътрешността на
1
двора. По тези причини твърдят, че с неправомерните си действия ответниците създават
пречки на ищците да упражняват правото си на собственост върху процесното дворно
място. Молят съда на основание чл.242, ал.2, т.3 пр.1 от ГПК да постанови предварително
изпълнение на решението.
С отговора на исковата молба, постъпил по реда на чл.131, ал.1 от ГПК, ответницие
оспорват ищцовите твърдения като неоснователни и твърдят, че в полза на А. К. има
учредено право на строеж, поради което ответниците са собственици на подобренията в
двора на ул.“С.“ № 54.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, а и от нотариален акт № ...., том II, рег.№ ..., дело№ 328 от
2022г. по описа на нотариус Л.В. се установява, че ищците са собственици на апартамент на
първи, надпаререн етаж с идентификатор .....2.2 по КККР на гр.С., одобрени със Заповед №
РД-18-108 от 13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.С., ..., с площ от
144 кв.м., който самостоятелен обект се намира в еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор .....2.
По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт № ..., том I, рег. № ...,
дело № 134 от 2008г. , според който на 22.04.2008г. С. С.А. е продал на А. Т. К. и Й. М. К.–
апартамент на първи, надпартерен етаж в жилищна сграда, с адрес: гр.С., ..., с площ от 144
кв.м, заедно с таванско помещение от 8 кв.м. и избено помещение от 8 кв.м.
С решение № 61 от 08.07.2020г., постановено по гр.д.№ 2746/2019г. и ч.гр.д.№
2745/2019г. по описа на I – во отделение на ВКС, влязло в сила на 04.08.2020г. е признато за
установено по иск, предявен от Л.В. В. (праводател на ищците в настоящия спор), че А. Т.
К. и Й. М. К. не са собственици на целия първи надпартерен етаж на жилищна сграда,
находяща се в гр.С., ул.“С.“ 45, с площ от 144 кв.м. заедно с избено помещение от 8 кв.м. и
таванско помещение от 8 кв.м.
От прието по делото решение от 26.04.1996г., постановено по гр.д. № 4982/1995г. по
описа на СГС, II – A състав, ведно с приложената към него обяснителна скица , изготвена на
11.04.1996г. от вещо лице В. М., неразделна част от решението, (л.27 -29 от настоящото
дело) се установява, че на основание чл.32, ал. 2 от ЗС е било разпределено ползването на
процесния парцел, който освен сградата, в която се помещава апартаментът на ищците има
построена и втора жилищна сграда, която е собственост на К.М. и Д.В., като Л.В. и Р.Г.
ползват 277,30 кв.м. от парцела – частта оцветена в червено и жълто на обяснителната скица.
К.М. и Д.В., според същото решение за разпределяне на ползването, ползват 75,70 кв.м. от
парцела – частта, нанесена на обяснителната скица в син цвят. Частта, оцветена в кафяво и
заключена между буквите ... е отредена за общо ползване. От скицата е видно, че достъпът
до двора от ул.С. № 54, в който са построени и двете жилищни сгради, е възможен от две
места – едното е от лявата страна на сградата, в която се намира апартамента на ищците ,
което представлява тесен проход със ширина от 1,5 м., а другото – от дясно на същата
2
сграда, което представлява порта около 4м. Постъпът от улицата, който е от дясно на
жилищната сграда е по – широк от този в лявата й част, съгласно посочената обяснителна
скица , изготвена на 11.04.1996г. от вещо лице В. М., попада в очертанията на разпределено
ползване в жълт цвят – т.е. в т ази част от парцела, която се ползва от Л.В. и Р.Г., респ.
от ищците като приобретатели на Л.В..
От прието по делото като писмено доказателство писмо с изх.№ ... от 09.08.2022 на зам.
кмета на район „Т.“ се установява, че в посочения парцел на ул.С. № 45 е изградена стена,
която надвишава височината от 2.20м., изградена е в източната част на двора, като
обособява пространство, достъпно единствено от обект, находящ се на партерния етаж на
сградата. С.О. район „Т.“ няма данни да е издавано разрешение за строеж на стената.
По делото е приет протокол №1от 07.07.2022г. от проведено ОС на етажните
собственици, притежаващи самостоятелни обекти в двете построени в парцела на ул.“С. “№
45 сгради, на което е взето решение стената да бъде премахната.
