№ 2931
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110215277 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. К. Х., ЕГН **********, чрез адв.Б. – САК,
срещу Наказателно постановление № 23-4332-021614/18.09.2023 г., издадено
от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 38, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че описаните в
АУАН и НП факти и обстоятелства не отговарят на действителната
фактическа обстановка по случая. Акцентира се, че на 29.08.2023 г.
жалбоподателят е управлявала лек автомобил марка „ХХХХХХХХХХХХ“ с
рег. № ХХХХХХХХХХХХ по бул.“Овча Купел“ от ул.“Президент Линкълн“
по посока към ул.“Житница“ и при маневра наляво е била ударена от друго
МПС, вследствие на което е получила травматични увреждания. Сочи се, че в
конкретния случай не става ясно как и защо административнонаказващият
орган е приел, че жалбоподателят е предприела маневра „обратен завой“.
Отделно от това се поддържа наличие на допуснато нарушение на
процесуалните правила от категорията на съществените, доколкото при
1
издаване на процесното наказателно постановление не са спазени
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а именно – липсва конкретно
описание на нарушението, а наличното такова е неясно; неточно и непълно е
описан механизмът на процесното ПТП; не е посочено конкретно в коя пътна
лента е настъпило произшествието; налична е неяснота по отношение на
обстоятелството чия е вината за настъпване на ПТП. Отбелязва се, че
механизмът на процесното пътно – транспортно произшествие не е описан
ясно и в съставения във връзка със случая констативен протокол, а отделно от
това не са отразени коректно и нанесените вследствие на произшествието
щети по управлявания от жалбоподателя автомобил. Твърди се неправилно
приложение на материалния закон и ограничаване правата на жалбоподателя,
тъй като последната е била лишена от възможността да направи възражения
срещу съставения АУАН, а отделно от това служителите от СДВР са й
връчили съставените за процесното ПТП книжа в лечебно заведение, докато
същата е била дезориентирана и не напълно адекватна.
По изложените съображения се иска от съда да отмени изцяло
процесното наказателно постановление.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв.Б., с доказателства за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирани по
делото писмени бележки, процесуалният представител поддържа жалбата и
по подробно изложени аргументи пледира за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Претендират се сторените в производството
разноски, за което се представя договор за правна защита и съдействие,
разписка и списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК.
В проведените по делото съдебни заседания въззиваемата страна,
редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В
ангажирани по делото писмени бележки от въззиваемата страна, чрез
процесуален представител с доказателства за надлежно учредена
представителна власт, се поддържа становище за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и се моли същото да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение
размера на разноските, претендирани от насрещната страна.
2
Софийският районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 29.08.2023 г., около 18:20 часа в гр. София, по бул.“Овча Купел“,
жалбоподателят Р. К. Х. управлявала лек автомобил марка
„ХХХХХХХХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХХХХХХХ, собственост на
ХХХХХХХХХХХХ с посока на движение от бул. „Президент Линкълн“ към
ул. “Житница“, като се движела в дясна лента за движение на пътното платно
от общо две в посока. По същото време свидетелят Н. П. Н. управлявал
автомобил марка „ХХХХХХХХХХХХ“, с рег. № ХХХХХХХХХХХХ, по
същия път и със същата посока на движение, но в лявата лента на пътното
платно. Пътят бил двупосочен с по две ленти за движение в посока. На
горепосоченото място и срещу № 73 жалбоподателят Х. предприела маневра
отклонение на ляво по платното за движение и навлязла в съседната лява
лента за движение на пътното платно, без да се съобрази с местоположението
на управлявания от свидетеля Н. лек автомобил, който бил в непосредствена
близост. Свидетелят Н. Н. не успял да избегне удара, вследствие на което
било реализирано пътно-транспортно произшествие между автомобилите.
Вследствие на удара лек автомобил марка „ХХХХХХХХХХХХ“ с рег. №
ХХХХХХХХХХХХ се отклонил вляво и се ударил в металната ограда на
имот, находящ се на № 73 на горепосочения адрес.
Вследствие на настъпилото ПТП на Р. К. Х. били причинени телесни
увреждания, а именно – разкъсно – контузна рана пред лявото ухо, контузия
на главата и лявата лицева половина, фрактура на рамус мандибуле в ляво;
чуждо тяло дълбоко в подкожието в областта на ангулус мандибуле в ляво,
мозъчно сътресение.
На място бил извикан екип на ОПП-СДВР и екип на ЦСМП-София,
3
който откарал Р. К. Х. в Военномедицинска академия – МБАЛ София.
На място била попълнена декларация от водача на т. а.
„ХХХХХХХХХХХХ“, с рег. № ХХХХХХХХХХХХ, като въз основа на
неговите данни била изготвена скица на ПТП и констативен протокол за
ПТП.
На 30.08.2023 г. била попълнена декларация и от водача на лек
автомобил марка „ХХХХХХХХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХХХХХХХ –
жалбоподателят Р. К. Х..
За констатираното нарушение св. В. Г. Д. –младши автоконтрольор към
СДВР – ОПП, съставил срещу Р. К. Х. АУАН серия GA № 964994/29.08.2023
г., за това, че на 29.08.2023 г. в 18:20 ч., в гр. София, по бул. „Овча купел“ с
посока на движение от бул. „Президент Линкълн“ към ул.“Житница“
управлявала лек автомобил „ХХХХХХХХХХХХ“ с рег. №
ХХХХХХХХХХХХ, собственост на ХХХХХХХХХХХХ и срещу № 73 при
маневра обратен завой не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се
от ляво товарен автомобил „ХХХХХХХХХХХХ“, с рег. №
ХХХХХХХХХХХХ, като след удара се отклонява в ляво и реализира ПТП в
метална врата и ограда на двора на номер 73. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл. 38, ал. 3 ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия лично и срещу
подпис, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН серия GA № 964994/29.08.2023 г.
било издадено атакуваното наказателно постановление № 23-4332-
021614/18.09.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 200,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 38, ал. 3
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
4
актосъставител В. Г. Д. (частично), свидетелите Н. П. Н. (частично) и Илия Г.
Илиев (частично).
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. П. Н. в основната им част,
доколкото същият се явява пряк свидетел на ПТП, тъй като именно той е
управлявал т.а. марка „ХХХХХХХХХХХХ“, с рег. № ХХХХХХХХХХХХ,
участник в ПТП, като съобщава обстоятелства относно мястото на настъпване
на ПТП, действията на водачите и местоположението им непосредствено
преди и след реализиране на ПТП, както и физическото им състояние след
произшествието. При внимателния анализ на визираните свидетелски
показания не се отчете непоследователност или съществено противоречие, а
прецизната им проверка не сочи на предубеденост или съзнателно
изопачаване на фактите. На тяхна база се изяснява частично механизмът на
ПТП, доколкото свидетелят сочи, че е възприел местоположението на
автомобила на жалбоподателя преди ПТП, бил е наясно с разположението му
върху платното за движение, както и е възприел маневра, която въззивникът е
извършила непосредствено преди настъпване на произшествието. Изводимо е
от свидетелските показания, че жалбоподателят се е движила в дясна лента по
платното за движение, а свидетелят в лява такава в същата посока на
движение, като в непосредствена близост пред управлявания от свидетеля
автомобил жалбоподателят е навлязла в съседната й лява лента за движение
при което е последвал сблъсък на автомобилите им. Самият свидетел заявява,
че на процесното място пътят е двупосочен с по две ленти за движение в
посока, както и че се е движил в непосредствена близост зад автомобила на
жалбоподателя, но в съседната й лява лента. Показанията на свидетеля Н. във
визираните им части кореспондират и с останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира и постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Същевременно липсват каквито и да било доказателствени материали,
които да навеждат на единствено възможния извод, че предприетата от страна
на жалбоподателя маневра е била „обратен завой“, поради което и в тази им
част показанията на свидетеля се явяват изолирани, респективно и съдът не
ги цени с доверие. На първо място, от представената и приобщена по делото
справка от Столична община, Дирекция „Управление и анализ на трафика“,
ведно с проект на организацията на движението на бул. „Овча купел“ с посока
на движение от бул. „Президент Линкълн“ към ул.“Житница“ не се
5
установява регламентирана възможност за осъществяване на маневра
„обратен завой“ в процесната пътна отсечка. На следващо място е
необходимо да бъде съобразено, че извод за осъществена такава маневра от
страна на въззивника не би могъл да бъде релевиран и въз основа на
описанието на щетите по процесните МПС, обективирано в съставения във
връзка със случая констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К – 511,
доколкото визираните в същия щети по автомобилите не се установиха при
извършения в хода на съдебното следствие оглед на веществено
доказателство – диск, съдържащ направения на мястото на произшествието от
органите на реда снимков материал. Поради посоченото и не би могло да се
заключи еднозначно и категорично, че процесното ПТП е настъпило
вследствие на осъществена от жалбоподателя маневра „обратен завой“, още
повече и при липса на попълнени от нейна страна данни в декларацията за
ПТП относно причините за последното. Категорично е доказано в
производството единствено, че двете моторни превозни средства,
управлявани от Х. и Н., са се движили в две съседни пътни ленти с една и
съща посока на движение, като жалбоподателят, движейки се в дясна лента е
извършила маневра отклонение наляво, навлизайки в съседната лява лента,
където в непосредствена близост се е движил т.а. марка
„ХХХХХХХХХХХХ“, с рег. № ХХХХХХХХХХХХ, управляван от свидетеля
Н., без последната да се съобрази с неговото местоположение, скорост и
посока на движение. Последното кореспондира и с изложеното от
полицейския служител при ОПП – СДВР, изготвил във връзка със случая
съответна докладна записка, в която е отразено обстоятелството, че
установеният на мястото на произшествието участник в ПТП Н. Н. е бил
„засечен“ от другия водач на МПС. Поради това настоящата съдебна
инстанция намира, че изложеното от свидетеля Н., че жалбоподателят е
целяла да извърши именно маневра „обратен завой“ представлява по своя
характер единствено предположение, представляващо несигурна
доказателствена основа и обрисуващо недостоверно факти и обстоятелства от
предмета на делото.
На следващо място, показанията на свидетеля Илия Г. Илиев са логични
и непротиворечиви и се кредитират от съда. Същите обаче не изясняват нито
действията на двамата водачи на процесното място, нито осъществените от
последните маневри. Свидетелят не е възприел самото произшествие,
6
респективно и показанията му не допринасят за изясняване на фактите и
обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Заявеното от свидетеля
касае единствено посещението му в болничното заведение, в което е била
настанена жалбоподателката, присъствието на визираното място на
полицейски служители във връзка с необходимостта от попълване на
съответните документи за процесното ПТП, както и последващото му
посещение на мястото на произшествието, на което е имал възможност и да
възприеме местоположението на автомобилите след ПТП – обстоятелства за
които не се формира спор между страните по делото.
Показанията на св. В. Г. Д. са информативни единствено относно
съставянето на процесния АУАН, доколкото свидетелят потвърждава, че
именно той го е съставил, като съдът се довери на показанията му и ги
кредитира в посочената им част. Същевременно възпроизведеното от
последния във връзка с конкретния механизъм на пътно – транспортното
произшествие и конкретно проявеното от водачите поведение по управление
на МПС съдът не цени с доверие, доколкото на първо място свидетелят не е
очевидец на процесните събития и няма лични и непосредствени впечатления
за интересуващите предмета на делото факти и обстоятелства, а отделно от
това показанията му са деривативен източник на информация, основаващ се
на попълнените от свидетеля Н. данни в декларация за ПТП, които в частта
относно конкретно предприетата маневра от страна на въззивника не се
кредитират от съда по подробно изложените по – горе съображения.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
7
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на директора на
СДВР, заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на на министъра на вътрешните
работи, удостоверение от Началник на 01 Сектор към Отдел „Човешки
ресурси“ – СДВР.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и
са връчени надлежно на санкционираното лице, като съдържат и всички
задължителни реквизити, посочени в нормите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, поради което същите са съобразени с изискванията на процесуалния
закон, а доводите на жалбоподателя в противоположния аспект не могат да
бъдат споделени.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че жалбоподателят Р.
К. Х. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
вмененото й административно нарушение по чл. 38, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, при недостатъчна широчина
завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за
движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да
пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни
средства. В настоящия случай и от събрания по делото доказателствен
материал, анализиран поотделно и в съвкупност, се релевира единствено
възможен извод, че въззивникът е извършила маневра с управлявания от нея
автомобил, изразяваща се в отклонение наляво по платното за движение, за
да премине в друга пътна лента, а именно – в лявата такава по посока на
движението от бул. „Президент Линкълн“ към ул.“Житница“ на бул. “Овча
купел“. Доколкото не се установи по делото, че жалбоподателят е целяла да
извърши маневра „обратен завой“, то в случая Р. К. Х. не е извършила
вмененото й административно нарушение по чл. 38, ал. 3 ЗДвП. В случая са
налице данни за извършено от жалбоподателя административно нарушение
8
по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, според която норма водачът на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Установи се от събраните
гласни доказателства, в частта им кредитирана от съда, че жалбоподателят Х.
е извършвала именно маневра "отклонение наляво", с което е преминала в
съседната й лява лента за движение, като не е съобразила поведението си с
приближаващия я и движещ се отляво т. а. „ХХХХХХХХХХХХ“, с рег. №
ХХХХХХХХХХХХ, вследствие на което е настъпило ПТП между двата
автомобила. В случая обаче, по аргумент на противното от разпоредбата на
чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, съдът не може да измени наказателното
постановление като преквалифицира извършеното административно
нарушение, доколкото се касае за съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено на посоченото основание, като обсъждането на останалите въпроси
и доводи релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за
делото, се явява безпредметно.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай
разноски се дължат в полза на въззивника, който своевременно е поискал
присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 750,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно приложено по делото пълномощно,
договор за правна защита и съдействие от 17.10.2023 г., ведно с разписка,
видно от които претендираната сума е заплатена изцяло и в брой.
Своевременно релевираното възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатското възнаграждение, направено от въззиваемата страна
в депозираните по делото писмени бележки, съдът намира за основателно,
доколкото последното е несъобразено с фактическата и правна сложност на
9
делото, извършените процесуални следствени действия и минималният
размер на възнаграждението, визиран в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
посочените съображения на въззивника се следват разноски в размер на
400,00 лева, като за горницата над този размер до пълно претендирания такъв
от 750,00 лева възнаграждението е прекомерно и като такова искането за
присъждането му следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-021614/18.09.2023 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя Р.
К. Х. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лева
за извършено административно нарушение по чл. 38, ал. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да
заплати на Р. К. Х., ЕГН **********, разноски в размер на 400,00
(четиристотин) лева, представляващи възнаграждение за представлявалия я в
производството пред СРС адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10