Р Е Ш Е Н И Е

№ 326

гр. Русе, 03.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 17 септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                          

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                              АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

    при участието на секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА                                  като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА                            в.гр.д. № 393 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258  и сл.ГПК.

  Г.Х.Г. ***, е обжалвал решението на русенския районен съд по гр.д.№7176/2018г., с което е уважен предявения против него установителен иск по чл.422 ГПК за дължимост на сумата 585,74лв. главница със законната лихва от 22.08.2018г. и направените разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5844/2018г. по описа на Русенския районен съд и върху него са възложени направените в исковото производство разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен и да му се присъдят разноските по делото.

О. В., обл. Р., оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава и да й се присъдят разноските за въззивното производство.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че жалбоподателят дължи на О. В., област Р., сумата 585,74 лева – получена без правно основание, представляваща сбор от изплатено  над нормативно установения размер възнаграждение на о. с. за работа в О. с. В. за 2017 г. за месеците: април – 109,97 лева, за м. юни – 156.77 лева, за м.юли – 156.77 лева и ноември – 162.23 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №3258/28.08.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №5844/2018г. по описа на Русенския районен съд.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно.

По делото не е спорно, че въззивникът е бил избран за о. с. в О. с. В., с мандат 2015 – 2019 г., и че за процесния период е получил възнаграждение в повече от нормативно определеното в размер на 585,75лв..

С Решение № 271 по протокол № 27 от 27.02.2017 г. О. с. В. е приел Правилник за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на о. с-, неговите комисии и взаимодействието му с о. а. за мандат 2015 г. – 2019 г., с който е изменен чл.26, ал.2, който урежда начина на определяне на възнаграждението на о. с. за работата им в о. с.. Съгласно тази норма о. с. получава месечно възнаграждение за участието си в заседанията на о. с. и на неговите комисии в размер общо на 70% от средната брутна работна заплата на о. администрация за съответния месец, включващо по 50% от възнаграждението  за участие в заседания на ПК и  в заседанията на О.С. Със същото решение е отменена ал. 3 на чл.26, предвиждаща увеличение на получаваното от о. с. възнаграждение с 50% за месеците, в които е имало извънредни заседания на общинския съвет.

Представени са писмени доказателства относно средно-месечната брутна работна заплата в о. администрация за процесния период, както и за присъствията на о. с. на заседанията на о. с. и постоянните комисии.  

Въз основа заповед № 657/18.12.2017г. на кмета е извършена проверка на процедурата по начисляване и изплащане възнагражденията на о. с. за периода 01.01.2017 г. - 19.12.2017 г., в хода на която, определената комисия е констатирала нарушения при изчисляване и изплащане на възнагражденията за месеците: април, юни, юли, септември и ноември. Резултатът от тази проверка е обективиран в приложения по делото Доклад от 19.12.2017 г., в който като причини за установените нарушения се сочат промените в правилника, които не са били съобразени. При първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля М. Х. М., председател на О. с. –В., който като причина за начислените в повече възнаграждения сочи  липсата на информация по вина на к. на о. за щатната структура на о. администрация и размера на получаваното трудово възнаграждение В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по което след извършена справка в счетоводството на о. В. и съобразявайки релевантната за спора нормативна уредба е изчислило брутния размер на възнаграждението, дължимо на въззивника, базата за изчисляване възнагражденията за процесния период, както и действително полученото възнаграждение за процесния период.

Основният спор, повдигнат с въззивната жалба е относно характера на дейността на о. с. изпълнява, дали възникналото  правоотношението е трудово и дали разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ за добросъвестност при получаването на възнаграждението.

Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че правоотношението, което възниква между о. с. и о. за периода на мандата, не е трудово по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Трудовото правоотношение се характеризира като такова по непосредствено полагане на труд, при което е налице предоставяне на работната сила на едно лице в полза на друго лице в рамките на определено работно време при спазване на безопасни условия на труд за уговорено трудово възнаграждение. Това важи и в случаите на  трудово правоотношение по чл.83 КТ, възникнало от  избор, което следва да е предвидено за заемане на платена изборна щатна длъжност и това да е изрично предвидено в закон, акт на Министерски съвет или в устав на организация. В случая ЗМСМА урежда статута на о. с. и в него не се съдържа норма, която да определя възникване на трудово правоотношение след избора им. Нормите, които уреждат правното положение на председателя на общинския съвет, са императивни и следва да се прилагат стриктно, поради което липсва основание приравняването на трудово правоотношение на правоотношението с общинските съветници, а получаването на възнаграждение за изпълняваната от него работа е предвидено в чл.34 от с.з. О. с. нямат работно време и ангажиментите им се свеждат до участието им в сесиите на о. с. и заседанията на постоянните му комисии, а отработеното време не се зачита за трудов стаж. Тези особености характеризират работата на о. с. като обществена дейност, която няма постоянен характер, липсва постоянно месечно възнаграждение, а същото се определя от участието му в сесиите и  заседанията на постоянните комисии, в които участва, като се ползва от закрилата по чл. 35, ал. 1 ЗМСМА в случаите на прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 4 от КТ на трудовото му правоотношение, по което работи.

В подкрепа на изложеното е и законодателната техника, използвана в ЗМСМА, в случаите, при които в резултат на местен избор съответната изборна длъжност поражда трудово правоотношение. Това се отнася до лицата, изпълняващи функциите на председател на о. с. и к. съгласно чл.26, ал.2 и чл.38, ал.7 ЗМСМА, определящи възникналите правоотношения от избора им като трудови. Тези обстоятелства дава основание да се приеме, че правоотношението, възниквало от избора на о. с. не е трудово правоотношение, поради което за него са неприложими правилата, уредени в КТ. Освен изложеното, съдът намира, че в настоящия случай нормата по чл.271 КТ не може да се приложи, тъй като размера на възнаграждението на о. с. е изрично определено в чл.34 ЗМСМА, което обстоятелство изключва възможността лицето да се позовава на добросъвестност.  Получената сума над този размер се явява недължима и подлежи на връщане съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Предвид изхода на спора, направените от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест, като върху него се възложат и разноските на насрещната страна за въззивното производство. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е с цена на иска до 5000лв.

По изложените съображения Окръжният съд

 

                   Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 593 от 08.04.2019 г., постановено по гр.д. № 7176/2018 г. по описа на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА Г.Х.Г. ***, да заплати на О. В., БУЛСТАТ ***, 300 лева разноски за въззивното производство.

 

 

 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                     

                   

  2.