От ответника са били представени препис от СТЕ, изготвена от арх.А.С., по гр.д.№
3314/2014г., по описа на I – 20 състав на СГС, протокол от проведено по посоченото дело
о.с.з. от 23.03.2015г., сведения от М.Н. (л.89) и от А. К. (л.92), както и съдебно –
психиатрична консултация на лицето Л.В. В., които не следва да бъдат ценени като
доказателства в настоящото производство, доколкото са недопустими и неотносими
доказателствени средства. Двете сведения на лица М.Н. (л.89) и от А. К. (л.92), по същината
си представляват свидетелски показния, които процесът предвижда да бъдат снети от
свидетеля пред съда чрез разпит , респ.по реда на чл.176 от ГПК; СТЕ, изготвена от
арх.А.С. е назначена и изслушвана в хода на друго производство, разглеждано от друг съд, а
съдебно – психиатрична консултация на лицето Л.В. В., праводател на ищците, е
неотносима по делото, при така наведените твърдения и възражения на страните по него и
при така приетата правна квалификация.
По делото е приета като писмено доказателство декларация за съгласие, подписана от
А.Д. и Л.В., които в качеството си на собственици на сграда , находяща се на ул. „С.“ № 45
дават своето съгласие апартаментът в същата сграда, находящ се на партерния етаж, да бъде
преутроен в магазин и шоурум.
Прието е и разрешение за строеж № 5 от 29.01.2010г. за одобрен проект за
преустройство на апартамент в магазин и шоурум за бутикови облекла на А. К. и Й. К., с
адрес ул.С. № 45, със застроена площ от 119, 80 кв.м., първи надпартерен етаж.
По делото са били разпитани двама свидетели – С.С.М. и А.А.Д.. Свидетелят М.
заявява категорично, че достъпът на ищците до двора откъм десния по – широк постъп от
ул.С. 45 се препятства от отвртеника, който държи ключа за портата и отказва да им го даде
и освен това точно след поратата има изградена стена, която също пречи да се влезе към
двора откъм улицата. Свидетелката заявява, че е присъствала на телефонен разговор,в който
ответникът категорично е отказал достъп до двора през тази порта на ищците.
Свидетелят Д. заявява, че живее на ул.С. №45 в процесната сграда, на третия етаж.
3
Твърди, че вторият етаж е закупен и се ремонтира от ищците, а партерният етаж според нея
е на ответника, който държи магазин там. Свидетелката е категорична, че входовете откъм
улицата за двора на сградата са два и са ситуиран от ляво и отдясно на сградата. Живущите
ползват този в ляво, а този в дясно не може да се ползва, понеже има преграда и
представлява едно запечатано място, което е вход само за магазина на партера.
Други доказателства, относими към предмета на доказване по иска с правна
квалификация чл.109 ЗС, не са ангажирани.
Въз основа на така събраните доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците на основание
чл.109 от ЗС да преустановят създадените пречки за упражяване правото на собственост от
ищците като предоставят им достъп до вътрешната част на двора на поземлен имот с
идентификатор ...., както и да бъде премахната 3 – метровата ограда от гипс – картон,
изградена в източната част на двора на околко 8 м. отстояние от портата.
С иска по чл. 109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно право,
защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки или
косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота по неговото предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито
действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат
противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. За основателността на иска е
без значение дали поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото
неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните
права от техния титуляр. Следователно основателността на иска по чл. 109 ЗС винаги е
свързана с доказване, че поведението на ответника противоправно накърнява правата на
ищеца.
В конкретния случай, с оглед заявените от ищците обстоятелства и формулираното
искане за защита, за да са основателни предявените искове, в тяхна тежест е да установят
обстоятелствата, на които основават исковете си, а именно – че ответниците неправомерно
им отказват достъп до двора на имота им, като не им предоставя ключ от портата, намираща
се в непосредствена близост до магазина на партерния етаж на сградата, както и чрез
бездействието си да премахнат намиращата се там преградна стена, за която по делото се
установи че липсва разрешение, необходимо за изграждането й, а е налице съгласие на
етажните собственици за нейното премахване, ответниците поддържат противоправното
състояние на липса на достъп на ищците до собственото им дворно място.
От събраните по делото доказателства, съвкупно и самостоятелно ценени от съда при
формиранане на вътрешното му убеждение при решаване на делото, категорично се
установява, че ответниците противоправно отказват да предоставят ключ за портата, която
се намира от дясната страна на жилищната сграда на ул.“С.“№ 45 и която обслужва на
практика единствено магазина им, находящ се на партерния етаж на същата сграда. Няма
доказателства по делото, които да легитимират ответниците като собственици на партерния
4
етаж (магазин) на жилищната сграда на ул.“С.“№ 45, за да се приеме, че противопоставят
свое право на това на ищците. Разрешението за преустройство на партерния етаж от
жилищен в магазин и шоурум, което ответниците са получили през 2010г., на първо място е
получено за първи надпартерен етаж, а не за партерен етаж и на второ място - то не е титул
за собственост за ответниците, за да се приеме за основателно тяхното възражение, че като
собственици партерния етаж, придобиват по приращение и допълнително построеното. Ето
защо искът е основателен и ответниците следва да бъдат осъдени да преустановят
създадените пречки за упражняване правото на собственост от ищците, като им предоставят
достъп до вътрешната част на двора на поземлен имот с идентификатор ...., като им
предоставят ключ от входната врата/портата отдясно на сградата на ул.“С.“ № 45.
Категорично се установява, според настоящия състав на съда и ответниците чрез
бездействието си поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищците
на достъп до двора на сградата, т.к. дори и да не се установява, че точно те са построили
незаконно изградената стена, препречваща постъпа към двора откъм улица С. №45, я
ползват, доколкоtо това оградено пространство, което по този начин се получава, обслужва
единствено магазинът на ответниците. Ето защо искът е основателен и ответниците следва
да бъдат осъдени да преустановят създадените пречки за упражняване правото на
собственост от ищците като премахнат 3 – метровата ограда от гипс – картон, изградена в
източната част на двора на около 8 м. отстояние от портата на жилищната сграда на ул.“С.“
№ 45.
По искането на ищците, направено по реда на чл.242, ал.2, т.3 от ГПК за допускане на
предварително изпълнение на решението, съдът намира че следва да бъде оставено без
уважение, по следните причини:
Процесуалният закон допуска предварително изпълнение на решение, т.е. неговите
последици да настъпят в правната сфера на страните преди влизане в сила на съдебния акт,
по изключение и в лимитативно изброени случаи. В хипотезта на ал.1 от чл.242 от ГПК е
достатъчно вземането, което се присъжда да е трудово възнаграждение/обезщетение или
издръжка, без да се вменява задължение за съда да преценява и изследва и други,
допълнителни обстоятелства. В хипотезите на чл.242, ал.2 от ГПК обаче следва да бъдат
доказани всички обстоятелства, на които се позовава ищецът в искането си за предварiтелно
изпълнение на решението. В конкrетния случай ищците искат предварително изпълнение на
решението да се допусне, т.к. от късното му изпълнение за тях ще последват значителни и
непоправими вреди в контекста на поетите от тях самите задължения по договора за СМР на
жилището. От тълкуването на разпоредбата на ч.242, ал.2, т.3 от ГПК се налага изводът, че
не всяка вреда, която може да настъпи за ищеца от забавеното изпълнение е основание да се
допусне предварително такова, а само тези вреди, които са едновремeнно значителни и
непоправими. Една евентуална отговорност на ищците за неустойка за неизпълнение по
договора за СМР не може да се квалифицира според настоящия състав на съда „непоправима
вреда“, биля тя и значителна, за което няма данни по делото, т.к договор за СМР не е бил
представен от ищците. Следва да се държи сметка също така, че ищците не са напълно
5
лишени от достъп до апартамента си, където именно се извършват твърдените от тях СМР,
т.к.по делото се установи, че към сградата има и втори вход откъм улица “С.“ № 45,
достъпът през който не се препятства.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищците има право на разноските, които са направили и
доказали в производството , поради което не следва да им бъдат присъдени разноски, както
следва : 130 лева за държавна такса, внесена по сметка на СРС и 1800 лева – адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на л.102 – 103 от делото), който
има характера на разписка за извършеното плащане на договорения хонорар.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС А. Т. К. с ЕГН: ********** и Й. М. К., с ЕГН:
********** да преустановят създадените пречки за упражняване правото на собственост от
Ф. Е. Ю., с ЕГН: ********** и С. С., с ЕГН: ********** като им предоставят достъп до
вътрешната част на двора на поземлен имот с идентификатор ...., като им предоставят ключ
от портата, който държат; както и да ПРЕМАХНАТ три метровата ограда от гипс – картон,
изградена в източната част на двора на двора на поземлен имот с идентификатор ....,
находяща се на около 8 м. отстояние от портата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. Т. К. с ЕГН: ********** и Й. М. К., с
ЕГН: ********** да заплатят на Ф. Е. Ю., с ЕГН: ********** и С. С., с ЕГН: **********
разноски по делото в размер на общо 1930 лева (130 лв.- д.т. и 1800 лв – адвокатски
хонорар).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците по реда на чл.242, ал.2, т.3 от ГПК за
допускане на предварително изпълнение на постановеното решение.
Решението, в частта му, която съдържа произнасяне по реда на чл.242, ал.2, т.3 от
ГПК, подледи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване на
ищците.
Решението в останалата му част може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6