Р Е
Ш Е Н
И Е № 1 3 7 3
гр.
Пловдив, 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII н.с., в
публично съдебно заседание на двадесети
май две хиляди и деветнадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня
Койчева, като разгледа АНД № 2359/2019 год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 19-6207-000141/21.03.2019 год., издадено от
Началник РУ към ОДМВР гр. Пловдив, РУ Труд, упълномощен с МЗ
8121з-515/14.05.2018 год., с което на М.В.У., с ЕГН ********** са били наложени
административни наказания, както следва: ГЛОБА в размер от 200 лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него
нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и ГЛОБА в
размер от 10 лева за извършено от него нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и моли съда за отмяна на
НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна РПУ Труд при ОДМВР
гр.Пловдив – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е основателна.
В конкретния случай М.В.У. е бил
санкционирана за това, че на 17.02.2019 г. около 15:30 часа в с. Скутаре, на
ул. ,,Иван Вазов‘‘, като водач на лек автомобил ,,БМВ Х3‘‘с № на рама ***, чужда собственост, управлявал този лек автомобил без регистрационни табели.
Същият не представил и контролен талон към свидетелството за управление. За
горните констатации актосъставителят Л.Г.Д. съставил АУАН с бланков № 917608/17.02.2019г., като приел, че са били нарушени
разпоредбите на чл.140, ал.1 и чл.157, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното Наказателното
постановление, с което на М.В.У., с ЕГН ********** са били наложено
административни наказания, както следва: ГЛОБА в размер от 200 лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него
нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и ГЛОБА в
размер от 10 лева за извършено от него нарушение обаче по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Д., който
поддържа констатациите в съставения от него АУАН. Съдът кредитира депозираните
гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни, и си
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Относно нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП:
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал
съдът приема, че от страна на М.В.У. формално е осъществен по безспорен и категоричен начин съставът на вмененото му
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 17.02.2019 г.
около 15:30 часа в с. Скутаре, на ул. ,,Иван Вазов‘‘, е управлявал л.а. ,,БМВ
Х3‘‘с № на рама ***, чужда собственост, без регистрационни табели и въпреки
забраната за това, като така констатираното нарушение не се оспорва и от самия
жалбоподател.
Въпреки установеното извършване на нарушението, съдът намира, че са налице
условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. За маловажен случай на
административно нарушение следва да се приеме това административно нарушение,
което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Според съда настоящият случай е именно такъв, предвид наличните
по делото смекчаващи обстоятелства, очертаващи
обществената
опасност на самото нарушение и на нарушителя като незначителни. По делото
липсват данни посочената разпоредба /чл. 28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по
отношение на наказаното лице и същото да е предупреждавано, че при повторно
извършване на административно нарушение от същият вид, ще му бъде наложено
административно наказание. Като смекчаващо административната отговорност
обстоятелство съдът приема и обстоятелството, че макар и в нарушение на
забраната на чл.140, ал.1 от ЗДвП, процесният лек автомобил е бил управляван от
жалбоподателя единствено с цел придвижването му до най-близката бензиностанция,
за зареждането му, тъй като той е бил за продажба и затова е нямал и
регистрационни табели, което се потвърждава и от разпита на самия
актосъставител. Настоящият съдебен състав взе предвид и неоспорените от страна
на санкционирания обстоятелства, описани в акта и в НП, които го уличават като
извършител на административното нарушение. Не на последно място беше взето
предвид, и че дори наложени в минимално предвидения размер, санкциите - глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца
се явяват несъответни на незначителната обществена опасност на деянието и на
извършителя. Всички тези смекчаващи административната отговорност обстоятелства
в своята съвкупност, мотивираха съда да приеме, че в настоящия случай
разглежданото административно нарушение следва да се квалифицира като маловажно
такова, поради което следва да отпадне административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя. В случая приложението на чл.28 ЗАНН се явява мотивиращо и би
поощрило нарушителя за в бъдеще да бъде по-стриктен и отговорен към вменените
му по ЗДвП задължения, като своевременно съобразява поведението си с тях. При
така установените обстоятелства, неприлагането на чл. 28 ЗАНН представлява
нарушение на материалния закон и по своето естество е основание за отмяна на
наказателното постановление в тази му част.
Относно нарушението по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП:
Въпреки установеното извършване и на нарушението по т.2 от НП /чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП/, настоящата съдебна инстанция констатира допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на
постановлението и в тази му част. При възприета в АУАН и НП идентична
фактическа обстановка, актосъставителят е определил неносенето на контролен
талон от водача при управление на МПС като нарушение на чл.157, ал.1 от ЗДвП,
докато при същите обстоятелства наказващият орган е квалифицирал деянието като
неизпълнение на задължение, произтичащо от нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Макар и при същата фактическа обстановка е недопустимо с издаденото
постановление лицето да бъде наказано за административно нарушение с правна
квалификация различна от тази, дадена в АУАН. Наред с това разпоредбата на
чл.157, ал.1 от ЗДвП не съдържа конкретно правило за поведение, чието
неизпълнение подлежи на санкциониране.
Изложеното разминаване между
отразената в акта и НП правна квалификация на нарушението създават неяснота
относно това кое в случая е действителното нарушение на ЗДвП. Това от своя
страна води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, който има право
да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е
извършил. Нарушаване на правото на защита на санкционираното лице представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, поради което атакуваното НП
следва да бъде отменено и в тази му част, като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-6207-000141/21.03.2019 год., издадено от
Началник РУ към ОДМВР гр. Пловдив, РУ Труд, упълномощен с МЗ
8121з-515/14.05.2018 год., с което на М.В.У., с ЕГН ********** са били наложени
административни наказания, както следва: ГЛОБА в размер от 200 лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него
нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и ГЛОБА в
размер от 10 лева за извършено от него нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи
на обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.