Решение по дело №605/2018 на Административен съд - Монтана

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 126/06.03.2019 г., гр.Монтана

 

В  името на народа

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -  МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми  февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария  Ницова 

при  секретаря Л***

като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 605 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Делото е образувано по жалба от К.П.Б. ***, чрез пълномощника адв.Б., със съдебен адрес ***,  против заповед № З-528/26.11.2018г., издадена от началник на ОЗ“Охрана“ Монтана към ГД "Охрана“ към Министерство на правосъдието, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

            В жалбата се твърди, че същата е нищожна, издадена от некомпетентен орган съгласно чл.9, ал.3, т.15 във връзка с чл.9, ал.4 от Правилника за устройството и дейността на ГД“Охрана“. Твърди се, „Недопустимо е твърдяното нарушение да се установява от преглед на запис на камери, това е в противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.3 от същия Правилник „Информацията по ал. 1 може да се използва само за извършване на превантивна дейност и за разкриване на престъпления и други нарушения на обществения ред..“, което е императивно. Излага доводи за съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и. В съдебно заседание, чрез пълномощника, поддържа подадената жалба, като се излагат и допълнителни съображения за съществени нарушения на производствените правила при установяване на извършеното нарушение. Претендира направените по делото разноски.

            Ответникът по жалбата – началник ОЗ“Охрана“ Монтана към ГД „Охрана“ към МП, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че издадената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в установената форма, съответна на материалния закон и на неговите цели. Счита, че е спазена и процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, както и че визираното в заповедта дисциплинарно нарушение е безспорно установено. Излага съображения за неоснователност на изложените в жалбата доводи.

            Съдът, като взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            Видно от съобщение до гл.директор на ГД“Охрана“ вх.№ 11419/27.09.2018 г., същият е уведомен за станало произшествие в 9.55 часа  в съдебната палата на гр.Лом и с резолюция е възложена проверка/ л.109 от делото/. С покана за даване на писмени обяснения рег.№1967/13.11.2018 г.  мл.инспектор К.П.Б. е поканен да даде обяснения на основание чл.206, ал.1 ЗМВР, за извършеното от него нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в следното: “ На 27.09.2018 г. за времето от 09.54 до 09.59 часа, като постови І смяна на пост № 3 в РС Лом, не е проверил 8 лица, които са влезли по същото време в РС Лом,  неизпълнение на т.1.2 и т.2 от задълженията по пропусквателния режим и охраната, регламентирани в раздел ІV на Правилата за изпълнени на служебните задължения от персонала за физическа защита на пост № 3 в РС Лом, рег.№ 1091/04.07.2016 г., утвърдени от началник на ОЗ“Охрана“ Монтана. Извършеното нарушение на служебната дисциплина е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание“порицание“..“, същото е връчено на 13.11.2018 г. на служителя Б./л.14 от делото/. Видно от протокол рег.№ 2001/19.11.2018 г., същият  отново е  поканен да даде обяснения, но нито в указания в писмената покана, нито на 19.11.2018 г. същият е дал обяснения, като е подписал протокола за отказ от даване на писмени обяснения от служител, извършил дисциплинарно нарушение/ л.13 от делото/. На 26.11.2018 г. началникът на ОЗ“Охрана“ Монтана е издал заповед № З-528, с която на К.П.Б.- сътрудник по охраната І степен в ОЗ“Охрана“ Монтана е наложено дисциплинарно наказание „ порицание“ за срок от 6 месеца, жалбоподателят е запознат със заповедта, видно от отбелязаното в същата, в т.ч. и с възможността да обжалва същата/л.11-12 от делото/. Заповедта е обжалвана в законоустановения срок вх.№ 2254/28.11.2018 г. директно пред АС Монтана/ л.2 от делото/.

            С оспорената заповед, на основание  чл. 393, ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ/,чл.197, ал.1, т.3, чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР и чл.15, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на ГД „Охрана“, при спазване на изискванията на чл.195 и чл.206 ЗМВР на жалбоподателя К.П.Б.- сътрудник по охраната І степен в ОЗ“Охрана“ Монтана е наложено дисциплинарно наказание „ порицание“ за срок от 6 месеца, за това, че  „ ..на 27.09.2018 г. за времето от 09.54 до 09.59 часа, като постови І смяна на пост № 3 в РС Лом, не е проверил 8 лица, които са влезли по същото време в РС Лом,  неизпълнение на т.1.2 и т.2 от задълженията по пропусквателния режим и охраната, регламентирани в раздел ІV на Правилата за изпълнени на служебните задължения от персонала за физическа защита на пост № 3 в РС Лом, рег.№ 1091/04.07.2016 г., утвърдени от началник на ОЗ“Охрана“ Монтана. Дисциплинарното нарушение е установено от прегледа на свалените записи от камера 11, във връзка с възникнало произшествие на 27.09.2018 г. в РС Лом. Извършеното нарушение на служебната дисциплина е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание“порицание“.

            При така установените факти, след преценка на допустимостта на жалбата, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е подадена в установения от закона срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган и в установената форма. Според разпоредбата на  чл. 393, ал.2 ЗСВ, по отношение на личния състав на ГД „Охрана“, в която заема длъжност и жалбоподателят, се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 204, т.3 от ЗМВР, находящ се в част трета, глава осма от ЗМВР, приложим по силата на  чл. 393, ал.2 ЗСВ, дисциплинарни наказания се налагат със заповеди от ръководителите на съответните структури - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато е длъжността на Б.. Според чл. 12, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на ГД „Охрана“ /Изм. – ДВ, бр. 12 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г./ По отношение на личния състав на Главна дирекция „Охрана“ се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, т.е. началник ОЗ“Охрана“ Монтана, разполага с правомощията да  наказва служителите в областното звено. По тези съображения, неоснователно е твърдението в жалбата за липса на компетентност на издателя на акта, така като се твърди в жалбата. Изложеното относно изрично уредените правомощия на

Гл.директор на ГД“Охрана“ в чл.9от Правилника за устройството и дейността на ГД“Охрана“, не  изключват приложението на чл.12, ал.2 от същия, който препраща към разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи.

            Заповедта е в писмена форма, като в нея са посочени: извършителят; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; нарушените разпоредби; доказателствата, въз основа на които е установено; правното основание и наложеното наказание, както и възможността за оспорването й.

            При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени  нарушения на административнопроизводствените правила, както се твърди в жалбата и в с.з. Изложените в заповедта и в предхождащите я документи конкретни факти, описващи извършеното от служителя, представляват мотиви на административния акт. Нарушението е установено след извършена проверка, като изложените от пълномощника доводи, че е „ недопустимо нарушението да се установява с преглед на записи на камера, т.к. противоречи на разпоредбата на чл.19, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на ГД „Охрана“, не следва да бъде споделено, предвид  утвърдените от Министъра на правосъдието „ Правила за използване на техническите средства за явно  видеонаблюдение от системата за електронна сигурност в обектите на съдебната власт и ред за достъп до информационния фонд“Видеонаблюдение“, които както се установени  в производството са били спазени в конкретния случай. Неоснователно  и недоказано е и твърдението за нарушение на т.1.3 от тези правила относно мястото и датата когато е извършен прегледа на видеозаписа. В производството бе предоставена възможност на оспорващата страна за преглед на видеозаписа, ако оспорва факта на нарушението, но същата не заяви такова искане и не оспори факта, че в посочения времеви интервал на 27.09.2018г.  на пост № 3 в РС Лом, жалбоподателят Б. не е проверил 8  лица, влезли в сградата на РС Лом. Заповедта е издадена въз основа на така установените факти, като са посочени и конкретните действия на служителя, квалифицирани като нарушение по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения. Наказанието е наложено в двумесечния срок от откриване на нарушението, указан в чл. 195 ЗМВР, и при спазване изискванията на чл. 206, ал.1 и ал.2 ЗМВР, като видно от приложен протокол от 19.11.2018 г., жалбоподателят е отказал да даде писмени обяснения. Събрани са, и са оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая и оспорената заповед е издадена въз основа на установеното при проверката. По горните съображения, необосновани се явяват и доводите в жалбата, за  съществени нарушения на процедурата. На жалбоподателя е дадена възможност да даде обяснения относно станалото произшествие, но същият не се е възползвал, същият е  запознат с установените факти и доказателства, които  не  оспорва по същество, а само се излагат доводи за допуснати нарушения  в административното производство, които обече не се подкрепят от събраните в производството доказателства.   

            Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед съответства и на материалния закон, като наложеното дисциплинарно наказание е съответно на констатираното нарушение.

            Съгласно чл. 194, ал.2, т.2 ЗМВР, неизпълнение на служебните задължения е дисциплинарно нарушение, за което чл. 200, ал.1, т.11 ЗМВР предвижда наказание „порицание“.

            По изложените съображения, обжалваната заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК, а жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

            Предвид изложеното  и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

              ОТХВЪРЛЯ жалбата от К.П.Б. ***, чрез пълномощника адв.Б., със съдебен адрес ***,  против заповед № З-528/26.11.2018г., издадена от началник на ОЗ“Охрана“ Монтана към ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в

14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                             Административен съдия: