№ 107
гр. Бургас, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. С.А
при участието на секретаря КАЛИНА К. С.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. С.А Административно
наказателно дело № 20242120203400 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. Н. Т., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 24-0769-000427 от ******** г., издадено от началник група в ОД на МВР –
Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателката на основание чл. 184, ал. 3
ЗДвП за извършено нарушение по чл.113, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 20 лева.
Жалбоподателката оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Възразява срещу вмененото й виновно поведение за настъпилото
произшествие. Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява. Представлява се от адв.
К., надлежно упълномощен. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. около 11:21 часа жалбоподателката се е намирала на бул.
*************, пред сградата на ДКЦ II в гр. Бургас. Същевременно жалбоподателката
забелязала, че нейният съпруг – свидетелят Т. Т. е спрял управлявания от него автомобил на
1
пътното платно, пред местата, определени за спиране на таксиметрови автомобили, като я
изчаквал да се качи в автомобила. В този момент жалбоподателката се затичала без да се
огледа и пресякла платното за движение, и в частност бус лента, предназначена за движение
на автобуси от градския транспорт. На мястото където жалбоподателката е предприела
пресичане на платното за движение, не е имало обозначена пешеходна пътека.
Междувременно в бус лентата се е движил управляван от свидетеля Щ. С. автобус на „Б.“
ЕООД, марка „Соларис“ с рег. № ******* В момента, в който жалбоподателката изкочила на
пътното платно, свидетелят С. спрял рязко управляваното от него ППС, за да не я удари. В
резултат на рязкото спиране пътничка в автобуса, седяща на последната седалка паднала на
земята и получила контузия на главата, поради което била отведена в болнично заведение за
оказване на медицинска помощ.
На място да окаже съдействие за настъпилия инцидент бил изпратен свидетелят К.
М., служител в сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас. След запознаване с обстановката на
място на произшествието, свидетелят М. е съставил срещу жалбоподателката АУАН, за това,
че е пресякла пътното платно на място, което не е било обозначено за пресичане от
пешеходци (пешеходна пътека) в нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДвП. Впоследствие е било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на
свидетелите М., С. и Т. са обективни, последователни, и безпротиворечиви, поради което
съдът ги кредитира в тяхната цялост. По делото е наличен и видеозапис, от камера,
разположена в автобус на градски транспорт, който потвърждава изложените от свидетелите
фактически положения.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи (Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното
нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен. В
НП изцяло е намерила отражение изложената в АУАН фактическа обстановка
2
В случая се касае за нарушение по чл. 113, ал. 1 ЗДвП, в която норма се предвижда
задължение за пешеходците да пресичат платното за движение, като преминават по
пешеходните пътеки при спазване на конкретни правила, определени в същата разпоредба.
Съгласно параграф 6, т. 54 от ДР на ЗДвП пешеходна пътека е част от платното за движение,
очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци.
При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че правилно АНО е
ангажирал отговорността на жалбоподателката за процесното нарушение. В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител, че е нямало
друга възможност за пресичане, за да се достигне до мястото, където е бил спрял автомобила
съпругът на жалбоподателката – свидетелят Т.. От събраните по делото доказателства
(показанията на свидетелите М. и С., и от писмени доказателства – пътни схеми) се
установява, че преди мястото, на което е пресякла жалбоподателката, където бул. „Д.“ се
пресича с ул. „И.Б.“, е обозначена на пътното платно пешеходна пътека за преминаване от
пешеходци. В тази връзка според настоящия състав жалбоподателката е трябвало да изпълни
вмененото й задължение като пешеходец съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДвП, да се придвижи до
пешеходната пътека и да пресече. Категорично от събрания доказателствен материал по
делото (свидетелски показания на М. и С., писмени доказателства) се установява, че
жалбоподателката не е изпълнила това свое задължение и е предприела пресичане на
пътното платно, в нарушение на правилата по ЗДвП на място, което не е пешеходна пътека.
В подкрепа на този извод на съда, освен свидетелските показания на Мидрюров и С., и
писмените доказателства, е и видеозапис наличен по делото, от който се установява, че
жалбоподателката се е затичала и е пресякла бус лентата, по която се е движил автобус на
градски транспорт, управляван от свидетеля С.. Тук следва да се отбележи, че с оглед
предмета на обжалване – НП, с което жалбоподателката е била санкционирана за извършено
нарушение по чл. 113, ал. 1 ЗДвП, според съда, не е необходимо да се обсъждат
възраженията на процесуалния представител относно неправомерно поведение на водача
на автобуса, довело до настъпилия инцидент с пътник. Тези обстоятелства не са релевантни
за фактическия състав на процесното нарушение и по тази причина са неотносими към
предмета на доказване по делото.
Ето защо, при така установеното по делото, съдът прави безспорен извод, за
осъществен от жалбоподателката състав на нарушение по чл.113, ал. 1 ЗДвП от обективна и
субективна страна.
Правилно наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 184, ал. 3 от
ЗДвП, като относима в настоящия случай. Разпоредбата предвижда налагане на наказание
„глоба“ във фиксиран размер от 20 лева на пешеходец, който наруши правилата за движение.
В случая е наложена санкция именно в този размер, поради което се налага извод, че
наказващият орган е действал законосъобразно и не са налице основания за изменение на
НП в тази му част.
Следователно НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
3
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-000427 от ******** г.,
издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на П.
Н. Т., ЕГН **********, на основание чл. 184, ал. 3 ЗДвП за извършено нарушение по чл.113,
ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4