МОТИВИ към решение № 434 постановено по АНД № 424/
2019г. по описа на РС- Разград
Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи
че производството е водено по чл.131, ал.1,т.1 и т.12 и вр. чл.130, ал.2 от НК
срещу А.Р.Д. ЕГН **********,
за това, че на 12.04.2019 година в землището на с. Манастирци, общ. Лозница,
обл. Разград причинил на А.Д. *** в качеството му на длъжностно лице – лесничей
в ТП Държавно горско стопанство гр. Разград при Северноцентрално държавно
предприятие /СЦДП/, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане и лек оток върху дясна скулова област и
повърхностно разкъсване на кожата по външната линия на лява очна цепка, които
увреждания по своята медико-биологична характеристика обуславят болка и
страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Депозирано е предложение уличеното лице да бъде
освободено от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и да му бъде
наложено административно наказание глоба.
Прокурът, счита обвинението за доказано по безспорен и
несъмнен начин поддържа предложението, като моли съда да определи адм.
наказание „ глоба” в размер над минимално посочения в НК.
В с.з. нарушителят А. Д., редовно призован се явява,
отрича да е нанасял удар на пострадалия, моли за оправдателна присъда.
Защитата на обвиняемия, счита с оглед събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, обвинението за недоказано от фактическа страна,
пледира за липса на хулигански подбуди и обосновава липса на част от
обективната страна на деянието. Моли обвиняемият да бъде оправдан.
Съдът, като
прецени съвкупно и поотделно, събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият А.Р.Д. е роден на *** ***
, обл. Плевен, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
живущ ***, ЕГН **********.
С Трудов договор № РД -10- 002/15.03.2011г., изменен с Допълнително
споразумение № РД-10-046/ 20.07.2011г., св.Ат. Д. бил назначен на длъжност „ лесничей “ в Териториално поделение на
Държавно горско стопанство- Разград при Северноцентрално държавно предприятие /СЦЦП/.
Съгласно длъжностната му характеристика той имал за задължение да участва в
маркирането, сортиментирането и комплектоването на лесосечния фонд и други, в
рамките на делегираните му права да контролира горските стражари, да спазва и
контролира технологията по лесоползването.
На
12.04.2019г. по разпореждане на Директор
на ДГС – Разград, след подадена молба от „Лес Груп“ ООД - Разград в изпълнение
на трудовите си св. Ат. Д., заедно със свидетелите В. В. - Началник участък в ТП ДГС Разград, С.Б., А.Х. и А.К., последните трима горски
стражари към ДГС – Разград, трябвало да отидат в землището на с.Манастирци,
общ. Лозница, отдел 348, подотдел Б, където фирмата подготвила за прием
отсечена дървесина. На мястото на приемане на дървесината ги очаквали обв. А. Д.
и св. А. Г. – работници в „ Лес Груп “ ООД – Разград. Там всички се разделили
се на две групи и започнали приема на добитата дървесина. Св. Ат. Д. бил в една
група с обв. А. Д., св. С. Б. и св. А. Г.. Останалите били в другата група.
Отсечената дървесина била стифирана на фигури за определяне на кубатурата, като
на всяка фигура, предварително обв. А. Д. бил отбелязал количеството на
кубиците. Св. Ат. Д. замервал с рулетка фигурите дървесина като отбелязвал измереното
количество и когато то не съвпадало с предварително написаното, коригирал
кубатурата. По този начин на една от фигурите, на която било предварително
отбелязана, че е 5,5 куб. м., св. Ат. Д., след контролно измерване, разпоредил
на св. С. Б. да коригира количеството на 6 куб. м. Обв. А. Д., заедно със св.
А. Г. се движели на около 20м. след групата на св. Ат. Д.. Когато обв. А. Д.
видял корекцията на св. Ат. Д., видимо се ядосал и започнал да вика след него,
че познавал баща му, който бил добър човек, а за разлика от него сина му, т.е.
св. Ат. Д. за нищо не става и се заканил, че ще дойде и „…ще ти обърна носа…“.
На първоначалните реплики на обвиняемия, св. Ат. Д. не реагирал, но на
последната реплика, се обърнал и тръгнал към него с думите „…как ще ми обърнеш
носа …“. Приближавайки се двамата един към друг, обв. А. Д. продължил да обижда
св. Ат. Д., че е „ …лайно… „ за разлика от баща си. На дистанция от една ръка,
обв. А. Д. нанесъл удар с ръка по дясната част на лицето на св. Ат. Д., при
което очилата, с които бил отхвръкнали и паднали на земята. В този момент се намесил св. С. Б., който
успял да избута с ръце обвиняемия, който от своя страна се опитал още веднъж да
удари Д., но бил спрян от св. А. Г. и св. С. Б.. Думите и действията на обв. А Д.
били чути и видяни от св. С. Б., св. В. В., а в последствие и от останалите
свидетели. Св. Ат. Д. бил възмутен от
поведението на обвиняемия и веднага отишъл до РУ МВР- Лозница, където подал
жалба за случилото се.
На мястото
на инцидента, след подаване на жалбата били изпратени полицейски служители,
един, от които св. Д. Б., който поканил обв. А. Д. да го последва в РУМВР –
Лозница за снемане на обяснения.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП
съдебномедицинска експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се
установява, че : на пострадалия А.Д.Д. са причинени: кръвонасядане и лек оток
върху дясна скулова област и повърхностно разкъсване на кожата по външната
линия на лява очна цепка, които увреждания по своята медико-биологична
характеристика обуславят болка и страдание и могат да бъдат получени по начина
посочен по делото, а именно при удар по дясната страна на лицето. Повърхностното
разкъсване на кожата по външната линия на лява очна цепка, е получено при
нанасяне на удара от дясната страна и при наличието на очила, които са се
откачили от ухото и леко са наранили мястото, защото ъгъла съвпада с височината
на рамките на очилата.
Обв. А.Р.Д. е неосъждан.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното: Деянието на нарушителя е съставомерно по чл.131,
ал.1,т.1 и т.12 и вр. чл.130, ал.2 от НК.
На инкриминираната дата обв. А. Д. умишлено на публично
място в землището на с.Манастирци, общ. Лозница, отдел 348, подотдел Б, е нанесъл удар на А.Д.Д. - „ лесничей “ в Териториално поделение на Държавно горско
стопанство - Разград при Северноцентрално държавно предприятие, който е бил със
съответното за длъжността униформено облекло и е изпълнявал служебни функции по
приемане на добита дървесина, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в кръвонасядане и лек оток върху дясна скулова област и повърхностно
разкъсване на кожата по външната линия на лява очна цепка, които увреждания по
своята медико-биологична характеристика обуславят болка и страдание.
Деянието е извършено на публично място. По
този начин обв. А. Д. е демонстрирал поведение на
безнаказаност, демонстративно пренебрежение на установения правопорядък и ярко
незачитане на чуждите достойнство и телесен интегритет. Преценката
на цялостното поведение на обвиняемия
установява осъществяването на непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Нанасянето на телесна повреда и обиди,
осъществяват точно тези непристойни действия. Следователно
хулиганските подбуди са налице. Обв. А. Д. е
съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е, че ще
нарани св. Ат. Д. и е искал да му
причини телесна повреда,
което обуславя извод за наличие на пряк умисъл. Действията на обвиняемия
грубо нарушават правилата за прилично поведение и манифестират явно неуважение
към личността на свидетеля - пострадал, който
по никакъв начин не е предизвикал подсъдимия, а е осъществявал служебни функции по приемането на добитата дървесина и
то съвестно, за да не бъде ощетено ДГС - Разград. Деянието е
било извършено на публично място и пред погледа на много свидетели, поради което е налице и квалифициращия признак
хулигански подбуди. По този начин се доказват обективните и субективните
признаци от състава по чл.131, ал.1,т.1 и т.12 и вр. чл.130, ал.2 от НК.
Съдът не споделя доводите на защитника, който в хода на
съдебните пледоарии, отрича телесната повреда да е причинена по начина описан в
обвинителният акт и от пострадалия свидетел. Показанията на свидетелите С. Б. и
В. В. – преки свидетели очевидци, подкрепят
сбито преразказа на така описаната фактическа обстановка и категорично
потвърждават показанията на пострадалия. Към тях добавено и заключението на
вещото лице – категорично дават основание на съда да възприеме описаната фактическа
обстановка. Самият защитник заявява, че при възникнал спор относно количеството
добита дървесина има регламентиран начин за приема й от комисия, това
обстоятелство безспорно се знае и от подсъдимия, но той е предпочел да
демонстрира своето превъзходство пред личността на пострадалия и да се постави
над установените правила за поведение и
морални норми на отношения между хората.
В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени
по реда на НПК доказателства по делото - показанията на свидетелите С. Б., В. В.,
Ат. Д.. Същите са логични, последователни и взаимно допълващи се. Прибавени към
тях, които и косвено ги потвърждават са обясненията на А. Х. и А. К. както и заключението на вещото лице
по назначената и извършена в хода на ДП
съдебномедицинска експертиза. Показанията на свидетеля А. Г.
по същество потвърждават, че между подсъдимия и пострадалия е възникнал
инцидент, без да разкриват естеството на инцидента, въпреки, че този свидетел е
бил в непосредствена близост до двама, но съотнесени към останалия
доказателствен материал, потвърждават обвинителната теза.
С оглед предвиденото в този текст наказание и
необремененото съдебно минало на нарушителя и
възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и обв. А.Р.Д. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана
административно-наказателната му такава, а именно- глоба. Отчитайки превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, мотивите и подбудите при
извършване на деянието /предшестващите събития /, както и отекчаващите
отговорността обстоятелства – времето, мястото, начина на извършване на
деянието, засягането на два обекта защитени от правото – обществения ред и
спокойствие и телесния интегритет на пострадалия, съдът определи глобата към минималния
й размер - 1500лв. Така определеното по
вид и размер наказание, съдът намира, че се явява съответно на извършеното
деяние, справедливо само по себе си и годно да осъществи целите по чл.36 от НК.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: