Присъда по дело №8659/2011 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 8659/2011г. по описа на ПРС

 ХХ н.с.

          Районна прокуратура гр. П. е повдигнала обвинение срещу Г.П.М. ***, ЕГН ********** и същия  е предаден на съд за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК за това, че с цел да набави за себе си имотна облага на 28.08.2009г. в гр.П. е възбудил и до 17.12.2010г. е поддържал заблуждение у Р.Г.З. с ЕГН ********** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 78 250 лева, като причинената вреда е в големи размери.

            В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия М. да бъде наложено наказание лишаване от свобода което да бъде изтърпяно ефективно. Представителят на прокуратурата относно предявеният от пострадалата Р.Г. и приет за съвместно разглеждане граждански иск намира същия за доказан по основание и размер, и направи искане съдът да го уважи изцяло, като поиска и да присъди в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

            Подсъдимият Г.П.М. в съдебно заседание преди даване ход на делото на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти, като лично и чрез своя защитник адв.С.В.  направи искане делото да се гледа по реда на глава ХХVІІ от НПК. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия М. по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение от 09.02.2012г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

            В хода на съдебното следствие подсъдимият М. заяви, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заяви че е наясно с последиците от проведеното съкратено следствие и е съгласен с тях, че съжалява за постъпката си, като при последната си дума поиска от съда да му наложи условна присъда. Защитника на подсъдимия адв.С.В.  в пледоарията си релевира факти въз основа на които направи искане съда да наложи наказание лишаване от свобода чието изпълнение да бъде отложено. Защитника на подсъдимия поиска от съда предявеният срещу подзащитния му граждански иск да бъде уважен  като доказан по основание и размер, както и да му се възложат направените по делото разноски.

            В съдебно заседание по нейна молба бе конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител Р.Г.З. с ЕГН **********, като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от нея граждански иск в размер на 78 250 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието. Същата  в съдебно заседание лично изрази искане мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по посочения по - горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимия и да уважи предявения срещу нея граждански иск. Адв.Н.Г. - повереник на граждански ищец и частен обвинител поиска от съда да наложи ефективно наказание на подсъдимия, както и да уважи изцяло предявения граждански иск срещу подсъдимия, както и да осъди подсъдимия да заплати направите разноски от граждански ищец и частен обвинител Р.Г.З..

           На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия М. самопризнание, а именно:

           От фактическа страна:

            Подсъдимият Г.П.М. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********

            От приложената по делото справка съдимост съдът намира като установено че подсъдимият М. не е осъждан, и същия не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.

 Подсъдимият Г.П.М. и съпругата му – свидетелката Н.М.М. притежавали в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот – УПИ № III – 365, кв. 33 по КРП на с. Ч., общ. К., обл. П., целия с площ 1 260.00 кв.м., в който били построени едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ 74.00 кв.м. с мазе с площ 12.00 кв.м.; едноетажна паянтова жилищна сграда с площ 50.00 кв.м.; едноетажна паянтова жилищна сграда с площ 80.00 кв.м.; навес с площ 12.00 кв.м. и стопанска сграда с площ 32.00 кв.м.

С Нотариален акт №….. от 12.02.2009 г., том. 1, рег. №1244, дело №024/2009 г. на С.П. – нотариус с рег. №… по регистъра на НК, който акт бил вписан в Службата по вписванията – гр. П. с Вх. рег. №……/12.02.2009 г., Акт №179, том 6, дело №1147/2009 г., подсъдимият М. и свидетелката М. продали на свидетел К.С.М. недвижимия имот, ведно с посочените построени в него сгради, за сума в размер на 4 600.00 лева.

През месец август 2009г. свидетелката Р.З. и синът й С. Х.З. видели обява за продажба на имот в с.Ч.. На посочените в обявата координати двамата свидетели се свързали с подсъдимият Г.М. и договорили с него покупко – продажба на недвижим имот. Въпреки че вече не бил собственик, на 28.08.2009г. подсъдимият, като Продавач, сключил предварителен договор за покупко – продажбата на ½ идеална част от УПИ № III – 365, кв. 33 по КРП на с. Ч., общ. К., обл. П., целият със застроена и незастроена площ 1 260.00 кв.м., ведно с построените едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ 74.00 кв.м. с мазе с площ 12.00 кв.м.; навес с площ 12.00 кв.м., със свидетелката Р.Г.З., като Купувач. Съгласно условията на предварителния договор свидетелката З. се задължавала да закупи имота за сумата от 78 250 лева, която следвало да заплати на части, както следва: - задатък /капаро/ в размер на 5 000 лева;  - доплащане в размер на 53 250 лева, платими в деня на подписване на предварителния договор; -остатък от 20 000 лева, разпределени на равни вноски на стойност 2 000 лева, платими от първо до десето число на месеца, за десет месечен период, считано от 01.10.2009 г. Окончателен договор следвало да бъде сключен между продавача – подсъдимия М. и свидетелката  З. като купувач, при пълно изплащане продажната цена на имота.  След подписване на договора от страна на подсъдимия и свидетелката З., подписите им били удостоверени от С.П. – нотариус с рег. №…. по регистъра на НК.

Свидетелката З. изпълнявала стриктно задълженията си по сключения предварителен договор. С Квитанция към приходен касов ордер №04/26.08.2009 г., получена от свидетел С. З., бил платен договорения задатък от 5 000 лева.  В деня на подписване на предварителния договор свидетелката заплатила на обвиняемия сума в размер на 53 250 лева, така както било посочено в договора. Впоследствие, в периода от 23.09.2009 г. до 22.04.2010 г. свидетелката З. заплатила чрез сина си – свидетел З. сума в общ размер 20 000 лева, както следва: - С Квитанция към ПКО №06/23.09.2009 г. – сума в размер на 2 000 лева; - С Квитанция към ПКО №07/03.11.2009 г. – сума в размер на 2 000 лева; - С Квитанция към ПКО №08/04.12.2009 г. – сума в размер на 2 000 лева; - С Квитанция към ПКО №10/30.12.2009 г. – сума в размер на 2 000 лева; - С Квитанция към ПКО №10/02.02.2010 г. – сума в размер на 2 000 лева; - С Квитанция към ПКО №13.25.02.2010 г. – сума в размер на 6 000 лева; - С Квитанция към ПКО №14.22.04.2010 г. – сума в размер на 4 000 лева; Във всички квитанции, включително и тази за дадения задатък, било посочено като получател на сумата фирма „Д.П.Е.К.” ЕООД, на което едноличен собственик на капитала бил подсъдимият.     

На 22.04.2010г., след погасяване и на последната вноска за изплащане на договорената продажна цена в размер общо на 78 250 лева, свидетелката З. потърсила подсъдимия и поискала от същия да изпълни задължението си по предварителния договор и да й прехвърли недвижимия имот, ведно със сградите, посочени в договора.  Подсъдимият изразил привидно съгласието си, но заявил на свидетелката, че в момента не му е удобно. Известно време след това свидетелката отново потърсила подсъдимия със същото искане, но той отново отложил прехвърлянето на имота за бъдещ момент. След като в продължение на около 12 дни подсъдимият поС.но отлагал прехвърлянето на имота, свидетелката З. се усъмнила и извършила справка в Агенция по вписванията. От справката същата установила, че още преди сключване на предварителен договор с нея, на 12.02.2009г. подсъдимият М. и свидетелката  М. са продали имота на свидетел К.М..

         Разбирайки за това, свидетел З. незабавно се свързала с подсъдимия и му поискала обяснение. Подсъдимият М. се оправдал, че е прехвърлил имота поради свои лични финасови проблеми и уверил свидетелката  З., че свидетел М. е негов доверен човек, който само фиктивно е собственик на имота и че същият може да й бъде прехвърлен незабавно. За да потвърди думите си, подсъдимият срещнал свидетелката З. и свидетел М.. Последният заявил на свидетелката, че е придобил имота като гаранция, тъй като М. му дължи пари и може да й го прехвърли, след като уреди отношенията си с подсъдимия. На свидетелката З. също така й било обещано, че подсъдимият ще заплати дълга си към свидетел М., след което ще бъдат подготвени документи за изповядване на покупко – продажба.

         Известно време след срещата със свидетелката З., свидетел  М. решил да продаде имота на свидетел Р.А.А. поради проблеми от личен характер. Тъй като с последния свидетел били приятели, по този начин свидетел  М. нямало да изгуби имота като гаранция за изпълнение задълженията на подсъдимия М.. В тази връзка с Нотариален акт №… от 25.08.2010 г., том ІІ, рег. №1623, дело №209 на В.П. – нотариус с рег. №… по регистъра на НК, който акт бил вписан в Службата по вписванията – гр. П. с Вх. рег. №……/25.08.2010 г., Акт №163, том 49, дело №…../2010 г., свидетел М., лично и като пълномощник на съпругата си, продал на свидетел Р. А. прехвърления му от подсъдимия недвижим имот, ведно с постройките находящи се в него за сумата от 2 000 лева.

         След като минало известно време и със свидетелката  З. не се свързал нито подсъдимият М., нито свидетел М., същата отново направила справка в Агенция по вписванията и установила за извършената от последния свидетел продажба на имота на свидетел А.. Свидетелката З. отново се свързала с М., който я свързал със свидетел Р. А.. Свидетел А. също заявил готовност да прехвърли имота на свидетелката  З. след уреждане на финансовите отношения между свидетел М. и  М., като дори и предал необходимите за сключване на окончателен договор за покупко – продажба документи.  След като получила документите, св. З. се обърнала към нотариус, който да изготви проект на нотариален акт за покупко – продажба. След изготвяне на проекта, свидетелката З. уведомила свидетел А. за часа и мястото на изповядване на сделката, но тъй като последният не се явил, покупко – продажба не била извършена.

         Тъй като свидетелката З. се притеснявала, че не може да придобие имота, въпреки че била изплатила цялата договорена продажна цена на подсъдимия М., същата поискала от него да издаде в нейна полза Запис на заповед. Подсъдимият се съгласил и на 17.12.2010 г. издал в полза на свидетелката З. запис на заповед за сума в размер на 20 000 лева, с падеж 28.02.2011 г.

         През 2011 г. подсъдимият М. успял да изплати задълженията си към свидетел М.. Поради това последният свидетел предложил на  М. да посочи на кое лице да бъде прехвърлен имота, част от който била и предмет на сключения между обвиняемия и свидетелката З. предварителен договор. В тази връзка подсъдимият М. заявил на свидетел Р. А., че желае имотът да бъде прехвърлен на свидетел  С. А. С.. От своя страна свидетелят А. изпълнил желанието на М. и на 07.07.2011 г. продал имота на свидетел  С..

           Така описаната фактическа обстановка се приема от съда за установена въз основа на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил самопризнание по  смисъла на чл.371,  т.2 от НПК, одобрено от съда с определение по чл.372, ал.4 от НПК, и се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Р.Г.З., С. Х.З., К.С.М., Р.А.А., С. А. С. и Н.М.М., както и приетите писмени доказателства събрани в хода на досъдебното производство.

           От правна страна:

           На основание приетата за установена фактология, съдът намери, че по описания по – горе начин подсъдимият Г.М. е осъществил от обективна страна престъпния състав по чл.201, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК тъй като за времето от 28.08.2009г. до 17.12.2010г. в гр. П. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у свидетелката Р.Г.З. заблуждение че е собственик на недвижим имот находящ се в с.Ч. и като такъв, че ще и го прехвърли съгласно условията на  сключен предварителен договор, на стойност 78250 лв., и с това и причинил имотна вреда в големи размери.

            Обект на престъплението е гарантираното от закона право за разпореждане въз основа на свободно и съзнателно взето решение и с което се засягат обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху движими и недвижими вещи, пари и други ценности - с деянието е засегнато правото на пострадалото лице свободно да се разпореждат със свои движими вещи – пари посредством  въвеждането му  в заблуждение. В случая подсъдимият е въздействал върху свидетелката З.  желаеща да си закупи недвижим имот в с.Ч. пряко и непосредствено формирайки у нея неправилна представа относно това, че той е собственик  на описания по – горе недвижим имот и че е желае да го продаде, с  което е   мотивирал свидетелката да му  предаде парични суми в общ размер  на 78250 лв.

             От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК и при наличието на изискващата се за съставомерността на престъплението по чл.201, вр. чл.209 от НК, специална користна цел. Деянието не само е извършено с користна цел, но и със същото на свидетелката З.  е причинена имотна вреда, изразяваща се в размера на заплатеното като стойност на недвижимия имот а именно 78250 лв., и която стойност надхвърля като размер сумата от 70 минимални работни заплати за страната към инкриминираната дата / минималната работна заплата за инкриминирания период е била 240 лева /.  Ето защо въззивният съд счита, че причинената имотна вреда е в големи размери и деянието правилно е квалифицирано по текста на чл.201, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК.  Съдът счита, че деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него. Прекият умисъл се обективира в действията на подсъдимия, извършени, както към момента на подписване на предварителния договор между него и свидетелката З., така и в последващите му действия.

             За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от  една до осем години, както и по преценка на съда – конфискация до една втора от имуществото на виновния. При определяне на наказателната отговорност на подсъдимия съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието и към момента на постановяване на своя съдебен акт. Ето защо съдът определи наказанието при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния размер, предвиден от закона – три години лишаване от свобода, и тъй като производството по делото протече по реда на чл.371, т.2 от НПК, то съдът на основание чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното наказание три години лишаване от свобода с една трета и наложи на подсъдимия М. наказание две години лишаване от свобода. Липсата на осъждане към датата на извършване на деянието позволява да бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, поради което съдът отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от четири години. Съдът счете, че  в този размер изпитателният срок би въздействал поправително на подсъдимия и би го възпрял от извършването на други подобни деяния, без да търпи ефективно наложеното на подсъдимия наказание. Съдът счете, че в случая не следва на подсъдимия да се налага и по - лекото наказание конфискация на част от имуществото, още повече че същото не е било установено в хода на проведеното досъдебно производство.

            Съдът намери, че предявеният от Р.Г.З., ЕГН **********  граждански иск е основателен и доказан,  поради което го уважи в така предявения му размер от 78250 лева. Съобразно приетото от съда обвинение, подкрепено от приетите по делото писмени и гласни доказателства заплатена от  свидетелката З. сума възлиза на 78250 лева, поради което съдът счете, че в този размер подсъдимият дължи обезщетение за имуществени вреди на гражданския ищец. В случая са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД – налице е противоправно поведение на подсъдимия, причинена на гражданския ищец вреда и причинна връзка между тях. Съдът осъди подсъдимия да заплати на държавата държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 3130 лева, както и направените съдебни разноски в размер на 1500 лева  на гражданския ищец за адвокатско възнаграждение.

            Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!

Секретар: В.И.