Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
19.10.2018 г. гр. Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично съдебно
заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
При секретаря Валя Стоянова като разгледа докладвано от съдия ЯКИМОВА АНД № 2113 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.И. Ч., ЕГН: **********,
против Наказателно постановление № 88/ 23.07.2018г. издадено от ***, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл. 13, ал.1 и чл.7,
ал.1, т.2 от Наредба №6 на О***за регистрация и отглеждане на кучета на
територията на О.П. /пр. с Решение №1075/30.09.2010г. на Общински съвет –
Плевен, изм. с Решение №1153/21.12.2010г., Решение № 1178/27.01.2011г., Решение
№1282/25.11.2014г., Решение №396/24.11.2016г., е наложено на К.И.Ч. административно
наказание Глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.7, ал.1, т.2,
чл.4 т.1 от Наредба №6 на Общински съвет Плевен, за това че на 11.06.2018г. около 16:02ч. в ***е допуснала
отглеждания от нея домашен любимец - куче, порода Питбул да напуска мястото на
отглеждане и да излиза на обществено място. В резултат на което, нейното куче
убива друго куче, минаващо пред имота й, със собственик И.М.. К.Ч. не е правила опити да предодврати
необоснованата агресия на кучето си, а за същото не е имало издаден
ветеринарномедицински паспорт, с което е нарушила чл. 7, ал. 1, т. 2, чл. 4, т. 1 от
Наредба № 6 на Общински съвет Плевен.
В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично. В
депозираната до съда жалба излага становище, че съжалява за
загубата на собственика на другото куче,това е първи случай на нападение
на нейното куче. Не отрича случилото се,
но моли да бъде намален размера на санкцията,
т.к. е непосилна за нея да я
изпълни.
Ответникът по жалбата Община – Плевен, редовно призован, се представлява от
юрк. ***.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и
взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява
допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
Представеният
по делото АУАН №88и/11.06.2018г. е съставен срещу жалбоподателят К.И.Ч., за
това че на на същата дата около 16:02ч. в ***е допуснала
отглеждания от нея домашен любимец - куче, порода Питбул да напуска мястото на
отглеждане и да излиза на обществено място. В резултат на което, нейното куче
убива друго куче, минаващо пред имота й, със собственик И.М.. К.Ч. не е правила опити да предодврати
необоснованата агресия на кучето си, а за същото не е имало издаден
ветеринарномедицински паспорт, с което е нарушила чл. 7, ал. 1, т. 2, чл. 4, т. 1 от
Наредба № 6 на Общински съвет Плевен.
Жалбоподателят подписал акта без да
сочи възражения.
Във връзка с така съставения акт, е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 88/23.07.2018г. на Заместник кмет на О.П. като
административно-наказващ орган по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН, оправомощен със Заповед №РД 10-495/14.04.2016г. на Кмета на
Община - Плевен, с което на жалбоподателя О.И. на основание чл. 13, ал.3 и
чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №6 на О***е наложена глоба в размер на 200,00 лева.
Към доказателствения материал по делото са приобщени на основание чл. 283 НПК събраните писмени доказателства и доказателствени средства.
Видно от тези писмени
доказателства и след проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН не се
намират нарушения на правилата на административно наказателното производство и
не са налице основания за прекратяване на същото. Актът е съставен своевременно
след узнаване на нарушението, съдържа изискуемите реквизити и е връчен срещу
подпис на нарушителя. В акта няма вписано обяснение, няма депозирано писмено
възражение в законовия тридневния срок. Към АУАН са присъединени Докладна
записка от 02.07.2018г. на инспектор Л., Обяснения от К.Ч. от 27.06.2018г.,
паспорт за ветеринарно медицински регистрация на куче с име ***, порода Питбул,
пол - мъжки, писмо изх. № ОРС 94К-336-1/25.06.2018г., жалба (вх. №
ЖС-94-1490-1/22.06.2018г,), подадена от втория свидетел по акта И.М., с
приложени към нея Амбулаторен лист 368/11.06.2018г., 17:30ч., рецепта издадена
за И.М., стр.7 от паспорт с данни за упълномощен ветеринарен лекар, Аутопсионен протокол издаден на 11.06.2018г. от ветеринарна
клиника ***за аутопсия на куче, пол - мъжки, порода – Йоркширски
териер, име ***. Съдът намира, че описаната в АУАН фактическа обстановка съдържа
признаците на чл.7, ал. 1, т. 2, поради което актът се явява обоснован и
законосъобразен. Въз основа на горното, съдът намира за доказано, че на
посочените дата и място, К.И.Ч., е оставила без контрол домашния си любимец и
не е предотвратила необоснована агресия от негова страна, същото е извършило
нападение над друго животно, при което се е стигнало до летален изход на
последното. Видно от цитираните доказателства няма нарушение на чл. 4, т. 1 от
наредбата. Предвиденото в нарушената наредба административното наказание,
съгласно чл, 13, ал. 1, е глоба в размер от 20 до
200лв. Въпреки, че деянието на К.И.Ч., ЕГН **********, е първо нарушение.
След съвкупна оценка на момента, мястото, начина на
извършване, вида и характера на проявата, последиците от същата, Съдът намира
за справедливо и съотносимо, към тежестта на извършеното, глоба в максимален
размер.
За изясняване на фактическата обстановка по делото бяха събрани и гласни
доказателства, чрез разпита на актосъставителя П.В.Л.,
свидетеля Х.И.Х. и И.Ц.М., които
присъствали при съставяне на акта.
В показанията си актосъставителят и свидетелят па
окта твърдят, че акта е съставен във връзка с
подадена сигнал, касаеща въпросното куче „Питбул“ и посетено
местопроизшествие,където заварили убитото куче-разкъсано.
От показанията на свидетеля М. – очевидец, се установява, че както вървял
по улицата с кучето на сестра си от двора излязло кучето „Питбул”, което
нападнало и разкъсало кучето и при опита да го защити бил одран и св.М..
Показанията на разпитаните свидетели са последователни, същите описват
извършеното нарушение и последиците от същото. Твърденията им се подкрепят и от
писмените доказателства. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели,
и най-вече на свидетеля М., тъй като
същите предават личните му впечатления.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Извършвайки дължимата служебна проверка за законосъобразност на НП,
съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не
констатира наличието на процесуални нарушения, допуснати при издаването му. Актовете
- НП и АУАН са издадени от компетентни
органи безспорно доказана от представената Заповед №РД 10-495/14.04.2016г. на
Кмета на О.П. – заверено копие. Спазени са предвидената форма и процесуален
ред, както същите и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно изискванията
на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Описание на извършеното нарушение и
обстоятелствата, свързани с него, е достатъчно изчерпателно и конкретно, поради
което позволява индивидуализацията му като изпълнително деяние и като
административно нарушение. Налице е и фактическо и правно единство между АУАН и
НП, с оглед идентичното описание на фактите, неизпълненото задължение и
приложимата правна норма и в двата акта. Относно времето и мястото на нарушението, същото е достатъчно
индивидуализирано и от тук няма основание, за каквито и да е съмнения в тази
насока за съставомерността на самото нарушение.
Свидетелските показания, кредитирани от съда, обосновават преки и категорични
изводи относно обективният факт, че жалбоподателят не предотвратил необоснована
агресия проявена от домашния любимец, с което е допуснал отглежданото от нея
куче порода “Питбул“ същото
е извършило нападение над друго животно – куче, порада
„Йоркширски териер“, при което се е стигнало до
летален изход на последното.
Съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №6 на О***- Собственикът
на куче е длъжен, да предотврати всяка проява на необоснована агресия на
кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или
здравето на хора и животни.
Не се спори по делото,че Ч. отглежда
и се грижи за гореспоменатото куче и съдът приема, че се явява негов
собственик, защото животното живее в дома й и поведението му е нейна отговорност.
Обратното би означавало липсата на отговорност на всяко лице, което се грижи за
домашен любимец, който по паспорт се води собственост на друго лице, каквато не
е целта на посочената наредба. В случая
кучето е нейно и по документи.
Съвкупният и поотделно направен анализ на писмените и гласни
доказателствени средства по несъмнен и категоричен начин формира извода, че
нарушението се явява законосъобразно квалифицирано и е доказано с всичките
му съставомерни признаци.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление
е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Глобата е в рамките на Наредбата и правилно е определена именно в
този размер,след съвкупен анализ на всички обстоятелства.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 88/23.07.2018г.
от издадено от ***, с което на основание чл.53 от ЗАНН, вр.
чл. 13, ал.3 и чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №6 на О***за регистрация и отглеждане
на кучета на територията на О.П. /пр. с Решение №1075/30.09.2010г. на Общински
съвет – Плевен, изм. с Решение №1153/21.12.2010г., Решение № 1178/27.01.2011г.,
Решение №1282/25.11.2014г., Решение №396/24.11.2016г., на жалбоподателя К. И.Ч. е наложено административно наказание
Глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.7, ал.1, т.2 от Наредба
№6 на Общински съвет Плевен, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен в 14
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: